ОСМИ клас 2020/2021 - В локдаун или не - осмокласникът щастлив расте

  • 22 577
  • 746
  •   1
Отговори
# 315
  • Някъде в Европа...
  • Мнения: 3 880
Доня, завиждам ти за времето в Истанбул. За джамията Ортакьой ли говориш? Много харесвам азиатския им квартал Кадъкьой, задължително прекарвам поне един цял ден там. Въртяха ми се едни идеи преди този гаден вирус, да си наема апартамент за 1 седмица в този квартал чрез airbnb и да отида просто да си почина, загубвайки се в Истанбул. Сама...

П.С. файтоните на Принцовите острови май ги замениха с електромобили.

Последна редакция: пт, 27 ное 2020, 15:15 от AIR

# 316
  • Мнения: 7 065
Мони, колко сте красиви и изглеждате щастливи!❤

Аз харесвам Барселона, но бях там за пет месеца и честно казано, само като турист бих се върнала.

# 317
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 351
Хубаво е, че мен из града ме водеха турци, местни от Истанбул. Показват ти места, които туристи не виждат. Тези хора ме заведоха горе на хълма до имението Коч, откъдето се вижда почти цял Истанбул, водеха ме Шиле на черноморският бряг, в Анталия ми платиха почивка и после ми намериха работа там. Ако не бях се запознала с мъжа ми, много вероятно да бях заминала. Бях с единия крак там. Бяха изключително любезни, пазеха ме , канеха ме сутрин на закуска в домовете си, на слънчеви тераси с изглед към златния рог. Уви, тъжно ми е, че тези интелигентни хора, завършили образованието си в чужбина, въпреки добрите си професии и доходи, искат да заминат в Швейцария.

# 318
  • София
  • Мнения: 6 591
Мони, много сте хубави! Пупу! Все така щастливи да сте! 🥂💕
Аз също си обичам София, не че съм пробвала да живея на друго място.
Относно времето - предпочитам студа пред жегите. Обичам и да вали дъжд, сняг. Мракът не ми пречи, някой път силното слънце ми дразни очите. Случвало се е и да припадам от топлото, може би терморегулацията не ми е в ред. Отделно че ме изнервя горещината. Максимално поносимата ми температура е към 25 градуса. Ако съм на море или планина може да изтърпя и повече. Въобще, за разлика от повечето хора, за мен лятото е наказание. Знам, че звучи странно, но това е положението.

# 319
  • у дома...
  • Мнения: 3 713
В България - Търново или Приморско. В чужбина - Мардрид или другаде в Испания (познайте защо!).

Иначе с ММ си мечтаем когато и аз се пенсионирам, да си купим къщичка в Ла Гомера - един от Канарските острови. Население - малко и средногодишна температура 24 градуса.

# 320
  • Някъде в Европа...
  • Мнения: 3 880
Доня, мъжът ти трябва много да си заслужава 😉😁

# 321
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 554
Не съм живяла нито в Търново, нито в Пловдив. Харесвам Търново, обичам Пловдив и майните. Готини, широко скроени хора. В Търново са балканджии - по-серт.

Тук някъде погъделичка деликатно душичката ми. Ми, хубави хора сме. Да се знае Wink
Като коренячка майна трудно бих живяла на друго място, но ако се наложи, ще се адаптирам.
В България - обичам морето и предвид сравнително градската ми натура с удоволствие бих живялаа в Бургас или някое от по-малките градчета по-морето, но в близост до големия град. Преди две години бяхме по северното черноморие. Прекрасно е!
За чужбина - Прага. Там ми е сърцето. Не виждам никакъв вариант това да се случи, но щом мечтите са безплатни - моля, адресната ми регистрация да се счита там.

# 322
  • Мнения: 24 467
...
П.С. Една от мечтите ми е да направя самостоятелно с кола обиколка на Турция по непопулярни места, да се нощува на различни места, да се яде в местни заведения, да усетиш техния живот. Не знам защо много искам да отида в Адана. Търси се шофьор, който да ми "удиса" на акълите. Настоящият не иска 🤣

Ние така правим вече 3 години. Сами с колата ходихме до Памуккале, Анкара, Измир, Троя, Ефес, Коня, Кападокия, Фетие, Олудениз. Сега искаме да посетим едни скални манастири до Черно Море в турската част. И предпочитаме точно местни заведения, малки хотелчета, когато ходим по малките градчета или крайпътни чайни, от тези, дето от каравана ти вадят чай, кафе и ти предлагат сладки. Simple Smile
За съседите:
В Истанбул, вече споделих, обичаме също да ходим и го правим всяка година, че понякога и не по веднаж. Винаги има какво да се види там и се чувстваме изключително добре, без да сме от любителите на турски сериали, които са традиционните фенове на града. Smile Там по- бих живяла, отколкото в нашата столица, където пък не бих.
Аз се чувствам добре и в Скопие, между другото, и в Букурещ. Семейно от Румъния и четиримата най-много харесваме Бран - с пазара около двореца и къщите по хълмовете. Сърбия и Гърция обаче не са моето място.
От цяла Европа обаче семейно, пак и четиримата, най-добре сме се чувствали сред хърватците. Много естествени, усмихнати хора. Настанявали сме се в няколко различни къщи за гости, като хазяите винаги са бивали такива душици, каквито тук не съм виждала сред стотиците ни посещения къде ли не. И самата Хърватия ни е № 1 от посетените дестинации.
Моите деца не харесват Франция. Ама никак... И Италия не харесаха.
Хубаво е, че хората са различни. И има неща за всеки вкус.

Последна редакция: пт, 27 ное 2020, 15:24 от Judy

# 323
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 351
Доня, мъжът ти трябва много да си заслужава 😉😁
Щом ме тъпи толкова много време, а аз съм много тежък характер, значи съм намерила моята половинка. Човек с който си довършваме изреченията, и докато мълчим пак разговаряме. На първата ни среща знаех,че ще се омъжа за него.

# 324
  • софия
  • Мнения: 31 750
Лелеее, вижте какво открих: https://www.europeanfilmgateway.eu/detail/%D0%98%D0%97%D0%91%D0% … 1103b407a4ae78314
Никога не съм знаела, че Вилинград се е казвал Лъжене. И никва социална дистанция няма.

Мони, какви се слънчеви!

# 325
  • София
  • Мнения: 7 716
Звънче, Велинград е обединение на три села - Лъджене, Чепино и Каменица. Сега се водят квартали.
Еххх, много го обичам този Велинград, още от ученическите ми години.

# 326
  • у дома...
  • Мнения: 3 713
Доня, мъжът ти трябва много да си заслужава 😉😁
Щом ме тъпи толкова много време, а аз съм много тежък характер, значи съм намерила моята половинка. Човек с който си довършваме изреченията, и докато мълчим пак разговаряме. На първата ни среща знаех,че ще се омъжа за него.
Доня, и аз още на първата среща с мъж ми занех, че тоой е човекът. Иначе един месец се лъгахме по интернет (там и се запознахме) и на третия месец се пренесох в Драгоман.

# 327
  • софия
  • Мнения: 31 750
Даже ЛъДжене е. На пук на модата, която беше, във Велинград съм ходила веднъж, когато съм била 10+ години и след това не съм стъпвала там. Бяхме в някаква станция Двореца и имам спомен за дървени подове, леко мизерно.

# 328
  • София
  • Мнения: 7 716
О, аз не говоря за модните времена и хотелите. Имам приятели от там, от ученическите години. Ходила съм им на гости. Последно ходихме преди около 4-5 години. Харесва ми и го обичам като локация, а и местните балканци са много хубави хора.

# 329
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 351
Просто майка, и ние с моя три месеца не спахме, за да сме заедно всяка вечер. Накрая не издържахме и се взехме. Пък нали съм крива, два месеца нито аз имах неговият номер, нито той моя. Точен се оказа, върза ми се на акъла, прие детето ми за свое. Той е!

Общи условия

Активация на акаунт