Навици и привички на хората от други националности, които ни се струват странни

За репортажите е разбираемо. Журналистите търсят сензация. Има доста положителни репортажи и филми за България.

Ние точно търсехме док серии за България, на английски, за да гледаме с щерката и излязоха само деца булки ромки, сиропиталищата с  насилие над децата, мизерията с каруците, ромските квартали и мръсотията. Репортажите от СБС и ДВ бяха покъртителни.

Но пък добре, че има травъл влогове на дигитални номади чужденци, които пътуват и разказват за Бг, че да попаднем на нещо приятно.

Сигурно, но мен ме обиждат такива неща, защото се повтарят прекалено често. А само да смее някой в мое присъствие да каже нещо лошо за страната ми, товага ми се запалва фитила доста и искам да го закопая на минутата. Случвало ми се е преподавател в малка група да се изцопа (знаейки и виждайки ме на първата редица, че съм българка) как в България били най-подкупните съдии. Това разбирам да е по новните някое тъпо шоу по RTL (програма, която никой не взима на сериозно), но преподавател.... при което на мен доста ми беше кипнало и мсеци наред мислех как да го закопая и да му върна вметката. В крайна сметка не намерих правилните думи като негов студент (но определено имаше период, в който го тероризирах с въпроси и го оцених негативно анонимно), но ако ми се яви следващ повод, може и да изяде малко българска жар.

Явно не живеете в България, защото бездомни кучета има навсякъде, гета също, както и мръсотия. Кофти е, когато някой, извън кочинката го показва.
От друга страна, чета как на почти никой не му се чисти, събира разделно боклук или въобще участва по някакъв начин в оправянето и.

Оф, темата за бездомните кучета и кофите.
Щерка ни беше толкова потресена от видяното и разказите, че има бездомни животни, че постоянно говори как в Бг ще доброволства в приюти за бездомни животни и иска да отвори такива, защото го намира за отвратително и жестоко.

Много трудно й е да повярва, че някой би си изхвърлил домашния любимец и че има цели глутници навън и са опасни ако преминаваш. Както е възпитана да рециклира, почиства, не мърси улиците и да си носи отпадъка докато намери кош, така се чуди защо хората не го правят.

В Б-я постоянно ми се подиграваха другите майки на пейките когато отивам на някоя площадка с пясъчник и преди да си извадя детето да играе правя оборка на пясъчника и около игрушките с ръкавици, нося голяма торба да ги събера и оставям до коша, защото винаги е пълен. А те си люпят семките и ме гледат като се подхилкват и неведнъж са ми казвали защо се занимавам, като след малко ще стане същото..

Баща й все й разказва как в детството му и не само, хората си вземат куче/коте, което като прави пакости или вече не им се гледа го пускат навън и изоставят.

Колко котета са удавяни и кученца изоставяни в чували (брат ми така си взеха 2 кучета бебета в чужбина, които изоставени в торба до къщата им в Балкана  са плачели гладни, мокри и зъзнещи. Те са ги прибрали, 2 месеца ваксини, паспорти и са ги транспортирали до Англия).

За съжаление тези неща са валидни и досега и репортажите показват само малка част от ставащото.

Не живея, но съм живяла в България (очевидно). Не падам от Луната. Има начини да покажат И хубавото така, че гетата да са точно на фона на многото ни хубави аспекти, а не като главното (то аз реално така виждам страната си: позитивно, с някои негативи). То и в Америка какви мизерии има, ама рядко показват. Само ако отидеш и (се осмелиш) да видиш с очите си. В Тайланд и другите туристически дестинации пък е десет пъти по-зле от при нас. Тайланд е страхотна мизерия, бих казала 3тия свят. По улиците има страшни боклуци, мирише, хората са доста мизерни, а по така обичаните инфлуенсърски плажове има глутници с бездомни кучета и кучешка тения, която можеш да хванеш от ходене бос по плажа....и т.н. Южна Америка също си има своите гето изпълнения.

В Германия наистина е подредено и чисто, но си има други негативи. Като навсякъде.

Много интересно разказвате! Моите впечтления за персийки и индийки (мъже не познавам много добре) са от самата Австрия и съм сигурна, че не са толкова автентични и отговарящи на масата. За персийките мога да кажа, че са образовани и гледани като писани яйца - явно на момичетата не се гледа лошо, както в някои други екзотични страни. Индийката, за която разказвах по-напред, пък казала, че няма да се омъжва, та баща и и дал "зестрата" и я пратил в Европа при роднини. Тук тя започва бизнес с тези пари.

Иранците не са араби доколкото знам, а персийци. Не говорят на арабски, а на фарси. Имам колега иранец, изключително изискан човек, а съпругата му си е все едно европейка. Преди падането на иранския шах през 79 година, Иран е била много модерна страна, а голяма част от населението - немюсюлманско, имало е силно френско влияние. /Дори благодаря е "мерси". Сега нещата са по-различни, разбира се, но силно ме съмнява иранците да ядат на пода. Като цяло знам, че тях не можеш да ги поставиш под общ знаменател с останалия мюсюлмански свят.

Единственото "седене на пода", което съм видяла в Австрия е от жена тайландка, която направи място на мъжа си французин. Той седна на дивана, а тя на пода в краката му. Може да си представите как останалите жени в компанията гледахме, обаче било ок. Тя не седна другаде, колкото и да я подканяхме.

Между другото имаме много сходни думи с персийския - дъщеря\дохтар, брат\баратар и още много, които в момента не се сещам.
Също така много от думите с дж-  и от тези с ч- в българския са с персийски произход - джам, чадър\чадор, черчеве, чешма, чардак, чанта и стотици други, вече остарели и може би по-рядко използвани, но все пак е интересно.

Това са персийски думи, които са дошли в българския чрез турския. Учила съм го по езикознание, даже имаше такава книга "Персийските думи в българския език". Между другото, едни от любимите ми средновековни поети са писали на фарси, имат изключителна поезия.
На фарси доколкото знам говорят и в някои части на Афганистан.

О, това с динените семки е класика. Като четох впечатленията ти от Тунис, все едно слушах за мюсюлманските квартали тук.  И индийците са същите. Семките даже са само "прелюдията".  Бананови кори редовно летят от прозорците на движещите се коли, клечките за зъби се използват от няколко души след храна;  оригват се звучно (без извинение), защото, видиш ли, това било знак, че си се нахранил пълноценно.  Ноооооо като вземат да дъвчат и да плюят  навсякъде прословутия им  "пан" ( листо от арекова палма, в което е завита ядката с разни подправки), тогава вече семките ми се струват все по-приемливи. Та, въпросният така обичан, направо "забележителен" и "върховен" (според тях) пан има качеството да оцветява устата в ярко оранжево. Представете си всеки 5ти да ти се размотава с оранжева уста, в която е събрал количества ....мдаа..няма нужда да се обяснявам.    Гледката е меко казано бляяяяяякк...особено като видиш някакви изтупани, поддържани, сравнително привлекателни господа как си завиват похотливо пан-а с мръсните ръце,  мляскат ти нагло насреща и се изплюят баш пред теб , докато се разминаваш с тях. Болувудските актьори също. И не само мъже, има и жени, което е още по-отвратително.  Реално обаче, точно пан културата в Индия и югоизточна Азия е една от най-силно застъпените традиции. Нещо като цигарата за европееца и няма отърване...


В категорията на полубожества Иначе официално няма категория , в която да попадат. За индийците всички европейски чужденци са "ангрези" (англичани=бели=велики).  И като такива те са на почит. Това не е само в Индия всъщност. По-напред някой беше споменал същото и за арабските страни. Тъмните чужденци си ги наричат с английската дума , а китайци, японци, корейци с "чини". Но привилигировани са единствено белите. Помня, че в началото по улиците хората ме гледаха доста натрапливо, с един такъв благоговеещ поглед а-ха да ме глътнат и  младите постоянно ме спираха, за да се снимат с мен. Мъж ми все се бъзикаше с тях : "гледай ги, вика, сега ще се снимат, после ще си разпечатат снимката на постер, ще си я окачат в стаята и като им дойдат гости, ще се хвалят, все едно с ей тая ми ти снимка са си уредили живота за вечни времена". И вас ще ви спрат за снимка, ако сте тук...не си мислете , че съм Василиса Прекрасна.. Законово е уреден един правилник, който дава привилегия на чужденците при евентуално посегателство върху личността и собствеността им  тези случаи да се разглеждат с предимство. Както и да го погледнеш- на високо сме

 И на мен ми е безкрайно интересна дискусията. Мога да вися цял ден тук и да ви чета,  ако беше възможно .Когато бях в Мюнхен, имах шеф иранец. Беше женен за полякиня. Изключително чистоплътен, начетен, разбран и изискан мъж, с обноски, просто си тежеше на мястото. Казваше, че никога не би се върнал в родината си. Питахме го защо. Отговорът беше "уверявам те,не искаш да знаеш ".. Така и не ни каза...Аз останах с много добри впечатления от него като ръководител. В Индия също има фарси общност, която е много почитана. Много хора от културния елит са с персийски корени. Жените от арабския свят са на светлинни години от индийките, поне така ги виждам нещата аз. Индийската жена бързат да я омъжат или изпратят някъде, за да не е финансово бреме за семейството или (евентуално) да не посрами рода.

Иранците са персийци и ужасно се обиждат на обръщението арабин.
В детството ми имахме съседи иранци - лекарка и дипломат, с три деца наша възраст. Повече от 10 години съм имала преки наблюдения - тихи и почтителни хора, високо образовани, изключително светски личности.
Когато отзоваха съпругът, дариха всички мебели и обзавеждане на дом за възрастни хора (баща ми ги извозва), включиелно и мердедесът им.
На съседите дребни подаръци, аз още си пазя медната гривна, че и я нося.

За Иран и иранското общество има една много хубава книга "Шахиншах" на Р. Капушчински - препоръчвам я, на места все едно четях за България. Докато четете, абстрахирайте се от политическия елемент.

От същият автор - препоръчвам "Императорът" - за Етиопия преди падането на Селасие. Четеш, смееш се и в същото време ти е мъчно. Половината пак все едно е писана за България, българската администрация и управление.

Иранците са персийци и сега ще се засмеете, а някой може да се и засегне, но гледайки отстрани иранска компания, без да мога директно да ги чуя не мога да ги отлича от българи - и външност и жестономика, всичко ми изглежда идентично на нашето. Жените им са много поддържани и често много красиви. Както и Българките - много различни, изобщо и при тях е миш-маш от гени, макар, че някои твърдят че различните групи били относително хетерогенни. 82 милиона не е лесно да се подведат под общ знаменател.

И друг път съм разказвала във форума (дискутирайки колко познават БГ чужденците) как в банката се заговорих преди 15-ина години с много красива, много изискано и скъпо облечена американка, която успя да ме остави безмълвна (а това хич не е лесно!) със следната реплика: "Българка, казвате? А доказаха ли тезата, че прабългарите произхождат от Иранските плата, а не от Индия" Моето чене удари гранитогреса и си остана там! Разбира се, фактът, че действието се развиваше на Харвард Скуеър донякъде може да обясни ситуацията

PS Миналата година в Мексико бях свидетел на двудневна Иранска сватба - също попада в категорията WOW!

Ето как на Quora един Иранец описва Иранките
Вижте снимките, които е приложил за да покаже различните типове:
https://www.quora.com/Why-are-Iranian-women-so-beautiful

"... believe it or not, Iran is a multi-ethnic country, patriotic Iranians would hate it, but we’re super mixed at this stage and it would be hard to trace what particular race or ethnicity we come from. Imagine entire Europe, Arabs, Turks as well as India, Russia and Mongolia combined into one country; The result will be Iranian ish, dark hair, pale to light brown skin, large eyes of all colours, slender curvy figures and medium to big noses."
Превод (машинен):
"... вярвате или не, Иран е многоетническа страна, патриотичните иранци биха го намерили за обидно (това становище) но ние сме супер смесени на този етап и би било трудно да проследим от коя конкретна раса или етнос идваме. Представете си цяла Европа, араби, турци, както и Индия, Русия и Монголия, обединени в една страна; Резултатът ще бъде ирански (на външен вид), тъмна коса, бледа до светлокафява кожа, големи очи от всички цветове, стройни женствени фигури и средни до големи носове."