Мен не ме озадачава и със сигурност не бих искала някой да ми звъни без да ме предупреди. Имам средно между 3-4 онлайн срещи на ден, съответно не бих искала някой да ми звъни, докато съм в среща. Не бих искала да ми звъни и когато съм извън среща, защото остатъка от деня вече съм го разпределила за други задачи и някой да ми се обади с бърз въпрос и да ми изяде половин час с бързия въпрос пак не ми е ок. Така, че го разбирам човека защо иска да е планирано. Предполагам зависи и от естеството на работата и тези с по-малко интензивен ден няма как да "влязат в обувките" на отсрещната страна.
- Публикувана: 26 ноем. 2020, 13:27 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2021, 13:51 ч.
Навици и привички на хората от други националности, които ни се струват странни
Мен не ме озадачава и със сигурност не бих искала някой да ми звъни без да ме предупреди. Имам средно между 3-4 онлайн срещи на ден, съответно не бих искала някой да ми звъни, докато съм в среща. Не бих искала да ми звъни и когато съм извън среща, защото остатъка от деня вече съм го разпределила за други задачи и някой да ми се обади с бърз въпрос и да ми изяде половин час с бързия въпрос пак не ми е ок. Така, че го разбирам човека защо иска да е планирано. Предполагам зависи и от естеството на работата и тези с по-малко интензивен ден няма как да "влязат в обувките" на отсрещната страна.
Тогава за какво ви е телефон? Да хваща прах?
Хората в хоумофис би трябвало да работят все едно са на работното си място. Ако там вдигат телефона, би трябвало и вкъщи да се обаждат. Ако работите по друг начин, това е друг въпрос.
Lily_L каза, че преди просто се е обаждала и са уточнявали веднага нещата, сега с хоумофиса се правят на интересни, защо?
Да споделя нещо, което ме озадачава от месеци, но днес хем ме потресе истински, хем ме развесели.
За бързи въпроси с колегите от Западна Европа винаги сме се чували по телефона. Знам им работното време и почивките. С хоум офисите обаче се случва следната имейл комуникация:
- Удобно ли е да ти звънна днес по-късно или утре? - питам като ученичка;
- Утре е по-удобно за мен.
- ОК, ще се обадя в 11.00 твое време.
- В 11.00 нямам възможност.
- Кога имаш?
- 09.00
- Супер, ще се чуем в 09.00.
- Да ти изпратя покана?
- Няма нужда, утре в 09.00 съм на линия.
Получавам покана. Приемам поканата.
- Как да предпочиташ да се свържем: WhatsApp, Teams, etc.?
- and so on.
А можеше просто да се чуем по телефона за 2 минути...
За бързи въпроси с колегите от Западна Европа винаги сме се чували по телефона. Знам им работното време и почивките. С хоум офисите обаче се случва следната имейл комуникация:
- Удобно ли е да ти звънна днес по-късно или утре? - питам като ученичка;
- Утре е по-удобно за мен.
- ОК, ще се обадя в 11.00 твое време.
- В 11.00 нямам възможност.
- Кога имаш?
- 09.00
- Супер, ще се чуем в 09.00.
- Да ти изпратя покана?
- Няма нужда, утре в 09.00 съм на линия.
Получавам покана. Приемам поканата.
- Как да предпочиташ да се свържем: WhatsApp, Teams, etc.?
- and so on.
А можеше просто да се чуем по телефона за 2 минути...
А каква е разликата да се чуят през WhatsApp или Тиймс? На мен са ми инсталирани на лаптопа и определено предпочитам този начин.
Германците ми е направило впечатление, че не ползват Viber, всичко е чрез WhatsApp, правят се групи непрекъснато, докато приятелите ми в България ползват основно Viber-а.
Германците ми е направило впечатление, че не ползват Viber, всичко е чрез WhatsApp, правят се групи непрекъснато, докато приятелите ми в България ползват основно Viber-а.
Deni, нямаме телефони никакви в офиса - нито мобилни, нито стационарни, така че няма какво да хваща прах. Колове се правят през Teams, Skype, Zoom... Няма практика да се обаждаш на някого просто ей така. Ако наистина е бърз въпрос, то може да се уточни с няколко реда в чата, който ползвате всички. Ако изисква чуване, значи не е бърз въпрос...Последният такъв бърз въпрос от колежка ми костваше 40 Мин. среща, непланирана. Ами не е ок. В доста други фирми нещата се случват горе-долу по същия начин.
Мен не ме озадачава и със сигурност не бих искала някой да ми звъни без да ме предупреди. Имам средно между 3-4 онлайн срещи на ден, съответно не бих искала някой да ми звъни, докато съм в среща. Не бих искала да ми звъни и когато съм извън среща, защото остатъка от деня вече съм го разпределила за други задачи и някой да ми се обади с бърз въпрос и да ми изяде половин час с бързия въпрос пак не ми е ок. Така, че го разбирам човека защо иска да е планирано. Предполагам зависи и от естеството на работата и тези с по-малко интензивен ден няма как да "влязат в обувките" на отсрещната страна.
Предполагам, че не всеки иска да си ползва личният телефон за служебни разговори. Понякога наистина е по-добре просто да вдигнеш телефона и да се разберете за 2 минути, отколкото размяна на безкраен низ от имейли. 40 минути с колежка са много, освен ако не е в процес на обучение. 
Вчера едно полско семейство, тук в България, купуваха подаръци за бащите си, защото бил Ден на бащата. Не можах да се въздържа и възкликнах "Пак ли?' Те казват -само в Полша.
Това което исках да кажа е, че вместо да проведем 10 минутен разговор (без значение от платформата) и да решим как да действаме, загубихме 1 час в уговорки за заветния meeting + 1 работен ден за решаване на спешен проблем.
Очевидно отсрещната страна беше на разположение, след като успя да ми прати амнайсе имейла, вместо да каже: ОК, звънни ми.
Аз също мразя да ме търсят по телефона, кой когато му скимне, затова и питам кога е удобно да си проведем разговора.
Има ситуации, които трябва да се обсъдят, преди да се вземе решение. Все още директната комуникация е най-бързия начин това да се случва. Имам доверие на колегите си и не държа всичко да е "черно на бяло". Ако е нещо супер важно после пускаш мейл какво сте се разбрали и готово.
Повдигнах темата, защото работата от вкъщи е нещо ново за мнозинството от хората. Цялата история с безкрайните имейли и "срещи" в служебния календар, ми се струва като събиране на доказателства, че някой си работи (даже не смогва).
Предполагам, че работодателите / служителите от различни националности реагират по различен начин на тази нова работна реалност. Това е и причината да споделя впечатленията си тук.
Очевидно отсрещната страна беше на разположение, след като успя да ми прати амнайсе имейла, вместо да каже: ОК, звънни ми.
Аз също мразя да ме търсят по телефона, кой когато му скимне, затова и питам кога е удобно да си проведем разговора.
Има ситуации, които трябва да се обсъдят, преди да се вземе решение. Все още директната комуникация е най-бързия начин това да се случва. Имам доверие на колегите си и не държа всичко да е "черно на бяло". Ако е нещо супер важно после пускаш мейл какво сте се разбрали и готово.
Повдигнах темата, защото работата от вкъщи е нещо ново за мнозинството от хората. Цялата история с безкрайните имейли и "срещи" в служебния календар, ми се струва като събиране на доказателства, че някой си работи (даже не смогва).
Предполагам, че работодателите / служителите от различни националности реагират по различен начин на тази нова работна реалност. Това е и причината да споделя впечатленията си тук.
Хората излукуригват.
Ще се питат с 5 мейла кога да се чуят.. единия не искал, другия не е на кеф, третия супер зает.
За това и има все повече хора, работещи длъжности, които буквално са измислени и дори не могат да обяснят какво работят.
Важното е да има хоум офис, ама да видим докога.
Съвсем скоро със заплатите поне в София, доста фирми ще избягат на по-евтини места.
Ще се питат с 5 мейла кога да се чуят.. единия не искал, другия не е на кеф, третия супер зает.
За това и има все повече хора, работещи длъжности, които буквално са измислени и дори не могат да обяснят какво работят.
Важното е да има хоум офис, ама да видим докога.
Съвсем скоро със заплатите поне в София, доста фирми ще избягат на по-евтини места.
Нали за това си има календар. Проверяваш кога лицето е свободно, изпращаш покана. На третата покана ескалиращ до шефа на лицето. Нека отказваният поканата за разговор да се обяснява.
Ако е със служебен тел, няма зает съм, сега искам да правя друго. Те за това са ти дали тел и ти го плащат.
Ако не отговори и не е на конференс кол, озн че не работи.
Ако е със служебен тел, няма зает съм, сега искам да правя друго. Те за това са ти дали тел и ти го плащат.
Ако не отговори и не е на конференс кол, озн че не работи.
Да споделя нещо, което ме озадачава от месеци, но днес хем ме потресе истински, хем ме развесели.
За бързи въпроси с колегите от Западна Европа винаги сме се чували по телефона. Знам им работното време и почивките. С хоум офисите обаче се случва следната имейл комуникация:
- Удобно ли е да ти звънна днес по-късно или утре? - питам като ученичка;
- Утре е по-удобно за мен.
- ОК, ще се обадя в 11.00 твое време.
- В 11.00 нямам възможност.
- Кога имаш?
- 09.00
- Супер, ще се чуем в 09.00.
- Да ти изпратя покана?
- Няма нужда, утре в 09.00 съм на линия.
Получавам покана. Приемам поканата.
- Как да предпочиташ да се свържем: WhatsApp, Teams, etc.?
- and so on.
А можеше просто да се чуем по телефона за 2 минути...
За бързи въпроси с колегите от Западна Европа винаги сме се чували по телефона. Знам им работното време и почивките. С хоум офисите обаче се случва следната имейл комуникация:
- Удобно ли е да ти звънна днес по-късно или утре? - питам като ученичка;
- Утре е по-удобно за мен.
- ОК, ще се обадя в 11.00 твое време.
- В 11.00 нямам възможност.
- Кога имаш?
- 09.00
- Супер, ще се чуем в 09.00.
- Да ти изпратя покана?
- Няма нужда, утре в 09.00 съм на линия.
Получавам покана. Приемам поканата.
- Как да предпочиташ да се свържем: WhatsApp, Teams, etc.?
- and so on.
А можеше просто да се чуем по телефона за 2 минути...
С мъжа ми и в личен разговор така се уточняваме. Винаги 30 мин уговорки кога да обсъдим нещо...
За Германия най-шокиращо ми е идвал животът в т. нар. ВеГе, поделен апартамент, в който се очакваше и да правим някакви планирани общи занимания, а не просто кротко да си съжителстваме и спонтанно да хапнем заедно, ако ни се иска. Малко като комуна ми беше. Това с доносите и оплакванията на пенсионерите към хазаи е преживявано от мои познати. Силно бях впечатлена от мъжа си, който отдели много часове от безценното си време да обори хазаина, който искаше да ни вдигне наема със 130 Евро, което не ми се виждаше много, от доста време наемът не беше вдиган. Мъжът ми гледа по Гугъл мепс на колко метра е най-близкият парк, какъв е средният наем в нашия квартал и тн, точка по точка. "Времето е пари" не е неговото мото. Не по-малко се бях впечатлила от отговора на хазаина. Той се беше консултирал с юристи, които му казали, че може да вдигне наема само с 9 Евро и 40 цента. С точно толкова го и вдигна. На предложението ми да превеждаме +10 Евро, а не 9.40, че ме мързи да го пиша, мъжът ми се възпротиви! Няколко седмици по-късно мъжът ми ми предложи да се местим в къща с наем със 600 Евро по-висок от сегашния. Явно е било за спорта това оборване.
Ако мъжът ми се оъне за 60 цента, ще го очистя с тигана.
Разни хора разни идеали. Ние тук корупцията за нищо си я нямаме, но някъде и в затвора могат да те вкарат за едни кирливи 60 цента. Не, че там я няма, но поне не така явно и поголовно.