Мъжа ми пък редовно го мислят за португалец. Не само в Португалия, където специално в две туристически бюра му говориха на португалски, един вид мислиха, че му оказват голяма чест. 
- Публикувана: 26 ноем. 2020, 13:27 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2021, 13:51 ч.
Навици и привички на хората от други националности, които ни се струват странни
За Истанбул- имах едно гадже, който беше отрасъл във въпросния град и завършил гимназия там. Та той и ми показа такива места и кътчета, които още не мога да забравя- несравними дух и атмосфера, но говорим някъде за края на миналия и началото на настоящия век. А какви дюнери и бюреци вкусих- още помня вкуса им... едва ли някога ще ги забравя! Между другото, сега се сещам, че в турската кухня мисля няма "бистри" супи- всичките са тип "крем"?
Не бъдете лоши, обикновено с добри чувства ни гледат като ни оприличават на родни 
Насред Будапеща в ситуация на wardrobe malfunction (твърде вулгарно деколте - бях си купила роклята онлайн) ме заговаряха директно на унгарски за безкрайно забавление на ММ, който 2 дни беше плакнал очи по предизвикателните унгарки без сутиени
И аз като Тили за пръв път видях Париж през очите на гадже, роден и отраснал във Франция, но иначе наш си Балканджи Йово. Оттогава си знам, че при сериозен глад се ходи в Арабския квартал да се наядеш като попско на Задушница
Насред Будапеща в ситуация на wardrobe malfunction (твърде вулгарно деколте - бях си купила роклята онлайн) ме заговаряха директно на унгарски за безкрайно забавление на ММ, който 2 дни беше плакнал очи по предизвикателните унгарки без сутиени
И аз като Тили за пръв път видях Париж през очите на гадже, роден и отраснал във Франция, но иначе наш си Балканджи Йово. Оттогава си знам, че при сериозен глад се ходи в Арабския квартал да се наядеш като попско на Задушница
Айде, холан! И мен са ме заприказвали на руски!
Само дето, по-възрастните рускини. По-младичките си мелят на английски. Тях аз ги заприказвах. Като разберяха, че съм българин беше еуфория. Много се радваха. За разлика от българките, които гледаха все едно съм им изял шоколада
Истанбул е супер град. Но там има толкова много класи и касти. Има и полу-роби, има и супер-милионери. Кварталите също са много различни, ресторантите, хотелите, хората, колите.
Ако ще живееш там, много зависи с кой, къде, как. Какво ще се работи, къде ще се живее. Ходил съм много пъти, но не съм живял там. Затова и си мълчах. Имам 1 приятел от там. Живя в България доста години. Беше много богат, потомствено. Един път ходих на гости и ме разведе по разни места. Все в азиатската част.
А и много ми харесва как е приятно топличко там, дори и есента/зимата. Напомня за нашето южно черноморие.
Само дето, по-възрастните рускини. По-младичките си мелят на английски. Тях аз ги заприказвах. Като разберяха, че съм българин беше еуфория. Много се радваха. За разлика от българките, които гледаха все едно съм им изял шоколада
Истанбул е супер град. Но там има толкова много класи и касти. Има и полу-роби, има и супер-милионери. Кварталите също са много различни, ресторантите, хотелите, хората, колите.
Ако ще живееш там, много зависи с кой, къде, как. Какво ще се работи, къде ще се живее. Ходил съм много пъти, но не съм живял там. Затова и си мълчах. Имам 1 приятел от там. Живя в България доста години. Беше много богат, потомствено. Един път ходих на гости и ме разведе по разни места. Все в азиатската част.
А и много ми харесва как е приятно топличко там, дори и есента/зимата. Напомня за нашето южно черноморие.
Говорих си с едно момиче преди години за сестра й, която спечелила стипендия за един от топ университетите в Турция - освен високите такси, каза ми, че обучението било на английски 
Едно време доста се вдъхновявах по Япония, културата и природата им. Много хубава природа имат, според мен. От приятелка чух за историята на една българка: излизала с японец, той доста помагал в домакинството, обаче след сватбата помощта секнала Може би се държал така, за да я спечели, а пък традиционно там жената май влиза в ролята на домакиня.
Във влоговете, които следя, обаче, и на двете американки японските им съпрузи готвят основно, наред с другата помощ.
Там като цяло има някаква дискриминация към жените. Преди 1-2 години се появиха разкрития за практиките на прием в голям университет. Умишлено понижавали оценките на момичетата, а повишавали тези на момчетата, за да има значително по-голяма бройка от последните.
Имам чувството, че дискриминацията към жени си е разпространена сред азиатците.
Едно време доста се вдъхновявах по Япония, културата и природата им. Много хубава природа имат, според мен. От приятелка чух за историята на една българка: излизала с японец, той доста помагал в домакинството, обаче след сватбата помощта секнала
Може би се държал така, за да я спечели, а пък традиционно там жената май влиза в ролята на домакиня.Във влоговете, които следя, обаче, и на двете американки японските им съпрузи готвят основно, наред с другата помощ.
Там като цяло има някаква дискриминация към жените. Преди 1-2 години се появиха разкрития за практиките на прием в голям университет. Умишлено понижавали оценките на момичетата, а повишавали тези на момчетата, за да има значително по-голяма бройка от последните.
Имам чувството, че дискриминацията към жени си е разпространена сред азиатците.
Още една арабска реклама от Саудитска Арабия, на макдоналдс - 'мак арабия', показваща някои културни особености:
Определено оценявам и съм благодарна че не съм се родила там. Добре че и вятъра не ме отвя и на там.
Още една арабска реклама от Саудитска Арабия, на макдоналдс - 'мак арабия', показваща някои културни особености:
Скрит текст:
Хареса ми също, че почитат традициите и възрастните в рода. Едно време и при нас е било така. 
Руснаците имат суеверието, че който свири с уста няма да има пари и като са в България и някой "си свирка" са много учудени.
И майка ми, която е българка, ми го е казвала това, когато става дума за свиренето с уста вътре, наред с разтварянето на чадър вътре и други такива вярвания.
Не спира да ми е странно и дори комично как всяка втора дума на арабите и изобщо, мюсюлманите, е Аллах. Така, на старото място, където родителите ми работеха сезонно на морето, имаше един търговски посредник, арабин, живеещ в България,горе-долу говорещ читав български, и той се вясваше понякога при нас по работа,и често,когато се заговореха с баща ми, казваше дълбокомислено, сочейки към небето,Само Той знае.
Изобщо,обсебени са си от Аллах и това е. Само някои от тях да не изтребваха хора в негово име,и щеше да е окей....
Изобщо,обсебени са си от Аллах и това е. Само някои от тях да не изтребваха хора в негово име,и щеше да е окей....
Ами както на нас всяка втора дума ни е "О, Боже" или "Боже Господи" като възклицание, което изобщо не е обвързано с религиозен разговор. Да не забравяме, че и ние имаме израза "Един Господ знае". Ирландците постоянно използват "For God's sake", "Good God", "My God", "For the love of God" и най-великото възклицание, при което избухвам в хилеж "Jesus, Mary and Joseph". На моя комшия всяко изречение му започва с "Jesus", даже си го съкращават на кратко "Jeez". Подобни възклицания се чуват във всяко второ изречение и звучат наред с цветисти псувни, обикновено ги ползват хора, които изобщо не са религиозни. Някой ако ги слуша и не ги познава като народ, ще си помисли, че са фанатизирани.