Това нещо не го разбрах. Защо са му ударили шамар на този?
- Публикувана: 26 ноем. 2020, 13:27 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2021, 13:51 ч.
Навици и привички на хората от други националности, които ни се струват странни
Това нещо не го разбрах. Защо са му ударили шамар на този?
Жена му. Те били клиенти, но момчето ,облечено с подобни на служителите дрехи. Мъжо месеци наред ме бъзикаше, че с идването си, съм предизвикала семеен скандал.
То затова и Ли Лу като разказваше за моминското парти, два пъти се върнах да прочета дали наистина става въпрос за Австрия
Да разкажа нещо още за сватбата:
Скрит текст:
типични са шегаджийски подаръци. Например организират томбола за по едно евро листчето и парите се подаряват на двойката за медения месец. Наградите от томболата са: вечеря за двама (спагети и бутилка вино), домашно животинче (плюшена играчка в кутия за обувки) и най-голямата награда - разходка с балон над Виена (сядаш в една количка за стротелни материали, държиш балон и те "разхождат" над хартиени карти на Виена).
Или например "шок-изненада". Никой от приятелите не поднася подарък на двойката! Мълчат си, нищо не подаряват. И като се приберат младоженците, на леглото намират например куфар със събрани пари за медения месец.
Или например "шок-изненада". Никой от приятелите не поднася подарък на двойката! Мълчат си, нищо не подаряват. И като се приберат младоженците, на леглото намират например куфар със събрани пари за медения месец.
tamarind, разкажи повече за Саудитска Арабия, интересно е. Ти, например, трябваше ли да ходиш забулена там? Изобщо, каквото се сетиш, би било интересно.
Не, забулена никога не съм ходила. Всъщност, 1та година, когато бях там ,ме е спирала религиозна полиция, матауа( в последствие ги премахнаха), и са ме молили да си покрия косата. Съответно се заформи много учтив разговор между мен и тях:
Те:Вие трябва да уважавате законите и традициите на нашата държава
Аз: Да. И аз ги уважавам до степента, която е позволена на чуждестранни граждани.
Това си го рецитирахме няколко пъти, с изключително любезен тон и накрая се разделихме по живо ,по здраво.
Различни са, вярно е. Но и нищо общо с това ,което се шири тук като мнения. А, аз, имах 2 години да реша искам ли да ходя там. Мъжо, замина преди мен.
Най-съм се дразнила, когато си дойда тук и ме питат: теб още ли не са те убили с камъни?
Не ми се вижда вече странно, защото живея от много години тук в Исландия. Но голяма мъка ми беше, като дойдох за първи път, да започна да се обръщам към професорите в университета на малко име.
В Исландия всички се обръщат един към друг на малко име. Все едно сте си първи дружки. Няма значение учител ли е насреща, професор, президент. Няма ги и типичните форми като “госпожо” и “господине”. Има ги тези думи, но много ограничено се ползват, примерно, в преводни филми и книги.
В Исландия всички се обръщат един към друг на малко име. Все едно сте си първи дружки. Няма значение учител ли е насреща, професор, президент. Няма ги и типичните форми като “госпожо” и “господине”. Има ги тези думи, но много ограничено се ползват, примерно, в преводни филми и книги.
И в Испания говорят предимно на малко име. Ученици с учители, директор, учители с родители и обратно, дори по разни държавни институции. Никой не се впряга, че продавачката в магазина говори на ти на клиентите. В началото ми беше много терсене да го правя, но вече ми е безкрайно удобно и не ми прави впечатление.
И в Дания е така. Повечето хора дори се притесняват ако им кажеш "професоре" или нещо такова.
Също така са страшно дружелюбни и добавят студентите в соц мрежи и тн.
Често в началото на семестъра отделяха внимание да ни кажат какво са правили през ваканцията и да питат ние как сме изкарали, но аз минах през два университета. В единия бяхме по 30 човека в група, все едно бяхме в училище, а вторият беше типичен университет с огромни потоци и професори които помнят двама на кръст.
Има вендинг машини за бира в университетите и като сме имали късни лекции ни беше голям кеф да си пийнем по биричка с колегите докато слушаме. Никой не си е позволявал да се напива с тях или нещо такова. Просто беше като нормална напитка която може да си вземеш.
Също така са страшно дружелюбни и добавят студентите в соц мрежи и тн.
Често в началото на семестъра отделяха внимание да ни кажат какво са правили през ваканцията и да питат ние как сме изкарали, но аз минах през два университета. В единия бяхме по 30 човека в група, все едно бяхме в училище, а вторият беше типичен университет с огромни потоци и професори които помнят двама на кръст.
Има вендинг машини за бира в университетите и като сме имали късни лекции ни беше голям кеф да си пийнем по биричка с колегите докато слушаме. Никой не си е позволявал да се напива с тях или нещо такова. Просто беше като нормална напитка която може да си вземеш.
Чела съм цялата поредица книги "Една арабска принцеса разказва", и от тях знам доста неща, но естествено, за чужденците не са толкова строги нещата. Ако ти се разказват други истории, разкажи, друг свят си е там 🙂
Интересни истории много. Може би 1 среща ми направи най-голямо впечатление. Тогава работех в британското училище. За протокола, таксите са безумни, осигуряват обучение от ясла до университет,западен. Чака се за място и дори има невъзвръщаема такса само за кандидатстване .
Та, тогава в 1 от класовете, с които работех имаше 1 момченце, 6 годишно. Много умно, много будно, изключително любезно с преподаватели и с другите деца. Така няколко месеца, до родителска среща. Точно преди нея колеги ме информирате, че детето е син на 2я( тогава 2ри, сега 1ви) престолонаследник.
На родителската среща аз очаквах някоя ....а се появи хубава жена, да с високо качество дрехи, но поведението й беше като на равна с всички. И стигаме до разговор с нея. Аз, вече ,предразположена от нея, изплювам сащистана въпроса: ама, как така? Аз, допреди малко дори не предполагах....синът ви е такова хубаво дете и по нищо не си личи произхода....и тн
Тя просто се усмихна и каза: ние възпитаваме така децата си и им осигуряваме ежедневен контакт с техните връстници от всички класи и народности.
това на МБС жената и детето ли? 😲
А, иначе майтапи и куриози да искаш.
Като конкурс за най -красива камила. С награден фонд 50 000 000$. Не съм объркала нито сумата, нито валутата. И избухва скандал, че камилите са със силикон, ботокс....каквито разкрасителни процедури се сетите.
Тогава "много сериозно" питах мъжето, че той имаше повече досег с камили, какъв точно е критерият за красота.
Като проучвах университета в Умео (Umea), Швеция, който е доста на север спрямо Стокхолм видях, че си имат специална стая с лампи за светлинна терапия през зимата. На някои места пак в Швеция зимата има и специални лампи по спирките на градския транспорт, пак заради късия ден и дълга нощ, това второто не знам до колко е ефектно.
Изобщо страшно ме привлича ширината, липсата на гъстота на населението и много свободна природа там, но не знам българите как свикват на този климат там и късите зимни дни (и как се спи лятото като слънцето продължава да грее до много късно). Иначе лятото в Швеция ми допада - без жеги и слънцето заради северната ширина и ъгъла грее с някак по-бяла светлина.
Изобщо страшно ме привлича ширината, липсата на гъстота на населението и много свободна природа там, но не знам българите как свикват на този климат там и късите зимни дни (и как се спи лятото като слънцето продължава да грее до много късно). Иначе лятото в Швеция ми допада - без жеги и слънцето заради северната ширина и ъгъла грее с някак по-бяла светлина.
Да де, ама в елитно училище, където се чака с години и струва много пари, е записан наследникът, където останалите деца сигурно също са от елита, за да си позволят да учат там. Едно е да излезеш на улицата да се здрависаш с "обикновените" веднъж на високосна година, друго е да имаш ежедневен близък контакт с хора от всички класи и народности, каквито е очевидно, че в подобно училище липсват.