Как да постъпя. Свекърва ми ме побърква.

  • 30 202
  • 615
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 14
Ами, вие сте си виновни, за мен.
Да си бяхте взели квартира.
Звучиш ми като мамина глезанка, честно.
Само дето не си предположила, че оная жена ще почне да ви се меси.

п.п. Темата е " благодатна" като за пързалка- включва почти всички компоненти:
- голямо жилище
- богати сватове
- живот в чужбина преди това
- вмешателство на свеки за обличане, захранване и т. н.
- благ съпруг
- само любовница липсва  в картинката

Квартира не сме си взели понеже заема за апартамента ни е с вноска 1200лв, затова.

# 106
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 584
buttercake  много злоба, много нещо Grinning
Вече шест години го гледаме сами детето, сготвено е, не тънем в мизерия, с чисти дрехи сме. Как оцеляваме без свекърви и етърви, нямам идея.
Дописвам - и на работа ходя, и време да пиша глупости по форумите имам...
Ми що не родиш още едно, като си толкоз оправна ? Или егоизмът ти е по-силен ?
Ха ха, ако си змия, и се прехапеш, гаранция, ще се отровиш.  Горкото ти семейство!

# 107
  • Мнения: 3 350
И аз съм с две, с малка разлика помежду им, затова знам какво говоря. Тежко е, когато нямаш помощ. И трябва да сме благодарни за помощта. Щото свекървата (лошата) можеше да се оправдае, че ходи на работа, нали и грам да не помага ?
Аз не казвам да я обича, но малко възпитание и елементарна благодарност трябва да имаш.
Шокирана съм как може една жена да бъде изкълвана, само защото е явно по-загрижена и досажда.
Всички (ще) сме свекърви/тъщи един ден. Добре е да можем да се поставяме на мястото и на другият от време на време, а не да гледаме само от нашата позиция, дето е винаги най-правилната.
И ако обичаш мъжът си, няма ли да се съобразиш поне грозни сцени да не правиш, заради него? Малко смирение да имаш? Така усет малко?

# 108
  • София
  • Мнения: 37 653
Някои имат и интелект.
Например, може да ползваш твоя, buttercake.

Не плюем свекървите за спорта, плюем отровните такива. Отровни родители има всякакви.

# 109
  • Мнения: 14
Това, че слиза долу след вас, ме уби! Тази жена е луда и опасна!

И мен това ме втрещи. Също и че се сърдела, като си ходи девойката при родителите като го няма мъжа й. А не бе, у тях ще седи, за благоволението на главната баба.

Май е време другата снаха да ражда, че да си има бебе бабетката. Там няма да й се опъват.

Слава богу другия месец ще ражда... И аз това чакам ..

# 110
  • София
  • Мнения: 44 511
Аз лично ще изтрая 7 дни и на 8мия ще вдигна такъв скандал, че ще ме чуят на първия етаж. Правила съм го.

Ана Мария, тогава поне на разходка ще сте на спокойствие.

# 111
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Това, което препоръчваш и твърдиш, че е "умно и за бъдеще" е целият ти живот да е един театър, прикриване на истинските мисли и чувства. За мен това не е истински семеен живот - семейната половинака трябва да е именно човекът, пред когото да мога да кажа всичко, което ми тежи, а той да го приеме като зрял човек, дори да не му е приятно.

Сега разбирам, какво ми казваш,  Уини. До сега се чудих на тези думи, честно. Явно още не си разбрала, че връзките изискват внимание и грижа. Не може да изпозлваш близкия си човек, за да изхвърляш върху него всичкия си емоционален багаж. Да разтоварваш емоционален боклук, както се казва. Как си представяш, какво си мисли мъжа ти, като се сети за теб- спомня си всичките лоши думи, които си казала по повод на родителите му и него и приятелите му и всичко, за да си честна към себе си Simple Smile Но това няма нищо общо с честността. И ако правиш това, има опасност да си кажете неща, които нямат връщане назад, твърде тежки, след които да не може да започнете отначало....дори и да не си ги кажете, с времето емоционалната ви връзка ще се изчепа.

Бях решила да не ти отговарям повече, но щом настояваш. Сега са много модерни думички като емоционален багаж. Добре, нека ги изпозлваме - защо ти търпиш твоите родители да товарят емоционално съпруга ти?

Защо си мислиш, че с половинките ми единствената тема за разговор са неговите приятели и рода и това колко са лоши. Слава богу, досега не съм била с някого, за чието обкръжение да не мога да кажа дори една добра дума. Но ако забележа нещо нередно, защо да си кривя душата? Аз не товаря никого с "боклук", с половинката се споделя - и хубаво, и лошо. Така и с мен се споделя, когато му тежи нещо - така хората се подкрепят един друг, така се опознават, така израства връзката им, не в преструвки, за да не "помръкнел" някой, понеже са критикували родителите му за нещо.

Какво рискуваме да си кажем, от което няма връщане назад? Ако има пълноценно и искрено общуване, няма начин да започнем да чувстваме и мислим един за друг неща, които да не можеш да изречем, а ако започнем да чувстваме и мислим такива неща,  то по-добре те да бъдат изречени и връзката да приключи (и по-добре преди да има деца), отколкото само да се преструваме един пред друг и пред света.


Идеално, и ние сме така. Само не бъркай липсата на възпитание, грубостта и арогантността с честност

# 112
  • Мнения: 6 373
Бебето вече е на колко, пет месеца? Извинявам се ако бъркам, ама доколото помня не е новороден. Моят миналата година спеше редовно в количката, а единия път даже в коша за кола, аз ринех сняг от двора. Поне час, час и половина откарваше всеки ден в студеното навън. Не щото да го калявам, а защото щом аз съм навън, той идва с мен. Ако на мен ми стане студено, значи е време да се прибираме.

# 113
  • Мнения: 10 374
Спирам да коментирам. Все повече ми заприличва на майтап. Ще се прибера аз от на майната си и вместо да си купя готово жилище, ще взема голям заем за строеж. Да, бе да. После ще живея със свекърите и девера с етървата (техни деца не се споменават) до не-знам-кога, че и бебе ще си направя. В тази ситуация, щях не една, ами всичките възможни предпазни мерки накуп против забременяване да взема.

# 114
  • Мнения: 6 373
Аз пък съм потресена от коментарите на Бътъркейка....толкоз комплекси и угнетеност изля в чуждата тема, що не си пусна своя, там да си кажеш болката, ами тука, хвалейки се колко си оправна, че сама въртиш къща и две деца, овика авторката. Ми да вземе да ти прати нехната свекърва  да ти помага малко. Хем няма да си толкова натоварена покрай  децата и  прането.

# 115
  • Мнения: 22 867
То пък голям зор да "отвъртиш" две деца, когато няма кой да ти къса нервите.  Оправя се човек. И аз си ги гледах, породени са моите с година и две седмици разлика, и все това разправям, че най-хубавите ми периоди в тоя живот са били студентският, гледането на малките деца и една много хубава работа, т.е. носеща ми много удовлетворение. Толкова добре се чувствахме само с децата като семейство четиримата, че и сега, като ми се стъжни нещо, нарочно си спомням онова време.

# 116
  • Мнения: 1 010
Скрит текст:
Това, което препоръчваш и твърдиш, че е "умно и за бъдеще" е целият ти живот да е един театър, прикриване на истинските мисли и чувства. За мен това не е истински семеен живот - семейната половинака трябва да е именно човекът, пред когото да мога да кажа всичко, което ми тежи, а той да го приеме като зрял човек, дори да не му е приятно.

Сега разбирам, какво ми казваш,  Уини. До сега се чудих на тези думи, честно. Явно още не си разбрала, че връзките изискват внимание и грижа. Не може да изпозлваш близкия си човек, за да изхвърляш върху него всичкия си емоционален багаж. Да разтоварваш емоционален боклук, както се казва. Как си представяш, какво си мисли мъжа ти, като се сети за теб- спомня си всичките лоши думи, които си казала по повод на родителите му и него и приятелите му и всичко, за да си честна към себе си Simple Smile Но това няма нищо общо с честността. И ако правиш това, има опасност да си кажете неща, които нямат връщане назад, твърде тежки, след които да не може да започнете отначало....дори и да не си ги кажете, с времето емоционалната ви връзка ще се изчепа.

Бях решила да не ти отговарям повече, но щом настояваш. Сега са много модерни думички като емоционален багаж. Добре, нека ги изпозлваме - защо ти търпиш твоите родители да товарят емоционално съпруга ти?

Защо си мислиш, че с половинките ми единствената тема за разговор са неговите приятели и рода и това колко са лоши. Слава богу, досега не съм била с някого, за чието обкръжение да не мога да кажа дори една добра дума. Но ако забележа нещо нередно, защо да си кривя душата? Аз не товаря никого с "боклук", с половинката се споделя - и хубаво, и лошо. Така и с мен се споделя, когато му тежи нещо - така хората се подкрепят един друг, така се опознават, така израства връзката им, не в преструвки, за да не "помръкнел" някой, понеже са критикували родителите му за нещо.

Какво рискуваме да си кажем, от което няма връщане назад? Ако има пълноценно и искрено общуване, няма начин да започнем да чувстваме и мислим един за друг неща, които да не можеш да изречем, а ако започнем да чувстваме и мислим такива неща,  то по-добре те да бъдат изречени и връзката да приключи (и по-добре преди да има деца), отколкото само да се преструваме един пред друг и пред света.

Идеално, и ние сме така. Само не бъркай липсата на възпитание, грубостта и арогантността с честност

А ти не бъркай лицемерието и прикритостта с добро възпитание - не са. И пак не разбрах защо толкова се радваш на това, че родителите ти подлудяват мъжа ти, а той търпи и дума не обелва. Изобщо, прегледай си пак коментарите тук и помисли какво точно представлява връзката, която имаш и какво даваш като образец.

# 117
  • Мнения: 3 350
А да, бе лоша съм и зла, щото не ви пригласям и имам различно мнение по темата ? Егати...

# 118
  • Мнения: 14 731
И аз съм с две, с малка разлика помежду им, затова знам какво говоря. Тежко е, когато нямаш помощ. И трябва да сме благодарни за помощта. Щото свекървата (лошата) можеше да се оправдае, че ходи на работа, нали и грам да не помага ?
Аз не казвам да я обича, но малко възпитание и елементарна благодарност трябва да имаш.
Шокирана съм как може една жена да бъде изкълвана, само защото е явно по-загрижена и досажда.
Всички (ще) сме свекърви/тъщи един ден. Добре е да можем да се поставяме на мястото и на другият от време на време, а не да гледаме само от нашата позиция, дето е винаги най-правилната.
И ако обичаш мъжът си, няма ли да се съобразиш поне грозни сцени да не правиш, заради него? Малко смирение да имаш? Така усет малко?
Бътъркейк, всеки изхожда от личния си опит.
На теб вероятно никой не ти е помагал, съдейки по болднатото, и затова не си представяш този вариант, когато с помощ е по-тежко.
Аз моя житейски опит го написах, с обсебваща свекърва, която точно ме кълвеше - не аз нея. След това, когато се изнесохме, идваше веднъж седмично за час или два, за да можем да излезем и двамата сами навън, и срещу това пак имаше крещене, на което тя казваше "даване на съвети", абе ти си намерила най-точната дума - кълване.
Моето решение за мене си е, минимум контакти със свекървата, за да опазвам моето и на мъжа ми душевно здраве, понеже продължавам да се разстройвам от общуването с нея и до ден днешен.
Наистина ли не можеш да си представиш такава ситуация?
Отстрани изглежда лесно, но не и като самата ти си в "пъклото".

# 119
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Уини имаш някакъв проблем.

Общи условия

Активация на акаунт