Как да постъпя. Свекърва ми ме побърква.

Ами, вие сте си виновни, за мен.
Да си бяхте взели квартира.
Звучиш ми като мамина глезанка, честно.
Само дето не си предположила, че оная жена ще почне да ви се меси.

п.п. Темата е " благодатна" като за пързалка- включва почти всички компоненти:
- голямо жилище
- богати сватове
- живот в чужбина преди това
- вмешателство на свеки за обличане, захранване и т. н.
- благ съпруг
- само любовница липсва  в картинката

Сега разбирам, какво ми казваш,  Уини. До сега се чудих на тези думи, честно. Явно още не си разбрала, че връзките изискват внимание и грижа. Не може да изпозлваш близкия си човек, за да изхвърляш върху него всичкия си емоционален багаж. Да разтоварваш емоционален боклук, както се казва. Как си представяш, какво си мисли мъжа ти, като се сети за теб- спомня си всичките лоши думи, които си казала по повод на родителите му и него и приятелите му и всичко, за да си честна към себе си Но това няма нищо общо с честността. И ако правиш това, има опасност да си кажете неща, които нямат връщане назад, твърде тежки, след които да не може да започнете отначало....дори и да не си ги кажете, с времето емоционалната ви връзка ще се изчепа.

Стига, де. Живели сте 1 година и 8 месеца със свекърите, докато чакате да ви се построи апартамента? Е, как изтраяхте? Да бяхте си купили готов. Аз при такива обстоятелства ни бебета ще правя, нито ще раждам.


И на мен на това ми прилича.

Да ви кажа, поговорката "за лудо работи, за лудо не стой" е много вярна.
Една скучаеща жена може такива проблеми да си измисли, че всяка дума може да е повод ! Ох, ама да беше сама, да нямаше помощ, ни свекърва, ни етърва, да ти се опънат жилите да въртиш къща и да гледаш бебе, докато сготвиш да простреш, детето да изкъпеш, да изгладиш, прахосмукачка да пуснеш и тамън да речеш да седнеш, детето да се събуди и да ревне гладно......
Ох, туй та чака мамина убавице. Ама вдигни един хубав скандал на свекървата, че да ти тегли една и да те смрази завинаги, ще чакаш помощ после.
И ти ще се наиграеш

Като жената е сама, също може да не се трепе, просто разпределя дейностите, а не готви, чисти, глади и т.н в един ден. Най-малко ми е тежало смяната на памперси и кърменето/храненето на бебето, къпането беше семейна дейност с бащата.

buttercake  много злоба, много нещо
Вече шест години го гледаме сами детето, сготвено е, не тънем в мизерия, с чисти дрехи сме. Как оцеляваме без свекърви и етърви, нямам идея.
Дописвам - и на работа ходя, и време да пиша глупости по форумите имам...

И аз не мога да си я изкривя.
Чета авторката, ти май пропускаш много неща от историята. Свекървата е казала, че не я интересува какво мисли снахата. И това нейното не е само притеснение, а непрекъснато дуднене. Аз коментирам каквото е казала авторка.. .ти изкарваш свека по-бяла и добра, отколкото е. Твое мнение. Аз не мисля така.
Тя дудне. Има разлика от загриженост за детето и непрекъснато даване на акъл.
Чакайте бе, тя може да не иска помощ. Не е златна тая помощ, а и не е задължителна. Децата се гледат главно от двамата родители.
Разбира се, че е хубаво и понякога е нужно да се разчита на бабите, но в случая не снахата, свека ще си ги надроби така нещата, че да я отсвирят накрая. Той дори мъжа я сиктирдосва, вижда, че не е права. И в прав текст й казва да не се меси, ама тя нахална-не я интересувало. Както го разбирам аз така. Всеки тълкува както си иска.
 Иначе си права-не е хубаво да се нахъсва за скандали. Но в случая по-добре ли е да си съсипе нервите, с малко дете, да няма миг спокойствие. И свеки да е вечно присъствие.
Авторката така е представила нещата.
Не си ги измисляме.
Голям праз като не й помага свекърва й, от такава помощ-мерси.
Няма да са първите нито последните, които ще си гледат сами детето.
Моята свекърва никога не ми се е месила. Даже все ме пита кое как било, какво да прави, давам ли еди какво си ядене, всичко пита, не си позволява да си прави каквото й скимне. Ама е интелигентна жена. Ей там е разликата.
Дреболии било. Да ама дреболиите, битовизмизмите, дребните нещица, ежедневните натяквания най-много дразнят и в един момент каруцата ще се обърне.

Аз със първото бях с целия катун на главата. Слава Богу, в стаята не влизаха без разрешение.
Със второто бях сама. Е няма такъв кеф! Единственото ми затруднение беше след 1 г, ако заспи по обед, как да отида за кухнята.

buttercake, прекалено лично приемаш темата Да не би да си свекърва?

Собствената ми майка прави опити да ми помага като се роди детето. Седя 3 седмици в нас и се изпокарахме, защото не спря да дудне за щяло и нещяло. И любимата ми реплика "ще си трошите главите", ако не я послушаме. Ей, на 2 години по-късно не сме си строшили още главите Та, то с такава "помощ", по-добре да си гледаме сами децата.

Свекърва ми е супер готина, да чукна на дърво. Може да и се струва студеничко за дете навънка, но никога не ми се е месила и да прави коментари и да се налага.

Че аз как ли съм оцеляла сама...
Тя и майка ми щеше да си взима отпуска, ама бързо я отсвирих. Те са си гледали децата. Сега е мой ред.

Ми що не родиш още едно, като си толкоз оправна ? Или егоизмът ти е по-силен ?

Бях решила да не ти отговарям повече, но щом настояваш. Сега са много модерни думички като емоционален багаж. Добре, нека ги изпозлваме - защо ти търпиш твоите родители да товарят емоционално съпруга ти?

Защо си мислиш, че с половинките ми единствената тема за разговор са неговите приятели и рода и това колко са лоши. Слава богу, досега не съм била с някого, за чието обкръжение да не мога да кажа дори една добра дума. Но ако забележа нещо нередно, защо да си кривя душата? Аз не товаря никого с "боклук", с половинката се споделя - и хубаво, и лошо. Така и с мен се споделя, когато му тежи нещо - така хората се подкрепят един друг, така се опознават, така израства връзката им, не в преструвки, за да не "помръкнел" някой, понеже са критикували родителите му за нещо.

Какво рискуваме да си кажем, от което няма връщане назад? Ако има пълноценно и искрено общуване, няма начин да започнем да чувстваме и мислим един за друг неща, които да не можеш да изречем, а ако започнем да чувстваме и мислим такива неща,  то по-добре те да бъдат изречени и връзката да приключи (и по-добре преди да има деца), отколкото само да се преструваме един пред друг и пред света.

И мен това ме втрещи. Също и че се сърдела, като си ходи девойката при родителите като го няма мъжа й. А не бе, у тях ще седи, за благоволението на главната баба.

Май е време другата снаха да ражда, че да си има бебе бабетката. Там няма да й се опъват.

Аз съм с две. Сега спокойна ли си?
Да говори свекърва, че октомври и ноември е студено за разходка на 5-7 месечно бебе е смешно. Децата и зимата съм ги разхождала, добре облечени при минусови температури, стига да има слънце. Нито аз, нито те са се разболяли.

На Бътърка някоя снахичка ли й е разбъркала хормоните, или хапчетата са свършили? Толкова злоба на кило отдавна не бях чела във форума.