От личен опит ли говорите 
- Публикувана: 27 ноем. 2020, 02:13 ч.
- Последно мнение: 12 март 2022, 16:02 ч.
Как да постъпя. Свекърва ми ме побърква.
Аз също бих искала съвет как да постъпя с моята свекърва.
Като дете много съдих отношението на снахи към свекърви и си мислех, че при мен всичко ще е прекрасно, но уви.
Слава Богу не живея с тях. Приготвили са къща за сина си до тяхната, но искат те да взимат решенията в нея дали да се готви дори, та ние живеем на квартира в по-голям град.
Родителите на мъжа ми са много странни и затворени хора, баща му е Плюшкин- но никой не предприема нищо, за да реши проблема, а и аз се отказах.
Не проявяват особен интерес към нас, което мен ме устройва, обаче това наранява мъжа ми, постоянно сравнява техните с нашите, защото той не е имал нищо от това, което родителите ми са подсигурили на мен и брат ми, а той е едно дете.
Винаги съм се дразнила на липсата борба у свекърва ми за каквото и да е, първо, не го подкрепиха да учи/ добре че бяха баба му и дядо му/, не взе мерки и срещу синдрома на Плюшкин, но чашата ми преля, когато започна да неглижира грижите за собствения си баща-с оправданията, че сестра и си живее живота в чужбина, а всичко падало на нея.
По някой път с месеци не ходи и човекът пада духом, а той не е на легло, не иска някакви особен грижи-малко компания и леко почистване на дома му.
Ние като ходим винаги поемаме инициативата, а тя дори ни се е карала, че не бил сега моментът.
Понеже чакаме първата си рожба, а виждам как мъжът ми страда, че трябва да се моли на майка си, за да посещава собствения си баща, ми падна пердето и и казах всичко, което мисля, включително и че майка ми е готова да смени три автобуса, за да прекара някой час с баба, а тя е на две крачки и не ходи при баща си.
Може би беше грешка, но преди това пробвахме с добро-водихме я на екскурзии, парти изненади и правихме, обаче за нейната грижа се изразява само в материални неща-вещи и подаръци.
Сякаш е абсолютно изморена от живота- опитвам се да я разбера, защото не е лесно да се живее с човек като баща му, обаче тя е станала пълен непукист и не осъзнава, че наранява и сина си, и баща си.
Безсилна съм, а мъжът ми е най-грижовният човек на света и не заслужава да страда.
Обмислям да и се извиня за думите си, но това няма да го направи по-малко разочарован от нея.
Аз ту я съдя, ту я съжалявам и накрая измъчвам сама себе си заради хора, които проявяват абсолютен непукизъм към близките си.
Като дете много съдих отношението на снахи към свекърви и си мислех, че при мен всичко ще е прекрасно, но уви.
Слава Богу не живея с тях. Приготвили са къща за сина си до тяхната, но искат те да взимат решенията в нея дали да се готви дори, та ние живеем на квартира в по-голям град.
Родителите на мъжа ми са много странни и затворени хора, баща му е Плюшкин- но никой не предприема нищо, за да реши проблема, а и аз се отказах.
Не проявяват особен интерес към нас, което мен ме устройва, обаче това наранява мъжа ми, постоянно сравнява техните с нашите, защото той не е имал нищо от това, което родителите ми са подсигурили на мен и брат ми, а той е едно дете.
Винаги съм се дразнила на липсата борба у свекърва ми за каквото и да е, първо, не го подкрепиха да учи/ добре че бяха баба му и дядо му/, не взе мерки и срещу синдрома на Плюшкин, но чашата ми преля, когато започна да неглижира грижите за собствения си баща-с оправданията, че сестра и си живее живота в чужбина, а всичко падало на нея.
По някой път с месеци не ходи и човекът пада духом, а той не е на легло, не иска някакви особен грижи-малко компания и леко почистване на дома му.
Ние като ходим винаги поемаме инициативата, а тя дори ни се е карала, че не бил сега моментът.
Понеже чакаме първата си рожба, а виждам как мъжът ми страда, че трябва да се моли на майка си, за да посещава собствения си баща, ми падна пердето и и казах всичко, което мисля, включително и че майка ми е готова да смени три автобуса, за да прекара някой час с баба, а тя е на две крачки и не ходи при баща си.
Може би беше грешка, но преди това пробвахме с добро-водихме я на екскурзии, парти изненади и правихме, обаче за нейната грижа се изразява само в материални неща-вещи и подаръци.
Сякаш е абсолютно изморена от живота- опитвам се да я разбера, защото не е лесно да се живее с човек като баща му, обаче тя е станала пълен непукист и не осъзнава, че наранява и сина си, и баща си.
Безсилна съм, а мъжът ми е най-грижовният човек на света и не заслужава да страда.
Обмислям да и се извиня за думите си, но това няма да го направи по-малко разочарован от нея.
Аз ту я съдя, ту я съжалявам и накрая измъчвам сама себе си заради хора, които проявяват абсолютен непукизъм към близките си.
Ама коя си ти, че да казваш на възрастен човек как да живее? Свекър и свекърва ти не ти се месят на теб, не ти се бъркат в дома, ти защо се опитваш да им казваш как да живеят? Прави каквото смяташ за редно относно роднините и спри да се бъркаш в живота на другите. Като те чета ще си по-лоша свекърва.
Не се опитвайте да превъзпитавате възрастен човек.Гледайте си мъжа и бъдещото дете.Ако толкова ви е жал за дядото,отидете един път в седмицата и му правете компания и почистете.
Съпруга ви не е малък и няма нужда от защита.Ако има претенции към майка си,да се оправя той.
Съпруга ви не е малък и няма нужда от защита.Ако има претенции към майка си,да се оправя той.
Аз също бих искала съвет как да постъпя с моята свекърва.
Като дете много съдих отношението на снахи към свекърви и си мислех, че при мен всичко ще е прекрасно, но уви.
Слава Богу не живея с тях. Приготвили са къща за сина си до тяхната, но искат те да взимат решенията в нея дали да се готви дори, та ние живеем на квартира в по-голям град.
Родителите на мъжа ми са много странни и затворени хора, баща му е Плюшкин- но никой не предприема нищо, за да реши проблема, а и аз се отказах.
Не проявяват особен интерес към нас, което мен ме устройва, обаче това наранява мъжа ми, постоянно сравнява техните с нашите, защото той не е имал нищо от това, което родителите ми са подсигурили на мен и брат ми, а той е едно дете.
Винаги съм се дразнила на липсата борба у свекърва ми за каквото и да е, първо, не го подкрепиха да учи/ добре че бяха баба му и дядо му/, не взе мерки и срещу синдрома на Плюшкин, но чашата ми преля, когато започна да неглижира грижите за собствения си баща-с оправданията, че сестра и си живее живота в чужбина, а всичко падало на нея.
По някой път с месеци не ходи и човекът пада духом, а той не е на легло, не иска някакви особен грижи-малко компания и леко почистване на дома му.
Ние като ходим винаги поемаме инициативата, а тя дори ни се е карала, че не бил сега моментът.
Понеже чакаме първата си рожба, а виждам как мъжът ми страда, че трябва да се моли на майка си, за да посещава собствения си баща, ми падна пердето и и казах всичко, което мисля, включително и че майка ми е готова да смени три автобуса, за да прекара някой час с баба, а тя е на две крачки и не ходи при баща си.
Може би беше грешка, но преди това пробвахме с добро-водихме я на екскурзии, парти изненади и правихме, обаче за нейната грижа се изразява само в материални неща-вещи и подаръци.
Сякаш е абсолютно изморена от живота- опитвам се да я разбера, защото не е лесно да се живее с човек като баща му, обаче тя е станала пълен непукист и не осъзнава, че наранява и сина си, и баща си.
Безсилна съм, а мъжът ми е най-грижовният човек на света и не заслужава да страда.
Обмислям да и се извиня за думите си, но това няма да го направи по-малко разочарован от нея.
Аз ту я съдя, ту я съжалявам и накрая измъчвам сама себе си заради хора, които проявяват абсолютен непукизъм към близките си.
Като дете много съдих отношението на снахи към свекърви и си мислех, че при мен всичко ще е прекрасно, но уви.
Слава Богу не живея с тях. Приготвили са къща за сина си до тяхната, но искат те да взимат решенията в нея дали да се готви дори, та ние живеем на квартира в по-голям град.
Родителите на мъжа ми са много странни и затворени хора, баща му е Плюшкин- но никой не предприема нищо, за да реши проблема, а и аз се отказах.
Не проявяват особен интерес към нас, което мен ме устройва, обаче това наранява мъжа ми, постоянно сравнява техните с нашите, защото той не е имал нищо от това, което родителите ми са подсигурили на мен и брат ми, а той е едно дете.
Винаги съм се дразнила на липсата борба у свекърва ми за каквото и да е, първо, не го подкрепиха да учи/ добре че бяха баба му и дядо му/, не взе мерки и срещу синдрома на Плюшкин, но чашата ми преля, когато започна да неглижира грижите за собствения си баща-с оправданията, че сестра и си живее живота в чужбина, а всичко падало на нея.
По някой път с месеци не ходи и човекът пада духом, а той не е на легло, не иска някакви особен грижи-малко компания и леко почистване на дома му.
Ние като ходим винаги поемаме инициативата, а тя дори ни се е карала, че не бил сега моментът.
Понеже чакаме първата си рожба, а виждам как мъжът ми страда, че трябва да се моли на майка си, за да посещава собствения си баща, ми падна пердето и и казах всичко, което мисля, включително и че майка ми е готова да смени три автобуса, за да прекара някой час с баба, а тя е на две крачки и не ходи при баща си.
Може би беше грешка, но преди това пробвахме с добро-водихме я на екскурзии, парти изненади и правихме, обаче за нейната грижа се изразява само в материални неща-вещи и подаръци.
Сякаш е абсолютно изморена от живота- опитвам се да я разбера, защото не е лесно да се живее с човек като баща му, обаче тя е станала пълен непукист и не осъзнава, че наранява и сина си, и баща си.
Безсилна съм, а мъжът ми е най-грижовният човек на света и не заслужава да страда.
Обмислям да и се извиня за думите си, но това няма да го направи по-малко разочарован от нея.
Аз ту я съдя, ту я съжалявам и накрая измъчвам сама себе си заради хора, които проявяват абсолютен непукизъм към близките си.
По-скоро подкрепи мъжа ти и се опитай да му внушиш, че няма смисъл да сравнява хората и че не е добре да съди, за него не е добре. Майка му го е родила и отгледала, каквато се е случила - такава.
Просто се дистанцирайте и се радвайте, че се имате един друг и че чакате дете.
Лита, тези взаимоотношения са се превърнали в патологични заради натрупванията във времето. Не знаеш как баща ѝ, примерно, се е бъркал в отношенията ѝ с нейния съпруг. А това вероятно се е случвало, щом човекът е развил компулсивно събирателство. Това си е симптом за нещо- някаква тревожност, травма, която е преживял и често, когато човек се е чувствал нежелан и се опитва подсъзнателно да заяви принадлежност към мястото, което обитава. Тя не е могла да се справи с тях, а сега е късно. Направо е уморена от живота. Не ѝ се сърди. Помагайте колкото можете на дядото. Убедена съм, до колкото проумявам това, което пишеш, че не го прави от лошо, а по- скоро е апатична.
Имай предвид, че повечето проблеми са продукт на счупена комуникация и неправилно тълкувани намерения.
Дали, заради различни очаквания или различен житейски опит
Предлагам ти да правите това, което ви диктува съвестта и да помагате на възрастния човек, до колкото имате сили
Имай предвид, че повечето проблеми са продукт на счупена комуникация и неправилно тълкувани намерения.
Дали, заради различни очаквания или различен житейски опит
Предлагам ти да правите това, което ви диктува съвестта и да помагате на възрастния човек, до колкото имате сили
Това е смешно. Внукът хленчи като малко дете, снахата истерясва като тийн, а дядото стои сам, понеже свекървата го неглижира. Тая работа твоята е малко дайте, другари, да дадеме.
Вместо да се чудиш на кого да държиш сметка, с този хленчо, мъжа ти, хванете дядото и го заведете на екскурзия.
С тоя мъж и семейството му ще опереш бая пешкири, ама айде.
Вместо да се чудиш на кого да държиш сметка, с този хленчо, мъжа ти, хванете дядото и го заведете на екскурзия.
С тоя мъж и семейството му ще опереш бая пешкири, ама айде.
Само като прочетох "като дете много съдих отношенията на снахи към свекърви" и загубих интерес. Аз като дете играех пред блока, четях книги, ходех на кино и никого не съм съдила.
Лита, тези взаимоотношения са се превърнали в патологични заради натрупванията във времето. Не знаеш как баща ѝ, примерно, се е бъркал в отношенията ѝ с нейния съпруг. А това вероятно се е случвало, щом човекът е развил компулсивно събирателство. Това си е симптом за нещо- някаква тревожност, травма, която е преживял и често, когато човек се е чувствал нежелан и се опитва подсъзнателно да заяви принадлежност към мястото, което обитава. Тя не е могла да се справи с тях, а сега е късно. Направо е уморена от живота. Не ѝ се сърди. Помагайте колкото можете на дядото. Убедена съм, до колкото проумявам това, което пишеш, че не го прави от лошо, а по- скоро е апатична.
Имай предвид, че повечето проблеми са продукт на счупена комуникация и неправилно тълкувани намерения.
Дали, заради различни очаквания или различен житейски опит
Предлагам ти да правите това, което ви диктува съвестта и да помагате на възрастния човек, до колкото имате сили
Имай предвид, че повечето проблеми са продукт на счупена комуникация и неправилно тълкувани намерения.
Дали, заради различни очаквания или различен житейски опит
Предлагам ти да правите това, което ви диктува съвестта и да помагате на възрастния човек, до колкото имате сили
Много благодаря.
Аз разбирам, че зад тези отношения стоят дълбоки рани- баща му по-скоро е имал проблеми със собствените си родители, вероятно постоянно е живеел с мисълта, че могат да го изгонят, в началото наистина вярвах, че ако ние правим мили жестове, нещата може да се променят към по-добро, но май не могат.
Аз също не мисля, че са лоши хора, просто не ги разбирам, а ми се иска да мога.
Точно така го усещам и аз, че е уморена от живота- не знам дали нещо може да я изкара от това състояние - може би внучето... с екскурзии и изненади не се получи.
Обаче и ние се отдръпваме и отдалечаваме като усещаме безразличие, а това може още повече да ги затвори в себе си.
Иначе да, правим точно това, помагаме до колкото можем, тях също не бихме ги оставили.
Знам, че просто трябва да ги приемем такива, каквито са, но на мен ми е трудно камо ли да се опитвам да насърчавам мъжа ми да го прави.
Да, той е голям човек, но и големите хора чувстват и когато не усеща подкрепа от най-близките си, това му влияе, а тяхната подкрепа никой не може да я замени.
И под подкрепя нямам предвид материална, а просто да се интересуват как сме, добре ли сме, справяме ли се.
Как' Сийке, може да се има предвид какво имат като отношения с родителите си. Аз така го разбрах.
Лита, пишеш: "Знам, че просто трябва да ги приемем такива, каквито са, но на мен ми е трудно камо ли да се опитвам да насърчавам мъжа ми да го прави."
Защо? Как така не можеш да ги приемеш такива, каквито са? Трябва ли всички хора да са точно като теб и твоите родители? Защо смяташ, че имаш право да искаш някой да се променя заради теб или заради мъжа ти? Само си представи колко е неприятно някой да ти се бърка в живота.
Лита, пишеш: "Знам, че просто трябва да ги приемем такива, каквито са, но на мен ми е трудно камо ли да се опитвам да насърчавам мъжа ми да го прави."
Защо? Как така не можеш да ги приемеш такива, каквито са? Трябва ли всички хора да са точно като теб и твоите родители? Защо смяташ, че имаш право да искаш някой да се променя заради теб или заради мъжа ти? Само си представи колко е неприятно някой да ти се бърка в живота.
Как' Сийке, може да се има предвид какво имат като отношения с родителите си. Аз така го разбрах.
Лита, пишеш: "Знам, че просто трябва да ги приемем такива, каквито са, но на мен ми е трудно камо ли да се опитвам да насърчавам мъжа ми да го прави."
Защо? Как така не можеш да ги приемеш такива, каквито са? Трябва ли всички хора да са точно като теб и твоите родители? Защо смяташ, че имаш право да искаш някой да се променя заради теб или заради мъжа ти? Само си представи колко е неприятно някой да ти се бърка в живота.
Лита, пишеш: "Знам, че просто трябва да ги приемем такива, каквито са, но на мен ми е трудно камо ли да се опитвам да насърчавам мъжа ми да го прави."
Защо? Как така не можеш да ги приемеш такива, каквито са? Трябва ли всички хора да са точно като теб и твоите родители? Защо смяташ, че имаш право да искаш някой да се променя заради теб или заради мъжа ти? Само си представи колко е неприятно някой да ти се бърка в живота.
Разбира се, че хората са цветни и това му е хубавото на живота.
Просто има неща, които не разбирам и според мен има дълбоки причини за това.
Плюшкин се изразява и в събиране на животни, което прави среда доста нездравословна.
Има неща, които също си мисля, че са общочовешки ценности и обратното поведение ми е непонятно- родителите отглеждат децата си после децата помагат на родителите на старини-даже имаше една такава притча.
Не мога да проумея обратното, особено когато няма данни този човек да ти е направил нещо лошо ами напротив постоянно е помагал на теб и на семейството ти.
Утре и те ще остареят и ще разчитат на нас.
Не знам наистина може да има и по-дълбоки причини, които не знаем.
Ние ходим и помагаме колкото можем, но няма как да е много редовно, защото не почиваме всяка събота и неделя, а сега като ще имаме дете вероятно ще е още по-сложно и на мен ми е гузно, защото този човек е наистина страхотен и заслужава достойни старини.
Не смятам, че имам каквито и да е било права аз, както казах беше грешка, че казах всичко, което мисля в един момент, но аз съм директен човек и обратното ми беше много трудно-правя го и с моите родители, не меря с двоен аршин.
Колкото до къщата има по-важни неща от материалните- подкрепа, вяра в теб, насърчаване, грижа, а и ви казах, че тя си стои като музеен експонат.
Може и грубо да прозвучи, но те са я направили според мен по-скоро като застраховка за себе си, да не ги изгонят от тяхната, отколкото за мъжа ми.
Кой би ги изгонил от тяхната? Едва ли са смятали, че синът им ще ги изгони, като остареят. По-скоро са имали възможност и са си вложили парите в полза на сина си. За кого друг да е. Може в момента свекърва ти да е очукана от живота, но в някакъв момент не е било така, мислила е за детето си, ето, къщата е доказателство.
Дали пък не мислиш за нея по-лошо, отколкото заслужава...
Дали пък не мислиш за нея по-лошо, отколкото заслужава...