Бой в детската градина - как се справяте?

yosarian, когато едно 4-годишно дете старателно избягва получаването на социален опит, когато разбира достатъчно, но не може да се изкаже така, че и другите да го разберат, особено пък ако е на 4-години и все още не разбира достатъчно - няма нужда от наказание, с това съм 100% съгласна. Има нужда от психолог или някакъв друг специалист по поведенчески проблеми, който да помогне и на него, и на родителите. Колкото по-рано, толкова по-добре. Няма дете, което да не иска да бъде "добро". Проблемът е, че не всяко дете знае как да го направи.

абе вие ще се карате ли или ще ми помагате?
не забелязвате ли, че има и следния момент - ако удареното дете отиде при госпожата, то може да не е с цел "донос" (малко абсурдна дума за тригодишни, сякаш лична изгода ще има или бог знае какво), а с цел да потърси закрила.
лично аз съм била едро дете и не ми се е налагало да прибягвам към учителката или дори да казвам на нашите за подобни случки, просто се справях добре и сама. Дъщеря ми обаче няма такъв боен дух (който според мен не е въпрос на възпитание) и ако не успее да се защити (а доста трябва да тренира, за да успее, даже да има желание да се бие), според мен е нормално да потърси сигурност при учителката. В групата им има и още по-мънички момиченца, и те ли трябва да се оправят сами?


И, да, социалният опит за другото дете е да разбере, че всяко действие си носи последствията. В случая учителката е упълномощена да играе ролята на отговорния възрастен и тя трябва да се погрижи това да се случи (по възможно най-коректния начин, разбира се, и без унижения).
Ако тя забележи, че децата се оправят добре помежду си и едно на друго си дават урок, ОК, но това не бива да става безконтролно. А ако урокът е, че по-силният получава играчката? Или че трябва винаги да отстъпваш своето, за да нямаш проблеми?

.........
абе изтрих го - няма смисъл просто да участвам в тая тема.

Анда извинявай 1е ти разфокосирахме темата  но явно имаме протовоположни гледни то1ки с yosarin.
Моето дете и то в някои ситуации е агресивно (заиграло се и някой му иска игра1ката) .

Доста добри варианти са предложени по-горе. Надявам се да в от помощ!
На малката шушонка  и пиши как се развиват отношенията между "разбойниците" и нея.

според мен най-ефективно ще е ако говориш със самите деца, защото те имат повече респект от чуждите родители отколкото от своите. при моя приятелка този метод имаше ефект. нейното момиче постоянно беше тормозено от друго дете в дг. тя реши да говори с учителката - не помогна, говори с родителите - те се оказали по-нагли и от детето, но когато поговори директно с детето резултатът беше налице. успех.

   


Много съм съгласна с Анда. И с Йосарян съм съгласна, че детето трябва да бъде поощрявано само да се справя в някои ситуации, да се учи да комуникира с другите, да отстоява правата си. Но това с "доносниченето" е крайност - не мисля, че е донос да се оплачеш, когато има някаква нередност. Нито пък че последствието от такова оплакване ще е унижение за другото дете непременно, или наказание. Напротив, ако учителката е адекватна, сама ще помогне на децата да комуникират по-добре помежду си и да разрешават и сами подобни казуси. Ще измисли правило, ще приложи известно такова, ще въведе ред и законност, без да прилага насилие или да взема страна; ще анализира ситуацията заедно с децата; ще им предложи варианти за справяне. Така, както предлага GI (вярно обаче, че тя живее в среда, където социалното общуване има малко по-различни правила; у нас липсва доверие в институциите, в механизмите за спазване на реда и законността, и затова на много хора им се налага да се оправят сами, както намерят за добре - но от това страда обществото като цяло, а и съвсем не всеки се оправя - някои си остават жертви до края).

Изобщо - не  мисля, че учителката трябва да се елиминира (освен ако не е загубила доверието ни, че може да се справя с подобни ситуации, или ако очакваме да задълбочи конфликта - тогава се търсят други варианти). Признавам си обаче, че не говоря от опит, а теоретизирам - днес ни е първи ден на градина и още не съм натрупала собствени наблюдения.

Както майка на един "побойник" мога да кажа как се процедира в нашата градина.
Младежът е отскоро в групата - един от най-малките е. Групите при нас са сборни, като уточнявам, че са 25 деца с 2 възпитателки.
При нас "побойстването" се изявява като симптом на "борба за надмощие" и "желание да ме внедрят" в групата. Това по мои наблюдения и по сведения на възпитателките.
Значи моя разбойник напада, плюе, удря или хапе с цел да покаже, че и той е достатъчно голям за дадена игра. Проблемът беше породен, че бяха със сестра си в една група и тъй като сестра му (преди да тръгне на училище) беше от пантите, които играеха повече с момчетата, то реакцията на малкия е напълно разбираема.
В момента, в който сестра му тръгна на училище, "побойника" се превърна в "ухажора" на групата. Нежен, мил, любвеобилен и помен няма от удряне, блъскане, хапане или плюене.
Аз бях много притеснена за този период, докато се разбере, че всъщност е било борба за надмощие между него и сестра му.
Възпитателките са реагирали винаги адекватно - едната е вземала в скута си да утешава "наранения", а другата - да възпитава "побойника" с игра на въпроси и отговори (Теб боли ли те като те ударят? Да! А харесва ли ти да те удрят? Не! Тогава не прави това на другите, което на теб не ти харесва! Добре!)

Съгласна съм, че в българските детски градини учителките са пренатоварени и не е възможно да очакваме адекватна реакция, но не би трябвало и да се слагат веднага етикети на децата и да се нарочват за еди-какви си.