Бой в детската градина - как се справяте?

Моят пък е от побойниците. Говоря му много на тази тема, казала съм на лелите в яслата да го наказват, ако удари или бутне друго дете, защото много се надявам да е само период и да премине. Ако сме заедно и удари някое дете го карам да се извини и даже веднъж подарих една негова количка на детето, което той бутна в парка, един вид, за да го накажа.  Не знам как бих реагирала, ако него го бият, но много ме беше срам, когато една друга майка дойде да ми каже, че Гого биел децата. 

yosarian разбирам те. Аз не мисля за градината като за джунгла в която детето е пуснато да се оправя само. Разбирам и замъл1авам защото си давам сметка 1е аз живея в по разли1на среда и поради това на1ина за "справяне с агресията" е разли1ен 

Йосарян, разбирам те, но някои деца просто не са физически толкова силни, че да се справят сами. И се плашат от физическа болка.
Опцията на учителката според мен е:
1- да отдели удрящото дете за няколко минути на безопасно, но скучно място, за да има последствие от удара, максимално близко до естественото - който не умее да играе мирно, няма да играе с приятели
2 - да измисли система за справяне с не чак толкова сложния казус "деца се карат за играчки". Например да ги научи на кратка формула от рода на "като свършиш с това, ми го дай".

Снощи цяла вечер съм мъдрувала как да изляза от положението - от мисълта да помоля някое момче (или дори самия Марти) да й бъде смел рицар и да я пази до това да я пратя на айкидо (това в кръга на шегата).

Тази сутрин огледът на слънчева светлина не показа следи от рани с кръв, но пък имаше наистина синина под брадичката.

Добре, нека не е джунгла. Но 34 деца с една учителка и една лелка си е място за оцеляване нали.
Мисля, че мястото в което живееш трябва да те е научило, че при деца на тази възраст не може да се говори за агресия, агресори, побойници. Всяко поведение си има причина. В България родителите не мислят така. Те мислят точно като теб нищо, че си на хиляди километри. Непремено трябва да има решение на проблема сега и веднага мигновено на секундата. Без да се анализира, без да имаме контакт дори със собственотоси дете. Решението е директно- иди и кажи на госпожата. Не мога да приема това. Защото мога да науча петгодишния си син да разбира защо някой постъпва по някакъв начин. Мога и да го науча да комуникира и че за да комуникира с някого не трябва да минава през институцията Госпожа. Защото смятам, че по този начин абдикирам от проблема и го прехвърлям не на човека който трябва. Учителката е да учи децата на песнички и стихчета и приказки. Възпитанието е задача само и единствено наша ОТГОВОРНОСТ.
Анда, не говоря за физическо справяне на всяка цена. Още повече, че писах че подхода е според темперамента на детето. Твоето момиченце ти е подсказало верният начин. То е споделило с тебе. Това е най- важното. А твоята задача е да обърнеш внимание на госпожата върху еди каква случка, да предложиш решение. Просто не смятам, че е редно да насърчаваме децата си да търсят решение не в комуникацията с родителити или помежду си, а в трето лице, каквото е госпожата. Самото доноснечене както писах и по- горе изолира детето. Това добре ли е за него?  Освен това инциденти стават, дори когато сме на крачка от децата си.Сигурна съм, че госпожата е реагирала адекватно за ситуацията, защото тя не е извън времето и пространството, а носи отговорност за всяко дете.Едва ли си позволява да си бърка в носа(прощавайте, но това е сравнението ми за пълно безвремие и бездействие). Грешка е, че не са споменали за инцидента. Но може да е станало при първата смяна. Не съм наясно, но като си предават работата може би се предават и инфо за такива инциденти. Но това ти лесно и без притеснение може да попиташ и разбереш. Ти си достатъчно тактичен човек за да не ги поставиш с питането си в позицията на оправдаващи се обвинени.

Това със смелия рицар никак не е лошо

Неразбирам защо яслата/градината да е място за оцеляване  . За мен това е място за игри, веселие, песни и детски смях. Но действително 34 деца  на една у1ителка ми изглежда много. Тук са 3 деца на у1ителка.
Да, мястото където живея ме е нау1ило 1е децата могат проявяват агресивно поведение, обикновено подбудено от някакви при1ини. Проблема е 1е аз, както и детето ми неможем да знаем какви са те, а единствено можем да реагираме по един или друг на1ин на тази агресия. Това 1е определено дете проявява агресия в даден момент не зна1и 1е е агресивно по природа  . Децата се карат за игра1ки това е съвсем нормално. Не е нормално (поне за мен) да се бият, бутат, удрят и т.н. и да няма някакви последствия за това. Последствие от некооперативно, агресивно поведение е например:
Отделя се детето което не иска да поделя игра1ката на тихо, ску1но място и то стои там 2-3 мин. След което се пита дали ще каже извинявай, извинява се на приятел1ето и така се вкл^1ва отново в играта.
 
Едно разрешение което може да се посо1и на у1ителките е да у1ат децата да си поделят игра1ките, първо Гошко после Пенка и така децата ще знаят и ще си 1акат "реда". Оба1е това трябва да става на място, а не после само в къщи да анализираме какво е трябвало да стане. Възпитанието си е естествено наша отговорност, незнам защо изри1но си под1ертава това. Директните решения- ако госпожата не е видяла проблема трябва да и се обърне внимание и се о1аква тя да реагира адекватно, обикновено са най-ефективни. По този на1ин потърпевщото детето знае 1е има ред и тои се спазва от вси1ки, без зна1ение дали един е по-голям на година или е по-криви1ак този ден .
Проблема със социалната комуникация между децата е то1но зада1а на госпожата когато детето е в градината. Голяма работа 1е детето ми ще знае 10 песни1ки и 15 стихотворения ако душевният му мир е постоянно нарушаван от "несправедливости" .
 
 

Това за съжаление го изпитахме на собствен гръб. След преместване в нова детска градина и съответно липса на помощ от страна на възпитателките, детето ми да свикне и да се внедри в новия колектив, попаднахме в порочен кръг: момчето ми се опитваше да печели внимание чрез агресия (в никакъв случай не е бил поощряван от нас), за което биваше наказан и изолиран, децата още повече се дистанцираха от него, той още по-отчаяно се опитваше да ги впечатли и съответно отново биваше наказан... Прекарвал е по-голямата част от деня отделен на една пейка. От обичливо и общително дете се превърна в дивак и аутсайдер. Минаха месеци преди да разберем, какво се случва и слава богу, мога да кажа, че тази криза е вече зад гърба ни. Още се разтрепервам като си спомня, как дори си позволиха да ни кажат, че детето ни е с психически отклонения. Да, можеше и да получи такива, ако не го бяхме преместили.
Моля, бъдете малко по-меки към "лошите деца". Възможно е те също да са жертви.

Какви точно несправедливости имаш предвид? И какви точно справедливости?
Усещам, че говорим за едни и същи неща. Но нещо не можем за се разберем. Писах в по-горния си пост, че съм убедена, че учителката при по сериозен инцидент като удрянето на брадичката на Ането не е останала безучастна. Дори Анда е писала, че учителката знае за станалото. За какво друго говорим. Значи жената е на маястото си. Това, че е станал инцидент- ми да нормално е да стават такива инциденти- учителя не е сторъкия Шива. Реагирала е и до колкото познавам българската школа учители по детските градини виновникът е бил наказан. На мен пък не ми харесва тази система с наказанията.
Също така писах и че съм с две ръце ЗА учителя да изгражда и насърчава отношенията и общуването мажду децата, но не и да участва в това общуване. А песничките и приказките не са за наизустяване- те носят послания и учителя възпитава чрез тях, а не с нахокване, наказване или каквото там очаква съответната засегната страна. Но основната роля и отговорност е на родителите. Учителя е чудесна институция, но семейството има основната роля при изграждането на личността.
Добре е да се върнем от където тръгнахме. Какво очакваме когато учим детето при проблем с друго дете да казва на госпожата? Моля ви, кажете ми къде е дълбокия социален смисъл на това действие, който така упорито ми убягва. Значи не говорим за факта дали госпожата ще знае за случката. Говорим за това какво очакваме да направи тя, ако случайно не е забелязала инцидента и детето отиде и я информира. Също така даваме ли си сметка за последствията за нашето дете в неговата общност-децата в групата, превръщайки го в доносник. (Може да съм старомодна,  но клеветенето и доносниченето не са добродетели, които трябва целенасочено да се възпитават.)

Много интересна тема. Постът на Йосарян ме подсети, че едно време имаше един младеж, който редовно ме смлатваше, и като го топях на другарката, тя го питаше защо и той казваше "Защото искам да се оженя за нея". Знам ли, може така да си представя брака - зависи в къщи какво е наблюдавал...

Интересно ми е като говориш с учителката, как ще подходиш? На мен ми хрумват два варианта - първо, да питаш какво правят те в такива случаи, иам ли процедура за справяне с побойници, също и как е най-добре да реагира Ането (все пак педагози са, може да имат някакво решение). И второ, ако не те задоволява техният курс на действие, да предложиш ти варианти, които можеш да приложиш.

При всички случай обаче говори с Ането и разработете стратегия. Струва ми се, че тя ще успее да се справи с точните думи в някои от ситуациите. Писах го скоро - едно малко момиченце хлопна Ирина по главата и тя, вместо да й отговори, се изправи и извика в лицето й: Не се прави така!

Писали сме едновременно. Ето за това имам предвид, че трябва да се анализира.

Само да добавя как (според детето) е реагирала учителката:
- по време на инцидента е изпишквала друго дете
- след инцидента се е скарала на побойника и му казала, че ако бие децата, ще го премести в друга група (лош подход според мен, защото заплахата е фалшива, тоест той лесно ще се научи да не й вярва и да я игнорира)

как е реагирала Ането (според самата нея) -
- хванала го за ръката и му казала "Така не се прави" (не съм убедена, че това е вярно, така съм я учила и мисля, че просто си изрецитира "правилния отговор")
- оплакала се, след което учителката попила челото й с кърпичка (имало ли е кръв - малко ме съмнява, от друга страна няма навика да си измисля)

и последно допълнение - и Марти, и Ицето изглеждат сладки, но не особено вербални деца. Вчера надувах балони, за да помогна за празника, и една руса глава току изскачаше пред мен без думица, ухилена и с широко разперени ръце, за да грабне следващия балон. Много беше сладък, но забелязах, че нямаше "може ли балон" или дори "дай ми един балон". Ането каза, че можели да говорят и че по друго време била играла с Марти на къща.

Според мене става въпрос не за доносничене и клеветене, а за липса на социален опит у 3-годишни деца, което е нормално. Не виждам нищо лошо в това да се каже на госпожата, която в ролята си на възрастен човек, при това специалист, би трябвало да предложи модел за разрешение, без да натопява едното дете като добро, а другото като лошо. Когато този модел се повтори n-пъти, ще бъде запаметен и ще се използва в зрелия живот. Анда вече изброи два много добри варианта за решаване на конфликт. Ако госпожата не е в състояние за го направи, значи не си е на мястото в професията.

Как се справям с боя в детската градина - по следния начин: децата ми не ходят на детска градина и това с боя между децата е една от основните причини да съм против детската градина (дори честото боледуване като причина да не ходят е на второ място) - не искам нито някой да ги бие, нито те да бият. Гледат ги бабите и се чувстват много добре, знаят много стихотворения и песнички, редовно общуват с други деца (общуват, а не живеят на едно място - има разлика). Разбирам, че не всички родители имат възможността да ползват услугите на бабите или на детегледачка и са принудени да дават децата си на детска градина, защото нямат друга алтернатива. Но да ми се разправя, че там е много хубаво и полезно за децата - ама, моля ви се, и аз съм била дете и съм ходила на детска градина - не, благодаря, прекалено много обичам децата си, за да им причиня това.

"Несправедливостите" са разли1ни за разли1ните възрасти  и темперамента на детето. Например за едно-1-4 годишно дете може да е "несправедливост" да му вземат игра1ката като го избутва/удря/ухапят. За по-голямо дете е също "несправедливост" да го нагрубят, да му говорят с лош тон или да са саркасти1ни защото му е трудно да се защити. Всяка ситуация която поствя детето извън неговата зоната на комфорт и в която то не знае как да реагира е "несправедливост".
То1но за това възрастнят 1овек е там, особено пък педагога, за да може да окаже помощ, внимание и да предложи на1ин по които детето да отреагира и да се върне в своята зона на комфорт.

блажка е дала отговор на социалниат смисъл на "доносни1енето", само ще добавя 1е не е само липса на социален опит но и в някои слу1аи липса на добри комуникати1нии умения още.
Надявам се 1е в пове1ето слу1аи госпожите забелязват както става между децата. Ако слу1айно се слу1и да не забележат и детето отиде и каже какво е станало, забележете 1е визирам няколко слу1ая:
Дете А играе с игра1ка, дете Б я иска; Госпожата незабелязва, дете Б отива и и съобщава 1е е негов ред да играе с игра1ката; Госпожата моли дете А след като свърши с игра1ката да я дате на дете Б.
Слу1ай : Госпожата незабелязва и дете Б (поради липса на соц. умения и още достата1но невербално) удря/бута/хапе дете А и взима игра1ката. Госпожата пак не забелязва и дете А по1ва и то да се бие, вдигат шум и госпожата ги забелязва накрая. Какво да направи???
Друг сценарий: дете А отива и се оплаква, доносни1и и т.н. госпожата избърсва кръвта  и прилага модел на поведение С:
приканва дете Б да се извини на дете А, ако това стане ОК приятели, ако не дете Б стои за 3-4 мин на тихо място да си помисли и пак се приканва да се извини.

Освен това се окуражава добрите маниери, благодаренето и извиняването при играта.

 

Чудесни са тези сценарии, но простете за мен част от тях са погрешни.
Хем говориш за несправедливости като унижението, хем то задължително да се приложи на детето, което е проявило агресивно поведение??? А ако това дете е твоето. Много обичам тип изказвания- Това на мен няма да случи - ние не сме от тия. А ако не е така и си се отдалечила до толкова от детето си че не знаеш какво всъщност твори в градината??? Защото в сценариите не видях място и присъствие на родител в картинката. Нещата и отношенията не са така прости както ги описваш дори между деца. АНАЛИЗИРАЙ. Мисли отговорно не само за твоето, но и за другото дете.
Как едно дете да добие социален опит, когато ние не го насърчаваме да получи такъв?!?!? Дори го насърчаваме да го отбягва старателно?!?!Дете на четири години разбира достатъчно и без да говори много(освен ако няма проблем, но тава е съвсем различен случай и подходите са различни). А ако не разбира достатъчно, то няма смисъл и от наказанието(според мен всъщност изобщо няма смисъл от наказанието)
Сценариите ти изглеждат толкова изкуствени и изсмукани от пръстите.
Децата отново са кукли, които имат нужда от похлупак поне до 18-татат си годишнина.