Публикувана: 27 ноем. 2020, 23:38 ч.
Последно мнение: 12 дек. 2020, 15:05 ч.

Загуба на мотивация

2 851
39
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво причинява синдрома на прегаряне и какви са симптомите?
Как да се справим с прегарянето?
Как да се справим с критиките от нашите началници?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво причинява синдрома на прегаряне и какви са симптомите?
  
  Синдромът на прегаряне се причинява от хроничен стрес и претоварване, често срещани в работни среди с високи изисквания и интензивен натиск. Симптомите включват физическо и емоционално изтощение, намалена мотивация, чувство на апатия към работата, чести грешки и загуба на интерес към задачите.
- Как да се справим с прегарянето?
  
  Важно е да се постигне баланс между професионалния и личния живот. Това включва почивка, време за себе си и открита комуникация с мениджъра относно проблемите, когато натоварването стане непоносимо. Освен това търсенето на нови възможности за работа в по-подходяща среда с по-добри ангажименти и отношение на ръководството може да бъде полезно.
- Как да се справим с критиките от нашите началници?
  
  Критиката от нашите началници, особено когато е несправедлива или без конструктивна цел, може да бъде демотивираща. Важно е да подходим към тях мъдро - да оценим фактите, да изберем полезните аспекти и да не приемаме негативните твърде лично. Разговорът с мениджъра за отправяне на обосновани искания за подкрепа или по-добри условия на работа също може да бъде полезен.
- Какви са разликите в работната култура между България и други страни?
- Какви са важните фактори, които трябва да имаме предвид при смяна на работата?

27 ноем. 2020, 23:38 ч.

Мнения: 4

Здравейте! Някой от вас изпадал ли е в подобна ситуация и има ли опит как се излиза от нея:
От повече от 2 години работя в една фирма (офис работа), напредвайки в йерархията. По отношението към мен усещах, че си върша работата добре. И изглеждаше наистина да ми пука, за това, което правя. До преди 3 седмици, когато (въпреки работа до ранните часове на утрото) не успях да предам един проект навреме. Предадох го по-късно и заради целия зор около него, меко казано не беше добре свършена работа. Изядох жестоко конско от началството, въпреки нечовешкия труд, който беше положен, и някак си тоя разговор ми отвори очите...или ги затвори по-скоро...Защото след него мотивацията ми за работа тотално се срина - съвсем спряха да ме притесняват крайни срокове, не ме вълнува особено дали клиентите са доволни или не, правя грешка след грешка и не се впечатлявам особено от реакцията на началниците. Абе карам я ден да мине, друг да дойде и вече пускам СВ-та на други места. Но не мога да си обясня как е възможно в рамките на седмици човек, който доскоро се е старал и е работел с огромно желание, да се превърне в такъв плазмодии, без грам желание за ефикасност или развитие. Страх ме е, че и да сменя работата, пак може да се случи същото. Мисля си дали не съм бърнаут-нала (работата ми е такава, че работният ден лесно стига 12-13 часа)
И не искам да звучи сякаш началството са ми виновни - не, осъзнавам, че аз съм виновна, че не съм помолила за повече време...

# 1 28 ноем. 2020, 00:14 ч.

Мнения: X

Типичен бърнаут. Като мениджър може само да ми в жал, че няма кой да те подкрепи. Търси щастието другаде.

# 2 28 ноем. 2020, 06:30 ч.

София
Мнения: 3 262

Проблемът е в мениджъра, нормална е реакцията Ви. Дано бързо намерите ново подходящо място!

# 3 28 ноем. 2020, 07:21 ч.

Мнения: 35 408

Ще си намериш по-добра работа. Работен ден от 12-13 часа и накрая си виновен за всичко не ми звучи като мечтаната работа. Дано поне ти плащат подобаващо.

# 4 28 ноем. 2020, 08:50 ч.

Мнения: 1 108

Аз имам същите усещания от повече от година. Звучи като бърнаут наистина. При мен лично не е от натоварване с работа, а от изтощени емоции, които пък са следствие на лоша комуникация и вечно недоволство. Много добре правите че търсите веднага нова работа, пожелавам ви успех, няма да е така на новото място, стига хората да са на място, а и в началото според мен винаги си има мотивация. Стискам палци и не търсете вината в себе си след като не се от породата през пръсти, стечение на обстоятелства е.

# 5 28 ноем. 2020, 10:20 ч.

Мнения: 50 780

Типична мениджърска грешка - или не ги бива и не забелязват какво става, или не им пука, или нямат възможност да обработят проектите, които вземат, но не се и отказват от това, което не могат да обработят.
Но и ти си в грешка - работа по толкова часа на ден не е нормална (поне не за наемник, за собственик на бизнес е малко по-различно). Трябвало е много по-рано да се усетиш и или да вдигнеш пушилка (нали знаеш, магарето го товарят докато клекне и шефовете пак така товарят, докато не се развикаш) или да почнеш да търсиш друга работа. Сега, честно казано, може и да не се оправиш лесно, за съжаление. Дано си млада (вярвам, че си), ако си над 40% е по-трудно.

# 6 28 ноем. 2020, 10:29 ч.

Мнения: 4

Това ми е първото работно място след дипломирането и нямам база за сравнение дали навсякъде отношението към подчинените е такова, но при нас поне ми прави впечатление, че много често някой бива обвиняван... Да, казват и добра дума, но доста по-често се случва да хокат някого. И мен са нареждали (странно нали - хем ми се обяснява, че правя грешки, хем ми се възлагат все по-отговорни задачи), просто този път това надмина всичко и ми уби абсолютно цялото желание да съм полезна на фирмата.

# 7 28 ноем. 2020, 10:45 ч.

Мнения: 50 780

В такъв случай за теб важи "което не ме убива ме прави по-силна", ще се оправиш и ще имаш един научен урок. Запомни, че работата е договор - ти им работиш определено време/определена работа, а те ти плащат. Не сте женени един за друг и не сте семейство. Отстоявай си своето, иначе ще отнасяш повече работа отколкото трябва. Сега вече знаеш, че в работата са важни освен заплащането, кариерата и самата работа, но и средата и отношението. Няма страшно, сменяй и ще се оправиш Simple Smile

Не навсякъде е така, но малко или много навсякъде товарят повече този, който носи без да мрънка. Има обаче и свестни места с добри мениджъри. Проблемът е, че там рядко се освобождават места. И ако видиш наглед много привлекателна работа, очаквай да има някой скелет в гардероба.

# 8 28 ноем. 2020, 15:25 ч.

Мнения: 1 128

А в каква сфера е този дълъг работен ден?

# 9 29 ноем. 2020, 14:12 ч.

Мнения: 4

Финансови консултации

# 10 29 ноем. 2020, 15:54 ч.

Мнения: 9 235

Погрижи се за здравето си. Запомни, че ти си си най- важна. Ако по някаква причина напуснеш, след 1 седмица никой няма да те помни там.

# 11 2 дек. 2020, 09:14 ч.

София
Мнения: 1 371

Мило момиче,

Ако има твоя грешка тук, то тя е, че не си казала, че си супер претоварена и че такова темпо ще доведе до грешки.
А щом мениджъра не осъзнава, че макар и ти да не се щадиш, трябва той да го направи, не е добре.
Факт е, че не може винаги да ни казват браво, но поне аз се стремя всячески да показвам на моя екип, че ценя усилията им когато са повече от това, за което им се плаща. И се старая да се реванширам по някакъв начин (награда 1 ден отпуск, да не се занимавам да следя човека, като има майстори, например... да занеса в офиса баница и айран за всички, дребни неща, които не компенсират, но поне показват отношение).

Ако нещата се наобратими - търси си друго място. И не се раздавай толкова, няма да получиш тиквен медал.

# 12 3 дек. 2020, 00:10 ч.

Мнения: 703

И аз бих посъветвала по-бърза смяна на работата, нещо, което аз не направих преди доста време в подобна ситуация на претоварване и все още си бера плодовете от това.

Мисля, че би било полезно да се споделят съвети или техники за преодоляване на бърнаута, ако някой от пишещите е запознат - на мен би ми било интересно (все още имам някакви остатъци от него), а предполагам и на потребителката, която пусна темата.

# 13 4 дек. 2020, 00:04 ч.

София
Мнения: 44 420

А повишениие на заплатата? А овъртайм?

# 14 4 дек. 2020, 08:51 ч.

Мнения: 1 176

Цитат на: Deya 2 в чт, 03 дек 2020, 00:10

Мисля, че би било полезно да се споделят съвети или техники за преодоляване на бърнаута, ако някой от пишещите е запознат - на мен би ми било интересно

Записвам се да следя и се присъединявам към този въпрос.

Към авторката - била съм на мястото ти, протече и свърши по същия начин. Разбирам прекрасно свръхентусиазмът и свръхамбицията на първо работно място. Подхождаш правилно с търсенето на нова работа. За да не се повтори там обаче трябва да си удариш спирачките и да сведеш overtime-a до минимум и само в крайно инцидентни ситуации.
Както писаха по-горе, когато виждаш, че това, което искат от теб, е неизпълнимо, трябва да сигнализираш ти сама и от рано. Научих го чак на това работно място. Моят мениджър винаги реагира, ако някой заяви, че има проблем. Но и се възползва от предела на силите ти, ако не го направиш. Ако пък не реагира и ти каже "ако не ти харесва, там е вратата", мисля че и сама си знаеш да бягаш с двеста.

Edit: редактирам се, за да добавя една любима статия по темата https://valchanova.me/burnout/

Последна редакция: пт, 04 дек 2020, 09:05 от evenfall

Препоръчани теми

Нощно събуждане

Тревожност, защо, как да се справим?

🔥 Джан Яман 🔥 Свободна тема за размисли и страсти ... *тема 10

Доказване на фалшив болничен?

Причина:

Причина: