Мутирала ли е днешната любов в нещо лъжливо и коварно в днешно време?Достига ли любовта до всеки?

Не бе, той да ви дразни 😂

Па да дразни, аз мъж имам. Той жена няма. В "очакване на Годо" е положението.

Босилка е права. Общо взето тук едни и същи неща казваме, с различни думи, но в основата едно и също. Който иска да си прави изводи.

Чакай, има тук една разочарована.

О, значи идеално, да хваща за ушите който от двамата ергени и е по на сърце и да действа.

Въпрос на приоритети. При мен положението е такова, че в момента дърпам много в работата, като си поддържам определена връзка междувременно. Но в момента, в който има човек, с когото да искам да задълбоча, той става приоритет. Така си градя връзките и отношенията аз, за мен те са тип инвестиция - нещо на което трябва да отделям време, внимание, емоция, средства, грижа - за да се развива и просперира. Иначе увяхва като зле-поддържано цвете. А работата е повече необходимост. Нещо, което да, носи пари, стандарт и удовлетворение, също и личностно развитие, но пък връзките носят емоция, секс, грижа, опора, близост, развиват множество човешки качества, търпение, разбиране, емпатия, учат на компромиси. Жените сме свикнали да жонглираме няколко неща наведнъж, та успяваме, на мъжете съм забелязала, че им е по-трудно. Затова човек трябва да си прецени възможностите, да си нареди приоритетите и да е наясно с последствията.

А ако имаш следния казус. 1-2 години отлагаш всичко, и печелиш 1 млн + изграден пасивен бизнес, носейки ти 10к допълнително на месец, или никога повече няма да имаш този шанс, кое би избрала?

При връзките има разлика между мъжете и жените. Жените търсят "вървежните мъже". Т.е. от връзка във връзка да се грабне. И има елемент на надграждане, инерция, моментум. Т.е. от хубава отиваш на още по-хубава. И за това е необходимо време и усилия за да се "освободиш от буквалността, логичността, нервите и бизнес ума" и да влезеш в режим "не ми пука за нищо". За това е необдходимо технологично време и енергия в трансформация. Също и свобода и непривързаност към материални и нематериални неща.
И да, наясно съм, че ще ми скочите за последното, но това е, което съм разбрал и видял.

Зависи дали съм на 30 или на 40. Също зависи дали вече съм се подсигурила и това ще ми е бонус към стандарта или необходимост за спокойно бъдеще. И накрая, ако смятам, че съм открила правилния човек, не бих го изпуснала. Пари се правят, а и без милион се живее. Накрая докато гоня милиона да не изпусна всичко, по което си заслужава да го изхарча. А и както казваш ти, забиването в кариерата не изчезва ей така. Малко е като хазарта, трудно се спира, трудно се излиза от game mode. И накрая докато се усетиш, времето минало, ти не си същия, възможностите ти изчезнали, опциите ти се свили отвсякъде. Не мисля, че си заслужава.

Танграта, аз те оприличавам на стар спринтьор. Минало ти е времето, състезателното от този тип е до време. То е за младите. Сега ти е реда за маратоните, трябва да развиеш определени качества, подходящи за успешен маратонец.
Сигурно се чудиш защо говоря за спринтьорите и маратонците в тема за връзките? Ами защото забелязвам че дълтотрайността на връзките е голям проблем при теб. Не си развил качества, подходящи за дългогодишен партньор, които плавно и бизпроблемно да се доразвият в тези за семеен мъж и баща.

Да, това е съвсем валидно. И е напълно възможно да бъркам. Просто е трудно да се даде равносметка.
Така или иначе, вече не мога да се откажа. Като минимум ми трябва 6-8 месеца на новата работа, за да изтегля още 2-3 кредита. След това мога и да напусна работа.
А предстои зима и с тоя вирус ... предпочетох работата.
Въпросът е, че "хващането на хорото" може да ме задържи.
А и предстои да се види тази нова работа до колко ще е натоварваща. Позитивното е, че е в центъра до СУ. Остава да се вдигнат забраните и да се махне вируса


Аз нямам проблем със задържането. Имам проблем с моя интерес в такава връзка. Още от началото. Ако ми е "достатъчна" жената, останалото ще е 100%. За всичко.

Много жени казват "Естествено, че мъжът ще вади повече пари и ще поема всички или основните сметки, защото е... мъж!". Замислят ли се обаче как се "вадят" повече пари? Свързано е или с добре развивана през годините дейност (което е отнемало извънредно време за работа, често и вложения), или с допълнително изразходвано в момента време за работа, или с професия, която е особено доходоносна. В никой от тези варианти не влиза понятието "редова професия с редово с работно време".
 Докато една жена може да гради кариера и това за нея да значи да работи желаната професия, носеща ѝ някакъв доход, за който да няма очакване да влага (почти) изцяло в общия бюджет наравно с мъжа, то при мъжете е точно обратното - към тях има очакване/изискване да осигуряват основния или целия бюджет.
 Много жени са ми споделяли как държат с парите си да си купуват неща за лична употреба, свързана предимно с глезене относно външния им вид: гримове и дрехи, може и телефонче, макар че за последното най-често се разчита мъжът да направи този подарък. Нещо в стил "Моите пари са си мои, а тези на мъжа - общи".
 
 Покрай това изискване за пари и правене на кариера, много мъже нямат достатъчно свободно време за флиртове, срещи и общуване със свободни жени. А и докато за една жена средна хубост е лесно да привлича мъжко внимание, то от мъжете се очаква те да са ловците и тези, които да действат при новите запознанства, докато жените чакат и залагат на "хубавеенето" да замества действието и от тяхна страна.

 Друго нещо. Докато към жена на 30-40 години в общия случай няма изисквания на мъжете тя да има собствени кола и жилище в допълнение на висок доход, то към повечето мъже има точно такива изисквания и очаквания. Поради това и много жени на 20-40 години пътуват насам-натам и не мислят чак толкова за вложения и купуване на кола и жилище (разчитайки на външния си вид в даден момент да им осигури мъж, който вече притежава тези неща), докато повечето мъже не могат да си позволят същото, макар и на теория да разполагат с парите за това. Това очакване/изискване мъжът да е "дръпнал" много по-напред все отнякъде трябва да дойде като изражение в много по-различно разполагане със свободното време и ограничаване на харчовете. Всичките материални придобивки не идват от небето, а са следствие на упорита работа, дългогодишно пестене на пари, умели вложения и други (изключваме редките случаи на кражби, измами, схеми с източване на ДДС и т.н.).
 Моя приятелка около 40-те се омъжи преди година за свой съратник от същата фирма и през всичките години имаха еднакъв доход. Разликата помежду им обаче е тази, че тя години наред пътуваше къде ли не из България и чужбина и не е мислела за спестявания, защото всичко харчеше по екскурзии, дрехи, заведения и последни модели телефони, докато той чинно си къташе от заплатата и живееше много скромно, събирайки пари за жилище и кола. В момента живеят в това жилище, което вече се води тяхно общо и той започна и втора работа след основната си смяна, а тя е в майчинство. Иначе на теория са имали еднакви условия за развитие и пестене на пари през годините, но... Нещата са крайно различни при двамата на практика.

Не всичко е пари, както и г*з знае две и двеста. Стигнал съм до тези изводи след супер много работа и доволно изкарани пари. Дай приоритет на личния живот, защото времето си тече, а бизнеса и парите не те топлят нощем.

Въпросът е дали тази жена иска теб в отговор. Дали си й интересен и достатъчен.

Познавам доста застаряващи ергени - в техните си болни мозъци те са си перфекти и все простите жени са виновни, че не виждат колко яки са те.

В общи линии на 40 вече се очаква от един мъж да е дръпнал финансово, още повече ако до момента не е изхранвал жена и деца или да е гледал родители. Горе-долу и за жените важи, ако не са гледали деца и родители. Има обстоятелства, заради които човек няма особен избор как да печели и да харчи. Но при равни други условия, човек с образование и сносна работа, все е заделил някой лев, едва ли всичко изяжда и изпива. Най-добри шансове имат връзките, ако са между равни. Една жена с посредствени качества трудно може да намери мъж с много добри качества, както и същото важи за мъжете. И в един момент хората приемат това, което им е "под ръка" с някакво приближение. Който си прави много тънки сметки няма шанс да бъде щастлив.