ДЕЦА! - проблем за работодателите!

В края на миналия септември Сани тръгна на ясла, а аз започнах да си търся работа. Мислех, че ще е много трудно и че ще ми отнеме поне половин година - нямах никакъв опит за позицията за която кандидатствах, а и с това малко дете...... На 25 октомври започнах работа, стана толкова бързо, че дори не можах да се настроя психически за промяната. На въпроса " Кой гледа детето?", отговорих "Ходи на ясла" и точка.

Това лято се наложи пак да си търся работа. Мислех, че този път няма да имам този късмет, но още първата седмица ми предложиха, реших да изчакам до края на август, защото не беше сигурно, че има кой да гледа детето, през тези два месеца продължих да търся и имах няколко сериозни предложения. Новият ми работодател ме чака един месец преди да почна, на въпроса " Кой гледа детето?", отговорих "Ще ходи на градина от септември", коментарът беше "Дано да не боледува често"

Само да отбележа, че в автобиографията си посочих, че имам малко дете.

Aми, съжалявам, но не сте прави. Аз, например, карах проблемна бременност в началото. Кървях близо месец на големи съсиреци, имаше опасност да загубя детето. А работех в магазин. Преди да прокървя, шефката ми искаше да ме премести на друго място, с по-малко натоварване. След това сама ми предложи да си вземам болничен до края, само и само с бебето всичко да е наред. За съжаление, номера "до последно на работа" работи само ако си в офис или някъде, където работата ти не изисква кой знае какво физическо натоварване.
Сега Калина тръгва на ясла и аз също ще си търся работа. Не мога да се върна на старата работа, тъй като има човек на моето място, а и не искам, защото планираме второ след година-две. И искам този път да мога и аз да си остана на работа до края, т.е. и аз ще си търся работа на стол.

Ами прави сме и още как.Пък ти, вместо да търсиш под вола теле, щеше да забележиш, че не говорим за проблемна бременност с риск за плода.Говорим за онези много случаи, в които се остава вкъщи именно за наслада, ходене по магазините и висене по кафетата.Има, има много такива, повярвай.В такива случаи, след като не ти се работи-ми напусни бе.Ама неее- тече ти стаж, взимаш после майчинство, ала-бала.Пак прочети-не осъждам жена, която  е с проблемна бременност.

А как мислите - струва ли си да се работи само за "реализацията"? Не се заяждам, отдавна търся отговор на този въпрос. Ако работя, заплатата, която ще вземам ще е минимален принос към дохода на семейството ни /част от който е и мой - от наем/. В същото време ще ни е много трудно да се справим физически, децата ще пострадат, семейният ни живот ще пострада, и не на последно място, бизнесът на съпруга ми, тъй като сега помагам в някои области, не съм заета по цял ден, дори не всеки ден, но ако работя тези неща ще "увиснат". Общо взето, по-полезна съм на семейството си ако не работя. Обаче не съм удовлетворена. Мъжът ми не иска да си стоя вкъщи, дори се страхува от момента, когато според него ще дойде кризата на "нереализацията". Но пък той работи по 10 часа, често го викат по спешност нощем, пътува много, с други думи, не мога да разчитам на него. Струва ми се егоистично да тръгна на работа при това положение, а и не съм намерила работа , която да ме мотивира достатъчно. Накратко - предпочитам да си стоя вкъщи. С чиста съвест и неудовлетворена.

Цвети, това вече е избор.Всеки намира различен стимул в работата.Едни работят за пари, други за кариера и себеутвърждаване, трети-просто защото така трябва, четвърти-защото им е скучно вкъщи.Ти за себе си си си отговорила все пак.Аз предпочетох да работя, за да не излизам от системата.А не за удовлетворение.За да мога, когато детето поотрасне аз да съм на линия, да съм платежоспособна самостоятелно, а не въпреки мъжа ми.Детето толкова бързо израстна, че не усетих даже.Ако трябваше сега тепърва да направя това-първо щях да търся нова работа и второ-стояла дълго вкъщи започвах да губя работоспособността си, щях да започна от нулата пак.Може да ми е било трудно в началото, но не чак толкова.Никой не е страдал от това, че ходя на работа-нито детето, нито мъжа ми.Може би и затова работодателят ми реагира с усмивка на втората ми бременност, а не с притеснение.
Но това е много извън темата май, извинете.

Не желая ни най-малко да се оправдавам защо съм взимала болнични покрай бременността, само ще добавя, че ако бях ходила, и до осмия месец нямаше да го дотикам даже....и не знам даже дали въобще щях да имам дете.
И работата на стол не гарантира успешно изкарване на бременността, я си представете да ви разрешават в продължение на 3 часа да ви разрешават да станете само за 5  мин. до тоалетна?
Впрочем, въобще не ме касае кой какво мисли, щом мога и щом забременея втори път-пак ще го изкарам в болничен.
Щото дете се прави веднъж-дваж-триж в живота, нали, а работата няма да избяга.

Абе хора, къде видяхте драма в болничния при нужда ?Аз ли не загрявам нещо?Че и подскачате, обяснявате се.

Ти сама си отговорила на въпроса си.
Но съм убедена, че сега си много далеч от неудовлетворението и чувството за непотребност, защото доколкото виждам възрастта на децата ти, то света им се върти около теб и ти си най-важното нещо в живота им. И е нормално да е така. Независимо дали ходят на ясла, детска градина или училище, за по-малките деца майката е от съществена важност. Самото чувство, че някой има толкова силна нужда от теб не ти дава възможност да се почувстваш непотребен.
Да, но идва една възраст на децата, когато приятелите са делеч по-напред от родителите в интересите им. Ето това е истинският момент на непотребност и неудовлетвореност. Както съм писала и в началото на темата - тогава се оказваш на 40 години без нито ден професионален стаж!
Всеки решава сам за себе си
Аз съм преценила, че трябва да работя и детето ми да ходи на ясла (между другото той си прекарва страхотно там), но не това е темата.
Няма значение кой по каква причина ще започва работа, а как реагират определени работодатели на това, че имаш деца!

Цвети, зависи от областта, в която работиш. Обикновено с "реализацията" идват и парите. Преди 10-тина години започнах с някакви мижави хонорари от няма и 80-100 лв. Постепенно хората, с които работя, ми се доверяваха все повече и повече. Сега само от основната ми работа (т.е. тази на твърд трудов договор) заплатата ми е с 3 цифри, докато хонорарите ми от около 3 г. са вече с по 4.
Т.е. такова животно като реализация без пари рядко има.

Само дето темата се поизмести. Беше за това доколко трябва работодателят да се влияе от това, че жената е мама на малко дете и доколко това формира решението му.
Отношението го има. Забелязвам, че много клиенти, с които работим (едната ми дейност е консултантска) реагират едва-ли-не с очакване, че няма да смогна да се справя с работата, заради децата и добре, че шефът ми ме познава и ми гласува доверие.

Реално планирам след 5-6 месеца да си сменя постоянната работа и вече се пооглеждам - дори има обяви с условие "жена без ангажименти", което е още по-идиотско. Че аз не отивам да се женя за работата.

 

AKILINA, много ми харесва как разсъждаваш и съм съгласна с теб!

Пенелопа, да. Изкарах моята бременност в болнични не защото имах медицински причини, а защото работодателят ми щеше да ме прецака жестоко. Забременях и малко след това съкратиха длъжността ми. Освен това се промени организацията на работа, стана пълен хаос и побеснявах всеки път, когато ме повикваха по спешност, защото дълго време нямаше друг, освен мен, който можеше да се справи със ситуацията в офиса. И не, не бях лоялна, защото след  5 години работа за тази организация, освен буквалното изхвърляне на улицата на двайсетина човека - което беше тотална глупост и недомислица; ужасно тъп начин за икономии от заплати, например, там нещата не се подобриха и пълния хаос продължава. Поради тези причини предпочетох да не бъда там и да гледам всичко, което бях създала през тези години да се руши с главоломни темпове. Ако можех, бях направила много неща, за да променя ситуацията, но на мястото, където работя, освен много некоректност от страна на работодателя, има и нещо, наречено полова дискриминация. С което, мисля, малко жени биха могли да се справят.

Затова сега търся наистина коректен и честен работодател. Защото знам аз какво предлагам и мисля, че е достатъчно в замяна да не бъда поставяна в 9-та глуха, защото имам дете. Очевидно е, че имам повече приоритети, но детето е най-важното нещо в живота ми и няма да позволя да се държат гадно някакви жени на средна възраст и да ми обясняват на интервю, че те никога не са си взимали болничен за дечицата си. Или лъжат, или са плащали на детегледачка, или никога не са отглеждали децата си сами. Така че не става въпрос за самоцелно и безразборно вземане на болнични, защото освен всичко останало, на доста места все още осигуровките са на доста по-малко пари от реалната заплата и на практика нямаш никаква сметка да отсъстваш от работа.


Стана 100 км постинг, но ще ми простите.
И се чудя защо в БГ най-важното нещо за работодателите е спазването на работното време. И защо това е критерият за добре свършена работа? Какво значение има 8-9 часовия престой на работното място,  след като всички знаем колко е реално отработеното време. По целия свят се правят опити работата да се върши дистанционно от дома в търсене на баланс между семейство и работа. А тук никой не си дава сметка, че работно време от 9 до 18 часа означава всъщност заетост от 8 до 19.30, че и до по-късно. С трафика, със задръстванията в София и големите градове, с голямата отдалеченост на офисите от дома...Не знам. Кога ще имаме време за децата си...

Изместих леко темата, но мисля, че това е също толкова важно, нали?

Ами Смърфиета, не при всички е така.Не за всеки работодател е важно баш работното време и не всеки работодател прецаква.За мен не е проблем да остана и по-докъсно на работа, ако се налага, както и заработодателя не е проблем да ми каже-тръгвай си, вземи си детето и ходете в парка -в 16.00 часа, защото сме си свършили работата за това време.Който търси-намира.Успех и на теб.

Точно върху това смятам да се съсредоча и аз, ако трябва и с лупа ще го търся този коректен работодател! 

  Има коректни работодатели. Може да са малко, но ги има.   

Niki, що се касае до твоя мъж, щом така може да е конкурентен в бизнеса си, чудесно. Само дето сигурно не е лесно да живееш с мисълта, че всеки ще те прецака.............