ДЕЦА! - проблем за работодателите!

Страх ме е, че напролет ме чака същото... Не знам какво да ти кажа, освен - дано имаме късмет и двете! 

Ние с теб сме почти на един същи хал. Аз се върнах тези дни на работа и цяла седмица се мотая като муха без глава и днес ми заявяват, че неможе да си остана в платеният отпуск, защото еди какво си. Това е поредна безсънна нощ, а утре сутрин имаме пак среща с двамата господа и направо ми идва да ги гръмна, заради тяхната нелоялност.. питам се та нали и те са родители, та нима техните деца не са страдали при подобни ситуации, какво толкова им пречи да дадат възможност на майките да си изкарат почивките докрай. Да би да дават тези пари от джоба си.
Днес ме поствиха да се чувствам едва ли не виновна, че съм майка. Това е направо чудовищно, още съм потресена от разговора, който съм провела.
идва ми направо МАЛКО ИМ Е.
Ако си на работа ти пречат да си вземеш полагаемото по закон, а ако си търсиш ти си майка неставаш. Незнам много лошо и двата случая.

Ситуацията е кофти, но условията в държавата вече са пазарни. Номерът с платения отпуск, натрупан по време на майчинството, минава в държавните организации, на частните фирми понякога може да им дойде нанагорно да плащат 2-3 месеца натрупан платен отпуск. И имат своите си основания - ще получаваш заплата, осигуровки, а няма да си на работа... Трудовият кодекс дава доста добри отпуски - аз имам 30 работни дни, например, но трудно мога да си ги взема в рамките на годината, през лятото за повече от 2 седмици въобще не става въпрос.
Колкото до работата и болничните - в България масово се злоупотребява с болнични листове, всяко джи пи е готово да пише по седмица болничен на майката за всяка настинка на детето. И при все, че държавата ги плаща 90% (май така беше), без първите 2 дни, които се поемат от работодателя, то липсата на работната ръка си се усеща...
На такива интервюта бих казала, че има кой да гледа детето ми, докато е болно. Пък после ще се оправям някак. Лошото е, че не се връщаш на работа след майчинство, а тепърва търсиш работа. Обикновено работодателите са по-разбрани към старите си служители... А така могат да избират...

така ме е яд, че ми идва да псувам наред като ги видя.

На последното (засега) интервю от вчера, ми казаха, че те (3 жени!!!) никога, ама никога не са си взимали болничен, когато дечицата им са били болни. Това, според мен, е супер грубо и гадно и унизително. Също така навсякъде казват, че "там се работи", все едно ти отиваш при тях да чоплиш семки срещу заплащане. Много съм ядосана. И си мисля да им тегля една на тези. Не мога да очаквам различно отношение на този етап в тази БГ толкова пазарна среда, но мисля, че може поне да не го декларират на този етап, защото болнични, ако е много наложително, ще има.
И добре. Частни фирми, които само произвеждат добавената си стойност. Защо никой никъде не е помислил за някакви улеснения за майките с деца? Някакви облекчения? Социални разходи по случая? Съвсем нормално е жените след определена възраст да имат деца. Децата сами ли да се гледат?
Все още вярвам, че е възможно да си намеря свестни работодатели. Ако успея, ще ви разкажа.

Стискам палци и на вас!

Най-накрая да видя нормално обяснение на ситуацията.Ами да-масово се злоупотребява с болнични и когато на теб ти се наложи наистина-става като Лъжливото Овчарче...И да, едно е да си стар служител и малко или много да си се доказал и да си бачкал вярно, друго е тепърва да си търсиш работодател.От моята камбанария, като работник-какво получавам аз-имам голям трудов стаж, доказала съм се.Родих, ходих си до края на бременността на работа.Получих си всички обезщетения и майчинство-както си му е редът.Върнах се на работа предсрочно, детето на ясла-знаеха, че може да се налага да отсъствам, но аз се постарах да не го правя.За сметка на това си получих пълният полагаем платен отпуск, за да си поема детето лятната ваканция, която е повече от месец....значи получих и отгоре-защо?Защото съм се доказала и съм коректна и аз.Но около мен са страшно много случаите,в които е точно обратното-забременее-хоп вкъщи.Болничен след болничен.После през седмица се идва на работа.Ами куца работата така, сори.Аз щом мога, смятам че и другите го могат.Тогава, когато се наложи, детето е болно или се налага да излезнеш заради него от работа или да закъсняваш-съвсем различно ще е.
Та ей затова не толерират Майки на много места.Защото се злоупотребява.Съжалявам, но аз така ги виждам нещата и имам примери около мен, не си говоря наизуст.Именно и поради тези причини в едни теми се обявяват за безотговорни майките, които си дават децата на ясла и са със сополи...

Дивана, и ти си права, но в една нормална държава не смеят да го кажат това, защото ... отиват направо в съда за дискриминация и от там следват високите глоби - поне едно 20 000 евро
а на всички майчета успех в работата и един съвет - когато ви кажат така някои хора, ето ви примерен отговор: детето е на градина/ясла, но имам подсигурена гледачка в случай на болест, което означава, че и заплатата трябва да е на съответното ниво, т.е. поне 1000 лв
в такъв момент обикновено гузно обясняват как заплатата е 250 лв, ама то само в началото и бла-бла ... , благодаря, господа, но търся сериозен работодател и точка
успех на всички и не им се оставяйте, и знайте, че има и свестни работодатели

Това е готино, ще го пробвам за да се посмея на физиономиите им 
Аз не съм се отказала и все така упорито търча по интервюта, просто вчера ми преля чашата от негативни емоции

Но трябва да споменем и бъдещите мамчета, тези които само са запланували някъде  в бъдещето да станат родители... моя позната също си търси работа (тя се омъжи преди няколко месеца) и на всяко интервю я питат дали смятат да имат деца. Тя като "прилежна гражданка" казва истината, а именно че по-нататък е нормално да помислят и за това... Работодателя веднага си представя как ще я вземе на работа, тя ще работи  1 год и ще излезе в майчински...

Каквото и да кажеш на интервю, те си го интерпретират през своята призма

Akilina, нормално е през тяхната призма да гледат.Ти гледаш през твоята.
И аз казвам-има свестни работодатели, ще намериш своето място.

И аз съм на мнението на пенелопа и Divana. На скоро имах нещо като интервю и казах следното по отношение на детето си: Ако ми се налага - отсъствам 1-2 дни, но никога за сметка на работата ми и имам бавачка, която ще я гледа при дълго боледуване.

PetyaL, много ми е интересно кой работодател ще даде на човек без стаж 1 000 лева заплата. Аз във всеки случаи не бих. Да не говорим, че за да кажеш 'дискриминация' трябва и да я докажеш, а това и в 'нормалните' страни не става ей така...

AKILINA, просто намери верните отговори. Никой не изгаря от желание да вземе на работа човек, който после със седмици ще си стои вкъщи. Не е въпрос на толерантност или разбиране, а на интерес. За това и се казва 'пазар'. Ако не кажеш нищо естествено е, че ще разберат общия случай. В общия случай жените отсъстват от работа 2 год. поне - после работните им възможности са намалели поне на 50%. В общия случай жените отсъстват от работа за болни деца ... Покажи, че си отговорна към работата си. Това е всичко.

     Подкрепям това мнение.Като искаш да не отсъствам ще ми осигуриш заплата достатъчна да плащам на детегледачка.И това е "пазарна икономика".Добър работник имаш когато плащаш добре.Да искаш да си оставя детето и да не отсъствам срещу заплата от 250 лева съжалявам не се получава.
                  Чета и си мисля,защо пък аз трябва да съблюдавам САМО интересите на работодателя,а той не с моите.Нещата са двустранни и ако няма разбиране от двете страни просто не става.Така поне е в цивилизованите страни.
                  Пропуснах да кажа,че дори самото заглавие звучи цинично./Не обвинявам авторката ,далеч съм от подобно мислене./ Мисля си за държавата ,в която децата тежат. Нима на друго място хората не раждат деца и работодателите са толкова арогантни?
 
                 

Когато си на интервю съвсем не е ясно още какъв работник си добър или лош... Да не говорим, че това колко добър работник си не е обусловено само от размера на заплатата. Попитай който искаш добър мениджър и той ще ти го каже също. Заплатата е стимулираща само за 1-2 месеца.

Какво общо имат работодателите с раждаемостта? Иди виж в САЩ колко са мили работодателите /да речем/ и колко отпуск ще получиш за раждане, или да си гледаш болното дете... и ако отсъстваш често колко дълго ще се задържиш на работа.

А ти би ли наела детегледачка с малко дете, която на третия ден ще ти каже Съжалявам, детето ми е болно, оправяй се.

Иса, не пречупвай нещата през българската призма, какъв е работникът се разбира през изпитателния срок и се уволнява, ако не отговаря на изискванията на работодателя
но никой няма право да унижава и дискриминира една жена поради факта, че е бъдеща или настояща майка, нито да държи един начинаещ специалист на 100 лв, за да се докажел
крайно време е в БГ заплатите да се изравнят поне с минимума на живот, който е доста над 250лв, тогава всичко ще си дойде на мястото
и при интервю не трябва да забравяме, че продаваме себе си, 10 часа от нашия живот всеки ден и е нормално и ние да имаме изисквания
мен не са ме питали директно, но когато е ставало въпрос винаги съм казвала, че успешно балансирам между работа и семейство, и че в спешни случаи ми трябват пр. 2 часа за да си организирам нещата (имам предвид да се работи извън работното време)
а относно дискриминацията - в скандинавските страни самият факт, че не си избрана ти, а някой мъж е достатъчен за дело, не е необходимо даже да се каже: "ама Вие сте жена и бала-бла", тогава става още по-сериозно, затова моля те не обобщавай, без да си запозната, точно чуждият опит в това отношение ще ни помогне да подобрим ситуацията в БГ, трябва да сме единни, а не да се лаем една друга

успех на всички и се продайте добре

Така е.
Аз по същите причини не съм работила вече 9 год. и имам 2 деца. В момента търся работа. Пускам СV-та наляво и надясно, обаждат ми се 30-40% от фирмите. Отивам уверена и със самочувствие, започвам едно убеждаване, че децата ходят на градина, има кой да ги гледа и не са никакъв проблем. Явно се справям, защото от повечето места пак ми звънят. Но мен не ме устройва обикновено- ангажираност през почивните дни, започват в 8 или работят до 10... На едно място ме устройваше идеално работното време, но заплатата беше доста под минималната Но да ти кажа с повече упорист се намира. Пък и с това ходене по интервюта с времето така се ошлайфаш, че винаги имаш готови отговори на всеки въпрос
Ще намерим работа Не всички работодатели са такива цербери
Аз имам нещо като скрит коз- имам предимство пред по-младите момичета... вече съм родила деца и не ми предстои тепърва излизане в майчинство, а на тях може да им се случи във всеки момент

Рени е права (особено за това последното).
Все пак през майчинството жената също трупа опит.
Много от нас (останала съм с такива впечатления от форума) по време на майчинството си не спират да работят, изкарват още някоя специалност и т.н. (примерно, аз претендирам, че за вече близо 3 г. вкъщи съм напреднала много повече - изкарах 2-ра магистратура, имам още 1 ниво на гръцки, работя 2 неща от вкъщи), а и опитът с децата е неимоверен (реакция при непридвидими ситуации, оцеляване под стрес  и др.).
А и фактът, че децата вече са на градина, е достатъчно силен коз, че се оправят сами (какво означава "щели да боледуват и да си вземаш болнични" - то и без да има човек деца може да си урежда болнични през седмица, а за децата може да имаш бавачка, баби и т.н.). Един вид вече имаме родени и що-годе отгледани деца и няма да отсъстваме по бременност и майчинство (а и в някои страни нямат право дори на интервю да се интересуват дали имаш или планираш да имаш деца - това е част от неприкосновеното лично пространство).
А относно заплащането на труда в БГ, не ми се коментира - имам познати със солидно образование, престижно звучащи професии и хубави длъжности, които за същите тези длъжности получават буквално смешни суми. Но... това е въпрос на политика и дано от другата година нещата се пооправят (реално по света би трябвало с моето образование да вземам парите, които сега изкарвам от 3 места, само с 1 работа на 8 часа и на никой да не ми държи сметка имам ли деца и колко са големи), ама какво да се прави .

много ми хареса това!

Ами така е бе хора. Вие ако сте работодатели и имате нужда от сигурен човек да ви работи, няма ли да предпочетете да НЕ Е мама с  дете в ясла? Поставете се на мястото на работодателя преди да се възмущавате. Лично право си е на работодателя да назначи когото си иска. Приемете, че и работодателите имат права, не само вие

Така е. Работодателят има права! 
Ама аз също имам такива! И ако по закон ми се полага да мога да си взема болничен при нужда, то кой има право да ме ограничи в това?
За себе си мога да кажа, че не смятам да си вземам болнични за щяло и нещяло. Мъжа ми работи на смени, а и майка ми също може да помага когато детенцето е настинало и трябва да е вкъщи. Ама ако сина ми е сериозно болен (не дай Боже ) и работодателя ми прави проблем  ако трябва дори и ще напусна, защото семейството ми винаги е на първо място.
Та в този смисъл- да не би работодателя да очаква да предпочета работата пред детето си? И ако "не толерират" болнични, аз какво... да прелитам като пчеличка от работа на работа?

Защо пък да не е мама с дете в ясла?
Това не винаги означава, че ще е постоянно в болнични. Имам позната, която няма ни дете (т.е. вече детето й е голямо), ни коте, но пък има позната лекарка и е перманентно "болна". Имам и много познати мами с малки деца, които отсъстват от работа само ако дечицата им са наистина сериозно болни (иначе ги гледат баби, прабабаи, бавачки и др.).
Дори според мен една мама с малко дете би била по-отговорна към работата си, защото за нея работата е сигурност и доходи и би й било много по-трудно често да си сменя работодателя. Един човек без ангажименти гледа основно собствените си интереси, нужди и дори прищевки и му е много по-лесно да поизостави "досадните задължения" и да не се старае много-много.
Че като сме с малки деца, да не би да не трябва да работим и задължително ли трябва да сме по 24 ч. с отрочетата си?!
Нещо логиката на работодателите ми куца  .
Пък и всеки нормален човек боледува. Дори мамите май боледуваме по-рядко, защото покрай хлапетата не можем да си го позволим като екстра  .

А и лично за себе си, откакто работя (вече 7-8 г.), съм ползвала болнични само през бременността (трябваше да лежа) и пак работех от вкъщи. Т.е. не съм зачезвала от работа без уважителна причина и не бих го правила, а понеже на този етап нямам намерение да бременея поне 10-тина години, значи съм перфектния кандидат за работа  .

Аз не мога да проумея защо всички смятат, че именно майката ще ползва болнични, ако детето й се разболее - нали има 2-ма родители?! В нашето семейство и мъжът ми ползва болнични и гледа Мони, когато се наложи. Двамата преценяваме ситуацията - когато единият е в невъзможност да отсъства от работа, тогава болнични взема другия. Защо всичките болнични трябва да се трупат на 1 човек?! Естествено, че на работодателя няма да му е приятно, ако служителят му отсъства перманентно.
А това за бременността и болничните е много вярно - постоянно стават злоупотреби! Не говоря за случаите, в които се налага да се лежи, най-често се вземат болнични просто така, "да си почине от стреса" бременната - а после по цял ден се разхожда и седи по кафетата. Ако съм работодател, не бих толерирала такова поведение, нито бих търпяла такава служителка. Предварително ще знам, че когато същата се върне на работа, след като си изкара пълното майчинство, ще намери начини пак да получава болнични, като този път оправдание ще бъде детето.
Когато бях на интервю на настоящата си работа (преди 5 г.) ме попитаха "Планирам ли да имам деца в скоро времи?", на което отговорих съвсем откровено - "Не и в близките 2 години, но след това - да!". Взеха ме на работа, а аз действително изчаках 2 години, преди да почнем с опитите за бебе. След това не са ми правили никакви проблеми по отношение на отпуски, майчинство и болнични.
Коректност и от двете страни е необходима!

Това е доста крайно. По тая логика дай да не назначаваме и жени в детеродна възраст с по-малко от 2-3 (или може би 4?) деца. Също и татковци с малки деца, и, разбира се не и хора над 40 примерно, щото там също има риск да ги хванат разни болежки...... Не мисля, че е правилно и редно да се прокарва паралел между детето в ясла и това доколко даден човек е сигурен. Малко са майките, които не са си направили сметка, че ходейки на работа няма да имат възможност да отсъстват за всяко кихване на детето. Другото е теория на вероятностите - винаги може да се случи работодател да попадне на некоректен служител (както и обратното)...

   
   Подкрепям пенелопа. И при нас са злоупотребявали някои момичета - започва работа, работи един - два месеца и    Взема си болнични всеки месец и след това е в майчинство 2г 
   Ако сте работодател ще я вземете ли после пак на работа? И не е ли нормално, като назначавате  друг на нейното място  да попитате за деца и всичко друго от което сте си патили 
   Относно болничните - при нас, всеки, който има нужда си ги ползва. Отпуска си имат и лятото и зимата.
   Не   Предпочитам майка с малко дете, което ходи на ясла, отколкото млада госпожица, която може всеки момент да забременее 
   

Не приемам нито злоупотребите с болнични, нито презумпцията, че една работеща майка е в ущърб на работодателите. На мене лично ми харесва как са уредени нещата в САЩ - по време на интервю нямат право да ти задават въпроси от личен характер, така че това дали ще казваш имаш ли или нямаш деца си е личен избор.  Аз казвах, след като ме вземат на работа.  Когато една майка реши да работи, тя прави максималното за предварителната подготовка - напр. къде ще са децата, когато тя е на работа, и кой ще ги гледа, ако са болни. На мене лично работодател не ми е правил проблем да си остана у дома за някой и друг ден с болно дете, но все пак се старая да доказвам, че майчинството не дава ефект върху качеството на работата ми.

  Иса,мисля,че по този въпрос ти е отговорено точно и така е в цял свят.Минаваш изпитателен срок,ако ставаш получаваш и съответното заплащане,а не мизирни стотинки ,с които просто не можеш да живееш.И каква е ползата да си върхът след като получаваш 100 лв,че отгоре на всичкото и претенции за деца.За сведение ,когато всичко протича нормално, не е необходимо да се излиза в болнични по време на бременността.Защо някои излизат през цялата бременност?Елементарно:Първо защото някои имат проблем и второ и да работят и да не работят взимат 100-200 лв /200 са си направо много/.Да не говоря,че работодателя не плаща болничните и не виждам къде са му загубите.
                      А по въпроса за САЩ няма да коментирам колко болнични ползвам или колко време съм по майчинство .Ще кажа само едно : След като българка живееща там може да си позволи детегледачка от БГ целогодишно и и поема всички разходи /не говоря за екскурзиите ,на които са я водили за да опознае страната  а тя не е колкото БГ/ и са и плащали заплата на месец ,толкова колкото тук и е годишната  СЧИТАМ,ЧЕ СА СИ РЕШИЛИ ТЕЗИ ВЪПРОСИ И РАБОТОДАТЕЛИТЕ НЕ СА УМРЯЛИ ОТ ГЛАД като са наели майка с дете на 1г 7 м.
                    Да дадат на майката /добър работник разбира се / заплата ,която може да осигури стабилен човек за гледане на детето и и няма да отсъства.А то не става "с трици маймуни да ловиш",че отгоре на това да плача,че работодателя трябва да търси заместник.Тези,които познавам /работодатели/ и са дали добро заплащане на подчинените си са напълно спокойни,че служителите им си пазят мястото и намират кой да се оправя в къщи с деца и почистване.
                    Така,че не виждав връзка между майчинството и "лошата работа",а по скоро между мизерното заплащане на труда на майката и желанието на работодателя да те превърне в зависим слуга.
           

По въпроса за САЩ, Didia: някои работим точно колкото да покрием таксите за частна детска градина на децата поради липсата на държавни такива. Знаем, че започваме "отначало" и нямаме особени претенции за заплащане. Водим на екскурзии само себе си. Е, не стигаме чак до такова разточителство да ходим всяка година в България  . И все пак работим. Въпрос на мотивация.

Напълно съм съгласна!

Би трябвало да има закон, подплатен със солидни глоби, който да забранява на работодателите да задават въпроси за семейно положение /съпруг, деца, планове за деца и т.н/


Така най-лесно ще се избегне дискриминационното отношение към бъдещите и настоящи майки

Няма никаква дискриминация! Просто всеки си гледа интересите! 

 

Ако нямаше никакво държавно регулиране на тези лични пазарни интереси, щяхме да живеем в джунгла.

Нали се сещате, че никъде няма чиста пазарна икономика. И не би трябвало да има.

Разбирам те душа и ти вярвам, че няма да вземаш болнични за щяло и нещяло. Но работодателя ако работи само на доверие скоро вече няма да е такъв. Казах, че той има право да си назначава, когото иска и дори законът не може да му каже кой да назначи - това си лично негов избор, даже може да не те назначи само защото си чернокоса, а той предпочита блондинки и никой няма право да му каже нищо. Всеки си има предпочитания  Навсякъде по света е така, всеки се спасява как може. А ти не се сърди на работодателите, а на мъжът ти, че не може да осигури семейството си, а се налага и ти да работиш при малко дете

Споко. Нямам против мамите с бебета да работят. Като те гледам си готова да убедиш всеки работодател, че си най-удачният му избор. Ами печелиш. Който не успее - губи. Кой как може се оправя и така и трябва да бъде  Но да се олакваме и обвиняваме тоя и оня за нашите неуспехи до никъде няма да ни доведе

Точно така. А има работодатели, които не обичат да рискуват особено когато пък изобщо не им се налага и могат да изберат по-сигурен вариант. Затова примерно моят мъж не е назначил нито един работник - ни жени ни мъже минават. Всичката му работа я вършат форми, именно поради често срещаните злоупотреби от страна на служители. А в Дания те са много защитени от закона. За да печели човек трябва да знае закона и да има акъл как да го ползва така че законът да работи за него, а не той за закона 

А трябва ли да забранят на работодателите по други начини да получават информацията, която ги интересува за своите служители или проектослужители. И ако стане дума някъде за техен служител те трябва да бягат за да не чуят случайно нещо относно личният им живот. Я стига глупости - ако някой иска да получи някаква информация и я получи, никой не може да го накаже за това, освен ако тайно не е поставил подлушвателно устройство в къщата на въпросния служител  или не го изнудил или насилил да я каже

А ти би ли си свързала живота с човек, който те убеждава, че е the best, всички казват, че е такъв и той много иска да сe ожени за теб. Нищо лошо не ти е направил, обещава ти всичко, от което имаш нужда. Но въпреки всичко не ти е симпатичен, не ти вдъхва доверие. А той горкия ще бъде толкова разочарован, че не го искаш, ще разбиеш сърцето му, до самоубийство може да се стигне. Защо да не си с него след като всичко му е наред. Това, че не те кефи или нещо те притеснява в него, но и ти не знаеш какво е... оправдание ли е за това, че ще му съсипеш живота? Бедния човечец, как може да си толкова несправедлива към него. Трябва да има закон който, строго да санкционира тези, които разсипват чуждия живот без да имат никаква причина за това 

    Не зная къде си.Аз говоря за мои близки в Канзас сити.Приятелката ми беше там детегледачка на детето им 6 месеца.След това замина друга жена и така смята да си гледа детето до у-ще.Имам приятелка и във Флорида и не съм чула от нея да има нашите проблеми.Даже вече има американско гражданство и беше в изборния щаб на БУш.
                 С една дума където и да са били не съм чула на някого да не стигат парите за ток или парно. даже имат социални придобивки ,за които ние можем да мечтаем най-рано след 100 год.Е,някои се оплакаха,че не могат да ходят с минижуп и блуза с презрамки на работа,но за техните заплати и аз ще хода като монахиня.
                 Разбира се не твърдя,че всички са на този стандарт,но аз говоря за средния американец или чужденец достигнал нивото му.Само ,че и бедния е по-добре от нас.В Канзас ако не можеш да си платиш тока и имаш доход под 1000 ддолара на човек ти го поемат ел.дружествата.За изключен ток не са чули,а за пенсия от 60 лв питаха НА ДЕН ЛИ.Те също имат проблеми,но доста по-различни от нашите. 

 
Анджък. Това и аз обяснявах. Оплакването и обвиненията нямат място, когато човек има определени цели.
Иначе, вече съм убедила 2-ма, а единият дори 2 пъти   - имам една постоянна работа, на която съм през последните 4 г., 1 периодична (вече повече от 6 г.) и още една извънредна от около 2 месеца (при това при първия работодател).
Т.е. "номерът" е да си уверен в себе си и да знаеш какво можеш да предложиш, за да се продадеш по-добре.
Но, за съжаление, много работодатели все още си правят изводи дали ставаш за дадена работа по това как изглеждаш, на колко си години, имаш ли семейство и т.н., вместо да се водят от образование, опит, умения и т.н.  
А и често логиката е да "те минат", за да са на печалба (сега в този момент - еднократно), без да съобразяват, че ако са коректни ти можеш да продължиш да работиш за тях и да даваш много повече от себе си. В това отношение съм много възхитена от японците (всички сте чували за фирмената им йерархия и за политиката им на съпричастност), но те са с много различен манталитет и няма смисъл да се опитваме да ги стигнем.

Azaf,ужасно много разбирам твоя проблем, защото и аз съм в същата ситуация като теб, но с тази разлика,че не ми се налага от финансова страна да работя. Моят проблем е че като отида на интервю и разберат,че съпруга ми си има личен бизнес започват с една ирония да ме питат,защо искам да работя като имам дете и нямам нужда от пари. Мисля,че никой работодател няма право да се инетресува от личния живот на кандидата, а от неговите качества. Не може на интервю да те питат с родителите си ли живееш,колко е дохода на съпруга ти, има лли кой да гледа детето ти,защото всички във фирмата са едно семейство и ти си длъжен по всяко време да си на разположение на това семейство.

NikiFin, радвам се че си взела присърце темата, но искам да ти кажа че изобщо няма за какво да се сърдя на мъжа си    той дава всичко от себе си в работата и за българския стандарт взема сравнително добри пари... но зимата е труден сезон и сме преценили, че е по-добре да работя.
Но каква е причината да търся работа няма никакво значение, защото дори и да имахме пари в излишък и детето ми да беше на 4-5 години, заради собственото си самоуважение пак бих си потърсила работа
Да не смяташ, че тогава работодателите ще реагират по различен начин на това, че имам дете? Пак ще бъдат задавани същите въпроси
Просто работодателят-робовладелец винаги ще си бъде такъв, а а толерантните шефове ще бъдат уважавани от усърдни и мили подчинени  
Що се отнася до мен, аз вчера попаднах на няколко гадняри, които смятат че мястото на жената е вкъщи между печката и хладилника   та затова два дни мислено ги "благославям"

Кристис, само дето не си ме разбрала.
Аз нямам проблем с намирането на работа (точно обратното), нито проблем с финансовата страна на нещата (работя 3 неща, защото за това съм учила, приятно ми е, интересно ми е, а и наистина от 3-те места си докарвам повече от прилични доходи). По същата причина мъжът ми има 2 работи.
Имах предвид, че нещата тук реално не са свързани - т.е. колкото по-високо образование имаш, толкова по-недооценен оставаш (та нали това образование е било вид инвестиция и трябва поне тя да се възвръща ).
Всъщност, исках да се опитам да помогна на мамчета с проблеми с работодателя. Аз лично не плащам данък обществено мнение и с работодателите си съммного директна (за всяко нещо - от изисквания, през заплащане, до търсене на правата си). Лична информация не давам повече, отколкото преценя за нужно (нали отиваме да работим, а не да си обменяме рецепти за сладко или начини на захранване  ).
Иначе, 100% подкрепям написаното от теб. 

На 35 съм, с мъж и дете, но това не ми попречи да си сменя работата ПО ВРЕМЕ НА МАЙЧИНСТВОТО.
Смятам, че за жена взимам добри пари, не съм ударила 4-те цифри все още, но не е никак зле.
Работодателят ми знае, че ИМАМ МАЛКО ДЕТЕ.
Но това не го спря да ме наеме и да се съобрази с факта, че юли  НЕ МОГА да започна.
Сега пък аз му се отблагодарявам с коректност , изпълнителност и лоялност.
Е, може би ще се налага на националните празници да работя, защото моята работа е свързано изцяло с външни клиенти-от Западна Европа-но тия дни ще ми се компенсират. Не се страхувам да остана без работа, защото....в бранша, в който се специализирах вече, има нужда от кадри и то с добро владеене на езика.

Ох, извинявайте, ама и аз почнах да се паля по тази тема.
Защо изобщо намесихте мъжете, издръжката на семейството и т.н.

И аз вярвам, че жената не е родена само да се върти боса и бременна покрай печката. Работата дава съвсем друго удоволствие и най-важното самочувствие и себеуважение, а на това всеки има право.

Браво, Акилина! Моите поздравления за разсъжденията   .

Всъщност, спокойно мога да си остана вкъщи до живот, но ще се чувствам отвратително. Децата ми след някоя и друга година ще си имат свой живот, а аз искам да постигам нещо, а не да си живуркам по кафета, козметични салони и латино-сериали.
Относно парите - колкото повече, по-добре. Никой лев никога не е излишен и с колкото повече разполагаш, повече и харчиш и няма нищо по-хубаво от това да можеш да си позволиш още дори и едно нещо в повече и да знаеш, че е резултат от собствените усилия, а не подаяние от съпруг, баща, чичо или друг роднина.

азаф,  , абсолютно ме си покрива мнението с твоето относно стоенето вкъщи и особено частта с порастналите деца!
да живея по кафета и салони- перфектно казано

В края на миналия септември Сани тръгна на ясла, а аз започнах да си търся работа. Мислех, че ще е много трудно и че ще ми отнеме поне половин година - нямах никакъв опит за позицията за която кандидатствах, а и с това малко дете...... На 25 октомври започнах работа, стана толкова бързо, че дори не можах да се настроя психически за промяната. На въпроса " Кой гледа детето?", отговорих "Ходи на ясла" и точка.

Това лято се наложи пак да си търся работа. Мислех, че този път няма да имам този късмет, но още първата седмица ми предложиха, реших да изчакам до края на август, защото не беше сигурно, че има кой да гледа детето, през тези два месеца продължих да търся и имах няколко сериозни предложения. Новият ми работодател ме чака един месец преди да почна, на въпроса " Кой гледа детето?", отговорих "Ще ходи на градина от септември", коментарът беше "Дано да не боледува често"

Само да отбележа, че в автобиографията си посочих, че имам малко дете.

Aми, съжалявам, но не сте прави. Аз, например, карах проблемна бременност в началото. Кървях близо месец на големи съсиреци, имаше опасност да загубя детето. А работех в магазин. Преди да прокървя, шефката ми искаше да ме премести на друго място, с по-малко натоварване. След това сама ми предложи да си вземам болничен до края, само и само с бебето всичко да е наред. За съжаление, номера "до последно на работа" работи само ако си в офис или някъде, където работата ти не изисква кой знае какво физическо натоварване.
Сега Калина тръгва на ясла и аз също ще си търся работа. Не мога да се върна на старата работа, тъй като има човек на моето място, а и не искам, защото планираме второ след година-две. И искам този път да мога и аз да си остана на работа до края, т.е. и аз ще си търся работа на стол.

Ами прави сме и още как.Пък ти, вместо да търсиш под вола теле, щеше да забележиш, че не говорим за проблемна бременност с риск за плода.Говорим за онези много случаи, в които се остава вкъщи именно за наслада, ходене по магазините и висене по кафетата.Има, има много такива, повярвай.В такива случаи, след като не ти се работи-ми напусни бе.Ама неее- тече ти стаж, взимаш после майчинство, ала-бала.Пак прочети-не осъждам жена, която  е с проблемна бременност.

А как мислите - струва ли си да се работи само за "реализацията"? Не се заяждам, отдавна търся отговор на този въпрос. Ако работя, заплатата, която ще вземам ще е минимален принос към дохода на семейството ни /част от който е и мой - от наем/. В същото време ще ни е много трудно да се справим физически, децата ще пострадат, семейният ни живот ще пострада, и не на последно място, бизнесът на съпруга ми, тъй като сега помагам в някои области, не съм заета по цял ден, дори не всеки ден, но ако работя тези неща ще "увиснат". Общо взето, по-полезна съм на семейството си ако не работя. Обаче не съм удовлетворена. Мъжът ми не иска да си стоя вкъщи, дори се страхува от момента, когато според него ще дойде кризата на "нереализацията". Но пък той работи по 10 часа, често го викат по спешност нощем, пътува много, с други думи, не мога да разчитам на него. Струва ми се егоистично да тръгна на работа при това положение, а и не съм намерила работа , която да ме мотивира достатъчно. Накратко - предпочитам да си стоя вкъщи. С чиста съвест и неудовлетворена.

Цвети, това вече е избор.Всеки намира различен стимул в работата.Едни работят за пари, други за кариера и себеутвърждаване, трети-просто защото така трябва, четвърти-защото им е скучно вкъщи.Ти за себе си си си отговорила все пак.Аз предпочетох да работя, за да не излизам от системата.А не за удовлетворение.За да мога, когато детето поотрасне аз да съм на линия, да съм платежоспособна самостоятелно, а не въпреки мъжа ми.Детето толкова бързо израстна, че не усетих даже.Ако трябваше сега тепърва да направя това-първо щях да търся нова работа и второ-стояла дълго вкъщи започвах да губя работоспособността си, щях да започна от нулата пак.Може да ми е било трудно в началото, но не чак толкова.Никой не е страдал от това, че ходя на работа-нито детето, нито мъжа ми.Може би и затова работодателят ми реагира с усмивка на втората ми бременност, а не с притеснение.
Но това е много извън темата май, извинете.

Не желая ни най-малко да се оправдавам защо съм взимала болнични покрай бременността, само ще добавя, че ако бях ходила, и до осмия месец нямаше да го дотикам даже....и не знам даже дали въобще щях да имам дете.
И работата на стол не гарантира успешно изкарване на бременността, я си представете да ви разрешават в продължение на 3 часа да ви разрешават да станете само за 5  мин. до тоалетна?
Впрочем, въобще не ме касае кой какво мисли, щом мога и щом забременея втори път-пак ще го изкарам в болничен.
Щото дете се прави веднъж-дваж-триж в живота, нали, а работата няма да избяга.

Абе хора, къде видяхте драма в болничния при нужда ?Аз ли не загрявам нещо?Че и подскачате, обяснявате се.

Ти сама си отговорила на въпроса си.
Но съм убедена, че сега си много далеч от неудовлетворението и чувството за непотребност, защото доколкото виждам възрастта на децата ти, то света им се върти около теб и ти си най-важното нещо в живота им. И е нормално да е така. Независимо дали ходят на ясла, детска градина или училище, за по-малките деца майката е от съществена важност. Самото чувство, че някой има толкова силна нужда от теб не ти дава възможност да се почувстваш непотребен.
Да, но идва една възраст на децата, когато приятелите са делеч по-напред от родителите в интересите им. Ето това е истинският момент на непотребност и неудовлетвореност. Както съм писала и в началото на темата - тогава се оказваш на 40 години без нито ден професионален стаж!
Всеки решава сам за себе си
Аз съм преценила, че трябва да работя и детето ми да ходи на ясла (между другото той си прекарва страхотно там), но не това е темата.
Няма значение кой по каква причина ще започва работа, а как реагират определени работодатели на това, че имаш деца!

Цвети, зависи от областта, в която работиш. Обикновено с "реализацията" идват и парите. Преди 10-тина години започнах с някакви мижави хонорари от няма и 80-100 лв. Постепенно хората, с които работя, ми се доверяваха все повече и повече. Сега само от основната ми работа (т.е. тази на твърд трудов договор) заплатата ми е с 3 цифри, докато хонорарите ми от около 3 г. са вече с по 4.
Т.е. такова животно като реализация без пари рядко има.

Само дето темата се поизмести. Беше за това доколко трябва работодателят да се влияе от това, че жената е мама на малко дете и доколко това формира решението му.
Отношението го има. Забелязвам, че много клиенти, с които работим (едната ми дейност е консултантска) реагират едва-ли-не с очакване, че няма да смогна да се справя с работата, заради децата и добре, че шефът ми ме познава и ми гласува доверие.

Реално планирам след 5-6 месеца да си сменя постоянната работа и вече се пооглеждам - дори има обяви с условие "жена без ангажименти", което е още по-идиотско. Че аз не отивам да се женя за работата.

 

AKILINA, много ми харесва как разсъждаваш и съм съгласна с теб!

Пенелопа, да. Изкарах моята бременност в болнични не защото имах медицински причини, а защото работодателят ми щеше да ме прецака жестоко. Забременях и малко след това съкратиха длъжността ми. Освен това се промени организацията на работа, стана пълен хаос и побеснявах всеки път, когато ме повикваха по спешност, защото дълго време нямаше друг, освен мен, който можеше да се справи със ситуацията в офиса. И не, не бях лоялна, защото след  5 години работа за тази организация, освен буквалното изхвърляне на улицата на двайсетина човека - което беше тотална глупост и недомислица; ужасно тъп начин за икономии от заплати, например, там нещата не се подобриха и пълния хаос продължава. Поради тези причини предпочетох да не бъда там и да гледам всичко, което бях създала през тези години да се руши с главоломни темпове. Ако можех, бях направила много неща, за да променя ситуацията, но на мястото, където работя, освен много некоректност от страна на работодателя, има и нещо, наречено полова дискриминация. С което, мисля, малко жени биха могли да се справят.

Затова сега търся наистина коректен и честен работодател. Защото знам аз какво предлагам и мисля, че е достатъчно в замяна да не бъда поставяна в 9-та глуха, защото имам дете. Очевидно е, че имам повече приоритети, но детето е най-важното нещо в живота ми и няма да позволя да се държат гадно някакви жени на средна възраст и да ми обясняват на интервю, че те никога не са си взимали болничен за дечицата си. Или лъжат, или са плащали на детегледачка, или никога не са отглеждали децата си сами. Така че не става въпрос за самоцелно и безразборно вземане на болнични, защото освен всичко останало, на доста места все още осигуровките са на доста по-малко пари от реалната заплата и на практика нямаш никаква сметка да отсъстваш от работа.


Стана 100 км постинг, но ще ми простите.
И се чудя защо в БГ най-важното нещо за работодателите е спазването на работното време. И защо това е критерият за добре свършена работа? Какво значение има 8-9 часовия престой на работното място,  след като всички знаем колко е реално отработеното време. По целия свят се правят опити работата да се върши дистанционно от дома в търсене на баланс между семейство и работа. А тук никой не си дава сметка, че работно време от 9 до 18 часа означава всъщност заетост от 8 до 19.30, че и до по-късно. С трафика, със задръстванията в София и големите градове, с голямата отдалеченост на офисите от дома...Не знам. Кога ще имаме време за децата си...

Изместих леко темата, но мисля, че това е също толкова важно, нали?

Ами Смърфиета, не при всички е така.Не за всеки работодател е важно баш работното време и не всеки работодател прецаква.За мен не е проблем да остана и по-докъсно на работа, ако се налага, както и заработодателя не е проблем да ми каже-тръгвай си, вземи си детето и ходете в парка -в 16.00 часа, защото сме си свършили работата за това време.Който търси-намира.Успех и на теб.

Точно върху това смятам да се съсредоча и аз, ако трябва и с лупа ще го търся този коректен работодател! 

  Има коректни работодатели. Може да са малко, но ги има.   

Niki, що се касае до твоя мъж, щом така може да е конкурентен в бизнеса си, чудесно. Само дето сигурно не е лесно да живееш с мисълта, че всеки ще те прецака.............

Да, струва си. Второто ти дете е още малко и не си даваш сметка. До преди година и аз си задавах този въпрос (и тема пусках). Получавам приличен наем (мъжа ми също има добри доходи)- все едно взимам една съвсем не лоша заплата без да работя. Е да ама децата ходят на градина, мъжо- на работа... аз ходя на фитнес, домакинствам и затъпявам. Осезателно усещам липсата на социални контакти и не се задоволявам с ролята на домакиня. Искам да харча и пари, които сама съм ги изработила. Вярно, ще е зор вкъщи- няма да мога да поддържам и да готвя всеки ден, но щем съм по-удовлетворена от себе си. Пък и още някой лев никога не е излишен, нали? Надявам се скоро да се реализирам и като човек, не само като майка и домакиня (утре са ми поредните интервюта).

РЕНИ- поздравявам те и успех! 

Мерси

РЕНИ,  !

Успех! И да докладваш как са минали интервютата

Благодаря ви за отговорите и съжалявам, че отклоних темата.
Рени, успех!

Благодаря ви Ще докладвам Не ми е лесно да намеря нещо подходящо, защото търся работно време, което да ми позволява да водя и взимам децата от детската градина.

Нищо, важно е да сме си полезни с опита си. Предполагам и ти ще стигнеш до моя извод, понеже дотяга да се чувстваш цял живот единствено като обслужващ персонал.

Ние просто споделяме мирогледа си
Аз до скоро също като теб предпочитах да си седя вкъщи, но незнам какво ми прищрака  та сега виждам нещата по друг начин
  Никой от нас не осъжда оставането вкъщи, а и щом теб това те удовлетворява и прави напълно щастлива - какво по-хубаво от това!
Поздрави!   

   Честит имен ден AKILINA  Пожелавам ти много хубави мигове. Стискам палци да си намериш коректен работодател и работа, която да ти харесва    

Благодаря! Трогната съм от милите пожелания!

AKILINA, сега виждам, че имаш имен ден. Честито  Жива и здрава и много успехи, най-вече професионални

Винаги има още успехи , които човек може да постигне 
Смятам се за щастлив човек в личен план, така че сега и професионалните успехи ще ми дойдат добре...

Благодаря за пожеланията!   

Не съм чела абсолютно всичко в предните странички - може и да сте засягали въпроса, а той се състои и в това - работното време .

Аз също си търся работа, детенцето е на 3,8 години, ще тръгва на детска всеки момент и ... обикалям като гледам не толкова пари, не толкова нещо друго, а  работното време .
Нашият татко работи до 19ч. Не би могъл изобщо да взема малката от градина. Тази чест се пада на мен, радвам се, но какво работно време ми трябва? До 17ч! Не бях се замисляла колко малко работни места предлагат тази екстра.
Как се справяте с това?
Мислех да взема жена да гледа Карина от 17,30 след детска до 20, но ... Чисто и просто е неудачно и неизгодно...

Аз затова съм избрала градина до работата ми.Така винаги мога да си я прибера на време, ако трябва си я водя в офиса и довършвам каквото имам.Понякога не се налага да се връщам-просто съм отметнала всичко и съм свободна-зависи как съм се организирала през деня.Т.е-моето работно време по договор е от 9.00 до 18.00, но в реалността е много по- гъвкаво.Благодаря на работодателя си за което

Да, аз се спрях на този момент- търся работно време, съобразено с воденето и взимането на децата в ДГ. За това и вече отказах на няколко места- единствено работното време не ме устройваше. Имам късмет, че не ми се налага на всяка цена да започна работа и мога да отлагам до безкрай. Но не знам как се оправят майките, които са принудени да работят и няма на кой да разчитат

Моля , посъветвайте ме Във вторник съм на интервю за работа,която много ми харесва, а на предното казах, че съм омъжена. Все пак ме извикаха за второ...Ако сега ме попитат, да им кажа ли,че планираме бебе за след 2 - 3 години? Ние наистина за тогава го планираме, но пък не е ли прекалено далече във времето,че да го казвам, при положение че може да ми струва работата (съдейки по горните ви мнения?). Благодаря

Аз бих казала, защото ако е коректен работодателя, то няма да ти направи проблем (нали все пак ще работиш 2-3 години преди да излезеш майчинство ). А ако започне да го увърта че ще е проблем.... значи е от "гаднярите", а такъв не ти трябва- все се чудят как да те прекарат 
Аз съм на мнение, че щом искаме работодателите да са коректни, то и ние трябва да сме честни, нали?
Успех!

Аз не бих казала. Две- три години са си доста напред във времето. Всичко се случва, не дай Боже вече да не сте заедно, да промените плановете си и другите сакатлъци хич не ща да ги изброявам. Не предизвиквайте съдбата с нещо толкова несигурно. Нали за момента не си бременна и това е важното за работодателя.

п.п. И ние нашето го планирахме така, а то съвсем друго стана...

До 17 ч?!   Да не те отчайвам, ама няма да намериш офис с такова работно време! Стандартно работното време е до 18ч, а в най-добрия случай до 17.30!
Аз също се съобразявам много с това и най-вече предпочитам работата да ми е възможно най-близо да яслата.

Желая ти успех в търсенето!   

Привет мами,
Темата е много тягостна поне за мен. Омъжих се на 26 години и оттогава не съм работила свястна работа. Стигах на 3 интервю и за да ми кажат кога ще родя 1,2 ,3 дете  Останалите мацки незнам какво са казвали но след 3 месеца излизаха в отпуск по майчинство, а азоставах без работа, щото не им казвах това което исках ада чуят.
Е родих на 29. Точно след една година си намерих работа - не беше мечта, но в моята област /HR/ и шефа ми се стори свестен, немец беше. С него се разбрах перфекто, намерих си детегледачка, справих се с родата и мъжа ми, които неискаха да почвам работа, а да гледам Ема - и то при положение че имаме огромен заем и тогава мъжа ми взимаше доста по малко пари отсега. Отделно че вече щах да лудна сама в къщи, в нов квартал и с бебе.
Работих 4 месеца - защо - защото всички останали момиченча дето работеха за по 300 лева си нямаха семейства и деца, някои и гаджета си нямаха. Можеха да си ходят и остават колкото искат. А да и се оказа че се познават. Та шефа ми под тяхно влияние бързо си смени мнението и ми каза че с дете не се вписвам в фирмата му 
Незнам дали вече ще работя при работодате и ще ходя на 1000000000 интервюта за да се побъзикат с мен. Искам да си отворя фирма и да работя за себе си - който направи това ще е най добре според мен.

Много съжалявам за неприятните ти емоции!
Убедена съм, че ти предстои нещо много по-добро!
А що се отнася до идеята сам да си си работодател- защо не! ...
Стига да имаш добра идея за реализация и достатъчно средства да го постигнеш
Е, тогава вече се оказваш на другия бряг на реката - ти ще си търсиш служители   

Моето мнение е, че трябва да постъпиш коректно и да кажеш какви са ви плановете. Те не те питат "ще имаш ли деца в скоро време?", а "какви са ти плановете?". Мисля, че има разлика.

На интервюто за последната ми работа ме питаха "Как смятате да се справяте едновременно и с работата и с отглеждането на малко дете?" (Ема тогава беше на 11 месеца)
Казах "Имаме си детегледачка"...и това беше. Досега, слава Богу, не ми се е налагало да отсъствам и съответно не съм имала проблеми.

Благодаря!
То за съжаление не ми трябва и офис... А ветеринарен кабинет, клиника, аптека... Което е още по- лошо, обикновено в нашата сфера работното време е поне до 19ч.
Като чета постовете ви май ще започна каква да е работа, само да е до 17. Просто няма и няма кой да взема малката.
Между другото, на интервю миналата седмица нищо не казаха за детето, само казаха : Ще й трябва време, за да свикне в детската.
Та сега чакам обаждане. То не че друг път не съм чакала, но дано поне се обадят и кажат започвам ли или не.

Много хора не работят по специалността си, а това, което им е изгодно в момента. Ако си намериш работа, която да те устройва и като раб. време и с умерено заплащане, защо не  Ако пък работиш по-докъсно и получаваш по-добро заплащане, ще трябва да наемаш детегледачка и като й платиш.... напрактика допълнително заработените пари ще отиват в джоба на бавачката, а пък ти ще си по-малко време с детето си  Сякаш няма смисъл 
Но ти си прецени! Аз се опитвам да балансирам
Да- дадох си детето на ясла (въпреки мнението че е малък)
Да - търся си работа
Но- работното време и местоположение на работата не трябва да ми пречат, а да са в услуга на личния ми живот!
Семейството е най-важно!

Поздрави! 

Замислих се сериозно относно въпросите на интервюта относно личния живот.
Ние го приемаме за дискриминация, защото ни държат сметка дали сме бременни, колко деца искаме и кога, но се замислих за жените, които не могат да имат деца.
Имам позната, която от години знае, че не може да бъде майка и на едно подобно интервю си беше изпуснала нервите. Работодателят започнал да й обяснява как еженена вече от 3 г. и вероятно гледа да си намери работа, за да си подсигури майчинството и т.н. Момичето се разплакало и му обяснило как стоят нещата. Най-интересното е (но не ме учудва), че таднярът веднага поискал да я назначи, но пък тя му отказа.
Изобщо, защо е нужно това ровене. Нали подписваме договори - ако някоя от страните не ги спазва, те се прекратяват и готово.
 

Има и сериозни фирми, за които децата не са проблем. Не се отчайвай.
Аз фирма имам отдавна, както и много идеи. Но не ми стиска да поема такъв риск и ангажимент (още повече сега, когато толкова малки фирми затварят, погълнати от големите)... поне в началото трябва много яко бачкане и инвестиции, а дали ще има печелба (или още по-лошо - само загуба) е отделен върос... Направи си добре сметката.
Аз сега търся фиксирано работно време и твърда заплата.

Много неприятна случка (представям си колко е било разстроено момичето!), но за съжаление изобщо не съм учудена от отношението на интервюиращия 
А относно договорните отношения - напълно подкрепям!

Намесвам мъжете защото те са част от семейството и защото повечето от жените работят, понеже не им достига семейният бюджет, каквото и да приказват. Не веднъж съм казвала, че седенето в къщи за мен не е скука или затъпяване - напротив - разполагам с времето си за да се обогатявам както намеря за добре. Срещам се с  когото ми е приятно, а не съм принудена да търпя един и същ колектив от когото вече няма какво ново да чуя, а само едни и същи изтъркани лафове се въртят. От как си седя в къщи съм се обогатила многократно повече отколкото когато ходех на работа.
Не съм комплексирана от това, че съм домакиня, не ми се налага да се доказвам нито пред себе си, нито пред другите защото се чувствам добре такава каквато съм. Който не се чувства достатъчно пълноценен, нямам нищо против да се доказва.
Лично аз живея за удоволствие и ще работя за удоволствие. Имам планове за работа в бъдеще която ще върша единствено за кеф. Но ще е когато децата вече нямат голяма нужда от мен. И аз ще съм си шеф - за работодатели не ми е удоволствие да бачкам просто. Да работи или не си е личен избор на всяка жена. Както и си е личен неин проблем как и дали ще успее да си задоволява капризите и да си постига целите. Работодателите не са длъжни да помагат на някой си да се реализира - всеки се оправя сам според възможностите си.
И до кога ще подценявате труда си като домакини. Мисля, че с чиста съвест трябва да си харчите парите от съпрузите, защото те са си ваши, изработили сте си ги сами и сте си ги залужили. "Подаяние от съпруг" не съществува защото вие сте едно семейство и всичко е общо. Чаткаш ли?

Радвам се, че мислите ти повтарят и моите. Така се убеждавам, че съм на прав път. Благодарности 

Има само едно "но", че за да отворя собствен кабинет или друго вет. заведение трябва да имам две години стаж по специалността си. Това малко обърква горните ми мисли, които са досущ като твоите. Ще ми се час по- скоро да имам тези 2 години зад гърба си, за да мога да започна собствен бизнес и да се стигне до това "сам да си си шеф" , което всички мечтаем.
Но няма да се изтормозвам и да тормозя детето си, за да постигна това веднага. Така съм решила.
Пък и много често ритаме, скачаме срещу възможностите и съдбата, а накрая тя пак си прави каквото е решила...