ДЕЦА! - проблем за работодателите!

Моля , посъветвайте ме Във вторник съм на интервю за работа,която много ми харесва, а на предното казах, че съм омъжена. Все пак ме извикаха за второ...Ако сега ме попитат, да им кажа ли,че планираме бебе за след 2 - 3 години? Ние наистина за тогава го планираме, но пък не е ли прекалено далече във времето,че да го казвам, при положение че може да ми струва работата (съдейки по горните ви мнения?). Благодаря

Аз бих казала, защото ако е коректен работодателя, то няма да ти направи проблем (нали все пак ще работиш 2-3 години преди да излезеш майчинство ). А ако започне да го увърта че ще е проблем.... значи е от "гаднярите", а такъв не ти трябва- все се чудят как да те прекарат 
Аз съм на мнение, че щом искаме работодателите да са коректни, то и ние трябва да сме честни, нали?
Успех!

Аз не бих казала. Две- три години са си доста напред във времето. Всичко се случва, не дай Боже вече да не сте заедно, да промените плановете си и другите сакатлъци хич не ща да ги изброявам. Не предизвиквайте съдбата с нещо толкова несигурно. Нали за момента не си бременна и това е важното за работодателя.

п.п. И ние нашето го планирахме така, а то съвсем друго стана...

До 17 ч?!   Да не те отчайвам, ама няма да намериш офис с такова работно време! Стандартно работното време е до 18ч, а в най-добрия случай до 17.30!
Аз също се съобразявам много с това и най-вече предпочитам работата да ми е възможно най-близо да яслата.

Желая ти успех в търсенето!   

Привет мами,
Темата е много тягостна поне за мен. Омъжих се на 26 години и оттогава не съм работила свястна работа. Стигах на 3 интервю и за да ми кажат кога ще родя 1,2 ,3 дете  Останалите мацки незнам какво са казвали но след 3 месеца излизаха в отпуск по майчинство, а азоставах без работа, щото не им казвах това което исках ада чуят.
Е родих на 29. Точно след една година си намерих работа - не беше мечта, но в моята област /HR/ и шефа ми се стори свестен, немец беше. С него се разбрах перфекто, намерих си детегледачка, справих се с родата и мъжа ми, които неискаха да почвам работа, а да гледам Ема - и то при положение че имаме огромен заем и тогава мъжа ми взимаше доста по малко пари отсега. Отделно че вече щах да лудна сама в къщи, в нов квартал и с бебе.
Работих 4 месеца - защо - защото всички останали момиченча дето работеха за по 300 лева си нямаха семейства и деца, някои и гаджета си нямаха. Можеха да си ходят и остават колкото искат. А да и се оказа че се познават. Та шефа ми под тяхно влияние бързо си смени мнението и ми каза че с дете не се вписвам в фирмата му 
Незнам дали вече ще работя при работодате и ще ходя на 1000000000 интервюта за да се побъзикат с мен. Искам да си отворя фирма и да работя за себе си - който направи това ще е най добре според мен.

Много съжалявам за неприятните ти емоции!
Убедена съм, че ти предстои нещо много по-добро!
А що се отнася до идеята сам да си си работодател- защо не! ...
Стига да имаш добра идея за реализация и достатъчно средства да го постигнеш
Е, тогава вече се оказваш на другия бряг на реката - ти ще си търсиш служители   

Моето мнение е, че трябва да постъпиш коректно и да кажеш какви са ви плановете. Те не те питат "ще имаш ли деца в скоро време?", а "какви са ти плановете?". Мисля, че има разлика.

На интервюто за последната ми работа ме питаха "Как смятате да се справяте едновременно и с работата и с отглеждането на малко дете?" (Ема тогава беше на 11 месеца)
Казах "Имаме си детегледачка"...и това беше. Досега, слава Богу, не ми се е налагало да отсъствам и съответно не съм имала проблеми.

Благодаря!
То за съжаление не ми трябва и офис... А ветеринарен кабинет, клиника, аптека... Което е още по- лошо, обикновено в нашата сфера работното време е поне до 19ч.
Като чета постовете ви май ще започна каква да е работа, само да е до 17. Просто няма и няма кой да взема малката.
Между другото, на интервю миналата седмица нищо не казаха за детето, само казаха : Ще й трябва време, за да свикне в детската.
Та сега чакам обаждане. То не че друг път не съм чакала, но дано поне се обадят и кажат започвам ли или не.

Много хора не работят по специалността си, а това, което им е изгодно в момента. Ако си намериш работа, която да те устройва и като раб. време и с умерено заплащане, защо не  Ако пък работиш по-докъсно и получаваш по-добро заплащане, ще трябва да наемаш детегледачка и като й платиш.... напрактика допълнително заработените пари ще отиват в джоба на бавачката, а пък ти ще си по-малко време с детето си  Сякаш няма смисъл 
Но ти си прецени! Аз се опитвам да балансирам
Да- дадох си детето на ясла (въпреки мнението че е малък)
Да - търся си работа
Но- работното време и местоположение на работата не трябва да ми пречат, а да са в услуга на личния ми живот!
Семейството е най-важно!

Поздрави! 

Замислих се сериозно относно въпросите на интервюта относно личния живот.
Ние го приемаме за дискриминация, защото ни държат сметка дали сме бременни, колко деца искаме и кога, но се замислих за жените, които не могат да имат деца.
Имам позната, която от години знае, че не може да бъде майка и на едно подобно интервю си беше изпуснала нервите. Работодателят започнал да й обяснява как еженена вече от 3 г. и вероятно гледа да си намери работа, за да си подсигури майчинството и т.н. Момичето се разплакало и му обяснило как стоят нещата. Най-интересното е (но не ме учудва), че таднярът веднага поискал да я назначи, но пък тя му отказа.
Изобщо, защо е нужно това ровене. Нали подписваме договори - ако някоя от страните не ги спазва, те се прекратяват и готово.
 

Има и сериозни фирми, за които децата не са проблем. Не се отчайвай.
Аз фирма имам отдавна, както и много идеи. Но не ми стиска да поема такъв риск и ангажимент (още повече сега, когато толкова малки фирми затварят, погълнати от големите)... поне в началото трябва много яко бачкане и инвестиции, а дали ще има печелба (или още по-лошо - само загуба) е отделен върос... Направи си добре сметката.
Аз сега търся фиксирано работно време и твърда заплата.

Много неприятна случка (представям си колко е било разстроено момичето!), но за съжаление изобщо не съм учудена от отношението на интервюиращия 
А относно договорните отношения - напълно подкрепям!

Намесвам мъжете защото те са част от семейството и защото повечето от жените работят, понеже не им достига семейният бюджет, каквото и да приказват. Не веднъж съм казвала, че седенето в къщи за мен не е скука или затъпяване - напротив - разполагам с времето си за да се обогатявам както намеря за добре. Срещам се с  когото ми е приятно, а не съм принудена да търпя един и същ колектив от когото вече няма какво ново да чуя, а само едни и същи изтъркани лафове се въртят. От как си седя в къщи съм се обогатила многократно повече отколкото когато ходех на работа.
Не съм комплексирана от това, че съм домакиня, не ми се налага да се доказвам нито пред себе си, нито пред другите защото се чувствам добре такава каквато съм. Който не се чувства достатъчно пълноценен, нямам нищо против да се доказва.
Лично аз живея за удоволствие и ще работя за удоволствие. Имам планове за работа в бъдеще която ще върша единствено за кеф. Но ще е когато децата вече нямат голяма нужда от мен. И аз ще съм си шеф - за работодатели не ми е удоволствие да бачкам просто. Да работи или не си е личен избор на всяка жена. Както и си е личен неин проблем как и дали ще успее да си задоволява капризите и да си постига целите. Работодателите не са длъжни да помагат на някой си да се реализира - всеки се оправя сам според възможностите си.
И до кога ще подценявате труда си като домакини. Мисля, че с чиста съвест трябва да си харчите парите от съпрузите, защото те са си ваши, изработили сте си ги сами и сте си ги залужили. "Подаяние от съпруг" не съществува защото вие сте едно семейство и всичко е общо. Чаткаш ли?

Радвам се, че мислите ти повтарят и моите. Така се убеждавам, че съм на прав път. Благодарности 

Има само едно "но", че за да отворя собствен кабинет или друго вет. заведение трябва да имам две години стаж по специалността си. Това малко обърква горните ми мисли, които са досущ като твоите. Ще ми се час по- скоро да имам тези 2 години зад гърба си, за да мога да започна собствен бизнес и да се стигне до това "сам да си си шеф" , което всички мечтаем.
Но няма да се изтормозвам и да тормозя детето си, за да постигна това веднага. Така съм решила.
Пък и много често ритаме, скачаме срещу възможностите и съдбата, а накрая тя пак си прави каквото е решила...