ДЕЦА! - проблем за работодателите!

На мен още не ми се обаждат за онази аптека с кабинетче, които бях харесала... Не мисля, че е свършен факт, ама вече се поотчаях специално за там...

Утре съм на интервю на друго място и в друга сфера. Ще видим...
Ще отговарям само на въпроси, които ми зададат

не мога да из4ета цялата тема,за което съжалявам,но съм съгласна,4е за пове4ето работодатели децата са проблем(само докато го пиша и  не мога да повярвам какъв абсурд е това)именно затова съм избрала за себе си, поне докато са малки,да си остана в училището,където преподавах,преди да забременея.Парите са смешни,няма какво да си говорим за това,но пък си има и доста други предимства-мога да си взема болни4ни по всяко време,отпуската през лятото също не е за пренебрегване,да не говорим,4е никой не ме юрка по време на май4инството да се връщам на работа(то и без това няма кой да ми гледа детето).Та  за момента си оставам само учител по испански език,въпреки 4е докато следвах имах съвсем други планове за себе си

Привет по темата.Според мен опитай щом съпругът ти е на смени а майкати ще се вкючва така,че пробвай.Не се отчайвай аз за 7години взех 5дена болничен защтото бяхме в болница,и нямаме баби все сами с моят съпруг се разбираме.Понягога са корекни спрямо нашите деца,не могат да ни заличат нас мамите.Успех!

Ти сериозно ли говориш/пишеш?!
Не, определено не чаткам подобна логика. И ще обясня набързо защо:
1. Всичко е въпрос на лично мнение, възприятие и амбиция. Да, мъжете са част от семейството и двамата партньори трябва да са равностойни във всичко (от домакинстването до работата и изкарването на пари).
2. Аз не ходя на работа, за да си говоря с колегите и да им слушам лафовете. Работя, защото съм си поставила определени цели, учила съм за това (имам 1 специалност, 2 бакалавърски степени, 2 магистратури и сега искам да изкарам докторантура) - определено искам да си използвам знанията, а не просто да си държа дипломите в рамка. Обожавам работата си - интересна ми е, приятна ми е, всеки ден научавам нещо ново.
3. Чрез работата ми се обогатявам, а и тя не ми е пречка почти постоянно да посещавам и допълнителни курсове. За мен това е обогатяването - да трупам опит и познания, които да използвам, доказвайки на себе си (не на някой друг) на какво съм способна. Може би съм работохолик, но ми доставяудоволствие (а и работата ми е такава, че съм достатъчно равностойна със шефовете си, за да им кажа кога нещо ме дразни или да си споделя претенциите). Че дори понякога намирам време и за козметик или фитнес.
4. Искам да възпитам децата ми също да са амбициозни и упорити и най-вече да постигнат нещо, а това определено няма да стане, виждайки ме как се въртя около печката (просто това не ми е достатъчно и няма да се уважавам ако се занимавам само с това).
5. За мен едно дете няма вече толкова голяма нужда от майка си, когато вече може да ходи, да говори, не трябва да се храни в устата или да му се сменя памперс. Тогава то има нужда от себеподобни (връстници), с които да общува. Претендирам, че съм грижовна майка и затова не искам да "връзвам" децата ми за себе си, нито си се представям някой ден как ще си стоя самичка вкъщи, те ще си имат семейства, а аз ще се чудя у коя да се натреса на гости, че да не умра от скука.
6. Да, права си - въпрос на личен избор е дали да работиш или не. Аз съм го направила за себе си и се гордея с това.
7. Трудът като домакини - направо ме втриса от този израз. В нашето семейство няма мъжка и женска работа - всеки прави необходимото, за да ни е добре вкъщи (уютно, сготвено и чисто). Прислужниците също си "заслужават" парите за чистенето, проститутките - за секса и т.н. Е, не искам да се приравнявам с тях, нито да си изработвам по този начин парите.
Да, ние сме едно семейство и имаме една каса (харчим общи пари), но и двамата даваме принос към нея (мъжът ми също работи на 2 места, а в момента кара втора специалност, за да може да "се продаде" още по-високо). Точно, защото никой не е длъжен да мисли за нашата реализация, ние го правим сами.
А и за нас това е начин да си позволиммного неща, които нямаше да можем ако аз по цял ден пържех мекици, а той работеше само на едно място. Пък бих умряла от срам, ако аз цял ден се въртя от кълка на кълка, а той изнемогва. Всеки си има приоритети.
Съжалявам, ако на места съм по-остра, но ме хванаха дяволите, защото не мисля, че трябва да се оправдавам какво мисля, казвам, чувствам и най-вече за своя личен избор.

Пак напомням: темата беше друга, а не "Какво предпочитате да сте: домакиня или работещо момиче?". Между другото, някой не иска ли да пусне в Клюкарника една подобна тема с анкета (просто от любопитство).

Да чукна на дърво, нямам такива проблеми засега. Но за всички подобни неуредици се надявам, че нещата ще се променят в положителна насока с влизането ни в ЕС.

От всичко прочетено и от моите наблюдения мога да кажа, че който търси намира, останалите се оправдават.
И аз търсих работа по време на майчинството, намерих, страхотни работодатели, но както те са коректни към мен така и аз към тях.
Днес съм болнични с детето у дома, за утре ще намеря човек, защото в офиса имат нужда от хора и работата е много. И знам, че това ще бъде оценено.
Трябва разбирателство и компромиси и от двете страни.

azaf, евала!

Моето интервю мина добре, чакам резултати.

РЕНИ, стискам палци. Дано резултатът да е максимален и после да имаш повод и да почерпиш  .

Аз пък изчетох цялата тема. Много подтеми са приключили обсъждане, но:

Още мога да напиша за нетолерирането на майки (въпреки, че и аз съм майка, и аз проявявам разбиране пред обективните неща) – Вие знаете, как е с яслите (имаше го диплено в една друга тема тук), децата почти от болест в болест влизат, а ако за всяка такава се дава болничен на майката... Все пак работодателите търсят хора, на които могат да разчитат, а не такива, на които само да плащат осигуровките и да им блокират работни места. Нали някой ще трябва да ви замества, докато сте в болничен, или ще се назначава такъв само докато не работите? За това се казва, че не се толерира, защото иначе масово ще се спекулира.

Ще ви разкажа с 2 изречения за нашата фирма – ами имаме си стари служители (млади, но от години работещи тук) – е, идваме на работа и подсмърчащи понякога, понякога кашлящи, понякога даже се вижда, че човекът не е добре. Да не мислите, че шефът е крокодил, който няма да ги пусне да си отидат вкъщи? Не, те самите „не се пускат”, знаят, че няма кой да ги замести, за да се свърши работата. Естествено, има и състояния, в които не може да се работи ефективно. Бяхме малко, станахме повече – т.е. назначиха по-нови кадри. Е, ами едната за един месец два пъти излезе в болничен – веднъж я болеше глава, другия път... й беше студено. За по 3 дни. Не че и болничен донесе – то и за толкова кратко оттегляне за работодателя много файда няма от болничен лист. Други двама решават от време на време, че имат разни работи да си свършват тук там и си пътуват до провинцията с по някой понеделник или петък покрай уикенда. Ми, като им дават – защо не!

Не, майките на малки деца пък въобще не са потърпевши във всички случаи – казвате, че са по-заинтересовани от обикновените неомъжени млади жени да не загубят работата си? Ами кажете ми по кой параграф можете лесно да уволните една майка на дете до 6 години? Не ми е известен такъв. Майка на малко дете може да си ходи или не ходи на работа и свободно да си спекулира с болнични.

Един въпрос към ПетяЛ – къде ги тез заплати по 100-200-250 лева в София? И като има такива, защо при нас хората се ослушват за начални заплати (първите 3 месеца) от минимум 400лева? И то нетни! Искате, за да не отсъствате, да ви гарантират високи заплати – а дали тогава ще дадете детето на детегледачка или пак ще е на градина и пак ще си ползвате голямата заплата? Или ще е изнудване от страна на работодателя, ако ви предложи такъв вариант в този случай!

Много от вас търсят перфектно фиксирано работно време, фиксирана ПЕРФЕКТНА заплата, но дали предлагат и те добри показатели? Защо работодателят да ги предлага, без да постави своите условия - перфектно владеене на чужд език и компютърна грамотност, опит в областта, свършена работа, а не пазене на офисния стол топъл!

Офф... Като стана въпрос за заплати... Какво мислите за работа в офис, на компютър, от 9 до 18 ч. с почивни дни събота и неделя и заплата 350 лв? В момента няма с кого да се консултирам (мъжо е в командировка)
Не държа на повече пари, но работно време пак ме притеснява... а дали ще намеря по-добро е съмнително

Чувала съм и съм пробвала много неща и съм стигнала до това, което ме устройва идеално. И животът ми не очаквам да ми носи повече положителни емоции от тези които вече ми е донесъл и продължава да ми носи, защото по-положителни не виждам как ще бъдат.
Иначе отдавна съм си признала, че имам достатъчно добро самочувствие и не ми е нужно да правя кариера за да се чувствам добре и удовлетворена от себе си и живота си. Като гледам имаш голям проблем с безпроблемния ми живот. В такъв случай едиснтвеното, което мога да те посъветвам е да не ми четеш постингите. За твое добро, не че нещо.... пък и няма да се излагаш със злобни излияния по мой адрес тук пред всички 

Не е лошо според мен, защото има вариант вероятно да си свършваш работата по- рано, ако е по силите ти и да можеш да си тръгваш. Но ако не е така - кофти.

А за заплатите в Сф - как няма да са такива, като за едно място на което ти би работил поне за 400 се редят още 10, които ще са съгласни и на 250

Ами ако теб е усторойва е добре. Като цяло мисля, че това е ниска заплата. Предпологам е тип секретарска/административна работа. Също е важно и дали ще те осигуряват на реална заплата.

Радвам се, че мъжът ти може да ражда деца, да ги кърми, става нощем като реват и ги дундурка, утешава, чете приказки и изобщо е добра майка. В нашето семейство за сега се справяме с една 


Е аз съм по-скоромна и няма да си изброявам титлите и да флудя темата излишно. И също като теб всеки ден научавам по нещо ново 

Е... аз курсове не посещавам (освен езиков), но гледам да наваксвам с опита и познанията по други начини, като същевременно съм и близо до детето си. Като гледам колко ти е натоварена програма за него намираш ли време изобщо? И на мен ми доставя удоволствие това което правя 

На мен пък ми е приятно да готвя. И въпреки всичко не мога да кажа, че цял ден се въртя около печката - не готвя за цяла армия все пак  Планувам обаче един ден наистина да се въртя нон стоп около печката като готвач в собственият ми ресторант. И искрено се надявам да не възпитам децата си в лентяйство по този начин 


Да, добихме вече представа колко грижовна майка си. Типично за всички кариеристки, да опитват упорито да убедят и другите и себе си колко грижовни майки са, въпреки че едва намират време да ги целунат за лека нощ.


В нашето пък има мъжка и женска работа и пак ни е уютно, сготвено и чисто  Аз като прислужница  (на собствен ото ми семейство) си заслужавам парите и се чувствам прекрасно с това си поприще. Харесва ми да си работя за себе си и семейството си и разбира се нямам нищо против, че ти предпочиташ да работиш за други  Съжалявам за ужаса, който изпитваш, когато си вършиш домакинската работа - добре, че не съм на твое място 


Съгласна съм - ние също сме си се изучили, реализирали и го правим чисто САМИ.


Мекици не пържа, такова в къщи не ядем. Ако си вършиш домакинската работа ти гарантирам, че няма да ти остава време да се въртиш от кълка на кълка на кълка. И ще спестиш парите за чистачка на изнемогващия ти от работа мъж.
И друг път не ме край да пиша неща, които не са по темата 
Не разбрахме само като си учила толкова години и продължаваш да го правиш, кога ще дойде момента да работиш и да използваш дипломите си? Много ми приличаш на представителка от съсловието Вечни студенти 

Май няма да може да си тръгвам по-рано
Да, секретарска работа е. И да, заплатата е ниска Но за по-добри заплати (4-500 лв. и нагоре) се явяват 15 човека и тогава моите 2 деца наистина се оказват проблем (както годините, в които съм била в майчинство и съм следвала и съответно не съм работила и опитът ми е по-малък)...
Все пак децата са си проблем за работодателите