- Публикувана: 30 ноем. 2020, 00:16 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2021, 21:52 ч.
Фентъзи и фантастика - 20
Ясна
нямам нищо против да се разкриват от различни гледни точки нещата, но в един момент ми идва твърде претруфано. В началото бяха само
Досадно ми е, чак толкова много гледни точки. А това че всеки се оказва някакъв ходещ бог или полубог ме побърква. То в един момент се оказаха Сияен до Сияен и Вестител до Вестител. Явно Сандърсън е решил да прави втори Малазан. Виденията на Далинар в началото ми бяха много интересни, но сега битките направо ги претупвам - както казах то са бог до бог.
Скрит текст:
първоначалната инфо за нея, бе че са й забили нож в стомаха. Шалан я видя умираща. После тя самата се пренесе в Морето на сенките, въпреки че Ясна я бе предупредила да не го прави. Откъде да знаем, че и Ясна го може? повече от две книги бяхме с впечатление, че Ясна е умряла, нямаше никакви индикации за обратното.
И изведнъж бам - появява се на бял свят. Много мразя такива "съживявания", в Колелото така съживиха Файле, по напълно неземен начин, а тя не бе нито от Стоте етаири, нито по някакъв начин бе супер-героиня.
И изведнъж бам - появява се на бял свят. Много мразя такива "съживявания", в Колелото така съживиха Файле, по напълно неземен начин, а тя не бе нито от Стоте етаири, нито по някакъв начин бе супер-героиня.
нямам нищо против да се разкриват от различни гледни точки нещата, но в един момент ми идва твърде претруфано. В началото бяха само
Скрит текст:
в един момент станаха Шалан, Далинар и Каладин,
Скрит текст:
Далинар, Каладин, Шалан, Ясна, шинският убиец, балдъзата на Далинар, нялко владетели, принца, братовчеда на принца и един куп хора.
Досадно ми е, чак толкова много гледни точки. А това че всеки се оказва някакъв ходещ бог или полубог ме побърква. То в един момент се оказаха Сияен до Сияен и Вестител до Вестител. Явно Сандърсън е решил да прави втори Малазан. Виденията на Далинар в началото ми бяха много интересни, но сега битките направо ги претупвам - както казах то са бог до бог.
Досадно ми е, чак толкова много гледни точки. А това че всеки се оказва някакъв ходещ бог или полубог ме побърква. То в един момент се оказаха Сияен до Сияен и Вестител до Вестител. Явно Сандърсън е решил да прави втори Малазан. Виденията на Далинар в началото ми бяха много интересни, но сега битките направо ги претупвам - както казах то са бог до бог.
Ааа, мисля си, че и повече ще станат, при десет Вестителя и съответно десет ордена Сияйни...
10 книги, като обаче имаш предвид, че това което имаме ние за четири книги той го разделя на по 2 тома, т.е. ако смятаме и Ритъмът на войната дотук са излезли 8 книги. Предполагам сега малко ще забави темпото специално за тази поредица.
някъде гледах, че се очаква петата книга на Летописите да бъде последна от тази поредица.
П. С.
https://en.wikipedia.org/wiki/The_Stormlight_Archive - да, ето, последната пета част на Летописите се предвижда за 2023 г.
П.П. С. И така ето предварителната му програмка (ако коронивируса не попречи)
до лятото на 2021 - Дръзки 3
2022 - Дръзки 4 (с което цикъла се затваря)
2023 - последната част на Летописите
даааа, плодотворен автор е Сандърсън, не като Мартин. Ако успее да вмести и Мъглороден 7 в натоварената си програма, направо му ръкопляскам
някъде гледах, че се очаква петата книга на Летописите да бъде последна от тази поредица.
П. С.
https://en.wikipedia.org/wiki/The_Stormlight_Archive - да, ето, последната пета част на Летописите се предвижда за 2023 г.
П.П. С. И така ето предварителната му програмка (ако коронивируса не попречи)
до лятото на 2021 - Дръзки 3
2022 - Дръзки 4 (с което цикъла се затваря)
2023 - последната част на Летописите
даааа, плодотворен автор е Сандърсън, не като Мартин. Ако успее да вмести и Мъглороден 7 в натоварената си програма, направо му ръкопляскам
Днес попаднах на тази статия - знаехте ли, че Роулинг е мислела да убие Рон още в третата книга? https://blog.orangecenter.bg/10-malko-izvestni-fakta-za-dzh-k-ro … ing-i-hari-potar/
Това писателите понякога са много злобни хора!
Това писателите понякога са много злобни хора!
Малко впечатления от "Малка омраза".
Не съм от горещите фенове на Абъркромби, нито от превъзнасящите Глокта, но беше приятно пак да попадна в Света на Първия закон, въпреки че го намирам за доста схематичен и недоизмислен.
15 години след събитията от "Червена страна", Съюзът пак има проблеми със северняците, но те не са толкова съществени, колкото движението на Трошачите и Подпалвачите - Абъркромбовска версия на лудитите от ХIХ век. На сцената са децата на вече известните ни герои - принц Орсо, синът на Джизал и Терез, дъщерята на Глокта Савин, Риккъ - дъщерята на Кучето и Лео дан Брок, синът на Хал и Фенри. Пак е пълно с битки, интриги и двубои, но този път социалната тематика е сред основните и до голяма степен е двигател на действието (лично за мен - в повече от необходимото).
Какво ми хареса - забележителното развитие на Абъркромби в посока стил и постигане на дълбочина на образите (особено женските). Героите му са в много по-голямо развитие, отколкото в предишните поредици, действието е много по-динамично, наситено със събитийност, обратите се получават по-убедително, а паралелните истории се събират по-естествено в едно общо цяло.
Какво не ми хареса - повтарянето на едни и същи похвати. В стремежа си постоянно да "обръща шаблоните" на фентъзито, Абъркромби превръща самото им обръщане в шаблон, който лично на мен вече ми досажда. На моменти чак забравях, че съм в началото на нова поредица заради постоянни dеjаvu-та с предишните книги. Цинизмът, който ме забавляваше в "Първия закон", вече също ми идва too much.
Обща оценка - като литература, "Малка омраза" ми достави удоволствие, но като фентъзи-свят, спокойно можех и без нея. Поне си припомних, защо Сандерсън ми доставя доста повече наслада от Абъркромби.
Не съм от горещите фенове на Абъркромби, нито от превъзнасящите Глокта, но беше приятно пак да попадна в Света на Първия закон, въпреки че го намирам за доста схематичен и недоизмислен.
15 години след събитията от "Червена страна", Съюзът пак има проблеми със северняците, но те не са толкова съществени, колкото движението на Трошачите и Подпалвачите - Абъркромбовска версия на лудитите от ХIХ век. На сцената са децата на вече известните ни герои - принц Орсо, синът на Джизал и Терез, дъщерята на Глокта Савин, Риккъ - дъщерята на Кучето и Лео дан Брок, синът на Хал и Фенри. Пак е пълно с битки, интриги и двубои, но този път социалната тематика е сред основните и до голяма степен е двигател на действието (лично за мен - в повече от необходимото).
Какво ми хареса - забележителното развитие на Абъркромби в посока стил и постигане на дълбочина на образите (особено женските). Героите му са в много по-голямо развитие, отколкото в предишните поредици, действието е много по-динамично, наситено със събитийност, обратите се получават по-убедително, а паралелните истории се събират по-естествено в едно общо цяло.
Какво не ми хареса - повтарянето на едни и същи похвати. В стремежа си постоянно да "обръща шаблоните" на фентъзито, Абъркромби превръща самото им обръщане в шаблон, който лично на мен вече ми досажда. На моменти чак забравях, че съм в началото на нова поредица заради постоянни dеjаvu-та с предишните книги. Цинизмът, който ме забавляваше в "Първия закон", вече също ми идва too much.
Обща оценка - като литература, "Малка омраза" ми достави удоволствие, но като фентъзи-свят, спокойно можех и без нея. Поне си припомних, защо Сандерсън ми доставя доста повече наслада от Абъркромби.
Колибри ще преиздават митовете на Николай Кун: https://www.colibri.bg/knigi/1975/nikolaj-a-kun-starogrycki-lege … np-EfFyoCO8m1lYAQ
Внушавам ли си или е тренд? След книгите на Стивън Фрай, издавани от Еднорог, Митологията на Едит Хамилтън от Изток-Запад и две книги на тема гръцка митология на Бард (от тази година), имам чувството, че издателствата се състезават?...
Внушавам ли си или е тренд? След книгите на Стивън Фрай, издавани от Еднорог, Митологията на Едит Хамилтън от Изток-Запад и две книги на тема гръцка митология на Бард (от тази година), имам чувството, че издателствата се състезават?...
Кои бяха Хал и Фенри, че нещо ми се губят като герои?
@ EliDiSi
Летописите 1/ Пътят на кралете https://chitanka.info/book/6887-pytjat-na-kralete
Летописите 2 /Сияни Слова https://www.rulit.me/series/letopisite-na-svetlinata-na-buryata/siyajni-slova-get-381576.html
https://www.rulit.me/books/siyajni-slova-read-381576-1.html
Летописите 3 /Заклеващия https://www.rulit.me/books/ptyat-na-kralete-iii-zaklevashchiya-read-501682-1.html
За Летописите 4 /Ритъмът на войната преди около две седмици проверих в Замунда и още ги нямаше, малко ще почакаме.
На мен Монца и Червена страна не ми харесаха, за разлика от Първият закон.
Летописите 1/ Пътят на кралете https://chitanka.info/book/6887-pytjat-na-kralete
Летописите 2 /Сияни Слова https://www.rulit.me/series/letopisite-na-svetlinata-na-buryata/siyajni-slova-get-381576.html
https://www.rulit.me/books/siyajni-slova-read-381576-1.html
Летописите 3 /Заклеващия https://www.rulit.me/books/ptyat-na-kralete-iii-zaklevashchiya-read-501682-1.html
За Летописите 4 /Ритъмът на войната преди около две седмици проверих в Замунда и още ги нямаше, малко ще почакаме.
На мен Монца и Червена страна не ми харесаха, за разлика от Първият закон.
Скрит текст:
Червена страна В случаят с Монца тя ми запричила на граф Монте Кристо - надхвърли мярата, стана причина за смъртта на хиляди хора, настрои Морвир срещу чирачката му, стана причина Морвийр да избие десетки хиляди хора, като насрещен акт на отмъщение, принуди Карлот Айдър да действа срещу Глокта и оконтачелно й съсипа живота...и за какво? защото брат й всъщност беше лошият.
Скрит текст:
Първият закон ми допадна защото там имаше някаква поетична справедливост, как накрая Глокта тържествуваше над враговете си, които направиха и невъзможното да го стъпчат. ми беше ужасно хаотична, а за капак умря и Коска.
Кои бяха Хал и Фенри, че нещо ми се губят като герои?