Фентъзи и фантастика - 20

Аз дори още не съм гласувала
Като наближи края на темата, тогава.
А иначе вече завърших две фантастики за 21-а - "Трите стигми на Палмър Елдрич" на Филип Дик и "Лебедова песен" на Робърт МакКамън.

И според мен не трябва да включваме мистерии и ужаси.
Аз също не съм фен. Ако някой иска и няма такава тема - да направи.
В темата за големите загадки, например, се включват криминални случаи. За мен не са загадка, а неразкрити криминални случаи.
Понякога се пише само за такива и това, което наистина ме интересува се губи в случая Дятлов и изчезналите момичета.
Предлагам тук да не става подобна "манджа с грозде".
Темата може да върви бавно, но поне е по същество.

Какво общо имат ужасите? Дай тогава да направим темата за художествена литература изобщо...

Ужаси, трилъри, мистерии и т. Н мисля си имат отделни места, според мен темата си е точно както трябва да бъде.
За анкетата, когато темата свърши и бъде заключена никой вече няма да влиза и гласува, аз мисля, че ние доста бавно изписваме темите, така че, който иска, има предостатъчно време да гласува.

Гледах скоро, че ма 16 февруари излиза 4-тата на дворовете на Маас, ако някой я чака👍

Хепи, по принцип когато е създаван жанра, не е имало такова изкуствено деление.

Да речем по времето на Жул Верн, Лъвкрафт, Р.Хауърд и пр. фантастика е значело всичко приказно и митично, без значение дали ще става дума за  подводници ("20 000 левги под водата") или за света на Конан варварина. Дълго време и Лъвкрафт е определян като фантастика, макар днес да го считат за баща на ужаса. Лично за мен той е п психо с нотка на мистерия, но мисълта ми бе друга. Рядко имаме "чиста фантастика" или "чисто фентъзи". Ето сега например много хора са номинирали книга на Стивън Кинг.  Тя е социална дистопия, но в същото време Стивън Кинг  в Институтът, поне за мен засяга тема сходна с "Аз съм легенда" - оцеляването на един вид за сметка на друг.
В този смисъл казвам, че може да се помисли за разширяването на темата. Самият Кинг е преди всичко автор на ужасите,  малко са изключенията му извън тази тем

Наясно съм, че подобно решение изисква сериозно дебати и какво виждате самият аз не съм предлагал промяна на името. Въпроса е, че  според мен е безмислено да раздробяваме тематиката излишно, когато много от книгите се припокриват в няколко жанра, които са близки.*




Иначе Моето предложение бе за друго.

АНгелче, да предопололожим че темата свърши някъде май месец. Казвам примерно.

До 31 декември няма да можем да направим нова анкета за прочетени книги, и преди правехме след зиминя панаира на книгата, а сега с корона кризата четенето ще върви още по-бавно. Аз лично не съм закупил и една нова книга, за да нямам контакт с външни хора.

Времето между май и декември какво ще го правим.

Също така в миналото е имало такива теми, в които гласуването а започвало в едната тема и  си е продължавало в другата. Нели бе организирала няколко такива, не предлагам нещо ново.

ОБратно  - преди две-три години, когато имахме само за фентъзи и само за фантастика гласуване, влачихме за едно от двете неща гласуването до края на темата, което стана в края на септември и после бе трудна хем гласуване за фентъзи, хем и номинации.

Разбира се не припирам да взимаме решението сега. Просто правя предложение, все пак има време близо 25 страници още така че няма закъде да бързаме.

впрочем ето ви още една възможност - темата да стане годишна и да може да е повече от 50 страници. Това предполага разговор с модератор, но не ми се иска да вземам такова решение без вас.

Аз мисля, че доста по рано ще свъши тази тема... Годишна тема няма нужда, излишно тежко става...
Аз криза в четенето не виждам, ако толкова те притеснява короната има онлай покупки🤷‍♀️даже като всичко е затворено четенето върви повече...

Не съм съгласна с никое предложение
Ако някой има да споделя мнение в множество жанрове, да си направи блог
Темата си е добре

Именно, темата съществува от години в този си вид, върви много добре, не виждам никаква причина да променяме каквото и да е...

Не съм много активна по отношение на коментари, но така както е и фентъзи и фантастика ми харесва много, дори много повече от преди, отделни номинации за единия и за другия жанр също не мисля че са нужни. А който не харесва "грамофоните" да го подмине, но понякога има доста интересни неща в "грамофонните им плочи", не се заяждам. За смяна, нямам мнение, по-скоро не, няма проблем да минем тема без номинации, или в края й, или поне за мен.

 Между другото много ми харесаха испанските корици на "Мъглороден" луксозни, твърди, релефни, ако имах място щях да си купя само заради тях

Започнах  да чета Деца от кръв и кости на 155 страница съм вече (около една трета от книгата). Книгата се чете леко, езикът е четивен, действието - наситено, тематиката поне за мен е интересна.
Някак не мога да не се сетя за сериала Мерлин, който се въртеше преди някоко години, ей такива сравнения ми избиват. И тук Няма да лъжа, че няма клишета, но като цяло сюжета ми доста по-интересен от редица фентъзита, които съм изчел напоследък.

Повече подробности - след пълно изчитане.

Като спомена блог, ще се възползвам, да се похваля в тази тема - с помощ от темата за въпроси и отговори (?Въпроси всякакви?), си направих два блога. Единият е за хобита и книги, днес пуснах първия си пост в него - за Уебтуун е ... и Хадес и Персефона
https://rasnineshta.blogspot.com/2021/02/lore-olympus-punderworld.html

Прочетох до края "Деца от кръв и кости." на Томи Адейеми Първо искам да кажа, че за мен книгата е хубава. Типично фентъзи, в него се говори за магия, но също е засегната темата какви хора искаме да сме. Какво кралство иска да гради един крал - върху лъжи и кръв или върху човещина; как понякога добрите намерения преминават в насилие; как добронамерни, но слаби хора вършат злини; и че любовта не е достатъчна когато ти е поверено да защитаваш цял народ - трябва първо да научиш другите на уважение.
Това, обаче което не ми хареса, е че книгата е политизирана. В ролята на жертвите отново са "черните", а господстващата раса  са "белите". И сякаш не е достатъчно ясно казано, ами е подчертано и в благодарностите. Не съм съгласен, че задължително трябва да има расово разделение,   в една книга, когато има жертви и потисници. В историята много пъти бели са потискали бели. Черни също са потискали черни (на Африканският континент, а и не само там. В Индия хора от една раса се потискат на класов принцип).   В този смисъл, считам че цялостният замисъл е добър, но ми се щеше да не се вкарва толкова расовият замисъл в него.

Както казах подобен елемент - на преследване на хората имащи магия - съм гледал в сериала "Мерлин", и там нямаше значение кой от коя раса е.

Въпреки това Като цяло книгата ми хареса,. Ако ме питате препоръчвам ли я, да препоръчвам я и се надявам да хареса и на вас-

П.С. Гледам че на английски историята   има второ част. Не съм сигурен дали бих я чел, дори и да излезе на български, просто нещата ми изглеждат много завършени  в този вид.

Почти месец и половина, за да завърша "Ритъмът на войната", ама най-после приключих.
В момента не знам, кое е по-силно - удовлетворението от финала или облекчението, че най-после свърши. Май второто. Та, най-пресните ми безспойлерни впечатления.

Първо - колкото и да съм зашеметена от размаха на фантазията на Сандерсън, каквото и страхопочитание да изпитвам пред Космера, ми се иска най-приятелски да му кажа: "Адски си многословен, пич! Историята в 1300 страници можеше спокойно да се побере в не повече от 800 и щеше само да спечели от това!"

Второ - който е в състояние да чете в оригинал, нека го направи. Армията от герои и плетеницата от сили, субстанции, пориви, магически предмети и т.н. и без това са достатъчен лабиринт, за да ги проследяваме в тоталната каша от имена, избрани от преводачи и редактори - в случая дует в състав Цветана Генчева и Венелин Пройков. На тях едно искам да кажа: "Мост" е конструкция за преминаване над препятствия. "Мостик" е оградена част на палубата (или на някоя платформа), предназначена за разполагане на управление или наблюдение. Скъпи дует, променяйки първото с второто, вие не просто сменяте една дума с друга, която ви звучи по-добре - вие променяте смисъла и значението на ролята, която Сандерсън е отредил на мостоваците в цялата поредица. Дори да се съглася, че "душеваятел" звучи по-добре от "превръщател" или че Неверен и Безистинен може да значат едно и също, замяната на Мост 4 с Мостик 4 за мен значи единствено и само лошо познаване на българския език, нищо друго.

Трето - цялостното темпо на "Ритъма на войната" ми напомня малко на класическа симфония: след силното начало, части 4 и 5 на книгата са нещо като награда за оцелелите от междинните две. Определено се иска търпение и воля да не заспиш, докато се преодоляват втора и трета част, но си заслужаваше.

И накрая - поне за мен "Ритъмът на войната" е много, ама много по-добра от "Заклеващия", която почти ме отказа от Летописите на Светлината на бурята. Което не значи, че е на нивото на "Пътят на кралете".

Полезно ревю
Аз не съм я почвала, чудя се дали да я почвам Явно е достатъчно подробна, та позабравили детайли от предните да я четат без да си припомнят предните книги. Определено ще я чета на английски

И аз я имам, но някак се наситих на Сандърсън. За момента. Едва бутам "Оковите на скръбта", а толкова харесвам Уаксилий по принцип.
Прочетох две книги на Стивън Кинг междувременно и пак съм до средата на горната. 😁😊😀