Фентъзи и фантастика - 20

Спенса и мен ме дразнеше отначало, но пък се влюбих в . Неговата линия ми беше много интересна. В последствие нещата се оказаха много логични и си дойдоха на мястото.
От разчистването нна озонците се сдобих с една митология за 5 лв. Мой роднина ми имаше енциклопедични познания за старогръцките митове и не ми се е налагало да помня нищо. Сега, като няма кого да питам, ще ми се наложи да чета.

@ ppp qqq аз искам да припомня, че не можем да мерил със съвременно мерило древногръцката митология. Там са се колели брат брата (например историята на Пелопс) и майка е проклинала сина (Мелеагър) като добро утро, а сестри са спали с братя (Хера- Зевс)и племенници от чичовци (Персефона- Хадес)и братовчеди с братовчедки. (Тезей-Елена)

Медея е вещица  и дъщеря на владетел, не можем да я мерим с обикновения аршин, защото тогава владетелите са вярвали, че всичко им е дадено от небето. Въпреки това Медея отдава всичките си мечти на един мъж - Язон .Тя предава родината и семейството си заради него, краде семейна реликва, а той и изневерява. Да, отмъщава му жестоко, но това отмъщение не е по-странно от това на Данаидите или на Климентсестра, или пък на Електра и Егист- То е в духа на традициите на Древна Елада. ОСвен това Медея са се самонаказва, убивайки неговия син, който обаче е и нейн. Така тя прекъсва връзката си с Язон, един вид отрича го.

Вторият случай е по-ясен. Медея вече не вярва в любовта, търси сигурност, намерила си е богат, влиятелен и възрастен мъж, при това - цар. Има син от него, нормално е да вярва, че ще я наследи.
Изведнъж се пръква някакво копеле на Посейдон, който е завареник на Егей. Ако мерим със средновековното и античното  мерило - разбира се, че ще го трепе. Дори до 14-15 век, е било нормално да се отървеш от претенденти, които не са легитимни, но са достатъчно близо до родствената линия, за да оспорят твоята легитимност. Примери много.  Не е зле и да си спомним как реагира Хера на копелето на Зевс, Херакъл. Или че когато Зевс научава, че ще има претендент за трона на какви мъки подлага Прометей. Ама иначе Зевс е много добър. Тогава такива са били техните разбирания как да пазиш мястото на царица и съпруга - с рязане на глави.

Тезей има предимството, че е син на един от тримата най-велики богове. Достатъчно е да си спомним, как се гмурва в морето и самият Тритон - син на Посейдон - му помага, защото му е брат.
Ако мерим с мерилките на онова време любовта на Медея е трагична.
В първия случай тя възлага всичките си мечти на Язон, във втория - на това сина й да седне на трона на Егей. И в двата случая разбиват илюзиите и на прах.
Това че някоя жена е била принцеса в онова време не я прави автоматично значима личност, или нещо особено или да й дава кой знае какви привилегии. Тази титла в древността няма нищо общо с титлата принцеса през 14-15 в. в Западният свят или 8-9 - в във Византия.

достатъчно е да си спомним, че и Елена е принцеса, и при това дъщеря на Зевс (полубогиня и то - каква!), а същевременно братовчед и Тезей,братята й Кастор и Полукс, Менелай и Парис-Александър, Деифоб я подмятат насам-натам. Дори е изложена  буквално на търг, кой цар да я вземе, преди на Одисей да хрумне гениалната идея да се допитат до нея самата, а царете да обещаят да помагат на избраника

 И това е дъщеря на Зевс! Защо смяташ, че Медея която е една една принцеса "чужденка" е имала повече влияние? Пак казвам, нека мерим с тогавашните мерки, а не с днешните. Да, Медея изглежда жестока, защото има силата да се бори за своето в един мъжки свят.* Нима майката на Мелеагър която го проклина на смърт, защото неволно е убил вуйчо си не е жестока?Не е ли жесток Агамемнон според днешните разбирания, че е готов да жертва дъщеря си заради благото на войската и личните си амбиции? Не е ли жесток Аякс Ойлеев, който изнасилва Касандра или пък бащата на Диомед, който гризе със зъби черепа на враговете? нима Ахил не се гневи твърде лесно и не поругава трупа на Хектор? Света на древните гърци е бил жесток и суров.
Доблестни герои като Аякс Теламонид и Хектор са рядкост.- Показателно е, че нито единият нито другият доживяват щастлив край.

*В някакъв смисъл бих приел Медея за символ на феминизма.


@ Windekind, атносно Спенса  

На мен "Цирцея" много ми хареса, харесвам как пише Маделин Милър. Не мисля, че идеята на авторката е била да възкресява обективно един мит. „Цирцея“ е роман, посветен на израстването. Със забележително майсторство Милър извайва сложния и многопластов образ на героинята си като богиня, любовница и майка. Тя преминава през всички етапи на женствеността, трупайки опит и мъдрост, като претърпява най-голяма промяна именно заради преобразяващата сила на майчинството. Не е безгрешна, но в един жесток и брутален свят, в който дори и богините понякога са само разменна монета, Цирцея успява да опознае себе си и да се превърне в нещо различно от безсмъртна, просто преминаваща през вековете.

Това видях аз .

И аз харесах Цирцея, и то много! За разлика от Стивън Фрай, Лора Сняг, вземи му прочети итерпретациите. Установих, че подобно нещо не е за мен. Аз искам да чета мита в оригинал и да си правя изводи, или да чета книга като Цирцея. Но не и разсъжденията на някого за митология. Даже вашите тук не ги дочетох, а са кратички...
И някои не сме чели още Към небето

Цирцея като образ ми харесва много повече от Медея. Имам предвид митологичната, а не тази на Милър.
И аз смятам, че тя пише красиво, но реално основното, което е направила, е да препише митовете и да добави своите мисли и чувства. И двете й книги следват плътно митологията, само някои детайли са променени. Не смятам, че това е същото, като да измисли свой сюжет.

Стивън Фрай от самото начало заявява, че преразказва. Неговите книги са преразказ, не паразитни произведения.
За мен тези на Милър са точно това - демонстрират нейната гледна точка и обиждат митологията, но тя не е измислила нещо свое, възползва се от готов материал, който представя като оригинална творба.
Джон написа, че не трябва да се мери по днешните критерии - ами тя прави точно това и в двете си книги. Обяснява непрекъснато колко отвратителни са войните и как всички герои трябва да се покаят и да се срамуват от себе си. Колкото и да ми хареса стила й, това ми се видя обидно. Синът на Одисей от Пенелопа за мен е изключително отблъскващ образ (в нейната книга, не по принцип). За образа на Цирцея написах в статията - буди най-вече съжаление.

Аз споделих какво смятам за романа, не ангажирам никого с моето мнение. Аз като си харесвам нещо си го харесвам . Нямам проблем, че някой друго не го харесва, Книги много, читатели различни и както често казвам, още не се е появила тази книга, която ще се хареса на абсолютно всички.

Аз не споря с теб, допълних си мнението и отговорих на Джон и Хепи.
И това е към Хепи: За мен точно Милър разсъждава на тема митология, а Фрай преразказва точно, като от време на време пуска от своите шеги. Но в неговите книги няма лични мнения.

При това полжение аз вероятно бих прочел Фрай, но не и Милър. Нямам нищо против да се използва митологията (и Р.Хауърд и Толкин са я използвали), но да използваш определени имена и да променяш историята им както ти дойде ми се струва гадно, лицемерно и нечестно.
Гледал съм такива филми и сериали, от които само името беше останало (например Вашингтон, окръг Колумбия) - не бяха хубави. Човек очаква друго.


П.С. Благодаря на pppqqqq че ми разясни разликите между двамата автори. Иначе аз съм чел предимно митологията на Кун, Илиядата и Тиванския цикъл  в превод и  пр.

Може, в мен също събуди други чувства и ми беше красива и приятна за четене. 
В крайна сметка и тогава може да е имало хора, които не харесват войната. И затова не намират място в света .
Паразитно произведение за мен е точно Фрай С нищо не допринася, само вмъква някакъв уж хумор. И отново им приписва днешни чувства и не добавя нещо свое...но не оформено със сюжет, а като комикс...
И на мен не ми пречи, че сме на различни мнения, не натрапвам своето, само споделям.

Сигурно в античността е имало и хора, които не харесват войната, но обикновено са били от простолюдието и гласът им по онова време не е бил силен. Пример - Терсит.
Владетелите са разчитали на войната за да се обогатяват с плячка, затова с радост са тръгвали на война. рядко някой е бивал убит от тях, имали са по-добри доспехи, оръженосци, а и рядко е имало чак такива големи конфликти като Троянския.
Елините са живеели в суров свят. По времето на Александър Велики майка му е убила баща му (така де, платила е на убиеца му), а приятелите му са организирали убийството на Александър, когато е престанал да им е полезен. Селевк май даже се е оженил за  Роксана, вдовицата на  Александър. И никой не се е впечатлявал от тези неща. Затова казвам, че не можем да мерим с днешния аршин. Ясно че ако мерим с днешния аршин, половината че и повече средновековни и антични деяния ще ни с е сторят ужасни, жестоки, брутални и пр. - но трябва да ги отнасяме към тогавашното съвремие.
на мен също не ми пречи,  че има различно мнения, съвсем нормално е.

Фрай е като Кун - просто митология, но преразказана в друг стил. Същото е при Едит Хамилтън, която май е доста позната на запад. Като учим митовете от такива книги, а не от древногръцките оригинали не осъзнаваме, че има леки разлики и пропуски.
Понякога объркващи - примерно Надеждата и кутията на Пандора. Можете ли да ми кажете дали е излязла, или не, но без да гледате в Гугъл? В различните версии е различно
Фрай се стреми да бъде изчерпателен и описва различни източници. Но нищо не е измислил от себе си (той няма такива претенции).

П.п. аз като чета епос, го чета заради битки и подобни неща. Не ми изглежда правилно някой да напише отделна книга, в която да обясни (това е една от основните теми на Песен за Ахил), че всички, които харесват епоси са грешници, или че мъжете са токсични и ги харесват, а жените - не.

Мога. Не е. Надеждата е единственото, което остава в кутия (според Кун). Разбира се не знам как е при другите автори.


П.С. Ами това обяснение е супер опростенческо. Както казах такава е била епохата. Патриархална. Мъжете са разчитали на войните за плячка, нормално е да  харесват войните. Жените пък много често сами са ставали плячка в резултат от войни или са губели бащи, синове, съпрузи, братя, нормално е да не се радват. Надявам се не се налага като се чете книги да се обяснява структурата на обществото.

Вярвам, че и тогава много хора не са харесвали войната. Просто е начин за печелене на пари и блага, както си е било винаги.

А по повод митологичните адаптации все още ме очаква да прочета "The Silence of the Girls" на Пат Баркър, която доста отдавна си бях купила на английски. Лабиринт бяха обявили, че ще я издават, но още не е излязла. Та тази книга показва женските гледчни точки за Троянската война.  А тази година излиза и историята на Ариадна, романизирана версия.

Аха
Ама това не променя чувствата ми към тези книги
Вече се убедих да не чета и купувам книги по препоръки...така убедително ги защитавате, но не са моите и това е.
Просто не ме вълнува историческа точност. Вълнува ме как е написано и какви чувства събужда в мен.

Абсолютно, Хепи. И аз съм се убедил да не чета  книги по препоръки, откак се излъгах да прочета Ериксън (а толкоз масово беше харесан Малазана).  По същия начин се излъгах навремето и за филм -  "Аз мой милост и Айрин", заради големите реклами

Оттогава не се впечатлявам.О, разбира се имам предвид какво е новото, но ако не ми е интересно - не го дочитам или пък само отгоре-отгоре.

Просто всеки си има вкус.