Фентъзи и фантастика - 20

Аз зачетох "Сребърна приказка" на Наоми Новик и не мога да спра... Много е зарибяваща. Харесва ми стила на авторката.

По две причини - първо ограничили съм излизанията  сред тълпи до минимум.
И второ - вече нямам място в библиотеката (e, почти) за книжни тела, затова чета електронно. имам няколко хиляди книги в седем-осем стаи, мазета, гараж и пр. Чувствам се като Троцки през 1917 (той имал цял влак само за него и цял вагон само с книги)


Сребърна приказка е Много добра, но и Изтръгнати от корен си я бива. Да, малко напомня на  трилогията за шамана на Робин Хоб, ама и тя е  хубава, макар по друг начин - вплетени са много митове от древнославянския/ древноруския фолклор и в едната и в другата книга, но  митовете са различни. Явно такива приказки свързани  фолклора са модерни сега, включително и Деца от кръв и кости - тя пък е свързана с африканския фолклор. Все пак аз предпочитам славянския, а май четох че Катрин Арден е полякиня.

Джон, Арден я има на руски в рулит.

Аз не съм чела някои от книгите и затова не мога да коментирам.
Но, заради това изречение, се подписвам безрезервно:

"От друга страна, искам Уорнър Брос да страдат (ако може да фалират), заради уволнението на Джони Деп."

Тук и аз се подписвам с две ръце.
--------
от написаното в блота не съм чел само Цирцея и книгата на Лий Бардуго. Доколкото помня от митологията Цирцея и коварна магьосница, която превръща мъжете в животни, според техния порок, а после се проявява и ревнива и не пуска Одисей да си ходи 7 години от острова й. Някои твърдяха, че Мартин я е използвал, като модел за Церсей. Ако са я смачкали до домакиня, мога само да съжалявам. Цирцея на Омир си има своето очарование. За пореден път се убеждавам, че оригинала не трябва да се преправя.

Цирцея или Кирка наистина наподобява името Церсей, вероятно има и някаква друга връзка. Но като цяло тя е много свястна (в митологията).
За седемте години - бъркаш я с Калипсо; тя не е ревнувала Одисей, пуска го без проблем и остават в добри отношения. Освен това екипажът му се е чувствал добре в нейните владения. Одисей остава около две години при нея, по собствено желание и накрая тя му обяснява, че трябва да отиде в Подземното царство, за да чуе пророчество от мъртвия Тирезий. Дава му насоки как да премине покрай опасните същества по пътя (примерно сирените).
Превръща мъжете, които отидат до пещерата й в свине. Освен това е превърнала Сцила, която е била нимфа, в чудовище. Това са си нейни лични дела, които не са подробно обяснени в митологията. Маделин Милър ги обяснява по неин си начин (накратко - Цирцея винаги е жертва и тъжно онеправдано същество).
Цирцея е леля на Медея и когато Медея и Язон я посещават за кратко (на връщане от похода за Златното руно), тя ги гони, защото е отвратена от Медея. Медея убива малкия си брат, за да забави корабите на баща си, които ги преследват (което леля й разбира впоследствие). Изглежда Медея по начало е имала тенденция да убива деца, още от преди Язон да й изневери.

Може да съм в грешка, но аз май съм чел текстове, че   Хермес е този който насочва Одисей към Тирезий, а на Цирцея.За седемте години  и че я бъркам с Калипсо сигурно си права обаче.

Не само в свине ги е превръщала, има и лъвове и други такива. Поне често я изобразяват с лъв до нея.  Доколкото знам  е имало магия, всеки мъж да се превърне в животно според порока си - лакомия, леност, похот и пр. Конкретно спътници на Одисей са превърнати в свини.


Медея е трагичен образ - отдава целият си живот и мечтите си на един мъж, а той я предава. За да си отмъсти, си отмъщава чрез децата му, които обаче са и нейни деца. Когато говорим, че в древногръцката митология някой убива роднини това не може да се мери с днешното мерило. Това им е било като добър ден.
Самата идея за историята за Златното руно е за  несбъднатите мечти, за разбитите илюзии, за отнетите надежди.


П.С. Тирезий явно е бил много популярен персонаж. Тиванският цикъл е писан от Есхил 9 века, след като Омир създава Илиядата, но се отнася за времето преди събитията в Илиада и в него е намесен Тирезий.

Да,така е. За древните гърци и римляни властта е всичко. Заради властта са готови да убият и най-близкият си роднина.

Медея има доста дълга история след убийството на децата от Язон - тя сключва брак с бащата на Тезей (самият Тезей е бил вече роден от друга жена и е живеел другаде). Когато Тезей отива да се запознае с баща си, магьосницата разбира кой е той мигновено и решава да го убие, като настройва съпруга си срещу него. След известни перипетии царят разпознава сина си и се обръща срещу нея, но Медея бяга по магически начин, заедно със сина си Медос (ако не бъркам името). Двамата отиват в земите на днешен Иран и управляват там (народът миди или мидийци е наречен на тях).

Придава й се трагичен ореол, заради трагедията посветена на нея, но според мен доказателствата сочат, че просто е била зла.

Хермес също насочва Одисей. Освен това той го праща при Цирцея и му дава билка, която да го предпази от превръщането в животно. Не съм сигурна дали това за различните животни го има в митологията или е само във филма на Холмарк с Арманд Асанте. Цирцея е имала опитомени лъвове и други животни, но май никъде не пише, че са били хора преди това.

Ами какво се чудим.

Брат се жени за сестра, за да се легитимира (Зевс)
съпругата се наговоря на два пъти с другия брат,  срещу брата-съпруг (Хера прави заговори с Посейдон срещу Зевс)
Медея убива децата си, за да накаже съпруга си
Данаидите убиват съпрузите си, по заповед на баща си
Агамемнон е готов да пожертва дъщеря си за  да завземе  Троя и да получи слава и богатства –(така де за честта на Менелай)
Майка проклина сина си да умре, защото е убил брат й (историята на Мелеагър)
между съюзници избухва свада за жена (Агамемнон и Ахил)
съпруга изневерявава на мъжа си, после  прелюбодееца е убит, а тя решава да привърже съпруга си към себе си с чудодейно Биле и така неволно го убива (случката с Деянира и Херакъл)

и пр.


----
относно Медея - случката с Тезей, за мен допълва трагичния ореол на Медея. Медея се надява най-накрая да заживее нормално с мъж, но вместо това идва синът му с претенцията да бъде цар вместо нейният син и да я изгони от дома й. Нормална е реакцията. Медея през цялото време се отбранява, проблема е, че е жена в един мъжки свят и се отбранява с женски средства. Ако това което тя го прави го беше направил мъж - да убие конкурента си - щяха да го нарекат герой. Показателно е какво става в "седемте срещу Тива" Брат брата убива, но Етеокъл е герой, въпреки че просто е защитавал трона си. Когато Медея прави същото за сина срещу Тезей, тя е "зла" и "вещица", защото е жена  и защото не размахва меч.

В крайна сметка мечтите на Медея са погубени на два пъти - веднъж от Язон и втори път от Тезей - тя е прокудено в някакво забравено от Бога царство на другия край на света. Много е чувал някой за мидийците в Европа.

П.С. не смятам, че някой в  древногръцката митология може да бъде  определен като "добър" или "зъл", там нравствените разбирания са други. Като че ли най-морално чист сред героите са  "Големия" Аякс  Теламонид и Хектор, но и това не са абсолютни стойности.

Ако Медея е могла да избяга с порасналия си син, значи е могла да избяга и с децата от Язон, вместо това ги убива, за да му отмъсти.

Освен това, кой й е виновен, че Тезей се доказва многократно като герой, докато нейният син просто си седи в очакване да наследи престола.

]Язон е първата й любов  (и най-истинска), нормално е ревността към него да е по-голяма.  В случая с Язон тя жертва родината си,   предава баща си, и подстрекава сестрите си, краде свещен предмет, който семейна реликва - и всичко  заради Язон, а той й изневерява. Нормално е да е смъртно обидена и да ревнува.
В случая с бащата на Тезей просто е искала сигурност за  себе си. Оженила се е за по-възрастен мъж, който е цар. Много жени го правят.

Синът й е бил син на царя, а Тезей - не. Той е бил  копеле на Посейдон. Нормално е било да очаква сина й да наследи Егей.
Тезей израства като герой, защото е син на бог. Имаше една  хубава приказка на Агамемнон, към Ахил, че и той щял да бъде толкова храбър "ако богиня бе моята майка"

П.С. Макар Агамемнон да не ми е от любимците конкретно тук съм съгласен с него - какво, Ахил е само на крачка от безсмъртието мушкат го с копия, удрят го с мечове, той не умира, а и има  божествени доспехи - защо да се страхува? Каква смелост се иска тук, като знаеш, че освен едната пета друга място  слабо нямаш?

За мен тази любов, заради която се извършват толкова престъпления, е извратена. Няма оправдание - ако в реалността (т.е. извън митологията) се случи подобно нещо, това би означавало, че тази жена е пълна психопатка. Не смятам, че нейните обстоятелства в живота са били лоши - тя е била принцеса и не е имала проблеми със семейството си, преди появата на Язон. При всички случаи е щяла да бъде омъжена за владетел.

Брех, скрихте ми шапката. Да взема да хвърлям по едно око на книгите на Стивън Фрай

Аз точно заради Стивън Фрай ги помня толкова ясно. Освен това, докато ги четох сверявах някои неща с Интернет и Кун. После взех и тази на Едит Хамилтън, но тя е много съкратена, не може да се сравнява. Поне изданието е красиво.