Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

Тита как става това с прощаването. Простих на всички, обаче това не иска да си ходи, дори и след химио и не знам какво да направя вече.

Офф, бе Тита!!! За пореден път ги пишеш тези глупости! Може ракът да е от стрес, генна аномалия, отрови от храна, въздух, вода, но не и дали си простил или не! Това са пълни глупости! И обикновено добри хора страдат и са болни, най-големите изроди са си живи и здрави и болест не ги лови!
И дали ще се излекуваш зависи от техника, лекари, адекватно и модерно лечение, а не дали прощаваш или не!!!

OK

Все едно чета за моята майка. Тя нямаше късмета да бъде оперирана, твърде късно й откриха рака и след това категорично отказа химиотерапия. Въпреки нищожния шанс я накарах да опита, но я понесе много тежко и спряхме след първата вливка. Сега си мисля какво би станало ако беше опитала пак с по-лека терапия. След като туморът е махнат, има значително по-голям шанс. Много са деликатни тези неща и болният си решава, но тези около него можем да останем с усещането, че не сме направили всичко възможно.

Съни смайл, аз бях с аденокарцином с множество метастази на черен дроб. В момента нямам метастази, няма го аденокарциномът и съм без химиотерапия от май миналата година, следят ме на три месеца.
Разбирам майка ти, че е уморена и изтощена, но като патил човек ти казвам, че има надежда, винаги има. Ако й направят някакво лечение - ето, казваш химиотерапия - вярно, че не се понася леко в повечето случаи, но впоследствие, ако се намалят метастазите, може и да излезе възможност да се лекува и по други начини.

Естествено, че тя трябва да си реши, но така се обрича. Дано можете да й дадете кураж!
От хранителните добавки за черния дроб взимам регенил. Взимала съм бирена мая на таблетки, витамин D и селен, след изследване на кръвта, от което се видя, че не ми достигат.
За апетит само съм се хранила с всяко нещо, което ми се е ядяло, независимо дали се води полезно или вредно, за калории, пастети, мляко с плодове, сладолед, добавен мед, пила съм прясноизцедени сокове. Каквото и да й се яде, да го яде.

Тита, ще се въздържа да коментирам. Бъди здрава.

Джолева, трети, пети, няма значение, не е проблем. Не се тревожи за това. Важното е, че мъжът ти е добре. Понякога седмица даже се пропуска, ако се паднат празници или ако му се влоши кръвната картина. Не е фатално малко отлагане, тъкмо организмът му ще се повъзстанови.

Uncommon къде ти е бил основния аденокарцином. Аз преди 2 год и половина бях с адено на шийката на матката и сега имам рецедив който е пробил пик. Мехур отделно имам разсейки и в белия дроб. Минах 3 курса с карбоплатина и паклитаксел и вчера ми направиха контрола и не са се повлияли, а са се увеличили. Сега ще ми мислят друга химия.

Много ми е трудно на мен, не знам как бих реагирала ако моята майка откаже лечение....но никой не може да пренебрегне желанията на обичан и близък човек.. Много трудности  е преживяла твоята майчица със сигурност, особено щом е с тотална колектомия..
При нас нещата с мотивацията стоят така - мамо имаш две внучета, много малки, имат нужда от теб, така и казвам. Ще се борим и ще правим всичко каквото трябва. Макар че имам много моменти, в които съм смазана от немощ,  лутам се като призрак, не знам какво върша, защо го върша. Улавям се, че си го изкарвам и на децата, а те милите нямат никаква вина. И имат нужда от мен , от собствената им майка. И като стигна до този проблясък, сякаш събирам сили и продължавам, но пак колелото се завърта и пак всичко наново...
Но понякога ние близките, трябва да се "съберем" някак си, за да успеем да се съхраним. Понякога всичко се случва от стрес. Моята майчица например , отгледа болната си леля до последния и дъх, после моята баба, която също беше на легло. След което баща ми се разболя тежко от ендокардит,  ако се бяхме забавили, щеше да си замине. И до ден днешен е с увредено сърце, а за операция не иска да чуе. И дакато мама погребваше баба, баща ми лежеше в болница, а аз бременна, ин витро със заплашващ аборт, 4 пъти лежах за задържане... та през какво е минала мама, само тя си знае.. И просто в един момент, когато нещата се наредиха, забременях с второ, родих и всичко беше прекрасно. Тя вече се беше успокоила,  но явно целия стрес през който мина и се отрази с тази незнам каква дума да кажа за тази болест ( няма толкова лоша и отвратителна дума на света, с която да я окачествя).
Доста дълго се получи, но поне ако не себе си не мога да вдъхна кураж, поне на някой друг ще пробвам. Тежко е и всеки човек е различен, всеки преживява нещата по различен начин. Но дори и майка ти да отказва лечение, просто понякога трябва да уважим желанията на близките си..
Не знам какво да пиша вече, прегръщам ви силно всички и се моля и надявам всички да се справим с това зло..

Здравейте, как откриха рецидива. Някой от онколозите предупредиха ли за възможен такъв.  След колко време се появи. Аз май позагубих доверие към лекарите.

Ами появи се след 2 години. Тук в Бг виждаха удебеление на пик. Мехур и ми казваха, че било от лъчетерапията. Пратих дисковете от ЯМР на таза в Турция и там ми казаха да си направя цистоскопия понеже според тях има рецедив. Така и се оказа, че е рецидив.

Тедито,
А къде прати диск ЯМР да ти разчетат?

В офиса на аджибъдем. Имаше безплатна консултация с Турски онколог в офиса им и от там ми предложиха да пратят диска в Турция и така го откриха.

Надявам се да не натоварвам никой в групата но ми писна да си кажа честно аз да се образовам, да питам и да получавам недомлъвки на въпросите си. Знам, че винаги има шанс рака да се завърне но какви изследвания трябва да си изисквам.Инвазивен Плосклетъчен невроговящ карцином на маточната шийка, тежка ендометриоза, сраствания към мехура, шоколадови кисти направена тотална хистеректомия.Стадия е първи. Минах 25 лъче процедури. Записах се на диспансерно наблюдение в Терапията във Варна, но при тях нямат онкогинеколог. Много ми харесаха там лекарите с уговорката, че ще следват напътствия от онкогинеколог. Но изненада на проф. преглед съобщавам но  отговора е всичко е чудесно, трябват ли ми изследвания никакъв отговор. И така знам само че юни ще мина пет скенера 6 месеца след лъчетерапията.

Тедито,
Това ми напомни точно случая на Тереза и свекърва й: в Сити всичко 6 от скенерите, в Турция видели  разсейки къде ли не... Не могат да ги разчетат ли? Претупват ли ни?
Трябва ли да си носим и дисковете на по 2/3 места за разчитане както правим с хистологиите?
Теди, дано ти намерят подходящото лечение!
Не са малко хора в групата с разсейки, които са ги стопли и са, в ремисия! Дано ти си следващата!

Да, за съжаление и скенерите трябва да се носят за още едно мнение.
Да не споменавам как се критикуват от софийски лекари скенерите от провинцията...

Шели според мен не могат да ги четат. Първия ЯМР който пратих го правих в сърдечно съдови на сити клиник. В Турция видяха, че е съмнителен пик. Мехур и ми казаха да направя нов на таза и корема. Отидох пак в сърдечно съдовия и говорех с жената която чете какво са казали Турците и тя каза, че за нея нямало проблем било от лъчето. Направих на таза и корема и после пак се видяхме и пак каза, че не виждала нищо свързано с основното заболяване. Пратих и този диск в Турция и казаха, че пак се съмняват в пик. Мехур и да направя цистоскопия. Направих е и си излезна рецедива.