"Искам бебе" ни събра и вече гушкаме своята мечта- Тема 1

  • 48 432
  • 738
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 575
Благодаря ви, момичета, че споделихте! Важно е всеки да го направи както го чувства и да не се чувства длъжен на никого. Аз съм вярваща, макар че имам някои противоречиви чувства към църквата като институция и някои канони. Но за мен кръщенето е за здраве и един вид покана за детето да се запознае с тези ценности, нищо окончателно, а пък като порастне то да си направи осъзнат избор в какво да вярва.

# 661
  • Мнения: 623
И ние като Диди решихме да кръстим Давид ей така за здраве, за позитивна енергия. Не сме религиозни, не сме много.. даже изобщо по традициите ( примерно сватбата ни беше тайна, събщихме след това на всички- бяхме само ние и кумовете). Аз ако трябваше да организирам кръщенето щеше да е след дооооста време като се наканя, но понеже в широкия кръг от роднини през 2020 та година се родиха 3 бебока решихме да правим групово кръщене- 3 те бебета, дето вече даже на са бебета+ един 5 годишен батко. По- точно останалите решиха и ние се включихме посленди. За мен ще е по- специално така с тях Simple Smile Не живеем в Бг от декември, останалите деца и семействата им също от доста повече време. Ще се приберем до Бг, по- точно до Варна, където са повечето ни роднини, които са в Бг и ще го направим там. Хем, ще си разделим разходите по украси, ресторант.. хем ще си спестим проблемите с логистиката по прибирането за всеки по отделно за всяко друго кръщене. Едно от децата е племенницата ми- дъщерята на сестра ми, с която сме супер близки, с тях сме почти всеки ден заедно( имат 4 месеца разлика малките и така наистина ще е по- специално за вскички ни. На 27 ми май ще бъде събитието, вторник се прибираме. Започвам да стягам багаж и от сега ми става лошо, защото ще е доста, понеже мислим да изкараме лятото в България.

# 662
  • Мнения: 4 390
Мен също ми се иска да кръстим Антончето, въпреки, че не сме вярващи по канона, аз съм кръстена, мъжът ми не е.
Причините са две и първата е - колкото и да се странно - от уважение към историческата роля на българската църква. Другата е че вярвам, че един светец ни помогна да се намерим и да имаме детенце.
На сватбата бяхме 20тина души, не съм по големите работи, ще го мисля кръщенето, че пък ми се иска да поканя и хора дето не бяха на сватбата.

Последна редакция: нд, 22 май 2022, 13:09 от Одри ♡

# 663
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 456
Ние с ММ се кръстихме като големи , защото искахме църковен брак(даже само такъв без граждански,ама не можело).Аз съм вярваща,но не точно по каноните,ММ и той тъй.На църква ходим,когато имаме нужда,не когато трябва,пост не пазим,а откакто четох "Стопанката на Господ" и свещи за покойниците ни не паля(това и на други места съм го чела,че тъй се пречи на душата да продължи пътя си).Едни от най-добрите ни приятели са много религиозни,даже карат децата си да пазят пост с тях,което за мен е малко прекалено.Но всеки с разбиранията си.
И аз вярвам,че Слави го имам благодарение на Св.Иван Рилски,а Росен ни го дари Св.Мина.

# 664
  • Мнения: 813
Аз само да попитам, тези от вас, които казвате, че не сте вярващи, празнувате ли Великден например?

# 665
  • Мнения: 2 162
Аз само да попитам, тези от вас, които казвате, че не сте вярващи, празнувате ли Великден например?

Спазваме традицията да шарим яйца и да ядем козунаци. На коледа постно (уж) и да са нечетен брой ястията. Всъщност майка ми е тази, която се занимава. За Никулден ядем някаква риба. Та ако забелязваш за нас празнуването всъщност е свързано с яденето, а не с духовната страна на празника.

# 666
  • Мнения: 1 042
Аз само да попитам, тези от вас, които казвате, че не сте вярващи, празнувате ли Великден например?

Има огромна разлика между вяра и религия.
Аз лично съм като филлме, като даже и това не правя, в смисъл не се занимавам да готвя необходимото, да постя или нещо подобно. Никаква духовна страна, никакъв канон, това да не пера и да не върша нищо на празник е способно да ме изкара извън нерви, като го чуя. Тая година даже яйца не боядисвахме, че не сварих със задачите. В църква влизам веднъж годишно на моя имен ден, като това по-скоро ми е останало като традиция от майка ми, тя обичаше в този ден да сме двете и ме водеше на църква.
Усещам питането малко нападателно честно да си призная, но все пак отговарям. Аз лично действам от моя си опит и от моите собствени думи към нашите (“Защо не сте ме оставили да се самоопределя, а сте ми натрапили ваш избор?”). Считам обаче, че има момичета с много по-тежки истории от моята и тях ги разбирам. Не ги съдя изобщо, вероятно на тяхно място бих направила същото.

# 667
  • Мнения: 813
Нееее, не съм целяла да прозвучи така, чисто любопитство беше.

# 668
  • Мнения: 1 735
И аз съм като Misery, смятам, че има разлика между вяра и религия. Лично аз съм вярващи, но смятам църквата (не всички църкви, но масовите, аз лично предпочитам малки) за ... как да го кажа..  бизнес. Вярвам и се моля понякога, кръстена съм като малка, но църквата не ме привлича. От друга страна моя мъж го кръстихме заради сватбата, оженихме се в малка църква в балкана, аз така исках. Майка му уж не е вярваща, а е направо луда на тема броене на ястия, да не се пере на празници, да се спазват традиции и т.н. все се майтапя с нея. За това и като си говорихме за кръщене на малкия, по-скоро беше като за празник в неговия и нашия живот, а не като духовно начало примерно. И от тази гледна точка ми е малко лицемерие, да го кръстим щото така е модерно или нещо подобно.
Ако в някакъв момент почувствам нужда да го направя, ще го направя (;

# 669
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 456
Аз го спазвам това на празници да не подхващам домашна работа,даже пералнята не пускам(също и на датите,на които са починали близките ми хора).Яйца задължително боядисвам,любимо ми е.Само миналата година не боядисвах, защото не е хубаво бременна да го прави.Пост не пазя(като цяло нито диети,нито някакъв режим-не ми се получава.Дори без бременност щом нещо ми се яде трябва веднага да го хапна,добре че рядко ми се случва,но не мога да гладувам и да седя гладна повече от 12-13 часа).
Не готвя,но то аз по принцип не готвя,а купуваме готова храна.Последно преди 10-тина дни се излъгах да правя мусака със сладки картофи.Ми те останаха сурови и ми отне 3 часа,за да станат готови за ядене.ММ ми каза да не си губя времето с глупости(той милия хич и не ми придиря,че не мога да готвя,тъй ме взе и щом за почти 18 години още сме заедно явно любовта му не минава през стомаха ). Всъщност ако се хвана сериозно нещата ми се получават добре(в локдауна се наложи да готвя),но не ми идва от вътре.Обичам да правя баници и сладкиши,но пък тях гледаме да ги избягваме...Та тъй...Стана дълго и се отклонихме.Ама да се върнем към децата.Ето ви един спящ Росен.

Тези дни(или седмици?!) чакаме зъбче,че май две ще излязат,но той е спокоен.

# 670
  • Мнения: 4 390
Аз само да попитам, тези от вас, които казвате, че не сте вярващи, празнувате ли Великден например?

А ти вярваща ли си, не си ли? Празнуваш ли Великден?
Не е ясно от каква позиция задаваш такъв въпрос.

# 671
  • Мнения: 2 046
Ели, пу пу пу. Росен е голям сладур, а така спящ си е направо, като излязъл от  списание.
Жив и здрав да е и все така спокоен, докато излязат всички зъбки.

# 672
  • Мнения: 1 047
Ние ще правим кръщене с първи рожден ден. За големите празнувахме рождените дни с много гости, но осъзнах, че това е мъчение за толкова малки деца, пък и за възрастните, и сега няма да си го причиня. Големите деца са кръстени, като с втория го усетих като някаква нужда от закрила за бебето след това, което преживяхме. Аз оцелях като по чудо и дори малко вярвам, че е имало чудо и още в болницата си казах, че щом изляза, ще го кръстим. Това се случи като беб беше на 2 месеца, а за мен беше много приказно и силно. Тогава дори нямахме почерпка в ресторант, направихме само ритуала в църквата. Самият ритуал също ми харесва, някак ми е празнично, също както и църковния брак. Сега пак имаме запазена само църква, но се оглеждаме и за заведение, защото все пак ще бъде и рожденик младежът. Няма да има много гости, само братя, сестри, майките ни и и кръстниците. Ангажирали сме и фотограф.

# 673
  • Мнения: 541
Когато заведох малкия на чиста молитва за 40 дни ми беше много смирено и мило. Аз изобщо не съм по спазване на канони, никога не съм постила, рядко ходя на църква по време на празници, защото не обичам тълпи от лицемерни вярващи. За кръщене сме в процес на размисъл, тъй като таткото е малко атеист и по-скоро и ние ще го направим за здраве и за да има детето хубав личен празник, който определено няма да е тип сватба с 500 госта.

# 674
  • Мнения: 3 650
Ние мислим да правим кръщене есента . Каката и бяткото също са кръстени . Вярващи сме , не сме много стриктни или вманиачени , но почитаме всички големи празници и традиции . И аз не пускам пералня на тези дати като Ели . Ходим на църква , когато решим и задължително на някои празници . И бих искала да науча децата на тези ценности . Заедно боядисваме яйцата и те чакат с нетърпение . След всичко , което преживях като бременна и показателните сънища , които сънувах , съм още по-убедена и вярваща .

Общи условия

Активация на акаунт