За емоционалната страна

  • 38 480
  • 653
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 4 660
Песимистично или оптимистично нагласата не помага когато няма да го бъде. Поне това беше моят опит от инвитро опитите. Иначе след като забременях естествено треперех за да не загубя бебето. Единствено което ме успокояваше да не мисля много разсейвах се със хобита гледах сериали плетях чорапи. Същото помагаше и при инвитрото и след неуспех се разсейвах с пътуване ту море ту планина.

# 586
  • Мнения: 1 921
Аз много лесно стигам дъното и мога да си стоя там на тъмно до безкрайност. Започнах стимулация само с един фоликул в дясно, в ляво- нищо ( с ияр съм). След една седмица , днес , се появи втори с размери като на първия . Гледам да не го мисля много ама от вчера за днешния преглед бях пред вцепеняване от тревога ще го бъде ли единствения ми фоликул. Не съм нито песимистично настроена, нито позитивно. Опитвам се да визуализирам бременността си и да медитирам. Това ме разсейва и поддържа да не черногледствам. Каквото и да стане  ще се живее … днес фоликулите бяха два и с хубави размери.

# 587
  • Мнения: 5 645
Привет момичета. Пак изпаднах в дупка и искам да споделя. Направих обилно кървене... такова каквото никога не съм имала. Преди 6 месеца бях на ехограф - всичко наред. Пуснах кръвни изследвания всичко наред. Щитовидна жлеза - наред. Пия противозачатъчни уж, за да намалят кървенето.... ама нищо не помага. Майка ми беше принудена да й се отстрани матката  горе-долу на моите години заради обилното кръвотечение от миомните възли, които й причиняваха адски болки и неразположения.
За капак и свекърва ми ме обвинява за проблемите ми като истинска усойница - все едно съм си го избрала. Не знам дали сина й не се е разприказвал и не й е казал всичко, но много агресивно поде темата за внуци.
Чувствам се сама, празна и безсилна.

П.С. Разрових се и установих, че обилното кървене е един от знаците за навлизане в менопауза. От около 3-4 години имам и силно окосмяване по лицето.

Последна редакция: ср, 06 окт 2021, 00:45 от Arielle

# 588
  • Мнения: 3 913
Ариел, съжалявам за случилото се. А свекървата… айде да не каЗвам. Да си гледа работата. Знам, че е много тежко, но не й обръщай внимание. Мъжът ти какво мисли по въпроса?
Такива дето много дрънкат без да знаят какво, що, най ги обичам.

За миомите - защо се е наложило да отстранят матката? Не е ли могло да се размине с отстраняване на миомите?
Аз бих те посъветвала ако имаш съмнения, да отидеш да видят, АГ ще ти каже най-добре. Ако те са различни видове и на различни места. Някои не пречат за забременяване и после повреме на бременност, но ако миомата е на място, на което има риск да пречи, е по-добре да се търсят начини да се намали или извади, за да не ти създава проблеми.
Желая ти успех!

# 589
  • Мнения: 5 645
Привет Адриана. Благодаря за отговора. Мъжа ми знаеше от самото начало, че вероятно ще имаме проблем и го прие - за което евала. Бившия ми директно ме смени за по-млада. Може и да не изгаря от желание да става баща и за това да е с мен, кой знае. До края на месеца ще запиша нов час за АГ да видя какво ще ми каже и защо не се повлиявам от терапията. В началото всичко беше наред - сега, близо година от както ги взимам стана още по-зле.
За това се чудя дали не е ранна менопауза или миома. Майка ми беше напълно "изчистена", защото миомите бяха твърде много.

# 590
  • Мнения: 3 913
Аз имах предвид какво мисли мъжа ти за изказванията на майка му.
Иначе ако ти се съмняваш за миома, задължително се провери при АГ. Те понякога също причиняват обилно кървене. Доста често срещани са, особено при жени в детеродна възраст.
Стискам палци всичко да е ок!

# 591
  • Мнения: 5 645
Аз имах предвид какво мисли мъжа ти за изказванията на майка му.
Иначе ако ти се съмняваш за миома, задължително се провери при АГ. Те понякога също причиняват обилно кървене. Доста често срещани са, особено при жени в детеродна възраст.
Стискам палци всичко да е ок!

Мълчи й. Не смее нищо да й каже. Обзлагам се, че свекито от самото начало не е  знаела, че децата могат да се окажат проблем. Пък като толкова иска - има 24 годишна дъщеря, която има приятел. Нея да я натиска за внучета.

# 592
  • Мнения: 3 913
Изобщо не обръщай внимание. Знам, че на думи е лесно ама се опитвай такива приказки да не ги отразяваш. Ако пак каже нещо, можеш да я отбиеш с думите, че това е Божа работа и не са теми за коментиране.

# 593
  • Мнения: 3 505
Не се вкарвай във филми, но си запиши час за преглед.

# 594
  • Мнения: 107
След аборта се сринах..първа желана бременност и то в една възраст доста зряла..докторите веднаг азапочваха с присъдите- къде съм била досега, по-добре никога да не раждам, ако ще се роди дете с аномалии.След това още помнех дълго време думите.А, да и свекървата обвини точно , както по-горе мен за аборта, но половинката ми седи твърдо до мен и ме подкрепя.Незнам дали ще имам втора възможност, но никога няма да забравя думите на генеколога, когато  преди да ме прегледа каза- явно яйчниците са ти издали багажа, а след ехографа  се ококори и каза- не мога да повярвам, бременна си, ех а ме подготвяше за инсеминация.Сега чета като луда всичко, което пишете, обмислям, понякога се обвинявам, понякога обнадеждавам, защото винаги се връщам към онова чувство, неизпитано досега, когато чух думите :"Бременна си!"Искам отново да ги чуя и обещавам този път няма да се разплача!

Последна редакция: вт, 09 ное 2021, 22:35 от Divna21

# 595
  • Мнения: 5 645
Divna, съжалявам много за това което си преживяла. В Германия пък лекарите ме поощряват да не се отказвам, но като че ли се уморихме и ни писна. Безпаричие, стрес, липса на всякаква подкрепа от никого. Преди болеше, много болеше... сега като че ли претръпнах. Две мои съученички станаха майки за втори път тази година ама цялата рода е накачулена да помага. Нищо - нищичко. Даже не трепнах - нито злоба, нито завист. Като че ли се примирих със съдбата си, че нито на родители нито на свекъри случих (иронията на цялата история е, че и родителите ми бяха изритани и от двете страни като бях малка). И... вместо да кажат: "Ето ние се трепахме сами, ще ви помогнем", те излизат с оправданието: "И на нас никой не е помагал."
Добрата новина е, че в Германия не гледат с лошо око на възрастните майки - лошото е, че докато си стъпиш на краката финансово вече влака за бебето може безвъзвратно да е изпуснат.
Относно свекървата, казваш че имаш друг приоритет в момента и той не е бебе. Ще я парираш щом тя не се усеща.
Моята свекърва и тя запя друга песен - парите не стигали, не му била сега времето? Чудя се какви игри играе? Дали пък не се надява сина й да си намери по-добра партия? Млада, финансово стабилна и плодовита? Кой знае? Ама вече и не ми пука.

# 596
  • Мнения: 107
Ариел, благодаря за подкрепата!Не е важна свекървата, но отношението ме обиди, виждам е два пъти в годината.Но болката от загубата на бебето, още ме държи.Вярвам в доброто и все се надявам.Но разбирам добре отчаянието ти и искаш ли да ти кажа, когато спреш да го мислиш като цел, тогава става чудото, при мен така се получи въпреки присъдите на лекарите.Господ ми даде тая възможност, после ми я отне.Съдба!Остави се на течението..може там да е разковничето.Прегръщам те!

# 597
  • Мнения: 252
След аборта се сринах..първа желана бременност и то в една възраст доста зряла..докторите веднаг азапочваха с присъдите- къде съм била досега, по-добре никога да не раждам, ако ще се роди дете с аномалии.След това още помнех дълго време думите.А, да и свекървата обвини точно , както по-горе мен за аборта, но половинката ми седи твърдо до мен и ме подкрепя.Незнам дали ще имам втора възможност, но никога няма да забравя думите на генеколога, когато  преди да ме прегледа каза- явно яйчниците са ти издали багажа, а след ехографа  се ококори и каза- не мога да повярвам, бременна си, ех а ме подготвяше за инсеминация.Сега чета като луда всичко, което пишете, обмислям, понякога се обвинявам, понякога обнадеждавам, защото винаги се връщам към онова чувство, неизпитано досега, когато чух думите :"Бременна си!"Искам отново да ги чуя и обещавам този път няма да се разплача!
Милата, какви са тези лекари?! Що за отношение! Нямам думи! Аз за съжаление 3 пъти вече забременявам и трите пъти губя бебетата.. Особено втората загуба беше много тежка, защото беше в 23 седмица. Аз също се обвинявам.. Че нещо не съм направила както трябва, но съдба... Сега искам пак да забременея, но вече не се получава толкова лесно... Много ме боли, много ми е тежко.. На моменти се замислям за осиновяване.. Но си искам мое си...

# 598
  • Мнения: 107
Преживяла си много, заслужаваш малко почивка, дай си малко време, отдъхни и после пак опитай.ВЗНаеш ли ,възхищавам се на силата ти, не всеки може след поредния неуспех да се изправи.Защо не опиташ просто да не се фокусираш върху това и да събереш малко позитивна енергия, ако е възможно.Наскоро една приятелка ми разказа, че е правила инвитро в Турция ,просто се е доверила на тамошните специалисти, сега има близнаци в 7 клас, живи и здрави.Де да можех поне малко да ти помогна, но те моля да не униваш..толкова съжалявам за загубите ти..

# 599
  • Мнения: 5 645
Вчера за малко щях да набия съученичка в клас, която е на 24 и има дете от мъж на моите години. Бяхме заговорили с преподавател за това как може да се съчетае образованието с гледането на дете. Аз вдигнах рамене и казах, че може да стане ако бебето се получи "веднага". Разбира се и тя като "хванала" от един път беше крайно нетактична. Наложи се да й обяснявам, че с годините забременяването става по-трудно като на пълен идиот пред целият клас. Тя твърдо и не знайно защо почна да спори  с мен.
Най-накрая преподавателката се намеси, че много жени в Германия раждат късно, защото парите просто не стигат и помощ само от "детски" и някакви допълнителни 100 евро, което заминават само за памперси са смешни.

Общи условия

Активация на акаунт