За емоционалната страна

Аз ще провеждам консултации с психолог, който е специализиран точно в тази сфера - репродуктивни проблеми и спонтанни аборти. Минах вече 10 сеанса и честно казано ми се отрази добре. Оказа се, че имам постравматичен стрес в следствие на късния аборт. Имаме много работа, но съм решена да се излекувам, за да може да съм здрава майка на здраво дете след време.
Сега ще почиваме 1 месец преди да започнем новите консутации.
Препоръчвам хора като мен с репродуктивни проблеми и загуби да потърсят помощ, а не да се опитват да се справят сами, защото понякога наистина имаме нужда от такъв специалист в тези моменти.

Аз започнах да посещавам и се чувствам много добре. Имам само 4 срещи, но се радвам, че мога да споделя с някого. Тъй като ние сме взели решение да не натоварваме близки и приятели с тези преживявания, сега мога да си кажа истински мъката. Скъпо удоволствие ми е, но се лишавам от други неща.

Момичета, емоцията ми е неописуема. На 07.12 със спешно секцио се роди нашата прекрасна първородна дъщеря Мария. Минахме през какво ли не, за да я имаме. Писала съм и тук. Сега в сърцето ми има само любов към това малко същество и огромна благодарност към всички, които помогнаха това да се случи. Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с подходящия лекар в точния момент. Благодарна съм на Богородица, че ни я даде от първи опит инвитро. Благодарна съм, колкото и откачено да звучи, на починалия ми преди 11 г. баща, който знам, че бди над нас (по време на бремеността, особено първите месеци, го сънувах почти всяка вечер, а преди почти не съм). Благодарна съм на ММ, че е бил винаги до мен в трудните моменти. Пътят беше дълъг и трънлив, но го изминахме и сега тя е в ръцете ни - толкова малка, крехка и беззащитна, една шепичка любов. На изписването двама с ММ ревнахме като магарета от насъбралата се емоция. Всичко още ми е толкова нереално. Не знам какво точно ни помогна. Всъщност знам - вярата, че ще я имаме, че ще се случи. Тази вяра, която само една жена, която ужасно много желае да стане майка, има.
Момичета, вярвайте. Чудеса стават, мечтите се сбъдват.

Честито Блу! Да ви е жива и здрава!

Много се радвам за вас.Честита да ви е Мария!

Ангелче, така се радвам за теб нека е здрава тази малка шепичка любов Мария, прегръщам те, никога няма да забравя как ми вдъхваше кураж за първото ми чхг

Bluе, нека тази малка принцеса ви дари с много любов и щастие! Нека да ви е много здрава и щастлива!!! Благодаря ти, че вдъхна надежда в мен, че чудесата се случват! Вярвам в тях, но е хубаво да имаме и истински пример за тях!!! Бъдете много щастливи!!! 🥰🥰🥰

Ехе, какъв хубав коледен подарък! Да бъде здрава най-вече, да расте безгрижна и много щастлива. Всеки път, по който поеме да я води до нейна сбъдната мечта. Да не спира да ви носи поводи за гордост и радост! 💞🎀👶🏻🍼🍀🥰

Аз от доста време май не съм влизала Blue след всичко, през което сте преминали, мн мн се радвам, че вече се сбъдна и твоята мечта. Ще ти пожелая простичко - да е живо и здраво цялото ти семейство и много радост да ви носи малката принцеса💖💖💖

Здравейте момичета,
нещата хем са прости и хем сложни. На 28 г. съм, почти 29 г.  Имам много операции в първите 15 години от живота си, бяха ортопедични и включваха обездвижване за месеци. Това доведе до наднормено тегло, което според мен доведе до СПКЯ. Установи се когато бях на 13 г. и двата яйчника бяха с кисти. Що-годе отслабнах и започнах да се движа,  на 20г. имах цикъл на всеки 35 ден. За съжаление в рамките на няколко месеца започнах да се чувствам уморена, зле емоционално и спях +12ч. на денонощие, накратко хипотиреоидизъм.  За 6м. успях да овладея ЩЖ и да водя нормален живот. За съжаление след няколко години нещата пак се влошиха - качих килограми, окосмяването ми стана по-голямо, акнето неконтролируемо. Минах през Сиофор-Глюкофаж-спрях се на Глюкофажа ХР. Нещата се нормализираха, въпреки че пак имах килограми за сваляне. Направих грешка обаче, че спрях да пия хапчетата си - глюкофажа и л-тироксина. Пускай си профилактично изследвания и всичко беше в норма 2 години. После пак сякаш за едно мигване качих килограми и симптомите на СПКЯ излязоха извън контрол. Имах финансовата възможност да сменя гинеколога и ендокринолога си, така разбрах и за ИР, което за първи път чувах. Винаги съм си пускала само КЗ за профилактика, защото имах фамилна обремененост с диабет. Така де, терапията не беше по-различна от тази преди години, само че добавихме и противозачатъчни. Бях 120 кг. (успях да сваля 7 кг. за 6 м. без терапия и зациклих, това ме накара пак да започна с приема), с терапията успях да сваля до 89 кг.. За съжаление се случиха една след друга трагедии в личен план и ТСХ-то ми скочи до 7 въпреки терапията ( а винаги най-ниската доза ми е влияла), увеличихме дозата... веднъж после втори път. Спрях противозачатъчните защото исках да забременея (това им беше и целта), но спрях и да свалям, дори започнах да качвам. Зациклих на 91 кг., 94 кг. периода когато ми идва. Каквото такова, ще ги сваля няма къде да ходя. На третия месец забременях, за съжаление биохимична бременност. От там нещата пак станаха хаос - тсх на висока доза л-тироксин високо, пролактина висок, овулация няма. Гинеколог ми изписа достинекс - половин хапче на всеки 3ти ден, беше ми много лошо и отидох на ендокринолог спря ми го, а пролактина беше близо 5 единици. Така стигнахме до днес, все още с опити вече близо 1 година. Реших на пролет пак да тръгна по лаборатории и доктори, вече не искам да виждам и помирисвам болници, но е неизбежно. Утре ще ми дойде отново, а днес имах фалшиво положителен тест. Отчайвам се, друг път свивам рамене и си казвам другия месец, друг път казвам бяхме до тук. Стана дълго, но днес съм меланхолична и исках да изкажа всичко това на хора, които нямат емоционална връзка с мен, но биха ме разбрали. Стискам палци на всички, които искат бебче.Обичайте се и се подкрепяйте. Както казах, нещата хем са прости, хем са сложни.