За емоционалната страна

Идеята ми не е различна - просто при липса на пари няма как да се пускат репродуктивни изследвания, няма как да се плащат много неща. Още повече като и подкрепа от родителите липсва.
С бившия ми приятел бяхме финансово далеч по-добре но реши да ме разкара дори преди да сме ходили при специалист. Забремени първата след мен. Мацката беше значително по-млада от мен. Ако ме обичаше и държеше на мен щяхме да извървим този път заедно-уви не ни е било писано.
Със сегашния ми приятел се обичаме и всичко е 6 но парите не стигат. Иронично нали?

Според мен не е редно да се чака щом се стига до асистирана репродукция. Все пак на нас жените часовника ни тиктака, колкото и грозно да звучи. Ние сме изцяло с мъжки фактор, първия си опит го направихме като бях на 26, сега на втория си опит вече съм на 27 години. Буквално изкарах рождения си ден в клиниката тичайки за хормони, стимулации и преглед. Аз бях тази, която настояваше да почнем и да не се отлага във времето, бях с ясната представа, че ще ни дойде в повече от финансова гледна точка. Но бях и наясно, че колкото по-рано, толкова по-добре. Не мога да кажа, че не ни се е отразило на финансовото състояние, но в крайна сметка целта оправдава средствата, поне според мен. Ще ти дам и още един кос. Никога няма гаранция, че нещата ще станат от първия инвитро опит. Никога не се знае колко време ще отнеме тази борба. (Дай Боже при всички да се случва от първия път.) Тогава какво, за всеки опит ще чакаш с години ли? А чувството, когато видях първия си ембрион преди да ми го върнат не може да се опише. Да видиш нещо, което не знаеш какво е, но се надяваш да бъде твоето бебче. Да се молиш да се закрепи и да остане там. Повярвай ми, това не могат да ти го купят всички пари на света. Забравяш колко си дал и през какво си минал. Има ли желание, има и начин. Не всичко е пари в този живот. Трудно ми е да приема начина ти на мислене. Моята гледна точка е, че щом се имаме един друг ще се справим с всички трудности в живота, както и с тази да имаме дете. Времето си тече и не можеш да го върнеш, пари винаги се изкарват.

От това, което пише Ариеле, оставам с впечатление, че е изпила и продължава да пие толкова много горчилка, че ние каквото и да я посъветваме тя няма да го приеме, няма да се замисли над думите ни, няма да променим начина си на мислене.
Има такива хора, има и такива ситуации. Когато имаш проблем и не стигаш до решението, което те удовлетворява, коментарите на другите в стил не всичко е толкова черно, не те карат да се чувстваш по-добре, нито водят до преосмисляне на чувства, състояние, възгледи и мечти.

Много точно казано , борих се 13 години за дете. Всичко което изкарвах като пари отиваше за изследвания лекарства процедури .Не може предварително да бъдеш подготвен за това. Родителите ми тогава нямаха възможност да ми помагат финансово.
Забременях два пъти естествено след всичко което преживях, точно тогава когато се отказах от всичко и заживях ден за ден. Но нито за миг не съжалявам че съм направила първия преглед при специалист на 21 г първото инвитро на 24 г и всичко останало за да имам дете. Родих две породени момичета на 32-33 г и както по горе са казали часовника тиктака и няма какво да се чака.

Аз пък не мисля, че трябва да си променя начина на мисленето и ние да я разубеждаваме - този път е избрала, него ще си го върви. Аз тази тема я приемам като да си изплачем емоционалната болка, поне аз така направих тук по-рано тази есен. Това, което не се връзва, е, че темата е в подфорум "Проблемно забременяване", а тя като че ли идва и ни казва "ние няма да правим опити, докато не си стъпим финансово на краката, а близки ни правят намеци".

На мен ми се върти в главата,че тя беше писала в тази твма,че не е сигурна дали изобщо иска да има деца.Само ,че стана една ...и модератор разчисти.

Човек докато не си промени мисленето няма как да промени ситуацията.  С мъжа ми сме от деца. Нямахме дете 4-5 години,ни бяхме малки на 23 заминахме за Турция и правихме ин витро. Преди бяхме доста финансово стабилни. Но както писаха по-горе не знаеш какво ще ти поднесе живота,обърна ни на 360 градуса. Да се чудим какво да правим,да ние имаме помощ от родители,но има хора,които нямат. Съпруга ми е човек,който почти нищо не го събаря и винаги гледа от положителната страна,аз разбира се обратно -изпадала съм в депресии,тееежности и паник атаки. Въпреки всичко,не се отказвам намирам винаги начин,ако не ти стигат парите мислиш как да изкараш ако трябва и на две работи. Това ни е научило. За жалост направих спонтанен аборт,сега съм в процес на друг опит. Човек когато иска прави всичко възможно ако трябва едни по едно изследвания,но да знсеш,че всеки ден си крачка напред. Деца се гледат с много и с малко. Според мен в България даже 80%от семействата нямат финансова възможност,но това не означава,че трябва да гледаме кой ше ни помага и че нямаме фин.възможност. Има хора,които от малка възраст остават без семейства и създават такива. Според мен не е хубаво човек да се фокусира върху негативното. Всички докато сме живи е постижимо. Стига да има желание на 26 съм и колкото съм минала досега много рядко го минават хората за тези години. Но винаги съм усмихната и гледам да се хвана за нещо позитивни и продължавам. На едни дете му стига неща от първа необходимост в началото,щастлива майка и обичащи се родители. А докато пораснат никой не знае какво ще стане,дори от днес за утре.

Джорджия ,съжалявам за неуспеха ти.Много съм съгласна,мъжът ми казва че не трябва да мислиш как да спестиш,а как да изкараш.И е работил много извънредно .За мен няма идеален момент за дете,когато забременях той започна ремонт ,който все отлагаше.Нямаше къде да спя,той спа на шезлонг,отидох при нашите.Хем работи,хем ремонт прави и така докато родя стана,два месеца нямахме кухня,ядохме готова храна,вървяхме по найлони в хола ,без прозорци бяхме по едно време.Купихме нови мебели ,обзаведохме се и останахме с 1000 лв ,с които купихме за детето.Беше начало на пандемията и той не работеше един месец .

Тя няма да си промени мисленето. Аз съм убедена в това, но чета коментари, които ме навеждат на мисълта, че други се опитват да я убедят да го направи.
Усещам колко много е ядосана на целия свят, и на родителите си,
и роднините най-вече, че не смее да създава деца от страх и ужас, че един ден и те ще мислят по същия начин - защо ме роди като не успя да ми осигуриш добър живот.
И клишето казва, че може и с две, и с двеста, ама всеки предпочита да е с двеста, нали???

Мисля си, че тук вече идва един вътрешен проблем със самата нея и семейството ѝ. Моите родители също никога не са били от заможните и не съм била презадоволена, но оценявам всичко, което са направили за мен. Аз съм дете на разведени родителите, но никога не бих ги обвинила, че са взели това решение. Именно те са ме научили, че ценностите и духовното са много по-важни от материалното. За мен е важно, че ги имам и са здрави, а не дали ми дават пари или не.  Сигурно си е до човек и това нещо. Според мен няма родител, който да не иска да даде всичко на детето си, но просто живеем в такива времена, че не всички имаме равен старт в живота. А това момиче основно и само от материална гледна точка гледа на нещата.

Тя така вижда света. Сякаш за нея има само черно и бяло.
Но като знам колко е трудно човек да промени своите собствени виждания, не мисля, че има смисъл да променям нечии чужди и то на напълно непознат човек.
Аз съм почти убедена, че Ариеле и да се почувства достатъчно добре финансово, и да стане майка, ще се появят нови факти и обстоятелства да тровят съществуването й. Това е в резултат на възгледите й за живота, защото колкото й да не й се нрави винаги ще има по-богати, по-щастливи, по-здрави, по-обичани, по-обгрижвани, по-успели от нея в живота. Тя не може да го приеме този факт..
Жалко! Наистина!

Това е от тези, моменти, в който казвам, че щастието е начин на мислене... тя няма да се промени, защото не го иска. От хората е, които на всяко решение намират проблем...

Мое мнение е, че 90% от децата, които сме расли през 80-те и 90-те сме в това положение. И в нас е било така, майка сами ни отгледа, дрехи доносвахме, храна-каквото има. Но според мен това ни е направило силни хора, които отстояват, борят се и най-важното не се предават и знаят, че с мрънкане нищо не става, трябва си борба.

Мъжът ми е имал много тежко детство,ял е филии пържени с олио без яйца,нишесте без захар и мляко ,грисхалва дни наред.Буквално е гладувал.И аз знам какво е глад и безпаричие,но какво?Това не ни е спряло.Преди три месеца научихме ,че той ми има сърдечно заболяване,света ни се срути и ни се обърна живота.Мислеше как и какво ще работи ,но слава Богу много се подобри ,няма да сменя работата и до една година ще си е като преди .Да,живота не знаеш какво ще ти предложи,той се върна от работа с Х00 кинта в джоба за една вечер бонус и наобед влезе в кардиолгията и мислеше ,че е свършен.

Здравейте, има ли някой който е посещавал психолог/терапевт по време на или преди процедурите? Всички изследвания са в норма, всички препоръки и медикаменти се изпълняват стриктно, но като че ли има едно вътрешно напрежение, с което не мога да се справя сама.

Посетих по настояване на родителите и мъжа ми.Но аз никога не съм плакала пред него ,след втората извънматочна му звъннах да ми събере багаж и да го донесе в болницата .И го чаках долу съвсем спокойна .След това и вкъщи не говорих и той все ме питаше дали искам да поговорим,защо не плача,сдържам ли нещо в себе си ,защо не говоря на тази тема и т.н.Отидох,но реално нямах нужда .