Домашно насилие

На първо място е редно да запазиш спокойствие.
Животът на твоята възраст е малко по-сложен от обикновено.
Нищо от това, което казваш не е нормално!
Твоето поведение също е неправилно, както и това на родителите ти!
Трябва да намерите път един към друг. Трудно е да се възпитава тинейджър, трудно е и да си тинейджър.
Престани да се държиш по този начин!
Не е правилно да посягаш на родителите си, нито пък да си събираш багажа и да се правиш на интересна.
Вината е взаимна не само тяхна. Обсъждайте проблемите тихо и кротко, не бъди така импулсивна и агресивна.
Също престани да ревнуваш от брат си, няма родител, който дели децата си и ги обича различно - това са просто твои внушения.

Настръхнах, докато четях! Как така посягаш на мама? Няма ли опция просто да си траеш и да правиш каквото се иска от тебе без драма?
Не е хубаво да риташ майка си, да посягаш и хапеш! Ти животно ли си? Защото ако не си, се дръж човешки.

Също престани да ревнуваш от брат си, няма родител, който дели децата си и ги обича различно - това са просто твои внушения.

Аврорке, казах за други членове на семейството, понеже питаш, дали има място, което може да ти помогне без социални. Струва ми се, че  баба ти и дядо ти - имаш ли такива? - биха могли да те приемат да поживееш у тях, щом у вас сте в такива нетърпими отношения.
Разбира се, ще трябва да се държиш по съвсем различен начин.


А, не знам. Тук имаме една съфорумка, която много пъти е споделяла, че са я пребивали като дете, до момента в който е започнала да отвръща. Все пак не можем да очакваме, че всеки ще стои кротко да го бият.

На първо място е редно да запазиш спокойствие.
Животът на твоята възраст е малко по-сложен от обикновено.
Нищо от това, което казваш не е нормално!
Твоето поведение също е неправилно, както и това на родителите ти!
Трябва да намерите път един към друг. Трудно е да се възпитава тинейджър, трудно е и да си тинейджър.
Престани да се държиш по този начин!
Не е правилно да посягаш на родителите си, нито пък да си събираш багажа и да се правиш на интересна.
Вината е взаимна не само тяхна. Обсъждайте проблемите тихо и кротко, не бъди така импулсивна и агресивна.
Също престани да ревнуваш от брат си, няма родител, който дели децата си и ги обича различно - това са просто твои внушения.

Майка ми ми събра багажа

Не искаш социални, обаче трябва и двете страни да поработите с психолози. ТИ също. Изобщо не си права, а родителите ти са в истерия вече и не знаят какво да правят. Не са прави да си изпускат нервите и да те бият - не! Но явно сте в някакъв омагьосан кръг, в който взаимно си вредите, и те не се справят. На мен от описанието ти ми се струва, че на тях им се иска да могат да се справят... Отпусни малко ината си, опитайте нещо заедно, но и с подкрепа от трета страна.


А.......?! Ок.
Пързалка значи. 🤦

Ти сега последно учителка ли си или?

Не знам дали е лъжа темата.
Но всички в тази история са луди, ти няма начин да не си в такава среда.
Не тътси разбиране и нормалност в родителите си а в себе си. Намери собствен център на нормалност – нещо, което харесваш и се придържай към него – мечта, ходене на училище, цел да излезеш от вкъщи като си намериш работа и си наемеш сама квартира. Някакви такива съхраняващи те неща. Булимия, анорексия, наркотици, не пробвай такива неща, мислейки, че лудите ти родители ще станат по-грижовни, ако може да ти се вярва на написаното). Не, няма да станат по-обичливи и мили. Намери начин ти да излезеш от тази тиня.

Здравейте аз пиша от профила на приятелката си че в момента телефона ми е в ремонт.Но това мисля че няма значение.Искам да питам защо моето дете

Тук пък имаш дете.

Нали ти е ясно, че предишните ти постове могат да бъдат прочетени от всички?

Тук пък имаш дете.

Нали ти е ясно, че предишните ти постове могат да бъдат прочетени от всички?

Здравейте.Моля да няма коментари от сорта:обади се на социалните:Как може такова нещо или милото момиче бог едикакво си.Искам само да разбера дали има място което може да ми помогне без социални.Може би когато имам нужда да отида там и да си стоя.На 15 съм от софия.Историята ми е като на всички пострадали от насилие.Майка ми и баща ми ме биат от малка.Брат ми винаги са го обичали повече.Преди известно време открих че мога да посягам обратно на майка ми и баща ми.Те ме удрят и аз ги удрям и така.Наскоро станах и булимичка.Майка ми не ми дава да ходя до тоалетна.Единственото което мога да ям са лютеница кренвирш и хляб.Непрестава да ми се подиграва за какво ли не.Като ме набие звъни по хората и казва какво ужасно дете съм станала.Баща ми също не ми дава да ям различни неща.Той не престава да ми повтаря че се карат с майка ми заради мен.Да се променя.Само аз съм виновна.И аз се опитвам да се променя.Но мисля че разбрах че не само аз трябва да го направя.Преди няколко часа ставам от леглото и трябва да започнем да чистим.Преди няколко дни бях казала на мама че съм булимичка от почти 7 месеца за да започне да се държи добре.И сработи.И аз и казвам след малко.Попринцип не си държа на думата.И след около 15 минути започнах да ставам за да ходя да оправям и майка ми започна да ми чука по вратата и да ми крещи да идвам.Само че аз съм почти непоносимо инатлива и си заключих стаята със стола.Мама крещеше тряскаше врещеше .И аз отворих след като ме заплаши че ще ми хвърли обувките.Оказа се че ги е сложила в пазето.Но преди да разбера това аз отидох да и изхвърля нейните обувки и докато ги взимах тя взе една дървена пръчка и започна да ми удря гърба главата но аз не реагирах.Когато болката започна да става непоносима аз и ударих ръката и тя пусна пръчката .При което тя застана пред обувките си и трябваше да я бутна и тя ми взе косата и след това аз и я взех.Започна да ме удря и аз започнах .И тя ми сцепи главата на ъгъла на един скрин.Започнах да я хапя и тя ме хапеше удряше ме .Вече не знаех къде се намирам .Дойде брат ми маминото синче да ни разтървава и да ми казва как изобщо не съм права.Аз лично мисля че не съм права до паста с боя.При което тя не спираше да ме обижда.Казах и да спре но тя не го направи.След това и плеснах един шамар и тя ме хвана за косата и ме влачише.От ярост отидох до вратата си и я треснах. Започнах да си събирам нещата взех си малко пари и отидох навън .Излязох към 1 и 30 до към 6 следобед.Тате тъкмо идваше и ми обясняваше как всичко е заради мен .Да се променя.Едва се сдържах да му кажа как изобщо не е прав според мен.И ме пусна в къщи.Видях стаята си без врата и мама ми беше събрала всичко от стаята дрехи дреболии и тн.за боклука.Взех си ги за да започна да подреждам но тя седна на леглото ми и не ми позволи .Не еднократно и казах да се махне .Тя не го направи.Искаше да ме изхвърли и да спа на дивана .Не е зле на дивана да спя попринцип.Казах на тате да направи нещо защото аз вече не издържам и той каза че трябва аз да се променя.Изнервих се и мама обиждайки ме я избутах извън стаята ми .Непреставаше да ме обвинява за всичко и аз като някакъв смотан убиец отидох и я ритнах.При което тя започна да плаче.Тате дойде преби ме.Най лошото е че аз дори не и съчувствам .Не я съжалих дори не ми стана гадно.Не е счупен крака и но можеше да бъде.И сега тя звъни по телефона да казва на приятелките си каква съм.Чувам я как казва че не съм била такава като малка .Много съм била агресивна .Мразя такива думи .Бях я питала дали не се държа така заради нея защото от малка все искам тя да ме обича и накрая просто като не мога повече да издържа може и да съм доста агресивна .Каза не.Тате каза че това всичко зависи само от мен .Мразя ги.