Здравейте,
Знам, че темата е стара като света, но имам нужда да чуя и трети мнения.
С една от най-добрите ми приятелки, ако може да се нарече така, доста се отчуждихме в последните години. Причината - аз имам сериозен приятел, а тя не. Разбирам, че може би е нормално вече да не ни съвпадат толкова интересите, тъй като тя все още няма сериозна връзка, излиза й се със сингъл приятелки по купони и т.н., а аз станах по-улегнала и не ми се излиза толкова, но смятам че не е нормално тотално да се отчуждим, да се чуваме един път на 2-3 месеца (в най-добрия случай) и да излизаме още по-рядко, като повечето пъти дори е про форма. Истината е, че съм я търсила първа аз доста пъти, но последните няколко месеца реших да престана, защото тя почти никога не инициира някакъв контакт с мен, камо ли пък да ме покани да се видим. Говорили сме по темата отдавна и думите й са :"не искам да те притеснявам", "знам, че си вечер с приятеля си и ми е неудобно да звъня" и подобни измислени оправдания, които не отговарят даже на истината. Винаги когато ме е търсила съм отделяла време за нея (говорим си по 1ч минимум). Всичко това ме навежда на мисълта, че вече просто не съм й интересна и няма желание да прекарва време с мен, т.е. приятелството ни е било по-скоро до интерес и след като вече тя няма такъв, спря да ме търси. В миналото съм забелязала други егоистични прояви, дори завист към мен, но съм си затваряла очите или сме намирали начин да изгладим проблема, но сега сякаш нямам желание да говоря с нея дори, защото знам какво ще ми отговори и уж ще се "оправим" за малко, а след няколко месеца всичко ще е същото.
Знам, че в отношенията винаги има две страни на монетата, та, затова ми е интересно, вие били ли сте в подобна ситуация и как бихте постъпили на мое място?
Знам, че темата е стара като света, но имам нужда да чуя и трети мнения.
С една от най-добрите ми приятелки, ако може да се нарече така, доста се отчуждихме в последните години. Причината - аз имам сериозен приятел, а тя не. Разбирам, че може би е нормално вече да не ни съвпадат толкова интересите, тъй като тя все още няма сериозна връзка, излиза й се със сингъл приятелки по купони и т.н., а аз станах по-улегнала и не ми се излиза толкова, но смятам че не е нормално тотално да се отчуждим, да се чуваме един път на 2-3 месеца (в най-добрия случай) и да излизаме още по-рядко, като повечето пъти дори е про форма. Истината е, че съм я търсила първа аз доста пъти, но последните няколко месеца реших да престана, защото тя почти никога не инициира някакъв контакт с мен, камо ли пък да ме покани да се видим. Говорили сме по темата отдавна и думите й са :"не искам да те притеснявам", "знам, че си вечер с приятеля си и ми е неудобно да звъня" и подобни измислени оправдания, които не отговарят даже на истината. Винаги когато ме е търсила съм отделяла време за нея (говорим си по 1ч минимум). Всичко това ме навежда на мисълта, че вече просто не съм й интересна и няма желание да прекарва време с мен, т.е. приятелството ни е било по-скоро до интерес и след като вече тя няма такъв, спря да ме търси. В миналото съм забелязала други егоистични прояви, дори завист към мен, но съм си затваряла очите или сме намирали начин да изгладим проблема, но сега сякаш нямам желание да говоря с нея дори, защото знам какво ще ми отговори и уж ще се "оправим" за малко, а след няколко месеца всичко ще е същото.
Знам, че в отношенията винаги има две страни на монетата, та, затова ми е интересно, вие били ли сте в подобна ситуация и как бихте постъпили на мое място?
