Живот заедно.

  • 8 413
  • 143
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 2 904
Стрина Калина, така е, но птичето го е страх да литне от майчиното гнездо, наблюдава се и при двамата.
Гледам, съветват я да го пита, да сложи картите на масата и прочие...а според мене е просто твърде рано. Да си походи, да си поживее, пък тогава. Понеже независимостта ми е важен фактор, аз бих се изнесла от дома на родителите ми, но сама, не непременно с мъж.
А тук и двамата го усукват.

# 106
  • Мнения: 5 832
Ако сега съм на нейните години, но със сегашния ми акъл, хич няма да ми мине през ума за съвместно съжителство с гадже. Ще си гледам живота и кефа, без да си играя на малката булка и ще взимам само хубавото от връзката, без тъпите битовизми. Колкото и да говорят тук някои дами, че като заживели с половинките нищо не се променило, даже по-хубаво било станало, отлично знаят, че заблуждават единствено себе си с тези твърдения. Нищо не убива лудостта в една връзка, както битовизмите.

# 107
  • Мнения: X
Последното изречение е вярно, обае има нещо друго - животът не е само хапка, пивка, кефчета и липса на отговорности. И самостоятелния живот, и съвместният живот извън родителско крило са отговорности. Той се дърпал да заживеят заедно, тя се дърпа от изнасяне от бащиния дом - и двете в тази ситуация говорят за нежелание да се поеме някаква отговорност. Хубаво луда любов, за повечето хора лудата любов естествено прерасва в желание за нещо повече от кафета, екскурзии и секс. Пък и точно тези неща не бих ги нарекла луда любов, ами съвсем стандартна леко несериозна връзка.
Малката булка беше на 12 или 13, авторката и приятелят й са на 26-8 и единият вече се замисля за бъдещето. Естествено, няма лошо да продължат още години с кафенца, екскурзийки, сексене и живот в бащината къща, стига обаче това да им е желанието и на двамата. А те се разминават по този параграф.

# 108
  • Мнения: 590
Стрина Калина, твоето мнение е изградено от твоя опит. Този опит липсва на тези, които бързат да заживеят с гаджето. В това число влизам и аз. Но как ще се чувстваш във връзката и дали ще е по-добре или по-зле зависи от главните участници. При мен някои неща бяха по-добре, други по-зле. Но все пак не съжалявам за избора си. Не всяка иска до 40 годишна да живее сама, да няма деца и различни ухажори да тичат по дире ѝ. А преди появата на дете, лично смятам, че поне едно 3-4 години трябва да се поживее на семейни начала. Ако не се получи с първия, трябва да го преживееш (иска време) и да започнеш от начало. Затова изказването за “малката булка” ми се струва неуместно за 26 годишни. Да беше 17-18-19 годишна щях да се съглася.

# 109
  • Мнения: 5 832
Аз не визирам само нея, а всички, бързащи след 5,6,12 месеца да заживеят вече заедно. Не бързайте, хора, не сте на по 40, има време и за съвместно съжителство. А когато единият от двамата трябва да бъде побутван къде с намеци, къде с други " хватки", тогава си е направо излишно. И да, животът не е само аху-иху, но не разбирам защо е това бързане да се навреш в коловоза на битовизмите. Нищо, че са на по 25+, и двамата не са зрели още, щом не могат да се откъснат от родителското тяло, изтъквайки някакви детински причини. Прави ми впечатление от младите хора, с които контактувам, че масово имат нереална представа за съвместното съжителство. Обикновено си представят как той ѝ носи кафе в леглото, тя му прави палачинки по сатенена нощничка, а вечерта се отдават на страстен секс, гушкане и разговори, а всичко това е гарнирано с романтични екскурзийки през уикендите. Не, че това го няма, но пропускат, че в по-голямата част от времето се прибират изморени, на някой дори не му се говори, карат се кой не е измил чиниите, кой си е разхвърлял дрехите и куп други " романтични" неща. А като се появи и дете, картинката рязко добива друг облик. Авторката някъде назад беше споменала, че преди това е имала 4 годишна връзка и след 2 месеца съвместен живот се разделили ( ако си спомням правилно). Да се замисли защо след 4 години заедно 2 месеца са обърнали каруцата.

# 110
  • Мнения: 5 776
Стрина Калина, твоето мнение е изградено от твоя опит. Този опит липсва на тези, които бързат да заживеят с гаджето. В това число влизам и аз. Но как ще се чувстваш във връзката и дали ще е по-добре или по-зле зависи от главните участници. При мен някои неща бяха по-добре, други по-зле. Но все пак не съжалявам за избора си. Не всяка иска до 40 годишна да живее сама, да няма деца и различни ухажори да тичат по дире ѝ. А преди появата на дете, лично смятам, че поне едно 3-4 години трябва да се поживее на семейни начала. Ако не се получи с първия, трябва да го преживееш (иска време) и да започнеш от начало. Затова изказването за “малката булка” ми се струва неуместно за 26 годишни. Да беше 17-18-19 годишна щях да се съглася.


Преживява се. Хахаха. И така както си скачаш от връзка във връзка през 2-3 години си станала на 40-45 и децата и брака са вече мираж. За това е важно преди да се правят "проби" ще стане ли няма ли да стане да помислиш дали изобщо всичко това има смисъл. На мъжете им е лесно - четохме ги в едни други теми. 40-50 годишни дърти пръчове дето си мислят че 20 годишните моделки на опашки се редят за тях. При жените става обаче много по-трудно. Мъж на 40-50 пак може да прави деца, къде добре, къде не... ама може. При жената е друго вече. Ако аз съм на 26 и съм със сегашния ми опит и акъл и имам мъж, който увърта и  не иска това и онова бих го пратила да пасе и бих си потърсила друг.

Последна редакция: ср, 09 дек 2020, 10:36 от Arielle

# 111
  • Мнения: 14 868
Ако сега съм на нейните години, но със сегашния ми акъл, хич няма да ми мине през ума за съвместно съжителство с гадже. Ще си гледам живота и кефа, без да си играя на малката булка и ще взимам само хубавото от връзката, без тъпите битовизми. Колкото и да говорят тук някои дами, че като заживели с половинките нищо не се променило, даже по-хубаво било станало, отлично знаят, че заблуждават единствено себе си с тези твърдения. Нищо не убива лудостта в една връзка, както битовизмите.
И със сегашния, и с миналия си акъл, ако срещна мъжа ми, ще тичам да се събера с него. Какво по-хубаво, да сме си заедно, ние и двамата го искахме. Не съм правила палачинки по сатенена нощница, а в онова време не пиех кафе. Не ме биваше изобщо в домакинстването. Битовизмите си съществуват, ако живееш сам и не стават повече или по-малко, ако живееш с мъж, стига да не смяташ да се представиш като идеалната домакиня (аз не го искам и до днес).
Даже ми е чудно защо е по-лошо да заживееш с човека, когото обичаш и към когото се стремиш. Като чета това, което пишеш, явно не е така за всички.

За мен е изумително някакви жени и мъже на по 26 години да се изживяват като тийн, да казват - момичето, момчето - като че ли са в седми клас. Но разни хора - разни идеали. Аз на 21 вече бях омъжена, след тригодишна връзка с първото си гадже. Имахме възможност и в седемте години без деца (от моите 18 до моите 25) обиколихме Европа и повечето български планини. На 27 имах вече две деца. Харесвам си избора, но това си е мой избор.
Просто различните хора явно искат различни неща.

# 112
  • Мнения: X
Да се замисли защо след 4 години заедно 2 месеца са обърнали каруцата.
Да де! 4 години хапка, пивка, кефчета и липса на отговорности и като се съберат - опа, то не е както си мислехме. Точно затова не е, така да го кажа, никак зле да се пробва съжителство малко по-рано. Щото както си на 22 пресен бакалавър, устремен към света напред и нагоре за кариера и любов - като те минат две такива 4годишни кефче-опа-та в любовта, вече си сред завяхващите 30годишни стари моми и хем искаш сродна душа, хем си се напатила от такива 'сродни души', които са сродни само на масата и в леглото, но не и в проблемите.

Последна редакция: ср, 09 дек 2020, 11:15 от Анонимен

# 113
  • Мнения: 2 651
Точно така. Събирането заедно трябва да се иска и от двамата. Ако единият не иска, нещата не се получават. Авторката вместо да действа и да си подрежда живота, седи и чака нещо да се случи, някой друг да ѝ подсигури щастието. Е, няма кой друг да ти го осигури. Вместо да стои като страничен наблюдател на собствения си живот,да се стяга и да действа.

# 114
  • Мнения: 2 638
От опит- многогодишна връзка- разбрах , че не е мия човек. Три месеца познанство- заживяхме, една година познанство- годеж, година и половина познанство- брак. Това е моят човек. Може и да ми се смеете, но го знаех от втората ни среща. Няма правилно и грешно, ако го усетиш. Ако не, както и да измъчваш времето- голямо нищо.

# 115
  • Мнения: 10 872
Скрит текст:
Стрина Калина, твоето мнение е изградено от твоя опит. Този опит липсва на тези, които бързат да заживеят с гаджето. В това число влизам и аз. Но как ще се чувстваш във връзката и дали ще е по-добре или по-зле зависи от главните участници. При мен някои неща бяха по-добре, други по-зле. Но все пак не съжалявам за избора си. Не всяка иска до 40 годишна да живее сама, да няма деца и различни ухажори да тичат по дире ѝ. А преди появата на дете, лично смятам, че поне едно 3-4 години трябва да се поживее на семейни начала. Ако не се получи с първия, трябва да го преживееш (иска време) и да започнеш от начало. Затова изказването за “малката булка” ми се струва неуместно за 26 годишни. Да беше 17-18-19 годишна щях да се съглася.

Преживява се. Хахаха. И така както си скачаш от връзка във връзка през 2-3 години си станала на 40-45 и децата и брака са вече мираж. За това е важно преди да се правят "проби" ще стане ли няма ли да стане да помислиш дали изобщо всичко това има смисъл. На мъжете им е лесно - четохме ги в едни други теми. 40-50 годишни дърти пръчове дето си мислят че 20 годишните моделки на опашки се редят за тях. При жените става обаче много по-трудно. Мъж на 40-50 пак може да прави деца, къде добре, къде не... ама може. При жената е друго вече. Ако аз съм на 26 и съм със сегашния ми опит и акъл и имам мъж, който увърта и  не иска това и онова бих го пратила да пасе и бих си потърсила друг.
[/quote][/spoiler]
Т.е. и ти самата ще си скачаш от връзка на връзка, докато намериш.?!?

Последна редакция: ср, 09 дек 2020, 12:38 от G&B

# 116
  • France
  • Мнения: 16 044
Мисля си, че авторът и нейният приятел просто не са дораснали още. Това е основният проблем. Няма да се впускам подробно да обяснявам как и защо звучи нелепо момиче на 26 години да живее при родителите си, въпреки тяхното поведение и момче на 28 да живее с мама, за да ù помага (!?). И то при наличие на собствен апартамент. Ако бяхте и двамата достатъчно големи, нямаше да я има тази тема. Това са неща, които се разискват съвсем нормално в една двойка, не се прави анкета към съвсем непознати и анонимни хора в Интернет.

# 117
  • Мнения: 7 801
Ако сега съм на нейните години, но със сегашния ми акъл, хич няма да ми мине през ума за съвместно съжителство с гадже. Ще си гледам живота и кефа, без да си играя на малката булка и ще взимам само хубавото от връзката, без тъпите битовизми. Колкото и да говорят тук някои дами, че като заживели с половинките нищо не се променило, даже по-хубаво било станало, отлично знаят, че заблуждават единствено себе си с тези твърдения. Нищо не убива лудостта в една връзка, както битовизмите.

Друго си гуш-муш и кой от къде е. Няколко срещички на седмица, време за приятели, излизания, хоби... Само че така нито можеш да опознаеш добре отсрещния човек, нито се градят сериозни отношения. Както казваш когато след години в такава връзка вземете да се вземете, има голяма вероятност да изскочат не особено приятни изненади. Иначе съм съгласен, приятно е, не особено ангажиращо, но и нетрайно в много случаи.

# 118
  • Мнения: 5 776
Скрит текст:
Стрина Калина, твоето мнение е изградено от твоя опит. Този опит липсва на тези, които бързат да заживеят с гаджето. В това число влизам и аз. Но как ще се чувстваш във връзката и дали ще е по-добре или по-зле зависи от главните участници. При мен някои неща бяха по-добре, други по-зле. Но все пак не съжалявам за избора си. Не всяка иска до 40 годишна да живее сама, да няма деца и различни ухажори да тичат по дире ѝ. А преди появата на дете, лично смятам, че поне едно 3-4 години трябва да се поживее на семейни начала. Ако не се получи с първия, трябва да го преживееш (иска време) и да започнеш от начало. Затова изказването за “малката булка” ми се струва неуместно за 26 годишни. Да беше 17-18-19 годишна щях да се съглася.


Преживява се. Хахаха. И така както си скачаш от връзка във връзка през 2-3 години си станала на 40-45 и децата и брака са вече мираж. За това е важно преди да се правят "проби" ще стане ли няма ли да стане да помислиш дали изобщо всичко това има смисъл. На мъжете им е лесно - четохме ги в едни други теми. 40-50 годишни дърти пръчове дето си мислят че 20 годишните моделки на опашки се редят за тях. При жените става обаче много по-трудно. Мъж на 40-50 пак може да прави деца, къде добре, къде не... ама може. При жената е друго вече. Ако аз съм на 26 и съм със сегашния ми опит и акъл и имам мъж, който увърта и  не иска това и онова бих го пратила да пасе и бих си потърсила друг.
Т.е. и ти самата ще си скачаш от връзка на връзка, докато намериш.?!?

Не, аз вече никъде не скачам защото търсех и проучвах докато не се кротна. И аз изгубих едни ценни годинки в "проби", дето никой няма да ми ги върне. Авторката може да се поучи от чуждите грешки ако иска, ако не да си троши главата. Нейна си работа.

# 119
  • Мнения: 1 106
Ако сега съм на нейните години, но със сегашния ми акъл, хич няма да ми мине през ума за съвместно съжителство с гадже. Ще си гледам живота и кефа, без да си играя на малката булка и ще взимам само хубавото от връзката, без тъпите битовизми. Колкото и да говорят тук някои дами, че като заживели с половинките нищо не се променило, даже по-хубаво било станало, отлично знаят, че заблуждават единствено себе си с тези твърдения. Нищо не убива лудостта в една връзка, както битовизмите.

Друго си гуш-муш и кой от къде е. Няколко срещички на седмица, време за приятели, излизания, хоби... Само че така нито можеш да опознаеш добре отсрещния човек, нито се градят сериозни отношения.
А градят ли се сериозни отношения като пускате пералня и гледате телевизия заедно всяка вечер? Аз не виждам каква е разликата като сте отделно и заедно освен, че си делите задълженията в общ апартамент (в най-добрия случай, ако не се обърне на слугиня тя).
Гледай си живота момиче и гледай какво прави за теб този човек. Заживяването не е панацея или гаранция за щастлив живот...

Общи условия

Активация на акаунт