Живот заедно.

Имаше пъклен план и всички около мен ме предупреждаваха да не се захващам с този човек, но бях млада и глупава. Авторката ако иска или си извлича поуки от хорските грешки или сама си троши главата. Няма по-добър учител от опита все пак.

Предполагам, че навремето родителите не са били толерантни към това, "детето" да живее без брак у тях и младите по необходимост са търсили други начини.
А сега вече не е "срамота от хората" и много невръстни дечица по на 30-40 години не мърдат от детската, само приятелките се редуват.

Всеки млад човек прави грешки.. Аз лично преди тази връзка имах една 4- годишна. Млада и влюбена заминах за чужбина за да уча и бившия реши да дойде с мен.. тогава бяхме голяма любов и живяхме заедно 2-3 месеца. След това обаче не се разбрахме и имаше скандали всеки ден... далече от родители, роднини, познати си казахме чао. Сега не искам да повтарям тази сцена. Тези 4 години ми седят обица на ухото и някак вече на 26 години не ми се губят още 4. След тази връзка си починах дълго.. отдадох се на учене, забавления, поживях си, но по стечение на обстоятелствата пак трябваше да заживея при наще, за да събера малко пари. Винаги съм била готова за самостоятелен живот, но уви не винаги става както ние искаме. Сега за да  не пилея още години искам да опозная този човек и от другата му страна, а където ме упрекнахте, че искам един вид да му взема апартамента не е така. Не вярвам вашият партньор да има жилище, а вие да отидете на квартира с него.

Със сегашният ми партньор първо излязох на квартира (сама) и след като се "гаджосвахме" достатъчно дълго (година и половина още!!!) чак тогава излязохме заедно на квартира. Точно защото "парен каша духа" в момента съм в стабилна връзка.

Никой не знае за вбъдеще.

И на такива безумия като съвети съм се нагледал тук, така че да не се учудваш. Също и като това, че в началото ти е говорил за сериозна връзка, деца и така нататък, било червена лампа. Може би ако беше няколко месеца в тестов период и в същото време тестваше още няколко мацки, сигурно щеше да е най- Убавия....

Не съм изчел всичко коментирано и подробностите около темата ти. Най-доброто, което можеш да направиш е да седнете и да изговорите всички тези неща. Не сте вече хлапета, една година е много време и трябва да обсъдите вашето бъдеще като двойка. Дали искате едни и същи неща, как ще ги постигнете ако отговора е да, или да не си губите времето взаимно, ако е не. Друго решение няма, а отказа от такива разговори или увъртането и бягството на единия също говори достатъчно. Ако той има собствен апартамент, в който ще живеете сами, значи всичко е точно, недей да слушаш други умности из форумите.

След последните уточнения от авторката съм на мнение, че трябва да сложи картите на масата.

Аз не разбирам защо те е страх директно да го попиташ как вижда развитието на вашата връзка и конкретно във времето как си представя, че ще се случат нещата.

Говорили сме на тази тема и не веднъж е казвал, че иска да живеем заедно, но било още рано. Когато той ми говореше за съвместен живот през 2- рия,3-тия месец, аз не се съгласих, защото беше рано и спомените от миналото не позволяваха. След като аз отказвах многократно той се отказа и сега отговора е.. има време, още е рано и т.н. Исках съвет как да покажа, че съм готова без да го карам да се чувства притиснат така както аз се чувствах.

То ясно, че на втория, третия месец е рано. Питай го кога според него (конкретно) ще стане време.

С ММ се запознахме като бях на 20,а той на 21.слес 2 месеца се пренесох не само у тях, но и смених и града за лятото да видим как е,а и ми предстоеше тепърва последна година бакалавър. Ами какво да кажа, моя човек си беше. Върнах се на есен обратно заради университета, ноуспях да си изтикам и по напред изпитите и напуснах и  работа и вече окончателно за живяхме заедно. Оттогава се преместихме наново в наш собствен си дом, имаме куче и бебче. Не винаги е било лесно, но с него винаги всичко е по добре. Кажете си кой какво иска, живота е прекалено кратък

Ако всичко е така както го описваш дали пък не е с охладнели чувства и наистина да си губиш времето? Излиза, че сега след 10 месеца увърта и не иска да го направи, 100 причини може да ти каже но трябва да разбереш истината. Говори с него и кажи , че си готова и имаш нужда от неговото мнение по въпроса, за да си изясниш нещата за себе си...

Логиката в цялата история ми се губи.
Ти завършваш магистратура и работиш, живееш при вашите.
Той не разбрах дали работи, разбрах, че помагал в семейния бизнес, който бизнес баща му е зарязал и хукнал на гурбет. Много е възможно бизнесът да не е много печеливш. Освен това, бизнеса или го въртиш, или си клатиш орехчетата, отбивайки номера с малко 'помощ'. Приятелят ти има жилище, но живее с майка си.
Ти имаш къде да отидеш, ко се скарате след евентуалното заживяване заедно, и това не е жилището на твоите родители, но и сега не отиваш на това друго място, ами се обясняваш като петокласничка къде ще ходиш, кога, с кого и за колко време.
Така обяснено, изглежда и двамата имате по един празен апартамент, та наистина не ви разбирам защо не се изнесете поне всеки в неговия си апартамент (сега, ясно, че НА не са на вашите имена и жилищата не са точно ваши, но това е маловажно... засега) и да сте самостоятелни, преди да заживеете заедно в нечие от двете жилища.
Също така, понеже и нашите имат семеен бизнес, и след като не видях уточнение ТП да работи нещо, много силно ми се струва, че човекът вероятно няма добри доходи. Това е възможна причина да не иска да поема отговорност за ново семейство.

Сядате и говорите за самостоятелен живот. Много е важно да не го представяш като живот заедно тип слепени бисквитки, а като живот отделно от родителите, като големи хора, които са си взели хляба в ръцете, развиват се и прочее. Накратко, 'продаваш' му идеята, че сте големи, зрели, хубаво ще е да сте наистина самостоятелни, а не само да си купувате със свои средства шампоана и сапуна. Иначе, честно казано, и на мен ми звучи като спешно да си търсиш спасител от свръхопеката на баща си, което не е добре. Възможно е ТП да вижда същото, което пък съвсем не е добре.
Още един вариант да се дърпа, е че чака баща си да се прибере. В този случай излиза, че той е наредил нещата донякъде, но ти го притискаш и му тропаш с краче всичко да стане за вчера.

Муци, лъжеш и започваш да се оплиташ в лъжите си. Изкарвате достатъчно, ама ти живееш при ваште, за да събереш малко кинти. Можеш да си позволиш самостоятелен живот, обаче защо ти е квартира, като той има апартамент. Учила в чужбина, но завършила бакалавър в София. Последно? Почва да става грозно. Съвети яко, все в една посока, а ти циклиш, какво, как да му кажеш и колко си виновна, щото преди година...
Според мен те влече да се преместиш от доминацията на баща ти към тази на гаджето, за да спестиш едни пари. Супер нездрава логика, от която има да сърбаш доста попара. И заживяването заедно ще е само началото, особено с този единствен син, ненагледен, дето обгрижва мамче, щото тате е в чужбина. Щом петдесет годишна жена, ако има и толкова, го е закъсала син да я гледа, не знам кво става после
Имаш голям проблем - инертна си и избираш да си жертва. Има какво да се мисли тук, но няма да го направиш. Лошо

" Работата ми е в моя град" не е причина да живееш с мама и тате на 26, а оправдание. Особено ако имаш финансова независимост. Живея сама от 18 годишна, като до 20 ме издържаха родителите ми на 100 %, след това 50 на 50 докато завърших. От тогава живея сама като под сама имам предвид отделно от тях - къде с гадже, къде без. Но никога, ама никога не съм си помисляла да се върна при тях, защото в даден момент съм нямала връзка. Правила съм много грешки с общи квартири и прочие, но никога не съм правила грешката да отида да живея в нечие жилище, познай защо? Живея сама в моя си квартира и ако някой напира да живеем заедно, да дойде той. Ако не му харесва, пътища много пред него. Проблемът ти е, че не си хващаш живота в ръце, ами стоиш и спиш и чакаш някакво чудо. Отдели се да живееш сама, работи, издържай се сама, а връзката си е връзка. Чакаш едва ли не той да ти предложи брак, че да се изнесеш от дома на родителите ти и да идеш в на някой друг дома. Аз на 18 още нямах търпение да вадя достатъчно пари, че да не ми се налага да живея при мама и тате, а не е имало проблеми в семейството ми, че да бягам от нещо.