Здравейте. Имам сложна ситуация, в която не знам какво решение да взема. Сестра ми забременя преди няколко месеца, направи НИПТ тест, който показа възможни аномалии, след което ѝ назначиха амниоцентеза. По това време и аз разбрах, че съм бременна и бях на първи преглед в 6-та седмица в деня, в който тя направи амниото. Реших да изчакам резултатите и тогава да ѝ кажа, защото бях убедена, че всичко с бебето ще е наред и проблемът ще е само в плацентата, тя обаче беше много притеснена. За съжаление и НИПТ теста и амниоцентезата много се забавиха с резултатите. Вторият резултат излезе миналата седмица и за съжаление диагнозата е потвърдена — детето ще бъде с тежки увреждания психически и физически. Дотук 6-7 генетици я съветват да прекрати бременността. Тя много се колеба как да постъпи, защото детето е много желано и чакано, но пък животът му никак няма да е лесен. Аномалията е рядка и няма много информация за нея. Аз се опитвам да я подкрепям както мога, да бъда до нея и да бъда човекът, с който може да сподели всичко. Въпреки това скоро трябва да ѝ кажа, че и аз съм бременна, защото това не може да се крие дълго. И за двете е първа бременност, аз съм в средата на третия, а тя в петия месец. Страхувам се, че щом разбере, няма да иска да споделя с мен през какво преминава и ще се отдръпне, а може би и с право. И тук идва въпросът — как да постъпя? Да кажа сега или да изчакам, защото решението ѝ е почти взето и предполагам какъв ще е изходът?
- Публикувана: 5 ноем. 2025, 17:18 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2025, 19:13 ч.
Кога и как да кажа на сестра ми, която обмисля аборт, че съм бременна?
Може би е най-добре да й кажете сега, макар че темата е деликатна. По-късно, ако разбере сама, има риск да се почувства засегната или обидена, че не сте й споделили по-рано. Все пак поддържате добри отношения и се виждате често, затова е по-добре нещата да се кажат навреме, спокойно и с внимание.
Аз разбирам притесненията ви, но бих казала още сега. В крайна сметка тя ще разбере за вашата бременност рано или късно. Такъв е живота, има и ужасни събития, има и хубави. Не бива да се чувствате виновна, че нещо хубаво ви се случва.
Една от най-близките ми приятелки се бори с репродуктивни проблеми от години, поредица от загуби има. Аз като забременях ѝ казах веднага. Не искам да ѝ натрапвам бременността си, но и не исках да крия. За мен истината е по-добрия вариант.
Една от най-близките ми приятелки се бори с репродуктивни проблеми от години, поредица от загуби има. Аз като забременях ѝ казах веднага. Не искам да ѝ натрапвам бременността си, но и не исках да крия. За мен истината е по-добрия вариант.
Кажете й истината веднага и после се съобразете с нейните желания и реакции, дори те да не ви допадат. Жената ще има нужда от време да преодолее загубата и е много вероятно да се отдръпне за известно време от вас. Не си го слагайте на сърцето, не й се сърдете, че може би няма да успее да се радва истински на племенника си. След моето преждевременно раждане в 24-а седмица изпитвах физическа болка, като видя бременна. А имах две бременни колежки - ограничих контактите с тях само до работа, не ходех на обяд с тях, не обсъждах бременностите им, нямах сили за такова нещо, но с течение на времето нещата се оправиха.
Аз бих казала, макар и може би не веднага. На сестра или приятелка в подобно положение бих казала нещо като - " Като на близка и ценен за мене човек, искам да ти споделя, че очакваме щастливо събитие около...(казвам датата на термина). Още съм в ранна бременност и се надявам да е лека и да завърши с леко раждане на здраво бебе. Ще съм до тебе в трудните моменти и искам да си споделяме всички, което ни радва и тревожи. Пожелавам ти скоро и ти да споделиш прекрасна новина."
Няма проблем да споделиш, защото не е твоя вината, че има проблем с фетуса при нея и бременността няма да завърши щастливо. Няма и проблем да не споделиш, макар че не виждам смисъл да криете. Половината ми приятелки ми казаха, че са бременни още след теста, а за другата половина се досетих сама чак като почна да се вижда корема. Аз споделих с моите близки приятелки като бях около 15-16 седмица. Тогава казах и на семейството си. Мъжът ми каза на всички наоколо още след положителния тест. Всеки си преценя сам кога да сподели.
Няма проблем да споделиш, защото не е твоя вината, че има проблем с фетуса при нея и бременността няма да завърши щастливо. Няма и проблем да не споделиш, макар че не виждам смисъл да криете. Половината ми приятелки ми казаха, че са бременни още след теста, а за другата половина се досетих сама чак като почна да се вижда корема. Аз споделих с моите близки приятелки като бях около 15-16 седмица. Тогава казах и на семейството си. Мъжът ми каза на всички наоколо още след положителния тест. Всеки си преценя сам кога да сподели.
Благодаря за отговорите дотук! Това, което мислих да направя, е да изчакам тя да вземе окончателно решение кога ще се случи и около месец след това да ѝ съобщя. Тогава трябва да съм в средата/ края на четвърти месец (защото няма много време да мисли, трябва да реши тази или следващата седмица). В никакъв случай не мисля, че тогава ще ѝ е по-лесно, но може би вече ще е на етап да мисли как да се възстанови и да мисли за бъдещето. Имам чувството, че сега, на прага на такова решение, това ще ѝ дойде като допълнителен удар. Тя няма откъде да разбере, а когато ѝ кажа, ще ѝ обясня защо не съм го направила по-рано.
Въпреки това и вашите коментари ме замислиха и сега ще помисля още.
Въпреки това и вашите коментари ме замислиха и сега ще помисля още.
Това "и да завърши с леко раждане на здраво бебе" просто... Много умно!
Просто трябва да бъдеш до нея, да усеща опората ти и в подходящ момент (определено не утре/вдругиден, но сравнително скоро) да ѝ кажеш "Мъкатата ти е огромна, винаги, когато имаш нужда от мен аз ще съм до теб. Но понеже си безкрайно скъп за мен човек и не искам да го научиш от друг, а аз да съм мълчала ще ти кажа, че и аз чакам дете"
И толкоз. Приключваш темата. Това е, което искаш да ѝ кажеш - че си бременна, защото не искаш да го научи от друг. Оттам насетне, ако тя поиска да пита, да се интересува, да говори - бъди насреща. Ако иска да мълчи и да не подхваща темата - също бъди насреща.
Точка.
Просто трябва да бъдеш до нея, да усеща опората ти и в подходящ момент (определено не утре/вдругиден, но сравнително скоро) да ѝ кажеш "Мъкатата ти е огромна, винаги, когато имаш нужда от мен аз ще съм до теб. Но понеже си безкрайно скъп за мен човек и не искам да го научиш от друг, а аз да съм мълчала ще ти кажа, че и аз чакам дете"
И толкоз. Приключваш темата. Това е, което искаш да ѝ кажеш - че си бременна, защото не искаш да го научи от друг. Оттам насетне, ако тя поиска да пита, да се интересува, да говори - бъди насреща. Ако иска да мълчи и да не подхваща темата - също бъди насреща.
Точка.
Именно днес, утре, в други ден ме съветват мен мои близки, затова съм толкова притеснена. Всички дотук също мислят така, а аз мислих да го направя известно време след аборта. Вече и аз не знам кое е редно и кое не 🤷♀
Това "и да завърши с леко раждане на здраво бебе" просто... Много умно!
Просто трябва да бъдеш до нея, да усеща опората ти и в подходящ момент (определено не утре/вдругиден, но сравнително скоро) да ѝ кажеш "Мъкатата ти е огромна, винаги, когато имаш нужда от мен аз ще съм до теб. Но понеже си безкрайно скъп за мен човек и не искам да го научиш от друг, а аз да съм мълчала ще ти кажа, че и аз чакам дете"
И толкоз. Приключваш темата. Това е, което искаш да ѝ кажеш - че си бременна, защото не искаш да го научи от друг. Оттам насетне, ако тя поиска да пита, да се интересува, да говори - бъди насреща. Ако иска да мълчи и да не подхваща темата - също бъди насреща.
Точка.
Просто трябва да бъдеш до нея, да усеща опората ти и в подходящ момент (определено не утре/вдругиден, но сравнително скоро) да ѝ кажеш "Мъкатата ти е огромна, винаги, когато имаш нужда от мен аз ще съм до теб. Но понеже си безкрайно скъп за мен човек и не искам да го научиш от друг, а аз да съм мълчала ще ти кажа, че и аз чакам дете"
И толкоз. Приключваш темата. Това е, което искаш да ѝ кажеш - че си бременна, защото не искаш да го научи от друг. Оттам насетне, ако тя поиска да пита, да се интересува, да говори - бъди насреща. Ако иска да мълчи и да не подхваща темата - също бъди насреща.
Точка.
Имам сестра, с която съм много близка, така е било винаги. Споделяла съм с нея, а не с майка ни за важните неща. Разбирам какво е да имаш сестра, с която сте близки.
Искам да ти кажа обаче, че това, което се случва на нея, няма нищо общо с това, което се случва на теб. Според мен погрешно ти се припокриват двете ситуации. Това са съвсем различни сюжетни линии.
Да дам пример: тя получава мечтаната работа с много сериозна заплата, ти си уволнена, оставаш без работа. Или: тя успява да си купи жилище с брилянтна локация, твоето го взима банката, защото нямаш възможност да си плащаш кредита.
Формално изглежда, че едната има успех, а другата неуспех. Но да криеш успеха или неуспеха си, би означавало, че не вярваш тя да може искрено да се зарадва за теб, или да не вярваш, че тя може да ти влезе в положението и да ти съчувства, ако си закъсала.
На мястото на сестра ти щях да ти се обидя, ако не споделиш, независимо за добро или лошо.
Искам да ти кажа обаче, че това, което се случва на нея, няма нищо общо с това, което се случва на теб. Според мен погрешно ти се припокриват двете ситуации. Това са съвсем различни сюжетни линии.
Да дам пример: тя получава мечтаната работа с много сериозна заплата, ти си уволнена, оставаш без работа. Или: тя успява да си купи жилище с брилянтна локация, твоето го взима банката, защото нямаш възможност да си плащаш кредита.
Формално изглежда, че едната има успех, а другата неуспех. Но да криеш успеха или неуспеха си, би означавало, че не вярваш тя да може искрено да се зарадва за теб, или да не вярваш, че тя може да ти влезе в положението и да ти съчувства, ако си закъсала.
На мястото на сестра ти щях да ти се обидя, ако не споделиш, независимо за добро или лошо.
Не чакай, кажи ѝ веднага. Иначе на всички ще е ясно защо си чакала и крила, от това за теб ще е гузно, за нея - обидно и може да ѝ стане още по-гадно, самотно и да се депресира съвсем. Не ѝ е леко в момента, така че най-доброто, което можеш да направиш, е да си споделяте и да сте си близки както сте били досега.
Точно в този момент, аз не бих казала. Жената е на прага на много тежка ситуация, не искам да намесвам своите обстоятелства в нейните решения. Ами ако, недай си Боже, емоционално "превърти" от новината и реши да остави плода? Цял живот бих се чувствала зле, че съм ѝ закопала живота. И да, при лоши пренатални резултати подкрепям аборт и бих направила необходимото, за да го подкрепя.