Кога и как да кажа на сестра ми, която обмисля аборт, че съм бременна?

  • 5 307
  • 93
  •   1
Отговори
# 30
  • Sofia
  • Мнения: 7 798
Ти най-добре си познаваш сестрата и как възприема нещата.

Аз ако бях на нейно място и точно преди да направя аборт на толкова желано дете, сестра ми ми изтърси, че е бременна, бих го приела много зле. Като неуважение или неразбиране на мъката ми и тотална несъобразителност. Ако е някой чужд човек бих го разбрала, но точно от сестра ми - не.
Ако ми го каже след аборта, ще приема, че ми е дала нужното време да премина през този тежък период, без да се напрягам как да се радвам за нейната бременност. Когато всичко премине, новината за нейната бременност даже би ми дала лъч светлина.

Хората са различни. Помисли сестра ти от кой тип хора е.

# 31
  • Банско
  • Мнения: 2 511
Трябва веднага да и кажеш, защото ситуацията ще стане още по-зле после. Много деликатна ситуация найстина. Но пък щом казваш, че сте близки, единствената реакция от нейна страна, трябва да е, че се радва за теб. Аз ако бях, щях да и кажа още в началото.

# 32
  • Мнения: 832
И според мен е трябвало в началото. Но сега точно преди потенциалния аборт, докато обмисля решението, ми се вижда възможно най-лошия момент.

# 33
  • Мнения: 3 162
Ти най-добре си познаваш сестрата и как възприема нещата.

Аз ако бях на нейно място и точно преди да направя аборт на толкова желано дете, сестра ми ми изтърси, че е бременна, бих го приела много зле. Като неуважение или неразбиране на мъката ми и тотална несъобразителност. Ако е някой чужд човек бих го разбрала, но точно от сестра ми - не.
Ако ми го каже след аборта, ще приема, че ми е дала нужното време да премина през този тежък период, без да се напрягам как да се радвам за нейната бременност. Когато всичко премине, новината за нейната бременност даже би ми дала лъч светлина.

Хората са различни. Помисли сестра ти от кой тип хора е.
Исках да напиша същото.
Ако съм губещата сестра ще искам да ме оставят на мъката ми. Ако в този момент сестра ми каже, че е бременна няма да мога да се зарадвам. И ще се чувствам лош човек, защото моята мъка е по-важна и не реагирам правилно. Така още повече ще се разстроя.
Да помисли кога е най-добре за сестра й.
Авторката познава сестра си по-добре от нас. И щом се колебае да й каже точно в този момент, значи има защо.

# 34
  • Мнения: 1 566
Ще го кажа направо: когато ти имаш детенце, тя може да съжалява за нейното повече. Казвам може. Хората мислят и чувстват различно. Всеки тук ще напише нещата според своите възприятия, поставяйки се на мястото на сестра ти.
Още нещо. Ако й кажеш, това в никакъв случай не е хвалене. Споделяне е, информиране. Как ще реагира за по-нататък е нейн избор.

# 35
  • Melmak
  • Мнения: 10 127
Аз не разбрах дали родителите ви знаят за твоята бременност?
Ако всички знаят и само сестрата не, тогава е много гадно. Аз бих била много ядосана ако съм на място на губещата сестра да крият всички нещо от мен. Но аз съм човек, който държи на истината. Винаги има тежки ситуации, ужасно е това, което сестрата преживява, за съжаление животът поднася и такива неща. Но криенето няма смисъл, прави нещата по-зле.

# 36
  • На изток от Ада
  • Мнения: 11 236
Ти я познаваш. Прецени кога е момента...
Не очаквай да се зарадва!

# 37
  • Мнения: 1 322
Да изолирате сестра ти от семейната динамика и групово да криете такава новина от нея, не е много редно. Рано или късно ще се разбере, че сте я държали настрана, и това ще я нарани. Точно в такива моменти трябва да чувства, че сте близки и се подкрепяте, а не да я изключвате по такъв начин.

Тя е изправена пред трудно и болезнено решение. И за нея в момента времето е спряло. Но в света и в семейството животът продължава - някой ще има рожден ден, друг ще отиде на екскурзия, трети ще забременее, четвърти ще го повишат в работата.

Как ще реагира, зависи от нея. Но дали ще я изолирате, или приобщите, зависи изцяло от вас.

# 38
  • Sofia
  • Мнения: 7 798
Много ми е чудно колко от тук съветващите да се каже на сестрата веднага са изгубили желана бременност и то в такъв късен срок.
И докато са преживявали агонията да знаят, че носят увредено, но толкова желано дете, как ли са се чувствали като видят сияещи бременни на улицата? И още повече, когато една от тях ти е постоянно пред очите и трябва да се стараеш да й показваш, че се радваш за нея (защото я обичаш и ти е близка), а в същото време отвътре душата ти изгаря, защото знаеш, че трябва да отнемеш живота на собственото си дете.

Да, животът продължава и никой не е длъжен да се върти около една нещастна бременна. Но както написах, ако това за мен е близък човек (сестра), ще гледам да й спестя това допълнително товарене точно в този момент. След шока от аборта идва времето на психическото възстановяване и за мен именно тогава е и моментът за положителните новини.

# 39
  • Мнения: 1 322
Всеки момент на авторката ще и проличи. Освен това явно доста хора знаят, и някой може да се изпусне.
Като разбере, че е била изключена, сестрата едва ли ще благодари, че са я щадили, по-скоро ще се разочарова, че е излъгана. Тази жена няма нужда от повече разочарования, има нужда да се чувства приобщена.

# 40
  • София
  • Мнения: 16 187
Според мен сестрата на авторката си има доста по-сериозни занимавки от това да се сърди, че сестра й не й е казала за нейното бебе, докато тя се чуди дали да се откаже от своето. Това поне според мен. Сестрата може да мисли и чуства нещо тотално различно, а авторката е човекът, който може най-добре да прецени. Лично аз вероятно не бих натресла своето щастие върху нейния болезнен избор, особено предвид че има риск новината да я емоционализира и тласне към импулсивно решение. Но ситуацията е толкова деликатна и толкова относителна, че гаранция за правилно решение просто няма. Каквото и да се случи, нека авторката даде време на сестра си да го преработи, по какъвто начин й е нужно.

Авторке, изпращам и на двете със сестра ти прегръдки! Нека този момент отмине по възможно най-лекия начин и за двете ви.

# 41
  • Sofia
  • Мнения: 7 798
Приобщена!!!
В подобен момент жените не желаят да бъдат приобщавани, те сами се изключват от живота и сами избягват контакти с бременни и бебешки колички.

# 42
  • София
  • Мнения: 2 246
Скрих от сестра ми, че баща ни е терминално болен, защото беше бременна в последните месеци. Всъщност аз исках да ѝ кажа истината, но мъжът ѝ ме помоли. Сестрата знаеше, че е болен, но си мислеше, че се лекува. Вярваше, че ще се оправи... В крайна сметка не се сбогува с него. Не че не го е виждала последния месец, идваше, но стоеше настрана от най-гадната част, не знаеше реалните резултати от изследвания и скенери и някак... Не можа да му каже довиждане. Беше шокирана от смъртта му, а аз знаех и чаках от седмици. Имах възможност да се сбогувам, да се подготвя (доколкото може), да се погрижа за него, да му кажа, че го обичам. Всичко това на сестра ми беше отнето, за да не я тревожим. Бебето ѝ се роди броени седмици преди смъртта на татко, той така и не го видя - тя не го заведе, защото си мислеше, че има време.
Не ми е сърдита, но ми е споделяла, че всичко това ѝ тежи.
Знам, че не е същата ситауция, просто споделям.

# 43
  • Sofia
  • Мнения: 7 798
Тук става въпрос за около една-две седмици максимум отлагане.
Ако бременността на авторката се развива добре, имат още месеци да й се радват. Хубавите моменти тепърва предстоят.

Но докато сестрата знае, че й предстои да се сбогува с увреденото си бебе, няма как да подскача от радост за всеки грам и сантиметър на бебето на авторката и да й споделя трепетите.
Просто моментът изобщо не е подходящ.
Но пак - много си зависи от хората.

ПП: аз съобщих на семейството ми за моите бременности около 5-7 месец. Първия път ми пролича в 7 месец. И... няма драма, че не съм казала още от положителен тест.

Последна редакция: пт, 07 ное 2025, 14:45 от Brin de muguet

# 44
  • На изток от Ада
  • Мнения: 11 236
Тя може би няма да се зарадва и после. Дори след няколко месеца.
Дали няма да те обвини че не си й казала ? Докато тя е споделяла ти си си мълчала?

Аз съм с няколко спонтанни аборти.  Когато етърва ми забременя го приех беше на 36 викам хайде заслужава го , нали аз бях на 31. Казаха още в 6та седмица.
Детето се роди не успях да се зарадвам. На изписването се разревах. Много време отказвах да ида да го видя в тях. Забременях няколко месеца след раждането й.
Ами нов аборт при мен ...

Сега минаха 5 г виждах детето но ме дразнеше . Сега аз съм на 36г при мен няма дете .

Последна редакция: пт, 07 ное 2025, 17:05 от nasito8988

Общи условия

Активация на акаунт