Любители на Котки - Тема 153

Не чакай. Аз настоях в 5 месец, въпреки че в клиниката ми говореха за поне 7ми, после се оказа, че ветеринарката е кастрирала собствения си котарак в 5ия. Значи можело...

Здравейте, за пръв път пиша в темата и се надявам на съвет. Никога не съм имала котка и нямам никаква представа от нищо, но от няколко месеца котката на село остана без стопанин, а аз се върнах за известен период в родния град, оттогава насам всеки ден пътувам да я храня, но е доста трудно, а скоро ще се връщам в София и не знам какво да правя с котката. Тя е на около 10 години, никога не е живяла или дори влизала в стая, женска. Възможно ли е да свикне в апартамент? Дали ще издържи стресът от пътуване, ваксиниране и кастрация, а след  това тотална смяна на обстановката? Дори нямам идея колко живеят котките, храня я с гранули и паучове, предпочита второто, досега е яла домашна човешка храна, дадох й обезпаразитяващо хапче. Знам, че най-доброто за нея е да стои там(направих топла и суха къщичка и постоянно си влиза там), но селото е почти обезлюдено, не познавам никого, който да помоля да я храни. В началото дори мислих че тя ще си намери друг стопанин и къща, но всеки път я намирах пред вратата като вярно кученце 😿 нямам никакъв опит с котки, не знам дори как да я хвана, но от скоро ми дава да я галя и вече сама тича по мен и се гали сама, а ме вижда веднъж на ден за по-малко от половин час.
Моля ви дайте съвети и мнения, ако имате опит с по-големи котки, които са живели навън.

Щом няма хора в селото не бих я оставила там... Котките са социални животни, щастлива е, защото те очаква всеки ден. Ако остане сама ще страда.
Относно пътуване и кастриране - ще се стресира, но предполагам, че ще свикне, особено щом те познава и явно е привързана към теб. За ваксини не знам дали са нужни, досега е живяла навън без ваксини, какъв е шансът да хване някоя болест в дома? Но относно това трябва да се изкаже ветеринарят все пак, аз съм сигурно единствената в тази тема, която не си е ваксинирала котките, така че не съм инстанция.
Иначе моята Кетя я оперираха от камъни в пикочния мехур на 10 години и половина, слава Богу, добре понесе операцията и бързо се възстанови.

Милото момиче! И моите така ни чакат накацали по прозорци , ограда, или пред вратата.
Моята Кети беше на около 7г когато дойдохме да живеем на село. Стресирана беше, но бързо се възстанови. Само, че моите сега ги виждам - домашно дворни - търсят си излизането. Понякога възлизат, близват 2 хрупки и пак излизат. Следобед и вечер като легнем, не ги свърта.
Някак си по лесно свикват, че имат свобода, а това момиче ще иска да излиза...

Сигурно ще и се иска да излиза и съвсем сигурно ще се стресира, но аз мисля, че ще свикне. Щом те чака пред вратата, значи се е привързала и иска да е с тебе. На 10 г. повечео време котката прекарва в сън. Мисля, че определено ще е по-щастлива с теб (в апартамента), отколкото на двора, но сама и без да има кой да се грижи за нея и да я обича. Взимай я.

Така както описваш ситуацията в селото, котето има повече шансове да се чувства добре с теб в апартамент отколкото само на село без да има кой да му обърне внимание.

Има ли котки, които вкъщи са домашни, но на двора не дават да ги хванат?
Вече не знам какво да правя със Страх. Вкъщи като цяло не идва да се гали при нас, освен когато е сънен и ни търпи, но това е защото децата, а и аз много го мачкаме и тормозим. Единствено на мъжът ми се умилква и дава да го гали, но той не го тормози никога.
Това обаче е вкъщи. Този уикенд, когато времето беше супер реших, че ще го закараме пак до двора на къщата да се разтъпче. Резултата - веднага зачезна, само за секунда се появи зад мен, но като се обърнах и веднага избяга. Отново го нямаше дълго време и се наложи да мина през оградата в съседите, защото го мернах, но се скри под едни зайчарници. Не успях да го докопам, избяга отново в нашият двор, но веднага през дупка в дувара отиде в комшиите. Виждах го през един процеп, как се разхожда в техният двор, но не идваше изобщо като го виках. Оказа се, че в този двор и къща никой не живее и малко незаконно бутнах една междинна врата и влязох в двора. Двайсет минути се гонехме в двора на комшиите и изобщо не искаше да дойде при мен. Накрая се прецака и се навря в някаква пристройка, отново под някакви мебели, но този път успях да го докопам и да го хвана. Затворих го в нашата къща, като му сложих храна и вода, докато си довършим работата по двора. За съжаление вратата не се затваря хубаво и малко по-късно избяга. Хайде пак се почна с търсенето му. Този път мъжът ми го намери в едни наши изоставени постройки. Каза, че не е бягал от него толкова много, но не е и дошъл  като го е извикал. Този път го  затворих в стая, която се заключва и като си тръгнахме го натоварих в колата и скоро не мисля да го водя отново там и пускам свободно. Когато падна от терасата и се скри под кола пред блока, по същият начин половин час се опитвахме да го извадим от под колата и изобщо не искаше да дойде.
Вкъщи идва като му дам храна или като е в настроение за игра, а когато спи за няколко минути дава да го галим, но навън е коренно различно коте. Дали ще си остане така? Когато дъщеря ми го е намерила навън, на около месец и нещо, каза че не е бягал, а е стоял свит и е позволил да го хване без проблем.

Не знам дали съм споделяла, но за Коледа и той получи подарък - къщичката за котки от Лидл. Много си я харесва  и редовно, дори и  в момента спи там. Казала съм на децата, че това ще е неговото безопасно място и не им позволявам да го вадят или тормозят, когато е там. Той обаче няма такива скрупули и когато и да мине някой покрай къщичката посяга и дере, дори ги дере през комина Вече всички са тренирани от него да внимават и да избягват нападения
Относно размерите и кастрацията, върви едра котка, явно черните са такива . В момента е  на около девет месеца и е 5 кг, но не е дебел изобщо. Още не е кастриран, моите ветеринари препоръчват да стане на годинка поне, ако не маркира все още.

Нямам опит по твоя въпрос, но много се смях на това, живо си го представих

А какво трябва да направя, за да свикне ? Пътя от там до София е около 5 часа, четох че трябва да е покрита с одеяло, страх ме е че като отворя клетката може да полудее, да се качи нависоко е да се страхува от мен. Може ли да й спре сърцето от страх или нещо друго? Опитвам се да я вкарам в къщата, да видя поведение на затворено, но не мога да я примамя дори с храна да влезе.
Мога ли да не я кастрирам, да спестя този стрес?
Ако я оставя тук, майка ми ще пътува да я храни, но няма гаранция, че винаги ще успява, графикът й е ужасно натоварен да пътува ежедневно до там..  Просто е временно решение това сега.
Дори уличните котки в града са по-охранени, защото тук хората много им дават, а там няма откъде да намери никаква храна.. което е най-големият проблем.

Ето я 😿 не искам да вземам емоционално решение , а най-доброто, а сякаш няма такова .. Не мога да спя от притеснение.  Някакви познати ми дават безумни идеи - вземи и я пусни пред блока с другите, сложи я на терасата пак е на открито, ако падне каквото стане..

Това дори не подлежи на коментар
Защо не се допиташ до някой ветеринар, доколкото знам има някакви медикаменти за отпускане, които може да използваш, за да се успокои котето и дори да проспи пътя. А после ще има драма, не се съмнявам, ще има криене под мебелите и излизане само през нощта или докато няма никой вкъщи. Ще отнеме време, но мисля, че шансът да се получи и маца да свикне и да хареса дома си е много голям. Не знам, много сложна ситуация, наистина. Но сякаш аз бих рискувала и бих я взела. Леле, как ти се гали, душица Все едно казва "не ме оставяй".

Канела, много  хубава писанка! Прекрасна и си личи, че вече те обича. Опитай се да я свикнеш със себе си. Вземи я на ръце, гли я, остави и чантата, в която ще я сложиш някъде до нея, да започне да влиза там сама, да свикне с нея. Има продукти за успокояване, но по мое мнение не помагат много. Помагат, но по-скоро малко и действат по-бавно, като им се дават всеки ден (в рамките на 10 дни). Струва си обаче да пробваш дали няма да излезеш късметлия и твоята котчица да не се страхува от кола. Седни в колата, остави вратата отворена за да видиш дали няма да дойде сама и да си легне при теб. Ако го направи след малко затвори вратата и виш как ще реагира.

Aila и моите не идваха . Чери в началото беше като изтърван. Можеш ли да си представиш колко аромати и звуци усещат, които ние не. Трябваше да го оставиш, той щеше да се прибере като охладнее.
И му е време за кастрация, ненормално топло е за сезона, чуруликат пролетни птици, дори пчелите не спят. Следващият път, или ще си маркира нещо у дома и няма да ти хареса, или ще забегне  любов.

Няма как да го чакам да реши да се върне. Ние ходим на село засега за по няколко часа и никога не сме оставали да спим. Предният път, когато остана да спи там той, защото не се появи, на следващият ден ходихме да го прибираме, но беше неделя. А днес мъжът ми е на работа, аз имам проблем с лещите и не мога да карам. Щеше да си отвиси седмица на село сам и кой знае дали щяхме да го намерим и в какво състояние.
Значи се успокоявам, че е нормално и евентуално лятото, ако почнем да оставаме на къщата за по-дълго и с преспиване, тогава  ще го водя да свиква по-сериозно.
За кастрацията моите ветеринари препоръчват, ако не се разгони да изкачам годинка, дори година и половина. Това съвпада и с моето мнение, така че засега ще изчакам. Друг е въпроса, че хич не искам да го кастрирам, но осъзнавам че ще го направя. Изчетох информация по въпроса, изгледах и реални клипчета от операцията за да съм подготвена. Хубавото  е че при мъжките минава по-леко. Знам, че е котка, но всеки път си мисля, как той е просто един тинейджър при когото хормоните бушуват и за да го направим по-кротък, да не скита по мадами и да е добричък с нас ние го правим евнух. Със сигурност не би ни и хрумнало да си го помислим за човек тинейджър нали.. Лятото хранех мъжки котарах на приятелка, който е на 2 годинки и не е кастриран, беше си напълно кротък и добър, но той е изцяло апартаментско коте. Не съм склонна обаче да поема рисковете свързани с липсата на кастринане, но за мен това е егоистично от наша страна и надали котето би го избрало, ако можеше да решава само.
Засега има пълният курс ваксини, но и там чета информация и се колебая дали да продължавам по график, тоест след година или да разредя ваксинирането или пък изобщо да го прекратя. Имам почти година да чета по въпроса и да взема решение.

Айла, и нашата, която е търпелива и гальовна котка, като се изтърси два пъти през балкона (на първи етаж сме, не е пострадала) бягаше от нас навън, и надали толкова от свободолюбие, колкото от стреса. И двата пъти успяхме да я приклещим и хванем, даже беше хъскала на мъжа ми.

Пиша бавно, гледам, че вече сте го обсъдили, но да се изкажа и аз все пак.

Селската котка и аз мисля, че трябва да се прибере. Какво я очаква иначе сама през зимата...

На приятелка, котаракът не е кастриран, изчезва за седмица, прибира се с бойни рани... На мен ми е спокойно, че моите все пак си пазят територията, но не влизат в любовни битки и се прибират всеки ден за хранене, или си стоят на двора спокойно и идват при повикване. Но ти си знаеш.