Любители на Котки - Тема 153

За транспортирането наистина има едно човешко лекарство, което знам от вет, че се дава на котки и те се успиват, замайват или нещо подобно. Питайте си все пак лекаря.

Моето мнение за Страх и кастрирането му. Ако смятате да го пускате на двора, задължително трябва да е кастриран. Защото в противен случай рано или късно (по-скоро рано) ще изчезне за неопределено време, хукнал по мацки.
И от опита ми с Лъки (предишната котка), която на вилата скиташе на двора и наоколо - колкото и да викаш, вероятността да се появи клони към абсолютната нула. Идва си когато тя реши. Безсмислено ми изглежда при само няколко часа на село да се кара котка и да се чуди човек как да я прибере. Като се замисля - за 14 години само веднъж Лъки се прибра след като я извиках. Това беше минута след като вечерта по тъмно се сблъска с язовец на двора. Връхлетя веднага вътре и после трябваше да мине час, за да се свие до нормалните си размери и опашката да престане да изглежда като четка за шишета.

За 10 годишната селска маца - сигурно няма да й е приятно затворена, но е по-добра алтернатива от това да стои гладна през зимата. Но задължително превоз в клетка, в която да има еднократна пелена (някои не понасят пътуване, случва се както да пишкат, така и да повръщат). И е добре да е покрита с нещо, ако е много стресирана. Клетката е задължителна заради безопасността на всички пътуващи - преди ного години колега с много диоптри караше на село домашната котка без клетка. При влизане в един тунел тя в паника скача на главата му и му сваля очилата. Разминал се е на косъм с катастрофата.

Много хубава тази черна маца и аз бих я прибрала сигурно на ваше място. Ама 10 годишна котка, много вероятно да не кастрирам. Но сигурно ще иска да излиза. Дано където живеете в апартамент има как да я пускате на разходка. Може и с каишка да опитате.

Момичета, честита Нова година и от нас вкъщи! Принцеса Пиги ви праща пожелания за здраве, щастие и късмет!

Тези дни ни е особено емоционално. В началото на старата година започнахме борбата ни за Рижко. Малко преди НГ 2020 разбрахме какво точно се случва и на 31ви получихме първата ампула от непозната тогава за нас жена, която беше с нас до края. Знаете историята и всички подробности, няма да изпадам в детайли какво, що, макар че тези дни мисля често за всичко това. Пиша ви за Рижко не за друго, а за да благодаря. 2020 беше за нашето семейство много трудна година, не толкова заради ковид, колкото заради котешкия му вариант. Беше година на много тревоги, емоции, ангажименти, сълзи, ежедневно притеснение, месеци наред. В крайна сметка въпреки нашето желание и борбеността на нашето момче, не успяхме. Но докато минавахме през всичко това, вие от форума бяхте с нас. Ако нещо положително има от цялата ситуация, това е, че вие ми върнахте вярата в доброто и в това, че все още има Човеци. Съвсем непознати за мен хора ни оказаха такава подкрепа (включително финансова и то за не малки суми), каквато никога не съм очаквала! Благодаря ви, че лишихте себе си и семействата си, за да ни помогнете с финанси. Благодаря на тези, които ни помагаха с мнения и съвети, споделен опит, както и на всички, които горяха с борбата на Рижко! Когато към теб полети вълна от подкрепа от там, където дори не си очаквал, тя ти дава криле да продължиш!  Вие сте прекрасни хора и съм сигурна, че доброто ще ви се върне! Знам, че Пъцко тича някъде щастлив заедно с другите звездички! Знам и, че не случайно ни изпрати Пиги преди да си тръгне
Благодаря ви, момичета, за всичко ❤️
Споделям с вас най-любимата ми последна снимка с него ❤️

Ох, Бубе , направо ме разплака. Благодаря, че сподели с нас тази снимка (Наистина ти благодаря).
Бъдете много, много щастливи. С такива големи сърца като вашите, малко хра могат да се похвалят.
Много целувки на Принцеса Пиги

Аз нямам какво да кажа, просто трябваше да го напиша това.

Бубе, както веднъж казах- ти за нас си пример как човек може и трябва да се бори. Поне аз научих нещо от теб. Бъдете благословенни ти и твоето семейство, заедно с Пиги.

Здравейте,бихте ли казали къде е извършена операцията?Имам малко коте,което най-вероятно е с херния.Ходих в Аспарухово-клиника Диана...мисля беше.Но там попаднах на млада докторка,която не беше сигурна и поиска да отидем след два дни за второ мнение.Но аз май съм се насочила към Кабинет Вита Нова.

Мамин розов нос!

Bubalesa, поплаках си днес, докато четох ❤

Хубавицата ми (толкова я мислих, докато бях почивка 12 дни) 😻



Бях оставила храна на пазачите.
Дойде още сутринта, не търсеше ядене (но хапна с удоволствие, де 😅), галеше се и се катереше по мен да я гушкам. Не можем да се нарадваме и двете. Такава е разкошотийка! ❤

bubalesa, и мен ме разплака! Малко хора биха направили това, което направихте за Рижко!

Aila, според мен котките расли в апартамент не знаят какво се прави навън. Отделно се страхуват от непознатата обстановка. Затова паднали от балкони котки или избягали по някаква причина е много трудно да се намерят. Стоят скрити с дни и не се обаждат. Само коте, което е свикнало с живота навън, би дошло на повикване и то само ако желае (например от глад). Аз не бих си правила такива експерименти. Или поне вземи някакви мерки. Имам приятели, които взимат котката на вилата. Когато излизат на двора, го завързват за едно дърво на много дълга каишка (може 10 м. да е). Котето разглежда, лови мухи и пеперуди, но няма как да се шмугне някъде. Но задължително са около него, защото може да се оплете или обеси някъде. Хубаво, че котаракът няма мерак да се катери по дървото, че и това е опасно.

Канела, миналото лято прибрахме 7-годишен уличен котарак. Няма да те лъжа, че е лесно. Но пък свикват с хубавото. Първо да те успокоя, че едва ли ще избяга през врата. Това е, защото не знаят какво е това. Дори и да е открехната, за него е преграда. Но беше опасно с прозорците. При отворен прозорец, имахме чувството, че ще скочи, особено нощно време. Наложи се посред лято да се спи на затворено. При нас имаше един период, в който Рижко беше безпомощен, защото беше след тежка операция. Това донякъде спести най-трудните първи дни, защото нямаше сили за каквото и да било. Обаче тази здрава черна красавица може и да буйства. Трябва да ѝ осигуриш място, където да се скрие. Имай предвид, че в момента на пускането ще си хареса някое скришно местенце (под легло, зад диван, но може и да е върху гардероба ) и с дни ще го обитава. Затова е добре да обмислиш точно къде ще я пуснеш първоначално. Ще трябва да ѝ сложиш в близост тоалетна и храна, за които най-вероятно ще излиза на тъмно. С тоалетната почти не сме имали проблеми. Досещат се, че бентонитът служи за тези неща. За друг вид постелки ще мислиш след време. Особено силиконът е доста далече от разбиранията им за котешка тоалетна. Рижко се приспособи към домашната обстановка за около 2 месеца, но бих казала, че му трябваше около 1 година, за да стане истинска домашна котка. Сравнявам с другите, които са взети на по няколко месеца. Но щом мацката ти се радва и обича да я галиш, вярвам, че ще се приспособи по-бързо. Аз бих носила клетката още сега. Дори бих слагала вътре храна, за да свикне да влиза. Ако трябва насилствено да я вкараш в клетката, то задължително трябва да ползваш дебели градинарски/домакински ръкавици или голяма хавлиена кърпа/одеяло. В колата ще мяука много. Дишат много гадно с отворена уста и изплезен език. От страх е и нищо не помага. Нито вода, нито храна, нито спиране на колата. Може би е добре да покриеш частично клетката. Така ще се чувства малко по-защитена. За пелената-памперс вече са ти казали. Мисля, че няма да ѝ стане нищо от пътуването, колкото и да е страшно. Правиш го за нейно добро. Не е толкова възрастна. Според мен ще има още поне 5-6 щастливи и уютни години, а може и да са повече.

Бубалеса, и аз си поплаках, а не съм от сълзливите. Такава загуба боли много дълго време, но постепенно новото животинче помага да ни е по-малко мъчно. Звездичките не се забравят никога, просто мъката намалява и си спомняме само хубавите моменти с тях.

Болката не намалява, просто се учиш да живееш с нея. Грижим се за Уши, има всичко, обичаме го, но той не е Топче, обичта е различна и не може да се сравни.
Аз бях адски привързана към Топче, той ми помогна в етап от живота ми в който дори и подкрепата на семейството ми не стигаше, грижите за тази малка пухена топка щастие ме изправи, той е специален за мен и винаги ще бъде, борбата ни не може да се сравни с тази на Бубето, но знам какво е. .

И на мен ми заседна буца, ох... Дори мислех да не коментирам, че пак си бъркам в раната.
И Точка не може да замести Биби. Има котки с които се обичате и такива с които просто свиквате да се обичате. Не че не обичам Точето, но чепатият ѝ характер не ми помага много. Докато Биби беше разкош...

Прибрах се преди малко и ви прочетох тъкмо.
Канела, и аз съм за вземането на котачката, а за Рижко Пъцко си помълчах някак примирена.
Моята кюфтачка се е справила сама 5 дни и досега се бута да я гушкам.
Искам всички да сте добре и да са здрави   любимците ни ...