Започнахме училище с ентусиазъм. За мен е странно, че трябва да му тегля думите с ченгел, т.е., че разказва крайно неохотно, но това май е в следствие на многото нова информация /иначе е страшно кречетало /.Мисля, че харесва госпожата- както тяхната, така и "занимателната" /цитирам го без позволение/.
Още от градината много харесваше готовите закуски, които им даваха, за сега харесва и храната в стола, допълнително си хапва някой боклук в междучасията, така че поне гладен няма да бъде.
По въпроса сас занималнята у нас се вихриха спорове още преди началото на годината. Аз никога не съм ходила на занималня и не смятам, че е необходима. Мъжът ми обаче се запъна като магаре на мост- заяви ми, че в неговите спомени занималнята е нещо прекрасно- точно там /разбира се не докато учат/ се завързвали страхотни приятелства и децата си отигравали. Поразпитах и другите родители- за сега всички деца от класа са записани... така че и ние ходим, като аз съм с настройката, че няма да откараме така цяла година. Още първия уч. ден "занимателната" госпожа пресрещнала мъжа ми и го попитала "Вие сигурни ли сте, че вашето дете трябва да ходи на занималня? Защото той всичко си знае" А после обяснила, че не и пречи- напротив- можел да и помага
За началото на годината имам още едно съображение да ходи на занималня- имаме си едно едномесечно ревливо бебче, и за това точно сега съм далеч от идеала за търпелива, разбираща и вечнообясняваща мама
Нашият умник забравя какво трябва да носи за следв. ден и вчера сутринта всички деца са носили сапун, тоал. хартия е кърпа, които да стоят в шкафчетата им, само ние не ... Всички са били с анцузи, само ние - с дънков костюм, та е играл футбол с костюма. Върна се в къщи с крачоли, навити в стил "аз рибарче съм "
Дано да не съм ви досадила с дългия пост. Радвам се, че открих място, където се споделят сходни на нашите първолашки неволи.