Детето или голямата любов...

Говорили сме си го тук. Съвсем обичайно е новият партньор /мъж или жена/ да не желае детето от предишната връзка.
Авторката никога не е била сама. Трябва да работи върху това. От собствен опит казвам, че е много трудно, особено след такава дълга връзка.
Оттам нататък вече може да мисли за нова връзка...

Мила, тук няма да намериш нито солидарност, нито подкрепа. Бг мамите са грубички, но справедливи. Пък и понякога човек има нужда от малко разтърсване. После ще благодариш, макар и сега да не го осъзнаваш.
Аз няма да напиша моето мнение, защото то е малко по- инак от масовката и ще ме изядат с парцалите 😃 Но имай предвид казаното тук. Не е за лошо 👍

На мен ми стана гнусно да прочета как си си продължила връзката с него след тези приказки за детето, теб как те не погнуся да продължиш да се срещаш с него, не мога да си представя, честно.

Каква среда на пътя, какви 5 лева?

На 44г Мунчо се е повъртял 3-4 години в интернет и парковете, установил е, че не е привлекателен за млада, бездетни мома, която е на възраст да му роди негово, собствено дете и е решил да се пробва с тебе, без да има ясна представа какво означава съжителството с жена с ремарке.

Не можем да знаем как ще се развие една връзка докато не походим с човека и не поживеем с него. Ако конкретният мъж е от здраво семейство, около него не е имало разводи и повторни жененици, ако е единствено дете, ако е гледан от баби и дядовци, ако е син на разведени, но родителите му не са афиширали следващи връзки пред него той просто няма опит в материята, даже като страничен наблюдател.

Сигурно, като всеки нормален мъж би искал да срещне 20-25 годишна, която да приеме съжителство и да му роди наследник, но броят такива жени в България е силно ограничен и над 2 пъти по-малък от този на 40-45 годишните мъже. 40 годишен и стиснат не е привлекателна партия за 20г. Никъде по света не е.

След като въпросният господин не може или не иска да финансира общия ви живот, просто забравяш за него. Ако той те финансираше, нямаше и да забележиш, че заплатата ти е малка или никаква.

Пловдив е голям град с доста предложения за работа. Ако знаеш език, в кол центровете заплатите са доста високи и може да се работи на смени, само събота и неделя. Има кратки курсове за професии като фризьорка, примерно, с която няма да останеш гладна. Ако в Пловдив не можеш да си намериш работа за нормална заплата - имаш проблем с пипето. Не искаш преквалификация - интересната ти, безсмислена, нископлатени  работа е коренът на злото в живота ти в момента. Имам позната от този форум, която не е от Пловдив, има детенце, учителка е, но работеше като маникюристки в родния си град, сега работи като стилист и си гледа детето без помощ от майка, баща или мъж и без да умира от липса на кинти.

Искаш прекалено много от мъжете до себе си. И моят мъж не ме заведе в родилното първият път, но на мене и през ума не ми мина да му звъня и да го притеснявам. Вторият път го отпратих и акушерката му се обади да дойде, когато вече раждах. За какво ми е да ми чупи ръце наоколо? И без него щях да родя, но искаше да е там, та уважих желанието му. Навсякъде съветват близките да си починат и да поспят преди раждането, защото после и да искат няма. 

На 36г, с 40°С температура, гледах 2 болни от варицела деца, едното проснато и полуумряло, а другото пълно с енергия, с една пъпка на лицето и желаещо да играе и излиза. Роднините ни бяха на хиляди километри, а мъжът ми беше в командировка. Нито майка ми, нито баща ми са идвали за мое раждане или болест и този концепт ми е странен. Така живеем повечето хора.

Мисля си, че прекалената заедност с мъжа ти е развалила връзката. Искал да дойде в София, а ти си заживяла веднага с него. Нямаш нито година живот сама май.

С любовника е същата работа на ента степен. Интегрираш мисловно чужд човек в живота си без да си успяла да диференцираш физически мъжа ти.

Детето от предишна връзка е проблем за всеки бездетен мъж, който иска свое дете. Стабилни финанси, любов към майката омекотява удара, но не много. Същото е и при жените. Може би мислиш, че би приела чуждо дете, но си се оженила за бездетен и любовникът ти няма дете, дори когато ти самата имаш. Ти самата подсъзнателно предпочиташ бездетни мъже. Защо мъж да иска чуждо дете, че и в къщата си?

Някой вече ти писа, че мъжът може и да е прав за характера на детето. Малко хора си позволяваме да квалифициране чуждо дете като психологически проблемно, а и самата ти признаваш, че детето ти има някакви проблеми. Червени лампи????? Камбанки?????? Дрън дрън.

Темата е пързул според мен. Много несъответствия и нелогични постъпки, познат стил на писане. Това с майчинството наистина много забавно как е станало,  какъв е проблемът да се разведе, като по-голямата част от мечтаното жилище е трансформирано имущество, а има и дете, което до 18-годишна възраст може да се разпореди да се гледа в семейното жилище.

Аз категоричто не препоръчнам развод и самостоятелен живот на майка с проблемно дете. Моето също беше доста проблемно на 7 години, но сега на почти 14 е доста по-кротък и без някакви особени прояви, с изключение на факта, че не иска да си пише домашните.
Аз пък не разбирам какъв е тоя зор в тоя форум да се жените и развеждате нон стоп. Добре оженила си се, оженила, че не е много сполучливо, не е, ама айде зор пак наново същото упражнение. Ми живей си с тоя мъж, ама без да се карате и разправяте.
Толкова пък няма забавления навън, та трябва нон стоп да сте заедно. Еми ето отишъл човека на риба, разтоварил се от семейния уют. Разберете се човешки, тоя уикенд той ще иде за риба, другия уикенд ти ще идеш някъде.
Де зор ново семейство, ама има ли смисъл, не, ама така за спорта.
Един живот живеем, трябва да е хубав.
Чак пък любовника да е голямата любов, не го вярвам. Ти може и да го обичаш, ама той теб обича ли те? Ми явно -не. Просто търси нещо да не е сам. Е търси ама на тия години повечето жени са с малки деца, след десетина години децата ще са самостоятелни, пък си изживейте всички любови тогава.
То и сега не пречи да си се виждате, ама такава въпиюща драма е ненужна.

Е, те са се разбрали. Мъжът ѝ ходи за риба и на село, тя ходи при любовника си. Всеки с хобитата си.

Аз дори не мога да си представя що за майка би попитала ... това. Нито мога да го осмисля, нито нищо. Не четох романа, няма и нужда, още от заглавието се отвратих. Обаче ми стана интересно какво казва психолога и защо въобще се ходи като полза няма очевидно?

Нищо нелогично не виждам аз- жената, в 90% от случаите, а още повече, ако й е първия, търпи и понася.
Защото няма база за сравнение, а и няма стимул да предприеме промяната.

Ето, тя го е получила и е хукнала да се изнася, като е извадила късмет истината за "прекрасния" да излезе наяве навреме.
Що се отнася до жилището- на думи и на чужд гръб, лесно става, но реалността е друга.
На минимална заплата, с дете с проблеми /за мен това значи "труден характер" и допълнението " свикнал е да се налага"./, силно привързано към баща си.
evencee, ако беше прочела поста до края, а не да побързаш да изтъкнеш гнусливостта си, щеше да разбереш, че заглавието е заблуждаващо тъй като пред авторката и секунда не е стояла такава дилема.

Аз категорично пък препоръчвам при трайни кофти отношения в семейството развод. Защото децата разбират, страдат и чувстват всичко. Хеле пък като има и любовници намесени, хептен една семейна идилия става.

Аз не бих могла да живея с човек, който ме тормози. А съпругът на авторката години наред и оказва психически тормоз. И какъв живот е това? Да, глупост е, че е родила от него, глупост е, че е купила общо жилище. А още по-голяма глупост е, ако очаква нещо да се промени.Но детето вече расте и следва по-нататъшните решения да са за негово добро. По-добре да се разведе с риск да претърпи финансови и всякакви неблагополучия, отколкото да продължава този живот. Само като се осъзнае като свободно и отговорно същество, ще може да заживее спокойно.
Сега, за любовника. По начина на описание-мил, внимателен в началото, не го намирам толкова лош. По-скоро при авторката има едно прилепчиво поведение, някак очаква друг да действа и мисли вместо нея.
Знам какво е проблемно дете, моето в известен смисъл също беше такова като малко. Забелязала съм, че хората, вкл и най-близките биха били толерантни, ако видят някакво критично отношение в майката. Ама ако майката не реагира и само кърши пръсти на всяка магария на детето, възможно е някой да му писне и да изтърси, че не е бавачка на детето. А иначе, ясно, че децата са на първо място и си ги обичаме всякакви, но ако отстрани се вижда, че само ги гледаме с възторг и не реагираме, трудно някой ще се примири да съжителства в такава ситуация.
Според мен - първо развод и "стъпване на краката си". После грижи за детето-има достатъчно добре развита мрежа и от безплатна психологическа помощ. За моето дете най-добрата помощ дойде от пихолог от Общината и не защото нямах пари, а защото нямах избор след прехвалени и платени и се чудех към кого да се обърна.
След като заживее нормален живот, дори с ниски доходи, след като излезе от "смачканата фаза", ще дойде и любовта за майката.
Принципно рядко чета и пиша в СО, но в последно време това е толкова типичен случай-млад здрави, нормални жени живеят под психически тормоз и чакат ей така без нищо да се оправят нещата. Ами няма как да стане от самосебе си.

За мен разковничето на цялата драма на авторката е това, а не кой я подлъгал да се ожени за него и кой не искал детето ѝ. Ще си спестя съветите да си търси втора или по-високо платена работа, защото от това което съм наблюдавала в реала, жени които се страхуват да са самостоятелни търсят в такава ситуация поредния мъж, независимо как се държи с тях, а не еманципиране.

Ами то е ненужна да се карат и разправят. Авторката е видяла, че любовника не ще детето, детето си обича бащата, вие тук дилема къде виждате. Просто е нужен мир и разбирателство. Детето ще си порасне и ще влезе в коловоз.
Просто е трудно дете, има много такива, но такова дете вирее само с родния баща, втори баща или самотна майка утежняват още повече положението. Конкретни примери имам пред себе си.
Да си седи авторката кротко на задника, и да не влиза в излишни конфликти и полемики. Гледането на дете е работа, не е удоволствие.
Айде то да беше и нормално положението, а с тоя ковид нищо не работи, ни да го запише на някакъв спорт, ни нищо това дете.
Честно казано само тоя любовник е неподходящ в картинката. То да е разбран човек, да радва авторката, айде да и помага и в емоционален план, а то не стига, че детето не я слуша, мъжът и той не я обича, ами и кофти любовник си намерила.
Да вземе да обича най-много себе си авторката и да къса със всичко що и пречи на щастието. Сега с детето няма как да скъса,  ама с любовника е супер лесно.
Казва му: това съм аз, дете имам, като не ти харесва има от 5 милиарда жени на планетата.
Ако около нея се завърти някой по-разбран и мил мъж, може и с него да пробва, ама от тоя любовник нищо не става, само утежнява драмата.

Някак не ми се струва да имат трайно лоши отношения, а по-скоро трайна отчужденост. След като той плаща сметките и са отчуждени, тоест не би трябвало да си пречат, а детето си има и майка, и баща - какъв е проблемът? За сега не виждам друг печеливш вариант. Не и докато майката не може да се самоиздържа.

Кристина, защото детето ѝ ще е от поколението на нашите деца. И колкото повече има възможност то да израсне в по-здрава семейна среда (дори и с един родител), толкова по-добре и за моята дъщеря, защото може някога да се срещнат. Защото двамата с баща ѝ се разведохме, когато беше на 10месеца, но тя научи, че здравия семеен модел е, когато двама души да се обичат и са щастливи заедно. Ако се разминат (без грам обида или пренебрегване да е имало) по-добре да са родители, без да са партньори. И се надявам, че ако дойде някой Мунчо в живота ѝ тя ще знае, че е по-добре да го разкара, отколкото да страда, а с това да страда и детето ѝ. Иначе за авторката не ми е зор (малко, от чиста женска солидарност) - ако толкова иска да си търпи Мунчо-то. Детето е същественото.