Много им се радвам на нашите сладури!
Хубавите снимки се повтарят...
Цитат
Да ви подготвя за новогодишното тържество.
Цитат
- Публикувана: 12 дек. 2020, 07:56 ч.
- Последно мнение: 10 март 2021, 19:53 ч.
ХАЛИТ ЕРГЕНЧ и БЕРГЮЗАР КОРЕЛ във филмите и в живота, някога и сега; 40
Хубав ден!
Днес ще приключа интервюто с Халит.
Има още около десетина минутки.
Да не оставяме недовършена работа за новата година.
Кратко видео с Берг и Халит.
И вчера са били на покупки.
Няма да се изненадам, ако поканят за Нова година Есра, Бейза и всички около тях- деца, мъже.
https://www.instagram.com/p/CJacK7yp9Fj/
Днес ще приключа интервюто с Халит.
Има още около десетина минутки.
Да не оставяме недовършена работа за новата година.
Кратко видео с Берг и Халит.
И вчера са били на покупки.
Няма да се изненадам, ако поканят за Нова година Есра, Бейза и всички около тях- деца, мъже.
https://www.instagram.com/p/CJacK7yp9Fj/
Кафето е дълго, часовете - предпразнични, настроението - цветно...
Добро утро, Приятели!
Пожелавам ви да изживеете един щастлив, вдъхновяващ и емоционално
зареден 30-и декември!
телевизионен репортаж по uçankuş tv - с Халит и Берг
https://www.instagram.com/p/CJaYDRvpSN4/
Добро утро, Приятели!
Пожелавам ви да изживеете един щастлив, вдъхновяващ и емоционално
зареден 30-и декември!
телевизионен репортаж по uçankuş tv - с Халит и Берг
https://www.instagram.com/p/CJaYDRvpSN4/
Последна част на интервюто с Халит.
Въпрос: Ние в театралния клуб, когато готвим нова пиеса, разговаряме помежду си, обсъждаме героите, разменяме идеи, заедно четем сценария. Но предполагам, че нашата подготовка се различава от тази на професионалните актьори. Как преминава за Вас подготвителният етап?
Халит: Аз вече споменах някои неща. Първо трябва да опознаеш своя герой – кой е, къде живее, с какво се занимава, на колко години е, къде е израснал и в каква среда, как говори, какъв е стилът му на живот. След това виждам какво е мястото на моя герой в историята, която разказваме, как участва в нея, каква е динамиката на отношенията му с другите персонажи, как се променя в хода на действието. В сериалите имате само началото и горе-долу някаква идея как ще продължат и ще се развият нещата, но в театъра знаете всичко от начало до край. След това започвам да работя върху емоционалния свят на героя. В театъра имате едно предимство, режисьорът е винаги до вас. В процеса на изграждане на образа може да обменяте непрекъснато идеи. При нас това го правим със сценаристите. Те ни дават информация за героите. На финалния етап очертавам ясно моя свят, от една страна и и света на моя герой, от друга. По какво си приличаме, по какво се различаваме. Например, чувството на омраза. Как аз преживявам омразата, как той. Ако имаме сцена, в която героят им трябва да покаже омраза към своя приятел. Как той я изразява, преживява, как се променя, живеейки с това чувство, как аз. Всичко това ми е нужно, за да се случи емоционалният и манталитетен преход от моето аз към това на героя, за което говорих и по-рано. В този преход аз се откъсвам от героя си. Очертвам релефно кое е присъщо на мен, кое на него. За да усетиш героя понякога е нужно налучкване, напипване, интуиция. Опитваш се да изградиш емпатична връзка с него, да влезеш в емоционалния му свят, да погледнеш на случващото се през неговите очи. Ако бяхме на практически семинар, може би щях да покажа някои упражнения и техники, но тук това мога да кажа.
Въпрос: Аз, четейки сценария, винаги се опитвам да си отговоря на въпроса как аз бих постъпила на мястото на моя герой. Но сега като Ви слушам, май усилията ми трябва да са насочени към това да се откъсна от него.
Халит: Но това, което правиш ти, е добро начало. Защото по този начин се опитваш да разбереш какви биха били собствените ти чувства в ситуацията, в която попада твоят герой. Очертаването на ясна граница между мен и героя включва и съпоставката в какво съвпадат и в какво се различават преживяванията ни, начинът, който реагираме на едно или друго. Но понякога, за да успееш да разбереш чувствата на героя си, трябва да тръгнеш от собствения си емоционален свят. Аз никога не използвам спомена за реални хора, когато пресъздавам някакво чувство. Например да се сетиш за смъртта на любим човек, за да ти помогне това да се разплачеш. Или да си представиш човек, който често те вбесява, за да се ядосаш и развикаш пред камерата. Има такава техника, тя помага, но аз не я използвам, защото тези неща ме разстройват и ме карат да се чувствам неприятно. Аз се опитвам да извикам в главата си спомена за самото чувство, така работя.
Въпрос: Понякога между режисьора и актьорите има разногласия как трябва да постъпи героят или как да се направи сцената. Чий глас тежи повече в такива случаи, според вас?
Халит: Режисьорът винаги има в главата си идея как трябва да се случат нещата. Ние като актьори представяме на публиката неговите решения. Правенето на сериал или пиеса е колективна работа. Режисьорът може да използва идеите на актьора, но може и да не го направи. Това е негово право. Ако режисьорът следва само своя път, своята визия, актьорът може да допринесе с нещо само до определена степен. Има режисьори, които настояват да правиш точно това, което те кажат. И по света има, и то големи имена. Държи да следваш инструкциите му, защото знае точно какво иска. Или не знае, и това се случва. Но мисля, че когато има диалог между режисьора и актьорите резултатът е по-добър. Ако има равнопоставеност и всеки допринесе със своя опит, ще се получи по-успешен продукт.
Въпрос: Вие участвахте в много успешни исторически сериали- „Великолепният век“, „Ти си моята Родина“, които станаха популярни и по света. Колко достоверно пресъздаваш историческите персонажи и събития- това ли е най-важното за успеха на подобни проекти или няма чак толкова решаващо значение?
Халит: Не бих казал, че не е важно, но в същото време не мисля и, че има решаващо значение. То е въпрос на избор. Авторите на проекта могат да решат максимално да се придържат към историческите факти, или да не го направят. Според мен, най-важно е комлексно да са издържани нещата. Не би трябвало акцентът да се поставя върху това дали актьорът и историческото лице си приличат като две капки вода или дали всички събития са отразени максимално точно. По-важно е като цяло колко добре е направен филмът или сериалът. Бих искал дискусиите, споровете и коментарите около историческите продукции да са малко по-интелектуални. Защото колкото и книги, документи и свидетелства да има, дори при хора, които са живели по едно и също време, съществуват разминавания между интерпретацията на събитията.
Сега ние с теб разговаряме, всичко това се записва. Ако някой след 100 години поиска да види как са се правили видео разговорите през 2020-та година, може да го направи. Но ако нямаха такава възможност и трябваше да направят филм за нашия разговор, едва ли щяха да го възпроизведат със стопроцентова достоверност. Ти щеше да си представила разговора пред приятелите си по един начин, аз щях да споделя усещането си за него с детето си по друг начин. Зрителите, които ни гледат щяха кажат съвсем друго. Всеки ще нарисува разговора през своята перспектива. Така че, по-добре да пристъпваме към историческите теми малко по-творчески, а не буквалистки.
Въпрос: Знаете, че в момента интернет сериалите са много популярни. Имате ли и Вие планове за подобен проект? Знам, че скоро ще излезе филмът „Дилемата на Азиз“, в който сте гостуващ актьор.
Халит: Планове имам. Работим върху няколко проекта, но още нищо не е окончателно. Искам да играя в дигитални продукции, харесват ми, излязоха някои хубави неща. Но тъй като нищо не е финализирано, на този етап не мога да бъда по-конкретен. Съжалявам.
(край)
Въпрос: Ние в театралния клуб, когато готвим нова пиеса, разговаряме помежду си, обсъждаме героите, разменяме идеи, заедно четем сценария. Но предполагам, че нашата подготовка се различава от тази на професионалните актьори. Как преминава за Вас подготвителният етап?
Халит: Аз вече споменах някои неща. Първо трябва да опознаеш своя герой – кой е, къде живее, с какво се занимава, на колко години е, къде е израснал и в каква среда, как говори, какъв е стилът му на живот. След това виждам какво е мястото на моя герой в историята, която разказваме, как участва в нея, каква е динамиката на отношенията му с другите персонажи, как се променя в хода на действието. В сериалите имате само началото и горе-долу някаква идея как ще продължат и ще се развият нещата, но в театъра знаете всичко от начало до край. След това започвам да работя върху емоционалния свят на героя. В театъра имате едно предимство, режисьорът е винаги до вас. В процеса на изграждане на образа може да обменяте непрекъснато идеи. При нас това го правим със сценаристите. Те ни дават информация за героите. На финалния етап очертавам ясно моя свят, от една страна и и света на моя герой, от друга. По какво си приличаме, по какво се различаваме. Например, чувството на омраза. Как аз преживявам омразата, как той. Ако имаме сцена, в която героят им трябва да покаже омраза към своя приятел. Как той я изразява, преживява, как се променя, живеейки с това чувство, как аз. Всичко това ми е нужно, за да се случи емоционалният и манталитетен преход от моето аз към това на героя, за което говорих и по-рано. В този преход аз се откъсвам от героя си. Очертвам релефно кое е присъщо на мен, кое на него. За да усетиш героя понякога е нужно налучкване, напипване, интуиция. Опитваш се да изградиш емпатична връзка с него, да влезеш в емоционалния му свят, да погледнеш на случващото се през неговите очи. Ако бяхме на практически семинар, може би щях да покажа някои упражнения и техники, но тук това мога да кажа.
Въпрос: Аз, четейки сценария, винаги се опитвам да си отговоря на въпроса как аз бих постъпила на мястото на моя герой. Но сега като Ви слушам, май усилията ми трябва да са насочени към това да се откъсна от него.
Халит: Но това, което правиш ти, е добро начало. Защото по този начин се опитваш да разбереш какви биха били собствените ти чувства в ситуацията, в която попада твоят герой. Очертаването на ясна граница между мен и героя включва и съпоставката в какво съвпадат и в какво се различават преживяванията ни, начинът, който реагираме на едно или друго. Но понякога, за да успееш да разбереш чувствата на героя си, трябва да тръгнеш от собствения си емоционален свят. Аз никога не използвам спомена за реални хора, когато пресъздавам някакво чувство. Например да се сетиш за смъртта на любим човек, за да ти помогне това да се разплачеш. Или да си представиш човек, който често те вбесява, за да се ядосаш и развикаш пред камерата. Има такава техника, тя помага, но аз не я използвам, защото тези неща ме разстройват и ме карат да се чувствам неприятно. Аз се опитвам да извикам в главата си спомена за самото чувство, така работя.
Въпрос: Понякога между режисьора и актьорите има разногласия как трябва да постъпи героят или как да се направи сцената. Чий глас тежи повече в такива случаи, според вас?
Халит: Режисьорът винаги има в главата си идея как трябва да се случат нещата. Ние като актьори представяме на публиката неговите решения. Правенето на сериал или пиеса е колективна работа. Режисьорът може да използва идеите на актьора, но може и да не го направи. Това е негово право. Ако режисьорът следва само своя път, своята визия, актьорът може да допринесе с нещо само до определена степен. Има режисьори, които настояват да правиш точно това, което те кажат. И по света има, и то големи имена. Държи да следваш инструкциите му, защото знае точно какво иска. Или не знае, и това се случва. Но мисля, че когато има диалог между режисьора и актьорите резултатът е по-добър. Ако има равнопоставеност и всеки допринесе със своя опит, ще се получи по-успешен продукт.
Въпрос: Вие участвахте в много успешни исторически сериали- „Великолепният век“, „Ти си моята Родина“, които станаха популярни и по света. Колко достоверно пресъздаваш историческите персонажи и събития- това ли е най-важното за успеха на подобни проекти или няма чак толкова решаващо значение?
Халит: Не бих казал, че не е важно, но в същото време не мисля и, че има решаващо значение. То е въпрос на избор. Авторите на проекта могат да решат максимално да се придържат към историческите факти, или да не го направят. Според мен, най-важно е комлексно да са издържани нещата. Не би трябвало акцентът да се поставя върху това дали актьорът и историческото лице си приличат като две капки вода или дали всички събития са отразени максимално точно. По-важно е като цяло колко добре е направен филмът или сериалът. Бих искал дискусиите, споровете и коментарите около историческите продукции да са малко по-интелектуални. Защото колкото и книги, документи и свидетелства да има, дори при хора, които са живели по едно и също време, съществуват разминавания между интерпретацията на събитията.
Сега ние с теб разговаряме, всичко това се записва. Ако някой след 100 години поиска да види как са се правили видео разговорите през 2020-та година, може да го направи. Но ако нямаха такава възможност и трябваше да направят филм за нашия разговор, едва ли щяха да го възпроизведат със стопроцентова достоверност. Ти щеше да си представила разговора пред приятелите си по един начин, аз щях да споделя усещането си за него с детето си по друг начин. Зрителите, които ни гледат щяха кажат съвсем друго. Всеки ще нарисува разговора през своята перспектива. Така че, по-добре да пристъпваме към историческите теми малко по-творчески, а не буквалистки.
Въпрос: Знаете, че в момента интернет сериалите са много популярни. Имате ли и Вие планове за подобен проект? Знам, че скоро ще излезе филмът „Дилемата на Азиз“, в който сте гостуващ актьор.
Халит: Планове имам. Работим върху няколко проекта, но още нищо не е окончателно. Искам да играя в дигитални продукции, харесват ми, излязоха някои хубави неща. Но тъй като нищо не е финализирано, на този етап не мога да бъда по-конкретен. Съжалявам.
(край)
благодаря за всички преводи 
Браво на студентите! Така се води разговор- без посредствени и клиширани въпроси, много съдържателен разговор и от двете страни.
На мен ми харесва всичко, което сподели Халит, с голям интерес прочетох интервюто
Със сигурност ще играе в един от проектите, които е харесал, въпрос на време е да научим подробности
На мен ми харесва всичко, което сподели Халит, с голям интерес прочетох интервюто
Цитат
Халит: Планове имам. Работим върху няколко проекта, но още нищо не е окончателно. Искам да играя в дигитални продукции, харесват ми, излязоха някои хубави неща. Но тъй като нищо не е финализирано, на този етап не мога да бъда по-конкретен. Съжалявам.
Със сигурност ще играе в един от проектите, които е харесал, въпрос на време е да научим подробности
Ето фрагманите на сериала, за който Берг беше получила покана, но отказа.
https://www.youtube.com/watch?v=OQtd3cJmG5w
https://www.youtube.com/watch?v=w4vUyxkgAwc
Със смесени чувства съм.
Не съм убедена, че ми се гледа точно това.
Макар че темата е супер актуална в Турция.
Вчера в Турция бяха убити три жени от мъжете си.
Едната запалена.
Първоначално си мислех, че ролята на Берг е на жена, подложена на насилие и съвсем не исках такава история.
Но после стана ясно, че главната героиня е адвокатка, която се занимава с такива случаи.
Много щеше да й отива на Берг.
Вече е играла съдия и това е една от най-хубавите й роли, според мен.
Като излезе целият сериал ще се види доколко успешно са разработили темата.
Много често силите им стигат само дотам, да правят драма заради самата драма.
..........................
Помните, че миналата година Берг участва в новогодишното музикално предаване на ТВ 8.
Тази година сред участниците е Мирай.
Има и други известни имена.
Ще се излъчи на 31 декември.
https://www.youtube.com/watch?v=OQtd3cJmG5w
https://www.youtube.com/watch?v=w4vUyxkgAwc
Със смесени чувства съм.
Не съм убедена, че ми се гледа точно това.
Макар че темата е супер актуална в Турция.
Вчера в Турция бяха убити три жени от мъжете си.
Едната запалена.
Първоначално си мислех, че ролята на Берг е на жена, подложена на насилие и съвсем не исках такава история.
Но после стана ясно, че главната героиня е адвокатка, която се занимава с такива случаи.
Много щеше да й отива на Берг.
Вече е играла съдия и това е една от най-хубавите й роли, според мен.
Като излезе целият сериал ще се види доколко успешно са разработили темата.
Много често силите им стигат само дотам, да правят драма заради самата драма.
..........................
Помните, че миналата година Берг участва в новогодишното музикално предаване на ТВ 8.
Тази година сред участниците е Мирай.
Има и други известни имена.
Ще се излъчи на 31 декември.
Две нови интернет платформи стартират в Турция от 1 януари.
GAIN и EXXEN.
Не знам дали ще могат хора извън страната да се абонират.
Но вече и там ще се въртят сериали и всякакви други програми.
.................
Списание Hello са изпратили подаръци и новия си брой на Берг.
На корицата са Ханде Ерчел и Керем Бюрсин.
Берг ги е тагнала и им е написала, че са много хубави.
Не съм им гледала сериала, но наистина успяха да се "продадат" много добре като екранна двойка.
Казвам го в добрия смисъл на думата, защото и това е част от играта.
Да успееш да създадеш и подхранваш илюзията, че има нещо повече зад кадър, някакви специални, много близки отношения между актьорите. Днес подхвърлиш обща снимка, утре някое клипче зад кадър, някоя закачка в ИГ.
На феновете им трябва малко, за да се хванат.
GAIN и EXXEN.
Не знам дали ще могат хора извън страната да се абонират.
Но вече и там ще се въртят сериали и всякакви други програми.
.................
Списание Hello са изпратили подаръци и новия си брой на Берг.
На корицата са Ханде Ерчел и Керем Бюрсин.
Берг ги е тагнала и им е написала, че са много хубави.
Не съм им гледала сериала, но наистина успяха да се "продадат" много добре като екранна двойка.
Казвам го в добрия смисъл на думата, защото и това е част от играта.
Да успееш да създадеш и подхранваш илюзията, че има нещо повече зад кадър, някакви специални, много близки отношения между актьорите. Днес подхвърлиш обща снимка, утре някое клипче зад кадър, някоя закачка в ИГ.
На феновете им трябва малко, за да се хванат.
Цитат
Не съм им гледала сериала, но наистина успяха да се "продадат" много добре като екранна двойка.
Сериалът се казва ,,Почукай на вратата ми.,, Започнах да го гледам.
Романтична комедия, в която Ханде Ерчел и Керем Бюрсин успяват да накарат зрителите да искат
да ги видят като двойка и в реала. Много са чаровни и наистина изглеждат влюбени.
Не ми се гледат вече тежки драми, даже и добре направени.
Привет 
Пожелавам на всички весело посрещане НГ, с много надежда за по- добра и по- спокойна година без пандемия , да сме живи и здрави, да сме тук в очакване на нови проекти и новини за сем. Ергенч
Пожелавам на всички весело посрещане НГ, с много надежда за по- добра и по- спокойна година без пандемия , да сме живи и здрави, да сме тук в очакване на нови проекти и новини за сем. Ергенч
Скрит текст:
И аз следя от време на време " Почукай на вратата ми" , в началото е лек и забавен, но няма да е без драми ще имат раздели и събирания и външни фактори, които им пречат да са щастливи... но е по- лек, не е много натоварващ.
Гледам по пристрастно "Домът в който си роден, е твоята съдба". Сценарият е по книга/ авторката на "Червената стая"/ , действителен случай. Грабна ме историята на едно малко момиченце, което мечтае да учи, но бащата - пияница изгори тетрадките и учебниците и... и така нататък , тя вече е адвокат, но миналото все още я преследва. Много искам да видя как ще свърши нейната история.
ще имат раздели и събирания и външни фактори, които им пречат да са щастливи... но е по- лек, не е много натоварващ.Гледам по пристрастно "Домът в който си роден, е твоята съдба". Сценарият е по книга/ авторката на "Червената стая"/ , действителен случай. Грабна ме историята на едно малко момиченце, което мечтае да учи, но бащата - пияница изгори тетрадките и учебниците и... и така нататък , тя вече е адвокат, но миналото все още я преследва. Много искам да видя как ще свърши нейната история.
Весело посрещане на Новата година! 
Вместо пожелания, едно хубаво писмо, изпратено до Берг.
Нека има такива мили изненади и за вас в днешния ден.
https://vk.com/video-29037595_456244448?api_access_key=236b215d54396baa8b
https://vk.com/video-29037595_456244449?api_access_key=c17cfdb3efa0e17f35
Скъпа г-жо Бергюзар,
казвам се Нилюфер и съм на 53 години. Дълги години работех като инженер в текстилната индустрия. С настъпването на пандемията, животът ми коренно се промени. Работя от вкъщи като консултант. В същото време оцветявам камъчета, носещи послания и ги изпращам на хора, правещи дарения в помощ на децата, болни от СМА.
Как започна всичко? Преди 20 години изрисувах камъчетата, които бях събрала в едно крайбрежно селце. На следващия ден ми хрумна на гърба им да изпиша по една хубава дума. Аз, дъщеря ми, хората, които ни идваха на гости си избирахме 2-3 камъчета, обръщахме ги и се опитвахме да открием в думите, които ни се бяха паднали отговор на въпроси, които ни измъчват. Беше като игра. Всъщност, нещо повече от игра, защото забелязах, че по някакъв странен начин думите чудесно пасваха на отговорите, които търсехме. Вярвах, че в тях е скрита сила.
Когато започна пандемията, моя приятелка ми поиска част от камъчетата. Първо отказах. Бях вложила време и усилия в изработването им, затова й казах, че ако изпрати 500 лири за детете, болно от СМА, ще й дам колкото поиска. Направи го без да се замисли. Покрай нея ги видяха и други хора и оттогава поръчките в ИГ страницата ми не са спирали. До днес съм изработила близо 1000 камъчета с послания. Всеки, който си е взел от тях, е направил дарение. Най-важното е във всяко камъче да има нещо специално, уникално, предназначено само за човека, който ще го получи. Всеки път, когато започвам да изработвам камъче за някого, си казвам „Душата ми да остане в мен, но всичко хубаво, скрито в нея да стигне до теб; Душата ти да остане в теб, но всичко хубаво, скрито в нея, да стигне до мен“.
Една сутрин се събудих с Вашите постове в Инстаграм. Видях обръщението Ви към министъра на здравеопазването, усетих колко усилия полагате и колко ангажирана сте със съдбата на тези деца. Министерството предприе действия, благодарение на апела Ви.
Прииска ми се да направя такива камъчета и за Вас.
Нямам никакви очаквания. Не държа да ми благодарите и да ги показвате. Докато рисувах камъчетата се усещах свързана с Вас и това ме караше да се чувствам много добре. Правите по най-добрия начин всичко, което е нужно, с любов го следя и Ви пиша със съвсем скромни чувства.
Нямах представа как ще стигнат до Вас камъчетата. Даже за известно време се бях отказала да ги пращам.
След това проверих значението на името Ви и тогава разбрах защо съм нарисувала камъчетата точно за Вас.
Всички са събирани по бреговете на Бяло море. Всяко от тях съм прибрала с любов, разхождайки се по морския бряг, наслаждавайки се на природата. Всяка изписана дума на гърба на рисунките е свързана по някакъв начин с Вас. Някои думи подбрах, водена от вътрешно чувство. Други срещнах, когато търсех повече информация за Вас. Написах думите произволно, без да се опитвам да ги свързвам смислово с рисунките върху съответното камъче. Но все пак вярвам, че връзка винаги съществува.
Благодаря ви за всичко, което направихте за децата, болни от СМА.
Нека тези камъчета донесат спокойствие и добрина в дома Ви.
С обич,
Нилюфер Туглу
Вместо пожелания, едно хубаво писмо, изпратено до Берг.
Нека има такива мили изненади и за вас в днешния ден.
https://vk.com/video-29037595_456244448?api_access_key=236b215d54396baa8b
https://vk.com/video-29037595_456244449?api_access_key=c17cfdb3efa0e17f35
Скъпа г-жо Бергюзар,
казвам се Нилюфер и съм на 53 години. Дълги години работех като инженер в текстилната индустрия. С настъпването на пандемията, животът ми коренно се промени. Работя от вкъщи като консултант. В същото време оцветявам камъчета, носещи послания и ги изпращам на хора, правещи дарения в помощ на децата, болни от СМА.
Как започна всичко? Преди 20 години изрисувах камъчетата, които бях събрала в едно крайбрежно селце. На следващия ден ми хрумна на гърба им да изпиша по една хубава дума. Аз, дъщеря ми, хората, които ни идваха на гости си избирахме 2-3 камъчета, обръщахме ги и се опитвахме да открием в думите, които ни се бяха паднали отговор на въпроси, които ни измъчват. Беше като игра. Всъщност, нещо повече от игра, защото забелязах, че по някакъв странен начин думите чудесно пасваха на отговорите, които търсехме. Вярвах, че в тях е скрита сила.
Когато започна пандемията, моя приятелка ми поиска част от камъчетата. Първо отказах. Бях вложила време и усилия в изработването им, затова й казах, че ако изпрати 500 лири за детете, болно от СМА, ще й дам колкото поиска. Направи го без да се замисли. Покрай нея ги видяха и други хора и оттогава поръчките в ИГ страницата ми не са спирали. До днес съм изработила близо 1000 камъчета с послания. Всеки, който си е взел от тях, е направил дарение. Най-важното е във всяко камъче да има нещо специално, уникално, предназначено само за човека, който ще го получи. Всеки път, когато започвам да изработвам камъче за някого, си казвам „Душата ми да остане в мен, но всичко хубаво, скрито в нея да стигне до теб; Душата ти да остане в теб, но всичко хубаво, скрито в нея, да стигне до мен“.
Една сутрин се събудих с Вашите постове в Инстаграм. Видях обръщението Ви към министъра на здравеопазването, усетих колко усилия полагате и колко ангажирана сте със съдбата на тези деца. Министерството предприе действия, благодарение на апела Ви.
Прииска ми се да направя такива камъчета и за Вас.
Нямам никакви очаквания. Не държа да ми благодарите и да ги показвате. Докато рисувах камъчетата се усещах свързана с Вас и това ме караше да се чувствам много добре. Правите по най-добрия начин всичко, което е нужно, с любов го следя и Ви пиша със съвсем скромни чувства.
Нямах представа как ще стигнат до Вас камъчетата. Даже за известно време се бях отказала да ги пращам.
След това проверих значението на името Ви и тогава разбрах защо съм нарисувала камъчетата точно за Вас.
Всички са събирани по бреговете на Бяло море. Всяко от тях съм прибрала с любов, разхождайки се по морския бряг, наслаждавайки се на природата. Всяка изписана дума на гърба на рисунките е свързана по някакъв начин с Вас. Някои думи подбрах, водена от вътрешно чувство. Други срещнах, когато търсех повече информация за Вас. Написах думите произволно, без да се опитвам да ги свързвам смислово с рисунките върху съответното камъче. Но все пак вярвам, че връзка винаги съществува.
Благодаря ви за всичко, което направихте за децата, болни от СМА.
Нека тези камъчета донесат спокойствие и добрина в дома Ви.
С обич,
Нилюфер Туглу
Привет!
Безценно е всичко, което Берг прави, примерът и е като зараза, напук на всички вируси...
Да бъдат здрави сем. Ергенч и да продължават да вършат толкова добри неща, защото светът има нужда от обич и доброта, повече от всичко.
Благодаря за всички преводи!
Писмото на тази жена е затрогващо, вълнува по много различен начин.
Всяка дума е любов, желание, душа.
Пожелавам ви през Новата година най-вече здраве!
Да бъдете заобиколени от добри хора и да сте щастливи с всичко и всички,
които имате в живота си!
Безценно е всичко, което Берг прави, примерът и е като зараза, напук на всички вируси...
Да бъдат здрави сем. Ергенч и да продължават да вършат толкова добри неща, защото светът има нужда от обич и доброта, повече от всичко.
Благодаря за всички преводи!
Писмото на тази жена е затрогващо, вълнува по много различен начин.
Всяка дума е любов, желание, душа.
Пожелавам ви през Новата година най-вече здраве!
Да бъдете заобиколени от добри хора и да сте щастливи с всичко и всички,
които имате в живота си!
Препоръчани теми