Е виж къде му е ръката де... Може да й намества вратните чарки, знам ли 😂
е това вече ще е трепач.... ама ще видим ли самото изнасилване или само обаждането до полицията ще чуем? 😂😂😂😂
Изнасиления Серкан 😂😂😂😂
Но, ако сменят режисьора с този на Неверен, мисля, че ще успеем да видим как Балджа гони Серкан из къщата с ножица в ръка и му реже дрехите. Нашето момче бяга, но тя го настига, обясних ви вече за чорапа и колана. Просва го на земята, нарязва му всичките дрехи. Стига до боксерките и тамън и тях да среже, спира се, поглежда го и казва: “Трябва да го подкъсим този перчем!” И от Уди Кълвача Серкан става Пинко розовата пантера. Това вече не може да й го прости, изхлузва си ръцете някак от колана, отблъсва я и започва да бяга из апартамента. По боксерки. Но новият режисьор е дашен, смъкнал ги е леко, това е станало, докато са се борили с Балджа, така че Серкан тича с най-хубавата си черта на показ. И това продължава около 5 минути, защото всички глоби са предварително платени, плаща ги високият рейтинг на този 18+ епизод. Най-после Серкан се докопва до мобилния си, заключва се в банята и звъни на 112.

Според мен повече отколкото със Селин, нещо русото ми преобладаваше там и ми бяха визуално като братче и сестричка. Не знам защо. С някоя като Пъръл също не биха стояли добре един до друг според моя вкус.

Но, ако сменят режисьора с този на Неверен, мисля, че ще успеем да видим как Балджа гони Серкан из къщата с ножица в ръка и му реже дрехите. Нашето момче бяга, но тя го настига, обясних ви вече за чорапа и колана. Просва го на земята, нарязва му всичките дрехи. Стига до боксерките и тамън и тях да среже, спира се, поглежда го и казва: “Трябва да го подкъсим този перчем!” И от Уди Кълвача Серкан става Пинко розовата пантера. Това вече не може да й го прости, изхлузва си ръцете някак от колана, отблъсва я и започва да бяга из апартамента. По боксерки. Но новият режисьор е дашен, смъкнал ги е леко, това е станало, докато са се борили с Балджа, така че Серкан тича с най-хубавата си черта на показ. И това продължава около 5 минути, защото всички глоби са предварително платени, плаща ги високият рейтинг на този 18+ епизод. Най-после Серкан се докопва до мобилния си, заключва се в банята и звъни на 112. 




Здравейте, сладки!
Прочетох само два от последните постове, изключих компютъра с идеята утре да напиша своите виждания и впечатления, но ... не можах да заспя. Отново направих включване в темата, което може да го приемете като " среднощни дерзания ".
Имаме приятелско семейство, често разменяхме визити, защото сме съседи. Една вечер сме у тях, домакинът е Кънчо ( лека му пръст ), той имаше една любима чашка, в която си сипваше питието. Всички пият бира, Кънчо е на ракийка и казва: Аз си пия моето питие, имам си мярка - 50 грама е чашката, аз пия 4 чашки, разтоварва ме, успокоява ме, спя спокойно и ми е добре. Поглеждам въпросната чаша и казвам : Кънчо, догоре ли я пълниш? Ти си инженер, аз съм работила като лаборант, според мен тази чаша е
Най хубавото, бих казала прекрасно нещо в нашата тема, която наричаме " свой дом ", това е, че колкото и да сме различни, говорим на един и същи език, смеем се и плачем, дискутираме за какво ли не, споделяме своите чувства, изказваме мнението си за всичко, което забележим. Но най важното - запазваме добрия тон! До сега не съм забелязала обидени, въпреки, че мненията ни често се различават. Според мен, нека да мислим различно! Така можем да погледнем света с очите на другия, да видим под друг ъгъл, да забележим нещо, което не сме видяли. Това ни прави по богати, по смислени! Често споделяме лични неща, между другото, даваме си съвети - това е чудесно. Тук, под този покрив, ние сме себе си, защото намираме покой на душата. Ние сами сме си психотерапевти, влезнали да се разтоварят от реалния свят, който ни притиска, да споделим болка или радост. Да изживеем една приказка, макар и на екран, макар и виртуално. Хубавите чувства стават двойни, когато са споделени.
Мили момичета, нека да запазим това, което направихме всички заедно в тази тема! Да погледнем назад и да видим колко поста сме изписали, колко страници, колко теми превъртяхме! Нека отворим вратата на нашия дом и с чиста съвест и отворени сърца да кажем: Добре сме дошли! Добре сме споделили! Не за друго, а да приемем, че за нас това не е просто място или дом,
Извън това, което споделих, нека да благодаря на Галка за къщата, която построи за всички, на Алекс и Али за труда по преводите и на всички, които влизат тук с усмивка и желание да споделят, но и дадат нещо от себе си, за да се чувстваме по добре. Често пишем " Не налагам своето мнение, просто споделям! ", без да осъзнаваме колко е важно! Нека това бъде нашето мото! Сериалът ще свърши, дори мечтая да продължим известно време да споделяме за неща, които не сме получили от историята.
Отново имате безкрайно дълъг пост, ако не ви се чете, може да го минете с мишката. Само едно искам - да сложим розовите очила, да влезем през вратата, на която няма ключ, да поздравим с усмивка, да потънем в нашия свят, толкова различен от реалния и ... да бъдем сродната душа за някой друг. 
Това беше едно отклонение, поставено в голяма скоба. Но нямаше начин да не го напиша. Нашата прекрасна и вълнуваща история ме чака, но нека мине време, да си отдъхнете от мен. Бай, момичета! Дано не съм била досадна, а полезна!

Добро утро, прекрасни момичета! 










