Мир на праха й!!! Дано там горе намери ангелче, което да стопли душата й!- Публикувана: 18 септ. 2006, 17:11 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2006, 20:01 ч.
Моля, помолете се за една душа
Мир на праха й!!! Дано там горе намери ангелче, което да стопли душата й!
Момичета, много ви благодаря за топлите думи и изобщо за отношението. 
Все си мисля, че добрите думи се чуват и виждат там горе, и сигурно биха успокоили душите на хората, които вече ги няма между нас. За съжаление, това няма да върне никого от там, където вече е отишъл.
Преди две години преживях същото с баща си. Цялата ми бременност премина в онкологията на ИСУЛ, тъй като аз трябваше да се оправям с всичките документи за вливания, лекарства (които се налагаше да купуваме от складове, защото липсваха), лекари и т.н. Мечтата на баща ми беше да има внуче. За съжаление успя да се порадва на внучката си, кръстена на него (но не от съжаление, а защото името е много хубаво, българско и има голям празник) твърде малко. Два месеца и половина след като Теди се роди, той почина. Явно Господ го е обичал, защото не се мъчи. Почина в съня си от инфаркт, тъй като беше карал масивен инфаркт преди години. Половин година по-късно започнах да осъзнавам истински липсата. Дотогава бях като в несвяст.
Много добре разбирам какво преживява сега нашият кум. Двамата с кумата ни бяха неразделни. Оженили са се веднага след като са завършили училище. Заедно работеха, заедно бяха навсякъде. Но истината е, че животът тече напред и човек трябва да гледа малко по-оптимистично на онова, което тепърва предстои. Предпочитам да си спомням хората, които вече не са между нас, само с хубавите неща, а не с мъките или нещастията, които са преживели. Вярвам, колкото и налудничаво да звучи, че там горе има някаква може би алтернативна форма на съществуване, в която всеки получава онова, към което така силно се е стремил в земния си живот. Сигурна съм, че сега душите на близките ни ни виждат, усмихват ни се, вероятно се радват с нашите радости и страдат с нашите болки. Ако продължаваме безутешно да леем сълзи за тях, надали те ще бъдат спокойни. А и това никога няма да върне загубатата.
Още веднъж ви благодаря за подкрепата.
Все си мисля, че добрите думи се чуват и виждат там горе, и сигурно биха успокоили душите на хората, които вече ги няма между нас. За съжаление, това няма да върне никого от там, където вече е отишъл.Преди две години преживях същото с баща си. Цялата ми бременност премина в онкологията на ИСУЛ, тъй като аз трябваше да се оправям с всичките документи за вливания, лекарства (които се налагаше да купуваме от складове, защото липсваха), лекари и т.н. Мечтата на баща ми беше да има внуче. За съжаление успя да се порадва на внучката си, кръстена на него (но не от съжаление, а защото името е много хубаво, българско и има голям празник) твърде малко. Два месеца и половина след като Теди се роди, той почина. Явно Господ го е обичал, защото не се мъчи. Почина в съня си от инфаркт, тъй като беше карал масивен инфаркт преди години. Половин година по-късно започнах да осъзнавам истински липсата. Дотогава бях като в несвяст.
Много добре разбирам какво преживява сега нашият кум. Двамата с кумата ни бяха неразделни. Оженили са се веднага след като са завършили училище. Заедно работеха, заедно бяха навсякъде. Но истината е, че животът тече напред и човек трябва да гледа малко по-оптимистично на онова, което тепърва предстои. Предпочитам да си спомням хората, които вече не са между нас, само с хубавите неща, а не с мъките или нещастията, които са преживели. Вярвам, колкото и налудничаво да звучи, че там горе има някаква може би алтернативна форма на съществуване, в която всеки получава онова, към което така силно се е стремил в земния си живот. Сигурна съм, че сега душите на близките ни ни виждат, усмихват ни се, вероятно се радват с нашите радости и страдат с нашите болки. Ако продължаваме безутешно да леем сълзи за тях, надали те ще бъдат спокойни. А и това никога няма да върне загубатата.
Още веднъж ви благодаря за подкрепата.