След детската градина настава ужас

При нас беше обратното - цял ден в яслата реве, а като го взема, не гъква. Другия месец тръгва в 1 група, какво ли ще бъде ?

уморява се детето - подложено е на ново ежедневно натоварване. опитвай се да избягваш сблъсъците, гушкайте се и не се поддавай на провокациите.

Нормално! 
Обикновено децата се делят на 2 групи - първата са много послушни в градината и бесове вкъщи, втората - бесове в градината и много послушни вкъщи.
Все някъде трябва да си изкарат "лошотията".   

Ами, ами, аз като си бях много послушна в градината и много послушна вкъщи, какво? 

Казах "обикновено", което предполага изключения. 
Аз също бях "изключение", ама файда за мене никаква. 

Минава. Поне временно де, да не бързам да се хваля.

и ние сме в тоз кюп;
четох че децата гледат на градината като на "работа"=пазят лице,добри са,спазват правила(както и ние де);като си дойдат у дома-отпускат и това за групата 2-4 години изглежда като описаното от теб;
моята тактика е-30 мин игнорирам,после измислям някакви занимания-библиотека,книжарница,парк,магазин до вечеря-така хем прекъсват цикъла -хем правим нещо заедно,а не готвя/чистя и пр.

Напълно съм съгласна с теб и действам по същия начин .От известно време и моят син прави точно така ,но в началото го игнорирам за известно време докато си излее всичко.След това много внимателно подхващам разговор за неговия ден, как е минал и съответно не пропускам да отбележа,че през целия ден съм мислила за него и с нетърпение съм чакала часа да го взема.След това отделям цялото си внимание на него,той решава на какво да играем или съответно какво да правим.Така че и на теб ти препоръчвам да опиташ и този начин и да се въоражиш с голямо ТЪРПЕНИЕ,пердаха много много няма да помогне,най много да се ядоса още повече. Успех! 

Колко съм се чудила и аз на това. Като я взема един час е чудо  , мрънкане, тръшкане , агресия

Не съм чела всички отговори, но моето мнение, е, че по този начин дечицата се опитват да си наваксат вниманието на мама за цял ден. Дени също е от няколко дни на градина и също забелязвам подобна реакция. Първо започва да се глези ненормално много, а после само си търси повод да се нацупи и разреве. Ама то е ясно - когато мама е ядосана е съвсем сигурно, че ти обръща внимание. Макар че и на двамата не ви е приятно.
Не знам дали се изразих ясно, но аз също доста размишлявам по темата и стигнах до този извод. Дори съм решила днес като я взема от градината да започна целенасочено да й обръщам много внимание и то само на нея. Без примерно в калабалъка да измия чиниите или да сложа една супа на котлона. Само тя и нищо друго. Нядвам се за няколко дни да свърши работа и да проумее, че пак си е детето на мама, нищо че ходи на градина и сме разделени за повече време от обичайното.

И Сашо е същият. В градината всички го хвалят, а след това си наваксва с щуротиите. Все някъде трябва да разпуснат.

Моята е трета група, но в първа ги вършеше същите магарии. Освен с това, че се стараят да бъдат послушни, аз си го обяснявах с това, че изглежда не успяваше да се наспи следобед. В нашата градина ги слагаха да спят в 1 часа и в 3 и половина ги будеха всичките. Така че ако заспи по-късно или други деца шумят и му пречат да спи, то не успява да се наспи и за това е кисел.

Благодарение на вас вече съм подготвена какво да очаквам.
Съгласна съм да ми беснее колкото иска, но да не плаче в детската

Между другото иначе мнението ми за причините е като това на Кенга. Ама на едно се чудя - като изцяло се посвещавате на тях след детската, а през деня работите кога се справяте с домакинството и най- вече готвенето?

Ами аз се посвещавам бре! Взимам го от градината и направо на разходка до вечерта отиваме. Разпитвам го, гушкам го, разправям му разни работи, бесовина и това си е. Не да речеш че не му обръщам внимание и той да прави така, че да му обърна с лошо внимание. Разпускат си парата и това си е. Поне морално ме окуражихте да не се ядосвам, утре ще тренирам непукизъм след детската ))

значи, да ти кажа какво в крайна сметка правех -
никога не я вземах с токчета, след като веднъж я мъкнах така на рамо
бутилка вода в чантата за успокояване по пътя
никакви разходки, след градина право вкъщи по най-бързия начин, поне докато мине този период.След като се приберяхме, детето ставаше друго.
нещо за ядене, барем да й е заета устата
след като се приберем, вече може да излезем някъде - не знам защо, но беше друго

Е, да, но все пак се опитай да разбереш детето, да му бъдеш приятел!

О, аз с буркан с храна, сандвичи, банани, с какво ли не го посрещам, той още от вратата на градината ми казва "Мамо, огладнях".
Значи първо вкъщи да си хапне богато и тогава разходка.

Липсва баланс, изглежда........ако детето не се плаши да се държи естествено, предполагам, че ще бъде еднакво послушно и непослушно и на двете места........но явно доста ги плашат децата и те се насилват да се сдържат, след което настава ужас.......помощ мамо, не искам да ходя повече..........така  съм казвала аз на мама...........детето се отпуска , защото мама го обича, дори когато е непослушно......

А де, засега ходи с удоволствие, явно госпожите не са си показали лошата страна... сутрин като се замотаме из къщи и пита "Мамо защо не отиваме в детската градина, искам да се забавлявам".
Иначе някой каза за едно детенце което се сърдело и викало "Какви хора сте вие бе!" когато го оставяли в детската ))))

 

Не мисля, че при нас поне става дума за такова нещо. Дени ходи с удоволствие на детска градина и дори на входа, като отивам да я вземам ме посреща с думите "Мамо, дината убу!" Просто до преди няколко дни сме били по минимум 20 часа на ден заедно и сега изведнъж целият й живот се обръща на опаки. Колкото и да й харесва, това си е голям стрес за нея. Предполагам, че ще отмине за няколко дни или седмици. Както вече писах, ще се постарая да й покажа, че тя за мен е пак толкова ценна и важна както и преди.
Между другото вчера като я взех от градината наистина й посветих цялото си време - отидохме първо на една площадка, после се срещахме с приятелката й от преди градината и се наиграха много хубаво. Вечерта в къщи нямаше ядене и бяхме само на салата, но мога да кажа, че тя наистина беше много по-спокойна от предишните дни, което ме кара да мисля, че съм на прав път.

А има и още една случка, която ме наведе на мисълта, че изблиците на нервност и непослушност са, за да си спечели внимание. В неделя, ни задмина един огромен бял автобус на шосето. И тя започна да обяснява, че мама ще се качи на голямото бус и Дени мичка (самичка), Дени страх. Беше много странна реакция, защото до сега не се е случвало  да се разделяме като аз се качвам на автобуса, а тя остава при някой друг. Освен това през следващите два дни го повтори още 3-4 пъти в различни варианти. Единственото ново в последно време беше детската градина и аз го отдавам на нея. Кой знае какво й се върти в мъничката главица.

При нас е обратното, след градина е много весела и щастлива, но сутрин
Според мен още не е свикнало детето с новия режим, недоспиването (имай предвид, че там почти не спят) и му идва повече напрежението. Габи беше така в началото с яслата, после свикна да не си доспива
След работа, веднага започвам да готвя за вечеря, а през това време Габи е при мен качена на плота на един стол. Или пък, ако е останало ядене от предната вечер играем нещо в нейната стая.

 - От наша гледна точка може и да е "лошотия" - но при тях е освобождаване от ... СТРЕСА!
 - Затова и който плаче - по-дълго живее - кой е той? - Жените 

При нас е абсолютно същото. И мене много ме е яд, защото толкова ми липсва цял ден, искам след ясла да се гушкаме, да си играем, да четем книжки...А то - рев и лудница Щом го оставя вкъщи няколко дни - примерно защото е сополив - веднага се оправя. Явно наистина е някакво освобождаване на стрес. Ама ще се съобразяваме, няма как

 - Най-малкото е от промяната на Динамичния му стереотип