След детската градина настава ужас

значи, да ти кажа какво в крайна сметка правех -
никога не я вземах с токчета, след като веднъж я мъкнах така на рамо
бутилка вода в чантата за успокояване по пътя
никакви разходки, след градина право вкъщи по най-бързия начин, поне докато мине този период.След като се приберяхме, детето ставаше друго.
нещо за ядене, барем да й е заета устата
след като се приберем, вече може да излезем някъде - не знам защо, но беше друго

Е, да, но все пак се опитай да разбереш детето, да му бъдеш приятел!

О, аз с буркан с храна, сандвичи, банани, с какво ли не го посрещам, той още от вратата на градината ми казва "Мамо, огладнях".
Значи първо вкъщи да си хапне богато и тогава разходка.

Липсва баланс, изглежда........ако детето не се плаши да се държи естествено, предполагам, че ще бъде еднакво послушно и непослушно и на двете места........но явно доста ги плашат децата и те се насилват да се сдържат, след което настава ужас.......помощ мамо, не искам да ходя повече..........така  съм казвала аз на мама...........детето се отпуска , защото мама го обича, дори когато е непослушно......

А де, засега ходи с удоволствие, явно госпожите не са си показали лошата страна... сутрин като се замотаме из къщи и пита "Мамо защо не отиваме в детската градина, искам да се забавлявам".
Иначе някой каза за едно детенце което се сърдело и викало "Какви хора сте вие бе!" когато го оставяли в детската ))))

 

Не мисля, че при нас поне става дума за такова нещо. Дени ходи с удоволствие на детска градина и дори на входа, като отивам да я вземам ме посреща с думите "Мамо, дината убу!" Просто до преди няколко дни сме били по минимум 20 часа на ден заедно и сега изведнъж целият й живот се обръща на опаки. Колкото и да й харесва, това си е голям стрес за нея. Предполагам, че ще отмине за няколко дни или седмици. Както вече писах, ще се постарая да й покажа, че тя за мен е пак толкова ценна и важна както и преди.
Между другото вчера като я взех от градината наистина й посветих цялото си време - отидохме първо на една площадка, после се срещахме с приятелката й от преди градината и се наиграха много хубаво. Вечерта в къщи нямаше ядене и бяхме само на салата, но мога да кажа, че тя наистина беше много по-спокойна от предишните дни, което ме кара да мисля, че съм на прав път.

А има и още една случка, която ме наведе на мисълта, че изблиците на нервност и непослушност са, за да си спечели внимание. В неделя, ни задмина един огромен бял автобус на шосето. И тя започна да обяснява, че мама ще се качи на голямото бус и Дени мичка (самичка), Дени страх. Беше много странна реакция, защото до сега не се е случвало  да се разделяме като аз се качвам на автобуса, а тя остава при някой друг. Освен това през следващите два дни го повтори още 3-4 пъти в различни варианти. Единственото ново в последно време беше детската градина и аз го отдавам на нея. Кой знае какво й се върти в мъничката главица.

При нас е обратното, след градина е много весела и щастлива, но сутрин
Според мен още не е свикнало детето с новия режим, недоспиването (имай предвид, че там почти не спят) и му идва повече напрежението. Габи беше така в началото с яслата, после свикна да не си доспива
След работа, веднага започвам да готвя за вечеря, а през това време Габи е при мен качена на плота на един стол. Или пък, ако е останало ядене от предната вечер играем нещо в нейната стая.

 - От наша гледна точка може и да е "лошотия" - но при тях е освобождаване от ... СТРЕСА!
 - Затова и който плаче - по-дълго живее - кой е той? - Жените 

При нас е абсолютно същото. И мене много ме е яд, защото толкова ми липсва цял ден, искам след ясла да се гушкаме, да си играем, да четем книжки...А то - рев и лудница Щом го оставя вкъщи няколко дни - примерно защото е сополив - веднага се оправя. Явно наистина е някакво освобождаване на стрес. Ама ще се съобразяваме, няма как

 - Най-малкото е от промяната на Динамичния му стереотип