Здравейте!
Преди няколко седмици разбрах, че приятеля ми ( с когото живеем заедно ) гледа порно.
И не, не порно 1-2 пъти в седмицата , а всеки ден. По-точно - всяка сутрин.
Той става много рано за работа - към 04:00ч. и докато аз съм в съседната стая, той гледа.
Опитах да разговарям с него много сериозно на тази тема. Казах му, че това не ми харесва ( по принцип съм много разбран човек и не мисля, че има повод за лъжи ) защото дори не става въпрос мен да ме няма вкъщи или нещо да му липсва. Изпробвали сме какво ли не , няма нещо , което ако заяви , че желае, да не му бъде предоставено. Нарани ме и ме обиди самата му постъпка - че освен, че гледа сутрин, докато аз съм на една стена/врата разстояние, ме ИЗЛЪГА. Не спира да го прави.. все казва, че наистина се опитва да го превъзмогне (защото преди е гледал доста) и така нататък, но резултат така или иначе - не виждам, защото всеки ден се натъквам на нещо ново. Всичко останало е наред и наистина не бих искала да се разделяме за подобно нещо, но наистина не спирам да го мисля от седмица- две и не знам как повече от това мога да направя. Подходих с разбиране, разговори, попитах, дали нещо му липсва и ако да,да ми каже - няма проблем, а той все повтаря, че това не е до мен, че много ме обича и иска само мен, дори една вечер плака и ми се моли, обяснява ми, че всичко е наред, но мен това не спира и не спира да ме тормози.
П.С на 28 години е, не е дори тийнейджър, че това да е нещо чаак толкова присъщо..
Затова реших да искам съвет от вас.
Благодаря предварително!
Преди няколко седмици разбрах, че приятеля ми ( с когото живеем заедно ) гледа порно.
И не, не порно 1-2 пъти в седмицата , а всеки ден. По-точно - всяка сутрин.
Той става много рано за работа - към 04:00ч. и докато аз съм в съседната стая, той гледа.
Опитах да разговарям с него много сериозно на тази тема. Казах му, че това не ми харесва ( по принцип съм много разбран човек и не мисля, че има повод за лъжи ) защото дори не става въпрос мен да ме няма вкъщи или нещо да му липсва. Изпробвали сме какво ли не , няма нещо , което ако заяви , че желае, да не му бъде предоставено. Нарани ме и ме обиди самата му постъпка - че освен, че гледа сутрин, докато аз съм на една стена/врата разстояние, ме ИЗЛЪГА. Не спира да го прави.. все казва, че наистина се опитва да го превъзмогне (защото преди е гледал доста) и така нататък, но резултат така или иначе - не виждам, защото всеки ден се натъквам на нещо ново. Всичко останало е наред и наистина не бих искала да се разделяме за подобно нещо, но наистина не спирам да го мисля от седмица- две и не знам как повече от това мога да направя. Подходих с разбиране, разговори, попитах, дали нещо му липсва и ако да,да ми каже - няма проблем, а той все повтаря, че това не е до мен, че много ме обича и иска само мен, дори една вечер плака и ми се моли, обяснява ми, че всичко е наред, но мен това не спира и не спира да ме тормози.
П.С на 28 години е, не е дори тийнейджър, че това да е нещо чаак толкова присъщо..
Затова реших да искам съвет от вас.
Благодаря предварително!
