Въпрос за гушкането и не съвсем

# 15 20 септ. 2006, 14:32 ч.

Мнения: 4 668

И моят син не обича да го гушкат Sad

, а никога не му е повишаван тон ... просто си е такъв . Аз си мечтая понякога да се гушнем на спалнята примерно или на дивана , ама не Sick

не се спира , ходи навсякъде , тича , ако го вземе някой почва да се извива и да се дърпа да слезе ... Преди няколко месеца посягаше и да ни удря .
Сега има подобрение - идва , гушва се за момент , докато го цункаш и изчезва пак ...
За храненето - ако не иска да яде , не реагирай , просто прибери храната . Не я стресирай , за да не намрази храненето . Когато огладнее , сама ще си покаже Grinning

И най - важното , успокой се и не се самообвинявай . Трябва да се нормализират нещата . Между другото нашият педиатър обича да казва " Няма бебе умряло от глад " в смисъл , че щом не яде , не е гладно .
Опитай се да я забавляваш нещо докато се храни и карай по - спокойно .
bouquet

# 16 20 септ. 2006, 14:39 ч.

Мнения: 3 116

Здравей и от мен Simple Smile

Моята щерка също не дава да я гушкам, изфучава покрай мен и заминава. Това обаче го определям повече като темперамент, отколкото като отношение Simple Smile

Иначе тя като мъничка ми беше все в ръцете, заради ужасните колики които имаше. Буквално се бяхме сраснали двете - няма ден, няма нощ. Е, сега мога да я гушна единствено когато я приспивам Crazy

За избухванията, като беше мъничко бебе, след месец безсъние избухнах веднъж. Още го помня. Сега също от време на време изпушвам, даже онзи ден изпуснах израз от рода "сега ще те напердаша", само като думи разбира се (не съм привърженик на боя, като възпитателна мярка). Опитвам се да бъда спокойна доколкото мога, защото знам че спокойствието в дома ще осигури и нейното спокойствие, но и ние родителите сме хора и ние имаме лошите си моменти ooooh!

Добре е според мен да се замислиш, кое точно те кара да избухваш Thinking

Аз съм установила при мен, че страха да не й се случи нещо лошо (например тръгва да се катери по пързалката, аз хуквам след нея, тя се дърпа, аз се опитвам да я предпазя докато се дърпа да не се удари някъде и т.н.) е причина за гнева в мен, а не нейното поведение, защото тя е едно прекрасно детенце Simple Smile

Може би като установиш тази причина, ще решиш половината задача, защото знаеш с какво се бориш Simple Smile

А иначе, ти не си лоша майка, ти просто не си перфектна майка, а и аз досега перфектна майка не съм срещала Simple Smile

С три думи: ти си мама bouquet

# 17 20 септ. 2006, 23:08 ч.

Мнения: 600

Мамета много ви благодаря! Определено имам проблем с гнева и тормозя детето, но вече потърсих помощ от психолог и се надявам да ми помогне. Много сте мили, че ме окуражавате. Наистина искам да помогна на себе си и детето. Благодаря ви още веднъж bouquet

# 18 21 септ. 2006, 07:39 ч.

Мнения: 590

Всички мами си изпускаме нервите понякога, това е нормално според мен.Аз съм викала на моето бебче когато плачеше по цяла нощ и беше на няколко дни.Не си лоша майка, не се самообвинявай напразно.Мисля, че си въобразяваш за това, че бебчо не иска да те гушка, просто вече се заглежда повече по заобикалящата го среда.

Причина:

Причина: