и двамата с дете

“Стъпка по стъпка”..)
С любов и разбиране всичко се получава.

Жена на 39 съм с дете на 11. Година и половина живях с мъж, 44 със син на 13.При нас не се получиха нещата и сега всеки е в дома си, сам но спокоен. Проблема е, че сме и на 50 км разстояние между градовете.

Стъпка по стъпка, да - това е отговорът. Съобразно ситуацията.... Аз нямам опит де, ама да кажа ))

Това е много сложна ситуация.Карайте бавно и полека,като си знаете,че може и да не се получи.
Другия вариант е всеки да си гледа детето,а да се срещате при удобен случай.

Наистина е сложно, но пък толкова хора успяват... те си знаят как. Този вариант с удобните случаи може да отиде на веднъж в месеца и се губи връзката.

Имам едни такива познати, при тях добре се получи. Винаги си зависи от хората - не от двамата, а от четиримата. Всеки родител най-добре знае как да подходи към детето си.
Пак добре, ако децата не са още в пубертета, защото тогава стават доста опърничави.

Здравейте. Аз съм на 28 с детенце от първи брак на 9 години. Живея с мъж на 39 с дете на 18 години. Имаме и общо момиченце на 2 годинки. Заедно сме от 6 години но аз чак сега осъзнавам, че този човек не ме обича а е с мен просто за да има кой да му готви, чисти, пере, работи (ще уточня) и т. Н. Поведението му през последната година ме кара да се замислям над много неща. Когато се запознахме той имаше бизнес занимаваш се с тъгвовия на едро с дрехи. Откакто сме заедно бизнеса се развива добре и аз мисля че допринасям много затова защото непрестанно съм до него. Основно аз  работя с клиентите но и физическата работа върша. Работя на заплата 800лв. Неговите задължения към вкъщи са ток, вода и ипотека. Всичко останало се пада на мен,защото по неговите думи имам заплата. С децата се разбираме добре но дъщеря му не иска да помага в работата. Но материалните желия се удовлетворяват до едно. (защото парите са негови)
Вчера на прибиране от Турция стана на въпрос да отидем на почивка. При което започна спор с децата или без. И той каза че ще вземем само най-малкото тъй като за моето дете не било безплатно в хотела. Направо побеснях. Та приятеля на дъщеря му се мъкне с нас на море всяка година (вече 3 години) напълна издръжка. А сега ми изтръсва това. За съжаление това не е първия път в който се убеждавам че съм сбъркала човека. Веднъж трябваше да прибера майка ми от летището и го помолих да отидем при което ми заяви "аз нямам нищо общо с майка ти". Стана ми много болно. Едвам намерих превох на жената от София до Хасково. За коледа подари на кандидат зетя телефон. За другите деца нищо. Само това което аз бях купила, а то не беше много на базата на моята "заплата" Но кажете ми моля не съм ли права да се ядосвам. Нали сме едно семейство.

явно е трудно и се случва единствено с ужасно много желание от абсолютно всички страни...освен , че половинката може да дели децата и да не полага грижи за чуждото, аз по скоро се опасявам , че самите деца ще започнат да проявяват характер и да не искат да се съобразят с новата атмосфера.

Мъжете често отхвърлят собствените си деца та какво да говорим за чуждите. Ако мислите да предприемете тази крачка много ама много добре помислете. Защото не знаете травмата за децата каква е моето дете вече два пъти казва, че не иска да стои при нас иска при баба си

Не сте семейство. Семейството не се дели така и не изоставя роднини, понеже били на половинката. А да ти дава тази мизерна заплата и да иска да я харчиш вкл. за него и за дъщеря му е под всякаква критика. Само не разбрах как той плаща ток, вода и ипотека, а ти всичко останало за 5 човека с 800лв. - това е практически невъзможно, това са интернет с ТВ, телефони, храна, дрехи, обувки, лекарства и доктори, препарати, почивки и т.н. 

О, това са много сложни отношения. Израстнах в такова семейство. Майка ми имаше мен, а баща ми (втория) 2 от преден брак. Все деляха на мое и твое. Но постепенно баща ми, ми стана много близък. Истински баща един вид. Търение може би, незнам...

Ати92, определено има много още над какво да се замислиш и в един момент да вземеш някакво решение. Мъжът дели децата и твоето тепърва ще има да страда. Какво ще направиш - ще седиш с мъж, който признава само родните си деца, а чуждите са чужди, и ще си с него, за да има малкото ти дете семейство или ще прекратиш отношенията, за да не страда голямото ти дете, което за него е чуждо и бъди сигурна, че винаги ще му бъде показвано и напомняно, че е чуждо? Това е въпросът, който в един момент ще стои пред теб. А това как се отнася с теб и какви са отношенията между вас двамата си знаеш, добре си ги описала.  А като събереш две и две, знаеш какво се получава. Нататък е действие или бездействие.

Аз оставам с впечатление, че той и за общото дете не се интересува. На почивка е склонен да го вземе, защото за него е безплатно. Не му прави подаръци. Тя плаща всичко. Това не е семейство. Вероятно без мъжа, бреговата дъщеря и гаджето й, ще са далеч по-добре и Ати, и децата.

Ати, ти имаш ли добра професия, от която да изкарваш суми, различни от 800 лева на месец? Ако е така, защо не напуснеш, а мъжът ти да си наеме човек за 800 лева?
Казваш, ипотека. Това ипотека за общо жилище, след брака, ли е, или негово си от преди това?
Можеш да правиш сметка на разходите и да си ги делите, по разумен начин, та даже и по равно, ако така сте се разбрали.