Какво се промени, когато бебето се роди?

При мен всичко се промени:
Аз се промених доста-раждането беше тежко и преждевременно,много се страхувах за детето- дълго време.Преосмислих живота си и много неща,които смятах за важни вече не са.Станах някак по-рязка,по-остра,по смела.Съпругът ми не беше подготвен за напрежението-в началото се държеше неадекватно.Да,разочарова ме много и макар,че сега не се отделя от дъщеря ни,още помня самотата,която изпитвах тогава.
Сега отглеждаме едно ангелче,което запълва очите и душата ми с красота.Не мога да си представя живота без нея. След 4 дни ще стане на две.
За второ не смея и да мисля.

Много неща- най-вече моето ежедневие/на мъжа ми също де/,станах по-нервна и избухлива,по-раздразнителна ,и по-често плачех.Не мисля че се разочаровах от мъжа ми-напротив много съм му благодарна за разбирането и търпението,аз мисля че на моменти го разочаровах и озадачих с постъпките си Сега като че ли нещата се нормализираха...
Мисля че вече мога да оценя щастието да си майка

Ежедневието ни - режимът на сън (или по-точно безсъние) и хранене. Иначе, видях мъжа си в нова светлина - и като баща и останах очарована.

Свободното ми време...почти нямах такова..Отношенията с таткото,малко се обтегнаха,доста се изнервях,но с времето всичко си идва на мастоо!!   

ВСИЧКО се промени! Приоритетите, начинът ни на живот, центърът, около който се въртеше той... Цялото ни внимание, грижи и любов са насочени към малкия човек, за нас двамата почти не остава време. Но сме безкрайно щастливи и "промените" си струват неудобствата. Определено детето заздрави и освежи дългогодишната ни връзка. Няма по - голяма радост от това двама души да се обичат и да се радват всеки божи ден на Плода на тяхната любов.

Всичко се променя в по-лоша посока за жалост поне в началото докато всички свикнат Най-вече свободата ми липсва   Е, има и хубави страни, но идват по-късно

 Всичко се промени - ежедневието ни, отговорностите ни, личното време за всеки от нас(вече почти липсва). Иначе отношенията ни не са се променило чак толкова много.
Аз станах по-нервна, раздразнителна, избухлива, а бях много лъчезарен и усмихнат човек(всички ми го казваха), мъжът ми за сметка на това стана по-улегнал, по-сериозен.
 За някои неща ме изненада като баща, за други леко разочарова.
При раждането на второто дете не се промени нищо кой знае какво освен, че ни стана още по-натоварено. Надявам се като станат малко по-самостоятелни да ни е по-леко.
Лично аз не се оплаквам толкова от липса на сън, защото децата ми не са били много ревливи бебета, а и аз свикнах с малкото часове сън.
 Но толкова си обичам децата, че не съжалявам и за момент.

Странно ми е как по4ти вси4ки пи6ат ,4е са станали раздразнителни,нервни...........Не разбирам за6то 4есно казано.Вярно е ,4е децата порвават и това ако продължи по-дълго не е особено приятно,но в крайна сметка това му е работата на бебето.
Ина4е вси4ко,ама вси4ко се променя.Ве4е 6те мисли6 първо за НЕГО /това прекрасно съ6тество/ ,не за себе си.6те стои6 с 4асове да го съзерцава6 докато спинка и от умиление о4ите ти 6те се пълнят ............................поне при мен бе6е така 

В емоционален аспект нищо не се промени. Ние и двамата много искахме бебе, говорехме за него, още преди да го направим, така че стана част от нас още преди реално да го имаме.
Естествено, всичко останало драстично се промени. Когато сами отглеждате децата си, няма начин да не е така.

и аз ще повторя останалите, че се променя целият ти начин на живот. лично време нямаш почти никакво, ако няма кой да ти помага. навремето когато една приятелка ми каза , че ще имам спокойствие само докато родя, не й повярвах или може би не исках. сега вече знам че никой родител не е спокоен а всяка минута се тревожи и мисли за детето си . просто то те обсебва. но за сметка на това плюсовете от появата на малкият човек са много, много повече.

Сладурана Дано си късметлийка, не ти пожелавам да имаш трудно за гледане дете, но понеже почти всички са така - почакай да му тръгнат зъбите и да не спиш две години, после да го хване пубертета и да не можеш да идеш да си купуш хляб без да влачиш тръшкащо се на земята дете, което пищи все едно го колят, после да се започне едно безкрайно, постоянно и непрекъснато "защомамозащомамозащомамо" и ще ти се изяснят много работи
На въпроса - и при нас всичко се промени. Направо като се обърна назад и не мога да повярвам, че това сме ние, същите хора. Аз определено съм много по-изнервена, но работя върху себе си и смятам да се овладея, защото с крясъци не се стига до никъде. Криза във връзката имахме много сериозна - около година след раждането. Нещо като бунт от негова страна срещу променената обстановка - мина му Трудно се трансформира в родител, но пък за това много успешно - сега съм влюбена в отношението му към детето
Хората се променят с годините със или без деца. Но каквото и да става, тези малки същества си остават най-хубавото нещо на света и никой не може да ме убеди в противното.

Шок-в никакъв случай,Промяна в него-не.
Свободното време и на двама ни намаля,изличането вечер стана много по-нарядко...общо взето промените бяха в режима на двама ни-вече имаше друг човек,с който да се съобразяваме.

ами нямаме свободно време постоянно съм с малкия,мъж ми пък мн започна да работи,станах нервна повече

Всичко се промени

При мен първите 30 дена беше катастрофално... тогава ме налегнаха мисли от рода:"Край, никога няма да е същото!!!", "Не беше ли рано?", "Ужас, нямам време за себе си!", и разни още по-крайни     (При мъжа ми не..., той спеше в съседната стая , за да не трябва да пазя тишина при нощното кърмене, ходи си на работа човека и ...така)...

Слава на Бога бебето се оказа изключително добро и тихо, режима си се нагласи сам, аз станах пак спокойна ...

После всичко си дойде на мястото, без секса - който все още е рядкост.
Ние излизаме почти всяка вечер навън с нея (тя спи като пън, разнасяме я като куфар)!

Всички забравят, че вкъщи има бебе...Мъжа ми нахлува в стаята да си вземе нещо и говори високо, телевизора е усилен - няма проблеми, защото лелята от Германия е забравила че имаме бебе,...аз си мисля да излизам и се сещам, че всъщност бебето е отатъка и не е както преди...

ноооооооо това става САМО ЗАЩОТО МАРИЯ Е АНГЕЛ НЕБЕСЕН, всеки който я види вика:"Абе това дете пак ли спи?","Абе няма ли да видиш какво прави?"(тя се занимава сама в стаята), "Това бебе по-късно от мен се  прибира!"(лелята се оплаква  )

Пожелавам на всички майки: спокойни, спящи, ядящи и акащи бебета....
И ако може да сте спокойни като мен ( аз съм такава от преди да родя и бебето ме усеща и то е спокойно)!!!

Мойто отива на МЕГАспокойствие де , щото не мога да се притесня от рев на бебето или че има колики, оправям го в миг, а ако не мога слагам я да ми легне на крачето и ... чакам спокойно да отмине-няма да е първата нито последната и да се потя и да рева няма смисъл.
Децата имат нужда от здрави и силни майки!

промени се и още как. беше декември - студ никъде не излизаш, сама по цял ден с едно ревящо, няма купони за коледа и нова година, няма екскурзии - скука.
след второто раждане - кеф наближаваше пролетта имаше кой да помага и с кой да дърдоришпо цял ден (стига да остават сили).

Да верно е че сезона е от изключително значение!!! Не знам какво ще правя тая зима???

Всичко.
Няма спокойствие. Секса е когато има време и все внимаваме дали малкия не се е събудил, дали няма да падне от леглото сам и тн.
Почивките ни вече не са почивки, а кошмар.
Един филм не сме изгледали заедно вече 2.5г. понеже малкия заспива след 23ч. вечер.
Съпруга ми работи от 9 до 11-12 нощем. Връща се смазан и напрегнат. Аз пък недоволствам, че съм все сама и така....
Така се остарява.

Надявам се сега като дам малкия на ясла и имам повече време за себе си да съм по-добре, а и той не е бебе вече.

В такива теми винаги съм писала,че бременността,а после и отглеждането на дете е голямо изпитание за една връзка-всички знаете по какви причини.Но си мисля,че ако първият път някой ми беше говорил,беше ме подготвил за това какво да очаквам,нямаше да изпадна в депресия.Затова вторият път е по-добре-подготвена бях и не си позволих да се променям в отрицателна посока.
Всичко зависи от 

Взаимствано от една друга подобна тема ще кажа, че след раждането на детето станахме повече родители, отколкото любовници...

Ами май точно това ми се иска да споделите - това, което не го пише по книгите, не се казва на курсовете и в края на крайщата даже не знам как да го назова: какво да очаквам и с кои илюзии да се разделя. Всъщност освен мечтата беба да е жива и здрава, се надявам, че с татито ще съумеем да посрещнем трудностите, недоспиването и притесненията и да останем въпреки това толкова добри приятели! Страх ме е от това, което не познавам!

Промени се, разбира се, предполагам при всички е така.
Но пък толкова бързо минава това време, че някак си искам малко да се позабави, да поспре.....
Ето мина почти година от раждането на сина ни, а не я усетихме, как, кога......И коликите, и събужданията нощем, всичко това са само хубави спомени.
Сега така свикнахме с това да сме трима, че въобще не мога да си представя да сме без дете или да го дадем на някоя баба. Празно ми е без него. Но ние сме домошари по принцип, обичаме си къщата, вечерите заедно, така, че явно и това е от значение.
След седмица тръгва на ясла......ще ми е ужасно трудно да  не го виждам по цял ден, ама пусти пари.....
Така, че промени има всеки ден. Може и да ги забелязваме, но  е факт.

Дай му да прочете темата , за да е наясно и той с това което предстои и обсъдете въпроса. Може би така ще сте и двамата по-добре подготвени за това , което предстои

Целият ми живот се промени  Определено, сега животът ми е много по-разнообразен от преди, а спането нощем - все по-малко............
И все пак мисля, че е прекрасно да си майка 

Нищо свързано с бебчо не ми е толкова тежко, колкото промяната в поведението на баща му...след сума години заедно той се отдръпва все поече от мен, ...оказа се от оня тип мъже, които като се приберат вечер след работа виждат не жена си и детето си, а едно огромно кълбо проблеми, умора и напрежние и само искат да не са насреща му... а за секса - какво да говорим - в последната 1/2 година се борои на двата пръста на едната ръка...
Хубавото е, че отношението към бебчо прогресивно се подобрява и мисля, че ще стане чудесен баща!
Лошото е, че нещата между нас са все така... мисля, че не го вълнувам вече... душата ми се пръска от липсата на капка внимание към мен... особено като го видя как стои по цели нощи на компютъра и си говори с кой ли не за какво ли не...какъв добър събеседник е на разни непознати по ICQ, а за мен остава само "Остави ме, уморен съм...", "Какво искаш да ти кажа сега", "Не ми се говори" и все в тоя дух...

Нищо кой знае какво не се промени, освен че всяка минута се съобразява с бебчо. Като по-малък той беше изключително кротко бебе, спеше по цяла нощ и не ни е изморявал изобщо, така че пропуснахме нервите. Е, впоследствие стана и става все по-буен, но това само ни радва, защото го обожаваме и двамата... Мъжа ми ме изненада с това, че е толкова добър баща. За съжаление до сега не бях срещала подобни татковци и дори смятах, че един мъж не може да обича дете така както жена. Но той ми доказа, че не е така, това само ме радва... Отношенията помежду ни не се промениха особено, дори станахме още по-близки - още едно нещо (най-важното) ни свързва...

Много неща се промениха 
 В началото ми беше много трудно- не можех да спя, не можех да се радвам на дребосъка, защото си мислех че съм некадърна майка...
След това дойде разочарованието от мъжа ми, който свикна да гледа че майка ми и свекърва ми ми помагат и не си мърдаше много дупето, но всичко се промени...
сега си гледам сама дребосъка (е, свекървата глади понякога дрешките), ходим заедно на разходка, когато той не е на работа и ни е много приятно заедно...
но каквото и да се е променило си заслужава, защото човечето което ти е объркало живота става най-важното и най-скъпото ти същество

Трудно ми е да го опиша какво се е променило....може би сме по-натоварени със задачи, но за сметка на това всичко си ЗАСЛУЖАВА

Всичко стана по-смислено, по-отговорни сме, мисля че се промени в положителна насока, като изключим това, че сме лишени от свободно време само за нас двамата. Единствено това е минусът.
Аз се изненадах колко грижовен баща и съпруг е и колко ми помага във всичко и за доста неща ме отменя.

Всичко се промени, но към по-добро.

  Любовта ни е съвършена...Плюс това, че се държи добре и с детето ми от първия брак.

Нищо не се промени реално.Даже и бита ни не се промени.Сега с второто живот и здраве се надявам да си останем все така

Не съм сигурна дали промяна е точната дума, просто след раждането виждаме друга страна на съпрузите си. Променят се живота и обстоятелствата, следователно от него вече се иска да покаже друго от своята същност. И така блесва истината -
дали е несериозник, който е свикнал да сте си заедно, за да се забавлявате и ще продължи да го прави, но без теб,
дали е егоист, който ще се муси защо не му обръщаш внимание и ще се затвори в себе си, в отделна стая, без да бъде притесняван,
дали е незрял, който ще се уплаши от отговорността и ще му трябва време докато порасне и поеме задълженията си на баща,
дали е внимателен, който ще разбере твоята депресия и ще бъде до теб, без да ти натяква и да се сърди, че си изнервена,
дали е баща, който ще се грижи за детето наравно с теб и ще споделя твоите неволи
и т.н.
Именно това ще разбереш - какъв е бащата на детето ти!
А на теб пожелавам едно спокойно, спящо детенце! Защото всички останали варианти са си меко казано "кризисни ситуации". Трябва много сила и любов и в двама ви, за да се изправите един до друг догодина същите - усмихнати, доволни, ръка за ръка, до едно буболече, същото като вас! Пожелавам ти го!

промени се ритъмът и начин на живот- в точен час трябва да се приберем, не можем да спим до късно, ако решим, не може да излезем когато и където искаме и така...
Но пък ни е много хубаво, вече сме семейство, не просто двойка

Нещата бяха почнали да се променят още преди да се появи бебето. Може да се каже,че на практика всичко се промени, тъй като до този момент не бяхме живяли заедно,а и не бяхме родители. Трябваше да попроменим доста неща, да свикнем с доста неща и да се учим на много нови неща.........Всеки си имаше своите навици (и добри............и лоши), които някак си е трудно да промени хей така или да пренастрои предавателя си на общата вълна, а пък и сигнала винаги да е чист..........не е никак лесно, но си мисля, че доста се постарахме, както и продължаваме да се стараем, макар на моменти да изпускаме края. Много е странно, но наистина понякога си говорим на различни езици...............Аз станах много припряна, постоянно бързам и се дразня за глупости. Той винаги е бил спокоен.............прекалено  спокоен даже!!!! Макар напоследък и в него да виждам много раздразнителност, но това го отдавам на натоварването му в работата. Има и един друг момент............незнам при вас как е, но при мен съм забелязала нешо такова: колкото повече време минава, толкова повече се забързвам, идея си нямам защо!!!! Ще кажеш, че гоня срокове или че съм тотално полудяла!!!!Хванал ме е съклета.............както и да е! Животът непрекъснато се променя,за мен това му е чара, но има и една носталгична нотка по миналото (е........от време на време много ясно)! Но не бих променила това стечение на обстоятелства, защото то най-много си е заслужавало от всичко до тук направено и преживяно.

Преди време бях чела в някакъв сайт за промените, които настъпват след раждането на дете. Много беше забавно и абсолютно вярно...

Аз не се промених - винаги съм била спокойна и гледайки бебе пак бях. Всичко е на настройки, темперамент и достатъчно теоретична подготовка. С бившия си гледахме Дариа сами и мисля, че се справяхме перфектно и без излишни нерви.

Това, което за мен е най-шокиращо и което и до сега ме плаши е, че непрекъснато мислиш за детето си. Поне аз го правя. Няма минута, в която да не се чудя нещо: от - В коя градина да я запиша, до - Какво да й дам за закуска... Всички планове, които правиш, всички решения, които вземаш всичко трябва да бъде обмислено и с оглед на детето. Друго: Когато захранвах Дариа например изчетох повече литература отколкото за изпит в Университета и пак се чувствах неподготвена. Всяко правило, което въведа или правило, което не съм въвела ме кара да се чудя - дали не бъркам тотално във възпитанието й и какви ще са последиците ако бъркам...

Отношенията с таткото не се промениха. Вярно преди да родя излизахме 4 вечери от 7, след това нито една, но и на двама ни не ни липсваше.

Ако трябва да дам съвет - Спокойствие и увереност, без излишно усложняване на живота. Добър педиатър, на който да се звъни за всяка глупост /Бившия веднъж доведе педито, защото цитирам: "Това не е моето бебе"  / и по-малко съвети от роднини и приятели.

О, вс., цялото ми същество и вс. край мен

нищо вече не е по старому 
за щастие, при нас всичко е в добър аспект
не съм видяла съпруга си в нова,непозната за мен светлина,не ни се отрази на интимния живот,на близостта-напротив- ЖИВОТЪТ Е ОЩЕ ПО-ПРЕКРАСЕН откакто сме родители

разбирам те,и аз минах през такъв период.много е гадно.Надявам се скоро да оправите отношенията си.

Много неща се промениха.Трябваха ни няколко месеца за да влезем в ритъм.Например няма време за сън,не можете да останете сами,нови отговорности и др.Сега нещата се нормализираха.

Всичко се промени, и всички ... без мен. Аз си останах същата.
Само съм недослапа, иначе съм същата както преди.
Не приемам раждането и брака като нов живот за мен - същия си е, само има мъж и дете вече. 

Ей такива неща много ме дразнят. Всички едва ли не се чувстват длъжни да са недоспали, нервни и измъчени само защото имат дете и да предупреждават "Какво те чака". Да, чакат те страшни неща, ако не си наясно как да постъпваш в различни ситуации и как да улесниш живота си. Наслушах се на такива неща докато бях бременна, но после чудо. Детето ми спеше само в стая от първия ден, по цяла нощ от 20-тия... Никога не съм била недоспала, нито по време на коликите, нито по време на зъбите... Никога не съм я разнасяла по нощите, за да заспи.

Сега е на 2 и е в 'първия пубертет' не я влача пищяща... ако по някаква причина желае да изрази недоволството или яда си с писъци и тръшкане по земята спирам и чакам да й мине. Ако е вкъщи отивам да погледам ТВ...

Та както казах и по-горе всичко е въпрос на теоретична подготовка, спокойствие и да не слушаш безбройните съвети на 'изстрадалите' околни. 

Да, по принцип и мен не ми допадат думи от сорта "Ей сега ще видиш....какво те чакаааааа" !
А моя мъж ( още бях бременна ) след тия думи направо откачаше и до скандал стигаше с наши приятели...

Ако човек осъзнае предварително, че за ВСИЧКО има оправия и е настроен позитивно,НЯМА КАК ДА НЕ СТАНЕ!

Искам да добавя, че на моя приятелка бебенцето беше от тези , които изискват повече внимание през деня... и малко по малко го отвикна ( още от 2 ри месец почна и в 4-ти бяха като нови )...сега е на 9-10 месеца и може цял ден сама да си се занимава ! (Ако си гледаш детето САМА  и виждаш че изнемогваш, по-добре да влезете в консенсус с него  и да се приучите на това онова! )


При мен, ЦЕЛИЯ СТРАХ,ЦЯЛАТА НЕПОХВАТНОСТ, ЦЯЛАТА ИДЕЯ ЧЕ БЕБЕТАТА А МНОГО КРЕХКИ И БЕЗЗАЩИТНИ  се пречупи в първата нощ след раждането, когато на 20 мин. и давах да суче и трябваше да я местя от нейното в моето легло 1000 пъти в тази нощ!
От тогава до сега с нея се разбираме идеално ... СЛАВА БОГУ...

   Ооо, да! - мъжът ми започна да мие чиниите!!

Стана по-страхотно и по-пълно...въпреки всички ония малки неудобства
 Вече си мечтаем за друго бебе и се молим да стане скоро

Сестрооооооооо милаааа,не си се похвалила .Видя ли как ми ско4иха като ги питах 6то са нервни?! Аз сум по 6тастлижа ,спокойна и уравновесена от всякога , какжа нерва4ка бях.........
Ама ми е лсадка племни4катааааааааааааааа .Много поздрави от брат4еда

Станахме по-щастливи! 
Отношенията ни не се промениха.
Е, нямаме много свободно време, резредихме излизанията и събиранията с приятели, но пък вече си имаме едно сладурче, което осмисля дните ни. 
Тази промяна не я заменям за нищо!  

Абсолютно

Да ..да 

Вече деля любовта на мъжа ми с още една жена,но не ревнувам 
Мисля,че сега сме по-щастливи от всякога,грижите за малката си делим,задълженията и отговорностите същоЖалко,обаче ,че още не съм го научила да ги мие 

Всички. С краката нагоре. Така ни разтресе, че свят ни се изви  И една вълна с лИбоФ ни заля 

Амин.

Станах по-щастлива, а мъжа ми по-нежен и любвеобвилен.

Всичко! Към хубаво! 
Единственото, което не ми допада много е, че вече не мога да къртя до един на обяд и да будувам по цели нощи. 

При нас раждането на сина ми промени най-много сексуалния ни живот... За другото - да, видях мъжа си в нова светлина - прекрасен баща, също толкова мил и внимателен към детето, както към мен. Определено любовта му не се е разкъсала между двама ни, а се е удвоила, за да има поравно.
Личния ми живот много пострада обаче. От година и половина не съм имала 8-часов сън, всъщност повече от 3 часа без прекъсване не съм спала от ражданета. Това се отразява и на външността ми, и на психиката ми, а за съжаление, понякога и на отношнеията с мъжа ми .

По-рядко излизаме вечер.Но сме много щастливи тримата заедно.

Безумно сме щастливи, по-сплотени станахме, по-отговорни.
Само положителни промени.

 Ами да започна от промяната в мен-станах по-отговорна(не, че не бях), от време -на време съм доста нервна, недоспала. Мъжът ми-размазва се от щастие, като види Божидар, постепенно стигна до извода ,че го обича повече от мен (а в началото не си го признаваше). Като цяло нямаме толкова време един за друг,както преди...май всичко се е променило!

Станах ме по- щастливи, по -сплотени и  по- отговорни.Мъжът ми много ми помагаше , нощно време ставаше с мен ( е макар и само в началото), той я къпеше даже и до ден днешен си я къпе .Наистина по рядко излизах ме с приятели , но всичко беше временно.Сега щерка ми е на 4 години и мога да кажа че нещата са си същите излиза ме си и в повечето случай си я водим с нас .Това е най-карсивото и истинско чувство -да си родител, даже като се замисля смея да кажа , че ми е бил доста по - скучен живота преди да родя.Незнам може би , защото щерка ми беше много кротко бебе- ядеше- спеше и  така после като порасна си е седяла самичка в стаята да си играе и с часове се е занимавала сама , незнам.Но при нас промяната беше положителна 

като се роди първата ми дъщеря всичко се обърна наопаки, каде изчезна тази голяма любов както се казва, нямаше и кой да ни помогне поне замалко та аз изпаднах в депресия, мъжа ми не му се говореше с мен, сядаше на пц-то или пред телевизора и като статуя, аз съм от друг град и нямам познати тук - това усложни още нещата, гледах си бебка забравих за себе си като човек, бях единственно майка, откарвах  с месеци на селото на мъжа ми - тъй като е курортно/ в родопите/ и ми беше доста приятно, после на вилата ни пак с месеци - даже зимата - жив човек няма наоколо аз там с бебе ама депресия какво да се направи - помогна ми обаче много това усамотение, но с мъжа ми така и не се сближихме наново - разделихме се когато беше на 2 дъщеря ми ... после майка му си дойде и наля масло в огъня ... взеха да ми крадат детето ... води дела без да знам ... взимам си я от там  и като му я дам за събота и неделя - повече не я връща ... страшна драма  като от някоя сапунка бяхме, но с раздялата като че ли и двамата усетихме колко си липсваме, а малкия човек заслужава да го гледат двама родители и да го обичат ... като че ли в тази година на раздяла порастнахме и стигнахме до извода че няма по- добър избор от това да сме заедно и осъзнахме че нас ни прави щастливи това че детето ни е щастливо , - и двамата имахме еднакви цели и една идея - живеехме за да и дадем всичко нужно за да я възпитаме правилно да и покажем че я обичаме ...  сега сме едно задружноп семейство - е без брак поради препятствията по пътя до извода, но сме заедно и щастливи... радваме се на новият малък човек -  вече по друг начин - оценяйки живота ...  дългичко но надявам се на някой да послужи за поука ... но нали всеки сам с камъните по собствената глава ... как беше 

Всичко се промени, но промяната беше очаквана и желана. Изненади не е имало. Станахме по-отговорни и организирани, променихме коренно начина си на живот и всичко се въртеше около човечето. Но бяхме и сме щастливи от това.

Всичко се промени 

Всичко!Най-лошото е ,че по-малко време ми остава за голямата ми дъщеря,а за мен самата-почти никакво

Всичко стана още по прекрасно!!!!!

Единственото, което се промени, това бях аз и за съжаление в негативно отношение. Семейната ми връзка е съшата както и преди

Като мама на едно зимо дете да ти кажа, че промените са предвидими и сезона си е много хубав.
Дългите и хубави раходки нямат сезон стига да ги обичаш.
Отношенията с бащата ще са почти същите ако сте щастливи, но и мобилизирани заради появата на детето.
Вярно, е че няма да излизаш когато и колкото искаш, най-малкото докато кърмиш, но и там има какво да се направи при желание.
Родих след безсънна нощ и след още 3 такива в болницата, изкарах един кошмарен /във физическо отношение/ месец на възстановяване докато се научим на кърмене и двамата с детко и си отспя, но таткото беше до мен и се справивихме.
Основната промяна беше, че едно прекрасно същество зависи от мен и имам нова отговорност и радост.
Лека бременност и прекрасно бебче!

Всичко се промени, всичко. Възприемам  и чувствам нещата по- различен начин, дори най -елементарните .

И при мен така.Все едно пораснах изведнъж.

Иначе в ежедневието това,което се промени-е че не излизаме ,не се разнообразяваме,и нямаме достатъчно време само за нас двамцата.

Много работи се промениха...самите ние се променихме.

Всичко.Аз се поизнервих,викам от време на време а за други неща започнах да проявявам повече  толерантност.Секса стана много разреден на моменти хич го няма.Нямам никакво лично време.Всички мисли са в ориентирани в посока детето.
Като си дам сметка май аз се лиших от  почти всичко което обичах да правя преди и то доброволно.
Иначе известна криза в семейните отношения имаше година и половина след раждането,когато жената в мен започна да се пробужда отново и да иска своето място до майката.
Промяна има и в самочувствието ми.

Всичко се промени. Но само към по- хубаво.

Първата година беше ад.После всичко си дойде на мястото.

Всичко

Ние се променихме- по- отговорни и съобразителни станахме. Връзката ни се заздрави. Нямаме много време за приятели и хобита (но пък на драго сърце плащам тази цена).