Надявам се съфорумката да не се сърди, че я пренасям тук. Но просто така добре го разказа, с глас се смях, до сълзи:
Цитат
Сетила съм се тия дни една история как лекувах мъжът ми преди години. Нещо гърло го болеше и аз му дадох бисептол, че беше лято, на почивка щяхме да тръгваме и бързах да го излекувам. Пи си той бисептолчето, обаче аз реших и друго да включа в лечението му и стана голяма беля. Като се изприщи това момче, за един час целия стана на огромни плюски. Викам си - бреех, убих го. Чудя се какво да го правя. А той в потрес ме извика в банята да ми покаже и пишката му, че станала на плюски цялата и се бели. Щях да припадна. А той ме гледа изумен и вика - Какво ми направи, бе?! Сестра ми ни беше на гости и понеже аз наистина се изплаших какво му причиних го молих от душа и сърце да й покаже и на нея пишката си, ей така като на доктор /тя не е дори мед сестра, но ми е сестра/ и да видим какво да го правим. Той обаче твърдо отказа. Вика ми - луда ли си бе, абсурд! Тогава се обадих на майка му. Казах й какво е станало и тя вика - натровил се е нещо, дайте му да пие рициново масло. Не знам как се нави горкия, но пи и рициново масло. После съвсем стана мазало, така да се каже ептем оакахме положението. Не можем да го изкараме от тоалетната, плюските си стоят, че и почват да го сърбят. След няколко часа вече стана ясно, че няма да го оправим вкъщи, та между няколко напъна в тоалетната успяхм да го закараме в спешното. Там му биха урбазон и то два път, докато възвърне малко цвят. Оттогава изобщо не ме слуша, като искам да го лекувам вкъщи. Ни мене, ни сестра ми, ни майка си....
