Ако почна да коментирам изгорялата коса на снахата, или бръчките на леля й, трябва някъде да ме въдворят

Явно като види, че с нещо ме е обидила, започва да го повтаря пак и пак 
Да не говорим, че май е права! Аз също, колкото повече разказва Съншайн, толкова повече си мисля, че проблемът е основно в нея. Свекървата явно е проклета клюкарка, но и девойката е несигурна, мнителна и обидчива повече от нормалното. И със сигурност не може да търпи свеката и посреща на нож всичко, което идва от нейна страна.

Разбира се, че ние сме във форум и всеки има право да си каже мнението. Не съм очаквала, че всички коментари ще бъдат в моя подкрепа, не това беше и целта ми
Точно, защото сме във форум, аз реших да споделя, да обменим опит, съвети ( със сигурност щом сме в тази тема, повечето са имали някакъв проблем със свекървата) , а също и да се видя отстрани, може би аз греша някъде. Както се казва: " Не питай старило, а питай патило". Не, не приемам всичко като обида от моята свекърва, напротив. Много исках да сме си близки, да нямаме типичните отношения свекърва-снаха, затова много страдам понякога. За мен семейството е много важно. Опитвах се, споделях й. Но как да споделям вече с човек, който се сеща какво си съм споделила и започва да се смее всеки път " Хаха сещам се какво сподели за дядо си, да не е смешно, човека не е добре, но на мен ми е смешно еди си кое". Имаше коментар, че не я уважавам, не напротив уважавам я много. И точно, защото я уважавам пред никого лоша дума не съм казвала за нея, само хубави неща. Точно защото я уважавам не искам да прекъсваме отношенията си, защото живота е много кратък и никога не бих се опитала да настроя и мъжа ми против нея, напротив не веднъж съм я защитавала, въпреки че не е била права ( само и само всичко да е наред). Много неща съм търпяла и не съм споделяла и с най- близките си - мама, тати и сестра ми, защото не исках да говоря против гърба й, но те усещаха, че нещо не е наред, че нещо ме тормози. И след една случка, в която ме буташе силно по рамото и ми крещя в лицето, вече не издържах и им споделих. Ако не споделя на най- близките си , то на кого? Започнах да вдигам кръвно, много се тормозех, тайно си плачех. Не се засягам от коментарите за външния вид, а от тяхното натъртване, постоянно повтаряне с цел да ме уязви, унижи, провокира по някакъв начин, не знам с каква цел, но е с цел
Имаше коментар за косата бляк, не не е бляк, съвсем нормално изглеждаща, поддържана, изрусена коса, в никакъв случай метла, но не и по- красива коса от на Рапунцел 😆 Казах това за леля си, защото в действителност изглежда страхотно за годините си
И изобщо такива коментари за мен са грозни. Една истина може да се каже по по- деликатен начин, ако изобщо е истина. Извинявам се за дългия пост.