С две думи, не си губете хубавите ценни години, а късайте тази агония.
- Публикувана: 1 ян. 2021, 00:57 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2021, 05:18 ч.
Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа... през януари
Наспах се аз. Дълъг ден ще е 
Добро утро!
Добро утро!
И студен ден, освен дълъг...
Морген, гугутки!
Прити, само един съвет ще ти дам - по добре ужасен край, отколкото ужас без край! Мисля, че ще ме разбереш, това го преживях с много сълзи, рев и тъга, оцелях.... трудно... но пораснах.... и си научих урока по трудния начин! Не си го причинявай! Късай, хвърляй и назад не се обръщай!!! Силна си и ще се справиш!
Лек да е денят ви, момичета!
Благодаря на всички за прекрасните пожелания! Бъдете здрави! ♥️♥️♥️♥️🌷🌷🌷🌷🌷🍀🍀🍀🍀🍀
Прити, само един съвет ще ти дам - по добре ужасен край, отколкото ужас без край! Мисля, че ще ме разбереш, това го преживях с много сълзи, рев и тъга, оцелях.... трудно... но пораснах.... и си научих урока по трудния начин! Не си го причинявай! Късай, хвърляй и назад не се обръщай!!! Силна си и ще се справиш!
Лек да е денят ви, момичета!
Благодаря на всички за прекрасните пожелания! Бъдете здрави! ♥️♥️♥️♥️🌷🌷🌷🌷🌷🍀🍀🍀🍀🍀
Добро утро!
Аз така хубаво се разсъних, направо нямам думи.
Изнизвам се от спалнята, за са не събуждам малкото и докато спи по- дълбоко да изляза. Минавам покрай мъжът ми в хола - хърка. Излизам в коридора - гледам стаята на детето с широко отворена врата. Затвярям ама не знам той там ли е или не. Ако не е , ще е в кухнята. В кухнята няма никой. Гледам на камерата в стаята на детето- няма го. Отивам в хола и там само мъжът ми , който хърка ..и вече пощурявам. До него купчина одеало до главата му и почвам да.ровя дали не е вътре малкото. То само въздъхна и се успокоих.
Май нямам нужда да си правя кафе, разсъних се вече.
Айде, лек ви ден.
Аз така хубаво се разсъних, направо нямам думи.
Изнизвам се от спалнята, за са не събуждам малкото и докато спи по- дълбоко да изляза. Минавам покрай мъжът ми в хола - хърка. Излизам в коридора - гледам стаята на детето с широко отворена врата. Затвярям ама не знам той там ли е или не. Ако не е , ще е в кухнята. В кухнята няма никой. Гледам на камерата в стаята на детето- няма го. Отивам в хола и там само мъжът ми , който хърка ..и вече пощурявам. До него купчина одеало до главата му и почвам да.ровя дали не е вътре малкото. То само въздъхна и се успокоих.
Май нямам нужда да си правя кафе, разсъних се вече.
Айде, лек ви ден.
О, Пийк, хубаво ме подсети... Поради същата причина спряхме да оставяме ключа в патрона на входната врата, а по-късно сложихме и резе отвътре. Дъщеря ни тъкмо се беше научила вече сама да отключва... Нищо не беше станало, просто беше в банята, без да пали лампата там. Достатъчна ѝ била светлината от коридора. А аз щях да откача, докато я намеря. Гарсониерата ми се видя огромна!
Нагушкай купчинката в одеалото, толкова са сладки децата, когато търсят гушкане...
Хайде и аз да си направя второ кафе. Вече знам какво ще дудна за вратата при внуците
като допълнение към поставяне ключалки за балконските врати и прозорците.
Добро утро!
Нагушкай купчинката в одеалото, толкова са сладки децата, когато търсят гушкане...
Хайде и аз да си направя второ кафе. Вече знам какво ще дудна за вратата при внуците
като допълнение към поставяне ключалки за балконските врати и прозорците.Добро утро!
Добро утро!
Кафе за ранобудните?
После ще чета...
Кафе за ранобудните?
После ще чета...
Ние такива ключалки за прозорчщците и балкона взехме от Кауфланд
Ей, овършали сте ноща с писане...и то какви истории...
Балонче не мога да повярвам, че уж разумни хора могат да постъпват така...извинявай, ама ... той е нямал търпение да се изнесеш и да дойде друга? Нямам думи... и казваш прекрасна майка...детето и къде е оставено, докато тя готви в чужд дом? М не...не мога да си представя да кажа такива мили думи като теб. Явно не съм дорасла или съм консерва, ама не...
Прити...правилно са те посъветвали момичетата. Аз имах такава връзка с първото ми гадже, изгубих доста години да си мисля, че го обичам, па зад гърба ми кво е ставало само оня знае. Приключи тая агония.... Ще е трудно, ще плачеш, но времето лекува...
Балонче не мога да повярвам, че уж разумни хора могат да постъпват така...извинявай, ама ... той е нямал търпение да се изнесеш и да дойде друга? Нямам думи... и казваш прекрасна майка...детето и къде е оставено, докато тя готви в чужд дом? М не...не мога да си представя да кажа такива мили думи като теб. Явно не съм дорасла или съм консерва, ама не...
Прити...правилно са те посъветвали момичетата. Аз имах такава връзка с първото ми гадже, изгубих доста години да си мисля, че го обичам, па зад гърба ми кво е ставало само оня знае. Приключи тая агония.... Ще е трудно, ще плачеш, но времето лекува...
Добро утро!
Ехаа, кога дойде четвъртъка. Хепи съм
Аз съвет към Прити нямам. Знам, че докато обичаш се надяваш. Любовта търпи много, каквото и да й се сервира. Прити, трябва ти време, за да узрее твоето решение. Междувременно имаш ли нужда, споделяй. Радвам се, че дотук в коментарите не прочетох такива, които бързат да съдят.
Ехаа, кога дойде четвъртъка. Хепи съм
Аз съвет към Прити нямам. Знам, че докато обичаш се надяваш. Любовта търпи много, каквото и да й се сервира. Прити, трябва ти време, за да узрее твоето решение. Междувременно имаш ли нужда, споделяй. Радвам се, че дотук в коментарите не прочетох такива, които бързат да съдят.
първо да честитя рождения ден 
че вчера пропуснах.
само хубави хора да срещаш, котьо.
елифче, не я съдим, защото повечето сме минали през такова, за кратко или за по-дълго. повечето знаем от личен опит, че счупена стомна и да я залепиш, пак тече.
а на прити, ще кажа това, което казах на щерката, когато ме попита защо съм напуснала баща ѝ - ако аз сама не се уважавам, никой няма да ме уважава. има неща, които могат да се преглътнат и неща, които не могат.
разфилософствах се, а имам да работа, че о'рахал е работата тук.
че вчера пропуснах. само хубави хора да срещаш, котьо.
елифче, не я съдим, защото повечето сме минали през такова, за кратко или за по-дълго. повечето знаем от личен опит, че счупена стомна и да я залепиш, пак тече.
а на прити, ще кажа това, което казах на щерката, когато ме попита защо съм напуснала баща ѝ - ако аз сама не се уважавам, никой няма да ме уважава. има неща, които могат да се преглътнат и неща, които не могат.
разфилософствах се, а имам да работа, че о'рахал е работата тук.
Не знам историята на Прити, но се сещам за метода "с неговите камъни по неговата глава". Няма ли някой приятел, с когото ти да си чатиш под носа му? Уговори се даже да отидете на театър (това работи), облечи се и се гримирай по най-предизвикателния възможен начин и излизай, а той да остане вкъщи да си чати на спокойствие (ама ще видиш, че ще се обезпокои). И въобще демонстрирай нещо като "Ами добре, тогава и аз!", вместо да се разчувстваш и да показваш страдание.