Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 8 086
По молба на бубанка пускам новата тема.

Линк към старата:
Тема 1

Последна редакция: пн, 29 юли 2019, 13:08 от Tatti

# 1
  • Мнения: 8 086
Да си продължа от предишната - аз от доста време съм в изцяло женски колектив. Наистина има доста интриги. Но зависи и от хората, има и свестни жени при нас.

# 2
  • Мнения: 2 155
Идвам в новата тема Flowers Hibiscus благодаря, Вероника!
И аз съм в предимно женски колектив, има змии, има и свестни, както навсякъде.

# 3
  • Мнения: 3 425
Цяла една тема изписахме, браво на нас! Grinning
Колкото и да е трудно в учителската среда аз искам да работя като учител. Да си свърша работата и да се прибера, не да оправям клюки и кой какъв учител е.
Сега като колежките са разбрали, че ме съкращават казали, че съм била много хубаво момиче, защо така се случило...А като бях на работа не беше така.

# 4
  • Мнения: 2 155
И аз мечтая да се завърна към даскалуването, сигурно съм луда... Искам да работя с деца. Но финансово не мога да си го позволя.

# 5
  • София
  • Мнения: 8 532
Да, по- хубаво е да се работи с мъже. Макар че и те изхитряха и често разнасят клюки като баба Пенче от мегдана. Ама като цяло поне не е непрекъснато и за всяко нещо.

# 6
  • Мнения: 28 413
Вярно е, че някои мъже са кошмарни клюкари и интриганти, но е рядко и обикновено останалите бързо ги разкарват. Докато при женски колектив е няма такава простотия и интригантстване...и лицемерие, и гнусотия. Ама каквото такова, това е само работа

# 7
  • Мнения: 201
♥ HAPPY, пожелавам ти все пак работната среда да се окаже добра. Нерядко може да се работи спокойно, дори се завързват приятелства. Стискам палци всичко да е наред!
Пък дори и да има 1-2 дразнители, не им обръщай голямо внимание, все пак, както каза, това е само работа.

# 8
  • София
  • Мнения: 8 532
И аз не мога да се изтъквам. Просто не ми идва отвътре да бия тъпана колко много неща съм свършила но от това, което съм видяла, това е най- печелившата стратегия, датираща още от ученическите години.

# 9
  • Мнения: 31 417
Като чакаме служ.транспорт едната колежка всеки ден дава пълен отчет какво е правила, къде са ходили с мъжа ѝ, какво са яли, колко е спала, всич-ко! Не, че някой я пита, но тя си говори. Е, аз това не го мога и никога няма да се насиля да го правя. Просто не смятам за нужно да давам обяснения.
Ако ме питат нещо конкретно, ще отговоря, но да държа реч, не, не е в мой стил. Simple Smile
Същото е и за работата.

# 10
  • Мнения: 8 086
Аз съм чудесен слушател. Тук си задоволявам нуждата от споделяне. На живо често даже не успявам да взема думата от такива екземпляри.

# 11
  • Мнения: 2 155
Наскоро ми попадна статия за емпатите и бляк, разпознах се във всяка дума. После прочетох доста по въпроса и си поставих диагноза, че съм стопроцентов емпат, обаче имам генерален дефект - не съм се научила да отблъсквам кръвопийците. Работя по въпроса, но за съжаление цедката ми е едра. Трябва да се постарая повече. Не е само до това да изхвърля пиявиците от живота си, на мен често ми се случва да усетя чужда болка на съвсем непознати хора - на опашката в магазина, на съседа до мен на театралното представление, на жената на гишето в пощата. Гадно е, искам да спра да усещам тези неща, защото ми докарват главоболие и най-ужасното - усещам се виновна, че самата аз съм щастлива при вида на толкова нещастни хора покрай мен.

# 12
  • Мнения: 201
Eva+, това ли е статията?
Аз също съм 100-ов емпат. Като малка почти всеки ден си поплаквах след игра навън. Майка ми все ме питаше защо плача и като й отговоря, че не знам, ми се смееше, че рева без причина... и сега го разказва като смешка. 🙂
С течение на годините, вече ми стана доста по-трудно да преработвам всичкия боклук, затворих се в себе си, разболях се. Доста от тези, които бяха около мен и наричащи се мои приятели, изчезнаха или си намериха нелепи причини да ми се сърдят.
Това е накратко, пиша през телефона и ми е трудно с по-дълги писания...

Та... от всичко от заглавието на темата, аз не съм темерут, де да бях. Само се правя на такава напоследък, вид защитна стена...

Последна редакция: пн, 29 юли 2019, 23:22 от Некста

# 13
  • Мнения: 2 155
Да, Некста, има и други статии по темата в този сайт. Четох и на английски, но не владея езика толкова добре, колкото искам.
Аз явно съм станала темерут именно заради чувствителността Grinning, и така е по-добре. Приятелите ми са малко, но разкошни хора.

# 14
  • Мнения: 28 413
Сега се е наложила някаква мода как всички трябва да сме позитивни и пренавити като дрогирани хиперактивни деца, от което се възползват всички арогантни простаци и интригантващи безделници. Според мен си е съвсем нормално човек да има малко приятели, много познати и колеги. Не виждам как и защо трябва всеки да ми е приятел, да ми нарушава личното пространство, да ми се качва на главата и аз да съм много щастлива от това

Общи условия

Активация на акаунт