?Въпроси всякакви за СО? 2021

  • 370 609
  • 8 988
  •   1
Отговори
# 960
  • Мнения: 15 603
Важното е по-скоро какви са отношенията майка - дъщеря или поне на мен така ми се струва за конкретната житейска ситуация и дали детето ще опита да приеме новия човек. Майка-дъщеря отношенията са определящи за това как детето ще приеме връзката на майка си... Едва после би зависело от новия мъж.
За човек, оправдал доверието им /на децата/ със стабилност през времето, мисля, че му дават по-бързо и по-широк диапазон от възможни опити и грешки, с повече толеранс са към него. Всичко е въпрос на създадени до момента отношения

Последна редакция: ср, 17 фев 2021, 15:53 от luna

# 961
  • Мнения: 15 556
Да не забравяме и характера на самото дете! Има деца егоистични и ревниви и трудно приемат да делят майка си/баща си с нов човек, ако ще и златен да е той. А и 12 години е трудна възраст.
Зависи и бащата как ще реагира.
Просто не бързайте и не поставяйте детето пред свършен факт! Но и не се увличайте в прекалено съобразяване и допитване до него. Все пак личният живот на родителите си е техен личен живот!
Успех! Ще се справите!

# 962
  • Мнения: 2 021
Темата от Специалистите ... на Людмил Стефанов- посетете я, задайте там въпроса. Човекът е психотерапевт, отговаря на всички и е страхотен. Особено по темите деца-родители.

https://www.bg-mamma.com/?topic=1201557

И щом вие сте го преживели, мисля споделяне - как е било при вас, как сте се чувствали, как сте го преодолели, кой и как ви е помогнал. Честно, дори и за лошите спомени.

# 963
  • Мнения: X
Има ли бивши да казват добра дума един за друг? Нормално ли е след раздяла да не ми идва на акъла да оплювам, а аз да съм очернена от мъжете? Като самите те са имали страхотни косури и не са били цвете, или да кажем мъже, за които да има за какво да се съжалява?

# 964
  • Мнения: X
Разбира се, че е нормално да казват хубави думи един за друг. То, ако няма нищо хубаво да кажеш за него, защо си била с него? Говоренето на глупости са признак за ниска интелигентност, много комплекси и най-вероятно вината за раздяла е била точно в този, който говори против другия. "Га йеде баницата ни рива"

# 965
  • Варна
  • Мнения: 39 192
Аз се водя от израза "дума дупка не прави". Накратко, който ме познава, не се впечатлява от приказки. Който се впечатлява, не заслужава да ме познава. Толкоз.

# 966
  • Мнения: 15 603
На кой каквото му е в душата, това му е на устата. Нормално.

# 967
  • Мнения: 9 106
На кой каквото му е в душата, това му е на устата. Нормално.

Особено ако си до болка откровен.

Последна редакция: ср, 24 фев 2021, 15:51 от happy doc

# 968
  • Мнения: 11 522
Нека не бъркаме откровеност с невъзпитание, обикновено тези без цедка на устата се оправдават с болезнената си откровеност, която си е чиста проба простащина

# 969
  • Мнения: 15 603
Да плещиш нещо си, не е откровеност. Невъздържаност, гняв, озлобеност, изтърване на контрола, ако го е имало изобщо... и други такива, да, но пък тази невъздържаност показва къде му е болката на говорещия, не къде са слабите точки на говорения...

# 970
  • София
  • Мнения: 40 856
Всяка простачка прокламира - аз съм пряма и нямам цедка на устата.

# 971
  • Мнения: 11 522
Възпитанието няма връзка с откровенността

Дали?

# 972
  • София
  • Мнения: 20 841
Има връзка, разбира се. Един възпитан човек няма да каже на една жена, примерно, че е дебела и космата, само защото много държи да е откровен.
Това с болезнената откровенност е вечната мантра на невъзпитания простак.

# 973
  • Мнения: 13 975
По този повод се сещам - веднъж седя във фризьорски салон и чакам реда си. Фризьорът прави прическа на някаква доста невзрачна жена. Отстрани седи негов приятел и коментира: "Браво бе В., златни ръце имаш, от нищо нещо правиш!"

# 974
  • Мнения: X
Имам нужда да чуя странични мнения. Имам дъщеричка на почти година и половина. Свекърва ми е рускиня. Моят майчин език пък не е български, но говоря на дъщеря ми най-вече на български, защото имах притеснения, че има проблеми в развитието и не исках да й обременявам мозъчето с два езика паралелно. Обаче, свекърва ми постоянно й пее на руски, а освен песнички и римушки, понякога и й говори на руски, най-вече като ми види гърба... Мисля да направя консултация с логопед, но към момента не ми допада никак положението. Какво е вашето мнение? Права ли съм да се дразня? Нямам против да я учи и на руски, но смятам, че българският и майчиният език са с предимство и то въведени по начин, съгласуван с логопед, така че детето да не се обърка.

Общи условия

Активация на акаунт