За пръв път след една реплика останах със зяпнала уста

Звучи все едно си е направил грубиянски майтап..........доста грозно от негова страна

Лени  
Нямам никакво намерение да ги каня в къщата си а и даже да разговарям с тях.Просто беше до тук.
Лени,да усетих по-какъв начин го каза.Искаше ми се да го е казал от несъобразителност като,че ли по-лесно щях да го преглътна.Ама да ми каже през ехиден смях"Ти много знаеш,кой е баща и че на него приличала"Е това не мога да разбера.
Както и да е аз вече съм спокойно.Важно е,че децата ми са обичани от мен и от съпругът ми.Другото или по-скоро другите които се изказват неподготвени да вървят по-дяволите.

Чета и ми се насълзяват очите...
Всички вие осиновили дечица- сте най-прекрасните хора на света...
Пожелавам ви да осъзнаете колко сте силни и богати, а не да живеете в притеснение от репликите на някакви нямащи сърца хора!

Плача и си представям колко е хубаво да дадеш ЛЮБОВ,добър живот и родителска ласка на едно човече!

Приятен ден...

Тони,ето затова ме хвана и мен яд вчера,а именно заради това,че не успях да отреагирам и да го поставя на мястото му а бях зяпнала като патка насреща му.
Надявам се ако има следващ път а аз съм повече от убедена,че ще има да мога да реагирам адекватно .

тонни,това наистина са ситуации в които май всички изпадаме.Аз имах собствено ателие и когато си взехме Кико и се наложи да затворя за известно време по майчинство повечето ми клиенти ме гледаха като извънземно,и се налагаше да обяснявам,че майките излизат в майчинство не само когато раждат,а и за да имаш дете не е единствения начин да си бременна.Да не кажа,че познати които не са ме виждали примерно 2-3 месеца като ме видяха с количка реакцията им беше-"А,че кога успя бе и да забременееш та и да родиш даже"Май 90% от хората реагират без да се замислят и после.....що така ми говориш  Еми на такива въпроси такива отговори 
Сега като се сещам и наистина ме избива на смях,но тогава...и на мен ми беше сконфузно и трудно.Сега пускам Кико да обяснява кой какъв е и как е дошъл в семейството.
Ама има и по-тежки случаи,тези които се оплитат в лъжи и се започват едни мнооого странни теории,че детето е тяхно ама било инвитро(явно без да знаят какво е инвитро) или ,че платили на жена да го износи защото въпросната не можела,ама иначе си е тяхно бе...Нищо,че детето е вече на 6 месеца и до тогава къде е било не е ясно,може би при жената която го е носила?
Любопитството на хората е безкрайно и винаги ще има -Ама как? Ама защо?
Аз очаквам включване от детската градина-никой не знае и сега Кико като ги светне по въпроса,че не всички деца са родени от майките си ще има......

Направо онемявам.
Дечицата ти са сладури. Радвай им се. Не се връзвай на простотията и злобата човешка. Те край няяяяямааааат.
По-далече от такива тиквеници.

Креми това за детската градина,бъди сигурна,че ще има включване.
Моят синковец,когато тръгна на градиана,явно там децата са си говорили затова как и от къде идват бебетата.Аз му бях обяснила,че по принцип бебетата идват от коремчетата на мама но някой деца са по-специални и тяхната майчица винаги ги е носила във сърцето си.
Та моят тарикат до бой стигнал с едно момченце,защото въпросното момченце обяснявало,че не е вярно а Боби се напъвал да обяснява"Аз съм специален и мен мама ме е носила в сърцето,вместо в коремчето си.В сърцето на мама е по-хубаво от колкото в коремчето"
А когато си взехме Преславка на познати и непознати тръбеше,че ще си има сестричка,която ще си вземем от "Бялата Къща"Домчето от където взехме и него и Преславка за Боби е -Бялата Къща.

Винаги съм си мислела, че осиновените деца трябва да растат с такава приказка, но може би е по-добре да са подготвени с повече подробности за евентуални подмятания от страна на лелките в градината и децата в групата/ те пък са обстойно информирани от родителите си /.

Определено не го оправдавам, особено ако знае, че детето е осиновено, но
Един от любимите ми изрази (който вбесява съпругата ми) е "прилича на баща си, който и да е той". Децата ни са родени от съпругата ми (освен ако не са ги объркали в родилния  ), а кой е бащата е най-експлоатираната тема по целия свят.


А иначе, колкото и да ти е трудно, не му/им се връзвай, а го давай по- . Такива като теб заслужават само и единствено   и

И аз съм на същото мнение, но всеки решава сам за сабе си, а от нас се иска да се съобразяваме с решението на другия

Ивка, надявам се до бой да не стигне,но на мен ми е по-интересна реакцията на възрастните,на учителките,които обикновено всичко знаят.Моя позната ме посъветва да ги предупредя за да не изпадне детето в неловка ситуация,но мисля че не неговата ситуация ще е неловка та той е на 6 години.Казах и,че съм говорила с него,че не е длъжен да обяснява той какъв е и ако сам прецени нека им разкаже,не мисля да се намесвам.Смятам,че децата в това отношение се справят по- добре от нас,защото нямат скрупули и притеснения,а говорят това което чувстват,ако прецени че трябва да разкаже значи това е нещо много хубаво и го прави специален  .Защо не разказва как не може да си обуе чорапите сам в къщи или че го е страх да спи сам в стаята си 
Ивка,следващия път пусни Бобо да му обясни,кой е баща им на този тъпак 

Миличка, много се вбесявам, като чуя подобно нещо. Преди няколко дни четох историята на осиновяването на децата ти и се просълзих от радост. Толкова сладко беше и сега направо подскочих като прочетох тая помия. Някой предположи, че е от заплесия, ама се съмнявам. Ако се е заплеснал, ще забрави, че са осиновени - няма да ти подметна подобна отрова. Близка на моя приятелка неотдавна осинови детенце от турски произход. От приятелката ми знам, че 1/ детето е като кукла и по нищо не се отличава на външен вид от всяко средностатистическо дете и 2/ всичките й роднини и познати знаят, няма интрига и пр. и уж всички приемат нещата нормално. Защо "уж"?.. Ами детето е родено със съответното турски име и макар, че тя е нямала намерение да го сменя, преди да й кажат кое дете ще вземе, все пак е решила, че е по-добре да има българско име. Та приятелката ми разправя, че някой си там от близкото им общо обкръжение зад гърба на майката все споменавал малката подигравателно с турското й име и като му правели забележка, казвал, че вижда, че детето си е екстра, и колко е щастлива майката, но като се сети какво е, нещо му се обръщало и не можел да я възприеме като друга, освен като [турско име] (не искам да споменавам имена, не е редно, след като споменавам трети лица). Та какво да ти кажа... Много има да учи нашето общество, много... Аз, като ми кажат, че трябва да побързам за второ дете, съм казвала, че изобщо не ми пука, защото тъй или иначе предпочитам да осиновя, а не да раждам. Нямаш представа какви реакции съм чувала! С някои самодоволни простаци с големи претенции за интелигентност и съвременност кажи-речи до бой съм стигала. Бъди подготвена и не се предавай!!! Желая го на всички смели хора, предпочели да не крият осиновяването в семействата си! Целувки и прегръдки!!!

Ивка, може да се стори на всички ви грубичко, но аз ако бях на твое място щях да му ударя един през устата на този "господин" 

Много описателно си разказала случката и докато я четях все едно ми минаваше пред очите. Но аз определно останах така  Ясно е че хора всякакви има на този свят, но чак пък такива муньовци На такива хора, трябва да се отговаря с пълен 

Сега си мисля че другият път при подобна реплика от страна на мъж с деца, можеш спокойно и с усмивка да му отвърнеш със същия въпрос 

Нацелувай прекрасните си дечица миличка 

ritka, супер си - последното си е екстра идея!     

За малко остана,първо да му перна един и второ да го попитам той от къде е сигурен,че именно той е баща на децата си,но си премълчах.Въпреки постъпката му ми се стори гадно да направя някое от тези две неща.Не исках и не искам да му падам на нивото.

ивка, няма спор-възмутително е! но на такива хора не трябва да се ядосваш, а да ги съжаляваш-при всички случай говори за нещо сбъркано в житието му просто нещастник!